№ 161
гр. Ловеч, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
в присъствието на прокурора Хр. М. Хр.
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101967 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Постъпила е искова молба от Т. Н. К. от гр. Ловеч, чрез пълномощник адвокат В.И.-К.,
против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр. София, на основание чл. 2 ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение за
извършено престъпление, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2020 г. до пълното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Постановление от 02.08.2018 г. по ДП № 274/2017 г. по
описа на ОД МВР – Ловеч, ищцата била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.
201 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като предвиденото в закона наказание за повдигнатото
обвинение било в размер до осем години. На 09.08.2018 г., след привличането на ищцата,
като обвиняема, тя била разпитана в качеството й на обвиняема, като с нея се явявал и
упълномощен защитник адв. П.Н. от АК - Разград, на когото ищцата заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева на 04.07.2018 г. В последствие на 30.10.2018 г.,
ищцата отново била привлечена в качеството на обвиняема, на 16.11.2018 г. отново била
разпитана, а на 19.03.2019 г. било предявено и разследването на обвиняемата и защитника й.
Посочва се, че досъдебното производство продължило приблизително една година, през
1
който период Т.К. се е явявала пред съответните органи, което нарушило нормалния й ритъм
на живот, като досъдебното производство приключило с внасяне на обвинителен акт против
нея. За защита по досъдебното производство, се твърди, че ищцата заплатила и на адв. Р.А.
възнаграждение в размер на 800,00 лева.
По така повдигнатото й обвинение в Ловешки районен съд било образувано НОХД 536/2019
г., като същото протекло в рамките на 5 /пет/ съдебни заседания: 17.06.2019 г., 16.07.2019 г.,
17.09.2019 г., 10.12.2019 г. и 28.01.2020 г.
Твърди се, че с присъда № 6/28.01.2020 г. по НОХД №536/2019 г. по описа на PC - Ловеч
ищцата била призната за виновна по така повдигнатото й обвинение, като бил уважен и
предявеният граждански иск срещу нея за заплащане сумата в размер на 20 405,00 лева,
представляващи имуществени вреди, нанесени на „Феникс ЛВ" ЕООД. Това обстоятелство,
се твърди, че още повече стресирало К., която получила несправедливо обвинение и
присъда, без да е извършила престъплението, за което е обвинена.
Изтъква се, че в това производство К. ангажирала адвокатска защита, като заплатила
адвокатско възнаграждение на адв. Р.А. в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева.
С оглед осъдителната присъда, се сочи, че К. обжалвала същата и било образувано ВНОХД
№ 141/2020г. по описа на ОС - Ловеч, като за въззивното обжалване тя ангажирала адв. В.
К., на която заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00 /две хиляди и
четиристотин/ лева с вкл. ДДС за процесуално представителство и обжалване на присъдата
по НОХД № 536/2019г . Въззивното производство протекло в 8 /осем/ съдебни заседания: на
20.05.2020 г., 03.06.2020 г., 08.07.2020 г., 12.08.2020 г., 23.09.2020 г., 21.10.2020 г.,
28.10.2020 г. и 18.11.2020 г.
Посочва се, че с присъда № 260007/18.11.2020 г. по ВНОХД № 141/2020г. по описа на ОС -
Ловеч била отменена присъда № 6/28.01.2020г. и подсъдимата К. била призната за
невиновна по повдигнатото й обвинение, като бил отхвърлен и предявеният граждански иск
от ощетеното юридическо лице „Феникс ЛВ" ЕООД за сумата в размер на 20 405,00 лева.
Твърди се още, че след постановяване на оправдателната присъда бил депозиран протест от
Окръжна прокуратура – Ловеч, като К. установила това при направена справка в
деловодството на ОС – Ловеч, след което тя упълномощила адв. К. за защита пред
касационната инстанция и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2 400,00 лева.
Адв. К. изготвила отговор на протеста на ОП - Ловеч, но преди да го депозира и при
извършена справка в деловодството на ОС - Ловеч се установило, че с Определение от
22.01.2021 г. по ВНОХД № 141/2020 г. на ОС - Ловеч е върнат протеста на ОП – Ловеч, като
просрочен, а след обжалване на определението на ОС - Ловеч пред Апелативен съд - Велико
Търново, същото било потвърдено, като вследствие на това оправдателната присъда станала
окончателна.
Изтъква се, че в хода на досъдебното и съдебното производство, ищцата заплатила за
процесуална защита общо хонорари в размер на 7 800,00 лв., за които разходи са
представени пълномощни по делото, както и разходни ордери.
2
По-нататък се сочи, че до началото на наказателното преследване ищцата имала добро
име в обществото, била обществено разпознаваема личност в града си, а така също и с лица
от други населени места, с които имала служебни взаимоотношения. Тя е счетоводител по
професия и обслужвала различни дружества във връзка с тази своя дейност. Била добър
счетоводител, поради което и до образуване на наказателното производство срещу нея
изпълнявала длъжността „главен счетоводител“. На 04.01.2018 г. било прекратено
дългогодишното й трудово правоотношение с „Феникс ЛВ" ЕООД, което е и юридическото
лице, конституирано като граждански ищец в наказателното производство. Посочва се, че
още преди привличането й като обвиняема, на 29.01.2018 г. тя се регистрирала като
безработна и в течение на повече от една година, докато трае и наказателното производство,
не могла да си намери работа, като едва през 2020 г. започнала отново работа.
Ищцата твърди, че незаконно повдигнатото й обвинение я злепоставило пред близки и
познати съграждани, било засегнато доброто й име, довело до отчуждаване и недоверие
както между нея и познатите й, а така също и с представителите на обществеността, като
във връзка с това не била добре приета на местата, където търсела работа.
Обстоятелството, че била призната за виновна пред първоинстанционния съд, се твърди, че
допълнително нанесло неимуществени вреди на ищцата, която изпаднала в емоционална
криза и притеснението се задълбочило с оглед обстоятелството, че не се считала за виновна,
а в същото време била осъдена както по повдигнатото обвинение, така и по предявения
граждански иск.
Посочва се, че наказателното производство било водено в продължение на 4 /четири/
години, като през този период Т.К. била призовавана и се явявала около 20 /двадесет/ пъти в
поделенията на МВР, Прокуратура на РБългария, Районен съд - Ловеч и Окръжен съд -
Ловеч.
Твърди се, че характерът на повдигнатото обвинение, постоянно оказваната й наказателна
репресия и процесуална принуда допълнително повлияли върху размера на претърпените от
К. неимуществени вреди, които се изразявали в преживения от нея емоционален стрес от
образуваното срещу нея наказателно производство и свързаните с него негативни
психически изживявания - страх и безпокойство от евентуално осъждане. С така
повдигнатото обвинение, се твърди, че е накърнено личното и професионално достойнство
на К.. Воденото срещу нея наказателно преследване довело и до дълготрайни нематериални
вреди - психическа депресия, съдебен стрес от образуваното срещу нея досъдебно и съдебно
производство, лични неудобства и притеснения от явяванията в поделенията на МВР,
Районен съд - Ловеч и Окръжен съд -Ловеч.
Освен това се твърди, че управителят на конституираното като пострадало юридическо лице
„Феникс ЛВ“ ЕООД се е постарал да направи публично достояние решението на
първоинстанционния съд, с което ищцата била осъдена да му заплати сумата от над 20
000,00 лева, като много нейни колеги счетоводители я спирали в града след постановяване
на решението и я питали дали е вярно, че е осъдена да плати 20 000,00 лева на дружеството.
Сред счетоводителите в града и фирмите, занимаващи се с тази дейност бързо се
3
разпространила информацията, че Т. е осъдена за длъжностно присвояване, което повлияло
при явяването й на интервюта за намиране на работа, като твърди, че в една от фирмите, в
които се явила на интервю, след приключване на интервюто управителят я попитал: „Вие не
бяхте ли главната счетоводителка на В. във „Феникс ЛВ"?" и „Вас ли осъдиха за
длъжностно присвояване". Посочва, че при положителния отговор от нейна страна,
управителят казал, че въпреки голямото му желание да я назначи, не може да си позволи да
назначи осъдено лице на такава длъжност. Ищцата твърди, че това още повече я
депресирало и обезкуражило. Изпитвала срам от колегите си и избягвала разговори с тях.
Допълнителни притеснения създавало и обстоятелството, че срещу нея е предявен и
граждански иск за над 20 000,00 лева, които тя не дължи, но въпреки това е имало опасност
да бъде осъдена да ги плаща, а в същото време била безработна. Дори и след постановяване
на оправдателната присъда още имало нейни колеги, които при среща се изненадвали, че тя
работи като счетоводител, защото не знаели, че е оправдана.
Въз основа на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да й заплати сумата в
размер на 15 000.00 /петнадесет хиляди/ лева - главница за нанесени неимуществени вреди,
претърпени от нея вследствие на незаконно повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 201 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК по Досъдебно производство №
274/2017 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, за времето от привличането й в качеството на
обвиняема - 02.08.2018 г. до влизане в законна сила на Решение № 260007/18.11.2020 г. по
ВНОХД № 141/2020 г. по описа на ОС-Ловеч - 18.11.2020 г., както и да бъде осъден
ответника да й заплати сумата в размер на 7 800.00 /седем хиляди и осемстотин/ лева -
главница за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски хонорари,
ведно със законната лихва върху двете главници, считано от момента на влизане в сила на
решението по ВНОХД № 141/2020 г. по описа на ОС-Ловеч - 18.11.2020 г. до пълното им
изплащане.
Претендира присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер
на 10.00 лева - държавна такса.
Направено е искане да бъде осъден ответника да заплати полагащия се адвокатски хонорар
на адв. В. К., на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
прокурор при Районна прокуратура - Ловеч Б.В. с който се оспорват исковите претенции по
основание и размер, като са изложени съображения. Изтъква се, че не се сочели
доказателства твърдените неимуществени вреди да са настъпили като пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение. Освен това претенцията в тази част
на вредите била прекомерна и не била съобразена с трайната практика на ВКС относно
обективните критерии, относими към размера на обезщетението. Независимо че на ищцата е
било повдигнато обвинение за тежко престъпление, наложената мярка за неотклонение е
била „Подписка“, която е най-леката, предвидена в НПК и по никакъв начин не е попречила
на нормалното й ежедневие. Въпреки фактическата и правна сложност на делото, се твърди,
4
че разследването е приключило в рамките на една година, от което следвало, че действията
по разследването са извършвани своевременно и ритмично.
Ответникът възразява и по отношение на претендираните имуществени вреди като счита, че
не са представени доказателства, че реално е осъществена адвокатска защита по всички
приложени към исковата молба договори. Позовава се на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно счита за прекомерни възнагражденията по два от
приложените договори за правна защита, а по договор № 50/26.01.2021 г., счита, че
уговореният размер от 2400.00 лева не се дължи от ответника, тъй като адвокатска защита
реално не е осъществена, предвид върнатия протест.
Въз основа на изложените съображения, ответникът моли да бъде отхвърлена исковата
молба, като неоснователна и недоказана, евентуално, ако бъде уважена, да се присъди
обезщетение в по-нисък размер от претендирания.
В съдебно заседание ищцата лично и с процесуалния си представител адвокат В. К.,
поддържа исковата молба и моли да бъдат уважени предявените искове в пълния им размер,
като счита, че същите са доказани. Моли, за присъждане на направените разноски по делото,
както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Прокуратурата на РБ се представлява от прокурор Х.Х., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете, като недоказани, с оглед
събраните по делото доказателства. В писмена защита на ответника са доразвити
съображения за неоснователност на претенциите.
От приложените по делото доказателства, от показанията на разпитаните свидетели Ц.К.И. и
Вл. Б. Г., от данните по приложеното НОХД № 536/2019 г. по описа на РС-Ловеч, ведно с
досъдебно производство № 274/2017 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, както и от доводите
на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По делото не са спорни изложените в исковата молба обстоятелства, че с Постановление от
02.08.2018 г. по Досъдебно производство № 274/2017 г. по описа на ОД МВР – Ловеч,
ищцата Т. Н. К. е била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл. 201 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като първоначално обвинението е било за
престъпление по чл. 202 ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
Установява се, че досъдебното производство /съдържащо материали в 5 тома/ е образувано
срещу ищцата по повод жалба, подадена на 05.12.2017 г. до Районна прокуратура – Ловеч от
В. Ц.А.в, като управител на „Феникс ЛВ“ ЕООД, в което дружество ищцата е работела като
счетоводител, с твърдения, че е присвоила пари на дружеството.
На 09.08.2018 г., ищцата била разпитана в качеството й на обвиняема, като с нея се явявал и
упълномощен защитник адв. П.Н. от АК – Разград.
Приложен е договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018 г., сключен между Т. Н. К.
и адвокат П.Н., в който е уговорена безплатна правна помощ /л. 32 от том 3 от ДП №
5
274/2017 г./.
В последствие на 30.10.2018 г., ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема за
извършено престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, на 16.11.2018 г. отново била
разпитана в присъствието на друг упълномощен защитник – адв. Р.А. от АК-Ловеч, а на
19.03.2019 г. е предявено разследването на обвиняемата и защитника й.
Приложен е договор за правна защита и съдействие № ********** от 16.11.2018 г., сключен
между Т. Н. К. и адвокат Р.А., в който е договорено възнаграждение за адвоката в размер на
800.00 лева, платими в брой до 31.12.2018 г., като в момента на сключване на договора
ищцата е заплатила сумата 250.00 лева /л. 144 от том 3 от ДП/.
По настоящото дело ищцата е представила разписка от 04.01.2019 г., с която адвокат Р.А. е
удостоверил, че на посочената дата е получил сумата от 550.00 лева от Т. Н. К.,
представляваща доплащане по горепосочения договор за правна защита и съдействие №
29679/16.11.2018 г. във връзка със защита и процесуално представителство по ДП №
274/2017 г. на ОД МВР-Ловеч.
На 27.05.2019 г., в Районен съд-Ловеч е внесен Обвинителен акт на Районна прокуратура -
Ловеч по ДП № 274/2017 г. по описа на ОД МВР-Ловеч, преписка вх.№ 2690/2017 г. на РП-
Ловеч, с който е повдигнато обвинение на Т. Н. К. в това, че за времето от 04.01.2016 г. до
31.10.2017 г., в гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – счетоводител във „Феникс ЛВ“ ЕООД-Ловеч, присвоила чужди
движими вещи – пари в брой в общ размер на 20405.00 лева, поверени й да ги пази и
управлява, собственост на „Феникс ЛВ“ ЕООД-Ловеч – престъпление по чл. 201 във вр. с
чл. 26 ал. 1 от НК.
По повод внесения Обвинителен акт е образувано НОХД № 536/2019 г. по описа на РС-
Ловеч, като в хода на делото са проведени 5 съдебни заседания, в които подсъдимата се е
явила лично и със защитника си адв. Р.А..
На л. 24 от НОХД № 536/2019 г. се съдържа пълномощно с договор за правна защита и
съдействие № ********** от 17.06.2019 г., сключен между Т. Н. К. и адвокат Р.А., с
предмет: оказване на правна защита и съдействие по посоченото наказателно дело и
договорено възнаграждение за адвоката в размер на 2000.00 лева, платими в тримесечен
срок, считано от 17.06.2019 г., като в момента на сключване на договора ищцата е заплатила
сумата 700.00 лева.
По настоящото дело ищцата е представила разписка от 17.09.2019 г., с която адвокат Р.А. е
удостоверил, че на посочената дата е получил сумата от 1300.00 лева от Т. Н. К.,
представляваща доплащане по горепосочения договор за правна защита и съдействие №
**********/17.06.2019 г.
С присъда № 6/28.01.2020 г. по НОХД №536/2019 г. по описа на PC - Ловеч ищцата е
призната за виновна по така повдигнатото й обвинение, като е уважен и предявеният
граждански иск срещу нея за заплащане сумата в размер на 20405,00 лева, представляващи
имуществени вреди, нанесени на „Феникс ЛВ“ ЕООД.
6
Ищцата, чрез упълномощен защитник адвокат В. К., е обжалвала присъдата пред Окръжен
съд-Ловеч, като е образувано ВНОХД № 141/2020 г. по описа на ОС-Ловеч.
На л. 6 от посоченото ВНОХД се съдържа договор за правна защита и съдействие №
**********/06.02.2020 г., сключен между Т. Н. К. и адвокат В.И.-К., от който е видно, че
ищцата е заплатила на адвокат К. възнаграждение в размер на 2400.00 лева за защита и
процесуално представителство във връзка с обжалване на присъдата.
Постановена е присъда № 260007/18.11.2020 г. по ВНОХД № 141/2020 г. по описа на ОС -
Ловеч, с която е отменена присъда № 6/28.01.2020 г. по НОХД № 536/2019 г. на РС-Ловеч и
подсъдимата Т. Н. К. е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение, като е
отхвърлен и предявеният граждански иск от „Феникс ЛВ" ЕООД – гр. Ловеч за
имуществени вреди в размер на сумата от 20 405,00 лева.
След постановяване на оправдателната присъда е депозиран протест от Окръжна
прокуратура – Ловеч, който е върнат, като просрочен, с влязло в сила определение от
22.01.2021 г. по ВНОХД № 141/2020 г. на Ловешкия окръжен съд, потвърдено с определение
от 10.03.2021 г. по ЧНД № 142/2021 г. на ВКС на РБ.
Няма данни ищцата да е била представлявана от адвокат във връзка с подадения протест
срещу оправдателната присъда.
В настоящото производство ищцата е представила копие от договор за правна защита и
съдействие № 50/26.01.2021 г., сключен между нея и адвокат В. К. и заплатено
възнаграждение на адвоката в размер на 2400.00 лева за защита и процесуално
представителство по касационно НОХД по описа на ВКС.
От показанията на разпитаната свидетелка Ц.И., която е дъщеря на ищцата, се установява, че
всичко започнало около 2018 г. от бившия работодател на майка й „Феникс ЛВ“ ЕООД,
където тя работела като счетоводител. Една вечер в дома им се обадил управителят на
дружеството В. Ц., крещейки по телефона и извикал майка й в офиса. Свидетелката
придружила майка си до офиса на дружеството, като управителят започнал да хвърля папки,
обвинявайки ищцата, че в офиса нищо не се намирало, че от нея нищо не ставало, ще я
съсипят и тя повече няма да работи като счетоводител. Подадена била жалба срещу майка й,
че е откраднала пари на дружеството и унищожила документи, а впоследствие на майка й
било повдигнато обвинение от Прокуратурата и започнали дела, които продължили до 2021
г. Свидетелката твърди, че майка й започнала да изпада в нервни кризи, „тя се срина“, тъй
като е обвинена в нещо, което не е извършила. Останала без работа, а бившият й
работодател разказвал навсякъде, че е осъдил счетоводителката си. След осъдителната
присъда майка й била в пълен емоционален срив. Не можела да води нормален разговор, а
вечер постоянно плачела и казвала, че това петно е върху цялото им семейство. Близки
техни семейства решили, че повече няма да комуникират с нея. Тя започнала да се вглежда в
хората и да се чуди дали знаят за осъждането й. По думите на свидетелката: „…до такава
степен беше изпаднала в дупка, виждах как от силен и лъчезарен човек се превръща в нещо,
което не може само да ходи по улицата…“. Получила заболяване на едното око, като според
7
очен лекар, това се е получило от стрес. Провеждала и консултации с психолог по интернет,
пиела успокоителни хапчета. След като майка й била оправдана от съда, дори не могла да се
зарадва, че е невинна, тъй като по никакъв начин хората не разбрали, че е била оневинена и
несправедливо обвинена. Свидетелката разказа, че когато запознала майка си с родителите
на приятеля си, тя й задала въпроса: „тези хора дали знаят, че съм невинна“. Трудно си
намерила и нова работа. Когато ходела на интервюта постоянно я отхвърляли, тъй като
знаели, че е осъдена. След като била оправдана вече се чувствала по-добре. Настъпило
подобрение и на зрението й.
По делото беше разпитан като свидетел В.Г. – управител на дружество, в което търсели да
назначат счетоводител. Знае, че Т. е работела като счетоводител и я познавал визуално.
Спомня си, че тя се явила на насроченото интервю през зимата на 2019/2020 г., заедно с
други жени, но тогава счетоводителката им, която все още била на работа, споделила пред
него за Т., че я „спрягат за злоупотреби“. Той попитал Т. дали това е вярно и тя се смутила,
отговорила, че има обвинение срещу нея за злоупотреби, но отричала да го е направила.
Свидетелят заяви, че това е причината, поради която не са я наели на работа в тяхното
дружество. След това не е чувал дали е била оправдана.
От страна на ищцата е представена Служебна бележка от 19.04.2021 г. на Агенция по
заетостта, Дирекция „Бюро по труда“-Ловеч, от която е видно, че е била регистрирана като
безработна в периодите 29.01.2018 г.-28.02.2019 г. и 20.09.2019 г.-14.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл.
2 ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
за което ищцата е бил оправдана, като се иска присъждане и на лихва за забава върху
претендираните обезщетения.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда в изрично изброени хипотези. Тази
отговорност е обективна и безвиновна. В т. 3, предл. първо от посочената разпоредба е
предвидена отговорност в хипотезата на незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
В случая се установи, че на ищцата е било предявено и повдигнато обвинение в периода от
02.08.2018 г. до 18.11.2020 г., за извършено престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от
НК, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. По така повдигнатото обвинение е била
оправдана с присъда, влязла в сила на 18.11.2020 г., при което обвинението й се явява
незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.
Ищцата претендира, че повдигнатото обвинение, по което тя е оправдана, се е отразило
неблагоприятно в имуществената й сфера, тъй като е сторила разноски за адвокатски
хонорар в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес, а също и в
неимуществената й сфера – негативни психически изживявания, изразяващи се в психическа
депресия и стрес, неудобства и притеснения, накърняване на доброто й име в обществото.
8
Съдът счита, че претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатски хонорари в хода на досъдебното производство №
274/2017 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч и в хода съдебното производство по НОХД №
536/2019 г. на ЛРС и ВНОХД № 141/2020 г. на ЛОС, се явява доказана до размер на сумата в
общ размер 7600.00 лева.
От приложените Договори за правна защита и съдействие по досъдебното и съдебното
производство, коментирани по-горе, се установи, че тези разноски в общ размер на 7600.00
лева действително са направени и сумата представлява заплатени адвокатски хонорари на
адвокатите, представлявали ищцата по делото в рамките на образуваното наказателно
производство. Налице е причинна връзка между вредата и незаконно повдигнатото
обвинение, за което ищцата впоследствие е оправдана, т.е. ако последното не е било
повдигнато, разноските няма да бъдат направени от ищцата. Договорите за правна защита и
съдействие с отразената в тях като платена сума от клиента на адвоката имат характер на
разписка за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Отделно са приложени и
разписки към два от договорите за правна защита за доплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение до пълния му размер, поради което е неоснователен аргумента на
ответника, че не са представени доказателства адвокатското възнаграждение да е заплатено.
Единствено по договор за правна защита и съдействие от 16.07.2018 г., сключен между
ищцата и адвокат П.Н., се установи, че е уговорена безплатна правна помощ, т.е. недоказано
е твърдението на ищцата, че е заплатила на този адвокат възнаграждение в размер на 200.00
лева на 04.07.2018 г., тъй като няма документ, удостоверяващ този факт.
Относно възражението на ответника за прекомерност на възнагражденията по два от
приложените договори за правна защита – договор № 29686/17.06.2019 г. и договор №
45676/06.02.2020 г., съдът намира, че същото е неоснователно. По първия от посочените
договори заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 700.00 лева, а по втория – в
размер на 2400.00 лева.
Съгласно чл. 13 ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за защита на подсъдим по дела, при които за престъплението
се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода, възнаграждението е определено
на 1000.00 лева. В случая, за престъплението, по което е била обвинена ищцата, е
предвидено наказание до 8 години лишаване от свобода.
Следователно, единствено по втория договор заплатеното адвокатско възнаграждение е над
установения в наредбата минимален размер. Съдът счита, че същото не може да бъде
определено като прекомерно. Както е прието в Решение № 116 от 22.05.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 4121/2017 г., IV г. о., ГК, обвиняемият не полага дължимата грижа, когато уговаря
прекомерно високо адвокатско възнаграждение. От него не може да се изисква да уговори
адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно на фактическата и правна
сложност на делото-в началото на производството, когато се упълномощава адвокат,
обвиняемият не може да прецени точно фактическата и правна сложност на делото, нито
точно какви съдопроизводствени действия ще се наложи да извърши адвокатът. Нормално и
9
естествено е дори по дело с незначителна фактическа и правна сложност да бъде уговорено
възнаграждение, което надхвърля неколкократно минимално допустимия размер, а когато
фактическата и/или правна сложност на делото е около средната или значително по-висока-
многократно минимално допустимия размер. В случая безспорно се касае за висока
фактическа и правна сложност на делото, тъй като само досъдебното производство съдържа
материали от 5 тома.
Неоснователно е и възражението на ответника, че по договор за правна защита и съдействие
№ 50/26.01.2021 г., заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 2400.00 лева не се
дължи, тъй като адвокатска защита реално не е осъществена, предвид върнатия протест. Тук
от значение е факта на подадения протест срещу оправдателната присъда, при което ищцата
своевременно е сключила договор за правна защита с адвокат и е заплатила уговореното
възнаграждение, за да обезпечи защитата си пред касационната инстанция. Обстоятелството,
че впоследствие подаденият протест е върнат с влязло в сила съдебно определение, няма
правно значение към претенцията за обезвреда за вече направените имуществени разходи.
С оглед на изложеното, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на сумата 7600.00 лева, представляваща стойността на
сторени от ищцата разноски за адвокатски хонорари в хода на досъдебното производство №
274/2017 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч и в хода съдебното производство по НОХД №
536/2019 г. на ЛРС и ВНОХД № 141/2020 г. на ЛОС, е основателен и доказан и следва да
бъде уважен до размер на сумата 7600.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.11.2020 г. до пълното изплащане на
сумата, а искът за разликата до пълния претендиран размер от 7800.00 лева, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът, отчитайки
възможната заинтересованост на показанията на свидетелката И., като дъщеря на ищцата,
намира, че следва да ги съобрази при решаващия си извод, тъй като са непротиворечиви и се
базират на непосредствени впечатления относно състоянието на ищцата в резултат на
воденото срещу нея наказателно производство.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, вследствие повдигнатото срещу нея
обвинение за извършено престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за което
впоследствие е била оправдана с влязла в сила присъда на въззивния съд. Вредите са
претърпени в периода от привличането й като обвиняема /02.08.2018 г. / до влизането в сила
на оправдателната присъда /18.11.2020 г./. Съдът счита, че за този период ищцата е
преживяла негативни емоции, изпаднала в депресия и стрес от факта, че срещу нея се води
наказателно преследване, изпитвала срам и притеснения пред близки, приятели и колеги,
притеснявала се, че всички знаят за обвиненията срещу нея и че е осъдена. Започнала да пие
успокоителни хапчета, получила и възпаление на едното око, търсила консултации и с
психолог. С факта на повдигнатото й незаконно обвинение, било накърнено и доброто име
на ищцата в обществото, включително в професионалната й сфера като счетоводител.
10
Същата била обект на коментари, че е осъдена, като по тази причина изпитала трудности и
при започване на нова работа.
Посочените негативни последици върху личността на ищцата са пряка и непосредствена
последица от воденото срещу нея наказателно производство и обвинението, за което е бил
оправдана с влязъл в сила съдебен акт. Същите представляват неимуществени вреди по
смисъла на чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и следва да бъдат обезщетени от
Прокуратурата, от чиито действия са произтекли.
С оглед на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 2 ал. 1, т. 3, предл.
първо от ЗОДОВ, като искът за неимуществени вреди - негативни психични изживявания на
ищеца, изразяващи се в депресия, стрес и притеснения, както и от накърняване на доброто й
име в обществото, произтекли от незаконно повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за времето от привличането й като
обвиняема на 02.08.2018 г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 18.11.2020 г., се
явява доказан по основание. Съобразявайки принципа на справедливост, който, съгласно чл.
52 от ЗЗД, се прилага при определяне размера на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, както и периода, през който са търпени вредите /една година и
половина/, съдът намира, че справедливият размер обезщетението се явява в размер на
8000.00 лева, тъй като се касае за период от около две години и три месеца, в който са
търпени негативните последици от повдигнатото обвинение. Независимо от подадения
протест срещу оправдателната присъда, който е бил върнат с влязло в сила съдебно
определение едва през 2021 г., интензитетът на търпените вреди е намалял след като е
постановена оправдателната присъда. Ето защо, предявеният иск за неимуществени вреди
следва да бъде уважен до размер на сумата 8000.00 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.11.2020 г. до пълното изплащане
на сумата, а искът за разликата до пълния претендиран размер от 15000.00 лева, следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото за държавна такса в размер на
10.00 лева.
Освен това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.И. К. от ЛАК, като
процесуален представител на ищцата, сумата 965.56 лева с включен ДДС, представляваща
възнаграждение за оказаната й безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 2 от ЗА, определено на база претендираното адвокатско възнаграждение от 1176.00
лева в представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК, като дължимото възнаграждение
от 804.63 лева е изчислено съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул.
“Витоша” № 2, на основание чл. 2 ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, да заплати на Т. Н. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 8000.00 лв. /осем хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - негативни психични
изживявания на ищцата, изразяващи се в депресия, стрес и притеснения, както и от
накърняване на доброто й име в обществото, произтекли от незаконно повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, по Досъдебно
производство № 274/2017 г. по описа на ОД на МВР-Ловеч, за периода от 02.08.2018 г. до
18.11.2020 г., както и сумата 7600.00 лв. /седем хиляди и шестстотин лева/ - главница,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за адвокатски хонорари в хода на същото досъдебно производство, както и в
съдебната фаза на наказателния процес по НОХД № 536/2019 г. по описа на Районен съд-
Ловеч и ВНОХД № 141/2020 г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 18.11.2020 г. до пълното изплащане на сумите, като
исковете за обезщетение за причинени неимуществени вреди, за разликата до пълния
претендиран размер на сумата 15000.00 лева и за обезщетение за причинени имуществени
вреди, за разликата до пълния претендиран размер на сумата 7800.00 лева, ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните данни, да заплати
на Т. Н. К., с горните данни, сумата 10.00 лв. /десет лева/, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с горните данни, да
заплати на адвокат В.И. И.-К. от ЛАК, с адрес: ***, сумата 965.56 лв. /деветстотин петдесет
и шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата Т. Н. К., по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 2 от ЗА, съразмерно с уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12