№ 1051
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20221110123344 по описа за 2022 година
Ищецът „Софийска вода” АД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
Бизнес парк София, №1, сгр.2А, е предявил искове за признаване за установено, че
ответникът Д. Г. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. Люлин 5, бл.539, вх.Б, ет.13,
ап.63, дължи сумата 1 287.75 лева, представляваща главница за потребена вода за имота на
горепосочения адрес за период от 09.05.2018 г. до 06.11.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 09.02.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 198.46 лева мораторна лихва за
период от 09.06.2018 г. до 06.11.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6367/22 г. на СРС, 72 състав. Ищецът твърди, че за
процесния период между него и ответника е съществувало правоотношение свързано с
предоставяне на ВиК услуги, при приложими общи условия на ищеца като оператор на ВиК
услуги. Твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по силата на тези общи условия
като собственик на имот в гр. София, ж.к. Люлин 5, бл.539, вх.Б, ет.13, ап.63, за който са
издадени фактури за дължима, но неплатена потребена и отведена вода. Твърди, че е налице
и забава за заплащане на задълженията. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Моли да се установят вземанията.
Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете. Релевира възражение за изтекла давност.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1,
1
т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 8 ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да
установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения
положителен установителен иск, а именно - валидно възникнало договорно отношение с
ответника за продажба на ВиК услуги за процесния имот, качеството потребител за
ответника като собственик на имота, изпълнение на задължението за доставка на ВиК
услуги за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежестта до докаже, че е платил.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест съдът намира исковете за неоснователни.
В § 1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Тези разпоредби императивно установяват кой е страна по облигационното отношение
с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - на собственост/ползване. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на интернет
страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и
К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност.
Т.е. облигационната връзка по предоставяне на ВиК услугите възниква само при
определените от закона предпоставки и в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е
ищцовото дружество, което е публикувало приложимите ОУ.
По делото обаче няма надлежни доказателства от какво произтича качеството на ответника
на потребител на ВиК услуги като насрещна страна по правоотношението с предмет
предоставянето им. Не са ангажирани доказателства за реализирането на правно основание
за придобиване правото на собственост от ответника върху имота. Представената справка от
АВ не е документ за собственост, тъй като не удостоверява реализирането на правно
2
основание за придобиване на вещно право върху имот. При приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът приема, че ищецът не установи с ответника да е възникнало правоотношение по
договор за предоставяне на ВиК услуги и той да отговаря за заплащане на стойността им.
Отделно от горното, по делото не е доказано и предоставянето на ВиК услуги в
претендираните количества и стойност, тъй като поради невнасяне на депозита от ищеца, не
е изготвена допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Това е пречка съдът да прецени
/при установяване на горните обстоятелства/ и основателността на възражението за давност,
релевирано от ответника
Предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен в цялост, съответно
неоснователна и подлежаща на отхвърляне е и акцесорната претенция за лихва.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, Бизнес парк София, №1, сгр.2А, искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът Д. Г. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. Люлин 5, бл.539, вх.Б, ет.13,
ап.63, дължи сумата 1 287.75 лева, представляваща главница за потребена вода за имота на
горепосочения адрес за период от 09.05.2018 г. до 06.11.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 09.02.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 198.46 лева мораторна лихва за
период от 09.06.2018 г. до 06.11.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6367/22 г. на СРС, 72 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3