РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 13.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесета и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
2175 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 430 ТЗ.
Ищецът „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, поддържа в исковата молба, че по
ч.гр.д. № 290/2012 г. на РС – Севлиево, в негова полза е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 117 от 09.03.2012 г. и изпълнителен лист, по която солидарен длъжник
е и ответника В.К.К.. След постъпило възражение от
него, след указания на съда, предявява настоящия иск за установяване на вземането
по издадената заповед за незабавно изпълнение.
Поддържа, че на 05.04.2007 г. е сключен договор за банков кредит между „К.т.б.“
АД и кредитополучателя „Б.“ ООД, в размер на 500 000 лв. Съгласно чл. 8 от
договора за кредит, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху
фактически ползваните суми по кредита в размер, формиран от сбора на основния
лихвен процент, определен от БНБ за съответния период от ползване на кредита и
надбавка от 5,5 пункта. На 20.11.2009 г. е сключен анекс № 1 към договора за
банков кредит от 05.04.2007 г.
Ищецът поддържа, че на 05.04.2007 г. е сключен договор за встъпване в дълг
между „К.т.б.“ АД и „В.“ ООД, „В.М.“ ЕООД, „Г.М.“ ООД, К.В.Д.,И.Н.К., И.К.К.и В.К.К.. По силата на този
договор ответникът встъпва като солидарен длъжник в задължението на „Б.“ ООД.
Впоследствие ответникът е подписал и анекс № 1 от 20.11.2009 г.
Впоследствие с договор за прехвърляне на вземане, сключен на 01.06.2012 г.,
„К.т.б.“ АД, в несъстоятелност продава на С.И.И.
паричните вземания на банката към „Б.“ ООД, както и към съдлъжниците,
произтичащи от договор за банков кредит от 05.04.2007 г. и анекс № 1 от
20.11.2009 г.
С оглед издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника,
ищецът „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, моли на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ да бъде
установено,
че В.К.К.,
дължи на ищеца (носител на материалното право е
цесионера С.И.И.) следните суми: 219 320 лв. – главница, ведно със законната лихва, от
15.02.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 079,85 лв. –
просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012
г.; сумата от 238,71 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за
периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012г., сумата от 164,70 лв. – лихви върху
редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.; 1 459,33 лв. –
лихви върху просрочена главница от 25.01.2012 г. до 14.02.2012 г., както и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 4 445,25 лв. – разноски по заповедното
производство.
Ответникът В.К.К. оспорва исковете в депозирания
отговор по реда на чл. 131 ГПК, като сочи, че банката не е носител на
материалното право на иск, поради договора за цесия. Отделно от това, сочи че
цесионерът е завел установителен иск в Окръжен съд – Габрово. Оспорва, че на
кредитополучателят „Б.“ ООД е изплатен пълния размер на кредита. Сочи, че не е
налице обявяване на кредитът за предсрочно изискуем по отношение на него,
поради което спрямо него не е следвало да бъде издавана заповед за изпълнение.
Поддържа, че по иск на КТБ през 2015 г. срещу него, е образувано гр.д. №
2776/2015 г. по описа на СГС, I – 9 състав, което
е прекратено. Поддържа, че искът е погасен по давност.
Третото лице помагач С.И.И. не взима
становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Към исковата молба са представени
заверени копия от договора за банков кредит от 05.04.2007 г., сключен между „К.т.б.“
АД и „Б.“ ООД, анекс № 1 от 20.11.2009 г., сключен между „К.т.б.“ АД и „Б.“
ООД, както и договор за встъпване в дълг от 05.04.2007
г., сключен между ищеца и солидарните длъжници, посочени в него, сред които и
ответника В.К.К., както и анекс № 1 към договор за
встъпване в дълг.
С договор от 01.06.2012 г., сключен
между „К.т.б.“ АД, в качеството на цедент АД, в несъстоятелност и С.И.И., в качеството на цесионер, са прехвърлени паричните
вземания на цедента към „Б.“ ООД, както и вземанията
към солидарните длъжници, в това число и В.К.К..
Представено е уведомление изх. № 1090 от
26.02.2015 г. от „К.т.б.“ АД за цесията до В.К.К.. Цесията
е съобщена на ответника на 20.03.2015 г.
Видно от заповед
№ 117 от 09.03.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 290/2012 г. на РС – Севлиево, „Б.“ ООД, „В.“ ООД, „В.М.“
ЕООД, „Г.М.“ ООД, К.В.Д.,И.Н.К., И.К.К.и В.К.К., са осъдени за заплатят
солидарно на „К.т.б.“ АД, следните суми: 219 320 лв. – главница,
ведно със законната лихва, от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане, сумата
от 1 079,85 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.; сумата от 238,71 лв. – просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г., сумата от 164,70
лв. – лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.;
1 459,33 лв. – лихви върху просрочена главница от 25.01.2012 г. до
14.02.2012 г., както и сумата от 4 445,25 лв. – разноски по делото.
Видно
от заповедното дело, претендира се цялото вземане на основание настъпила
предсрочна изискуемост, поради неизпълнение на задължението за погасяване на
кредита от кредитополучателя.
В отговора на исковата молба е на направено
искане от В.К.К. по чл. 183 ГПК, досежно договора за
кредит и встъпване в дълг, и анексите към тях, като с оглед представения приемо-предавателен протокол от 13.08.2012 г., подписан между
КТБ, клон Габрово и С.И.И., указания за представяне
на оригиналите са дадени на третото лице - помагач.
С протоколно определение от 20.06.2022
г., на основание чл. 183 ГПК, са изключени като доказателства по делото
следните писмени доказателства: договора за банков кредит от 05.04.2007 г., сключен
между „К.т.б.“ АД и „Б.“ ООД, анекс № 1 от 20.11.2009 г., сключен между „К.т.б.“
АД и „Б.“ ООД, както и договор за встъпване в дълг от 05.04.2007
г., сключен между ищеца и солидарните длъжници, посочени в него.
Видно от влязло в сила решение № 75 от
15.04.2016 г., постановено по т.д. № 68/2014 г. на Окръжен съд – Габрово, са
отхвърлени предявените от С.И.И. срещу В.К.К. искове с правно основание чл. 422 ГПК, за признаване за
установено че дължи сумата от 61 105,63 лв. – главница, ведно със
законната лихва считано от 23.11.2011 г. до окончателното вземане, 7 365,85 лв. – просрочени лихви върху
редовна главница за периода 26.04.2011 г. – 22.11.2011 г. вкл., 1 724,33
лв. – просрочени лихви върху просрочена главница от 15.08.2011 г. – 22.11.2011
г. по договор за банков кредит от 05.04.2007 г. и договор за прехвърляне на
вземане 01.06.2012 г., предмет на ч.гр.д. № 3325/2011 г. на РС – Габрово.
По делото се установи, че за част от вземането
предмет на процесния договор за кредит, по иск на цесионера
по договора за цесия от 01.06.2012 г. е
постановено спрямо ответника влязло в сила отхвърлително решение, което на
основание чл. 298, ал.1 ГПК обвързва настоящият съд, и предявените искове от
КТБ, в несъстоятелност срещу В.К.К.. Отделно от това,
по делото не са ангажирани доказателства за наличието на предсрочна изискуемост
на вземането спрямо ответника Васил К., както и за наличието на договорно
правоотношение с него, което обуславя отхвърляне на предявените исковете,
предявени по реда на чл. 422 ГПК.
Относно разноските
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
полза на ответника, следва да бъде присъдена сума в размер на 6 000 лв.,
по представения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2022 г.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 430 ТЗ, от „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. София, район „Средец“,
ул. „*********, чрез пълномощника главен юрисконсулт Е. Б., срещу В.К.К., ЕГН **********,***, представляван
от адв. Р.Б.,***, за признаване за установено, че ответникът
В.К.К. дължи на ищеца„К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, следните суми, представляващи задължения
по договор за банков кредит от 05.04.2007 г. и анекс № 1 от 20.11.2009г. към
него, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 09.03.2012 г., по ч.гр.д. № 290/2012 г. на РС – Севлиево, както следва: 219 320 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
15.02.2012 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 079,85 лв. –
просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012
г.; сумата от 238,71 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за
периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012г., сумата от 164,70 лв. – лихви върху редовна
главница за периода 25.01.2012 г. – 14.02.2012 г.; 1 459,33 лв. – лихви
върху просрочена главница от 25.01.2012 г. до 14.02.2012 г., както и за
осъждане на ответника да заплати сумата от 4 445,25 лв. – разноски по заповедното
производство.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД, в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. София, район „Средец“, ул. „*********,
представлявана от пълномощника главен юрисконсулт Е. Б. да заплати на В.К.К., ЕГН **********,***, сума в размер
на 6 000 лв., представляваща за възнаграждение за адвокат в настоящето
производство.
Решението е постановено при участието на С.И.И.,
с ЕГН **********,***, в качеството на трето лице, помагач на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: