Присъда по дело №427/2009 на Районен съд - Левски

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приложени към бързо производство №32/2009г. по описа на РП гр. Левски, събраните такива в хода на съдебното следствие, както и от показанията на разпитаните свидетели И., Б., П., Вълков и Беев.

Подсъдимият е дал обяснения, в които твърди, че с брат му са били на работа. Прибрал се към 13,30 часа и легнал да спи. Събудил се към 3-4 часа след обяд Попитал жена си за колата, като Р. му обяснила, че А. е взел колата, тъй като детето му имало температура. Подсъдимият твърди в обясненията си, че свидетелят М.И. (актосъставителят) му заявил, че ще го вкара в затвора, тъй като бил любовник с неговото гадже, като следователят „Павката” знаел от преди месец и половина. След като получил призовката, и отишъл до полицията, Я. заявил на полицаите, че има свидетели и не е карал  той колата. Според  подсъдимия свидетелят Паченков не е присъствал там и последният би следвало да се подпише пред него. Конфликтът с полицая датирал отдавна, като преди 7-8 месеца на центъра свидетелят И. пак започнал да заплашва подсъдимия.

Според обясненията на подсъдимия, конфликтът със свидетелят Б. пък възникнал от това, че последният притежавал магазин, от който подсъдимият отказвал да пазарува.

Ю.Я. заявява, че след като А. е върнал колата, той се е качил пак горе и продължил да спи до към 5-6-7ч., тъй като бил уморен.

Подсъдимият твърди, че нямал проблеми със свидетеля Беев, но на първия му акт, когато не бил карал той отново, са го гонили полицаите – това сее случило преди 2-3 месеца.    

От показанията на свидетеля М.И. се установява, че работи като инспектор „Пътен контрол” към РУ на МВР – Белене. Познава подсъдимия по име и по физиономия, тъй като живеят в малък град. На датата в акта – 21.07.2009г. свидетелят е изпълнявал задълженията си по безопасност на движението на територията на гр. Белене, когато в 14,40 часа с колегата си са забелязали на около 2-3- метра движещ се автомобил. Спрял служебния автомобил в дясната посока на движение и при отворен прозорец е подал ясен сигнал със стоп - палка. На мястото на водача, управлявайки автомобила бил седнал подсъдимият. Свидетелят е категоричен, че на улицата, където са подали сигнала за спиране на автомобила, не е имало други превозни средства – движещи се или паркирани и че в управлявания от подсъдимия автомобил не е имало други пътници. От извършената справка се е установило, че водачът е неправоспособен. В края на работния ден – към 17 часа свидетелят е изготвил призовка за подсъдимия да се яви на следващия ден в 10 часа, за да му бъде връчен АУАН. Подсъдимият отказал да подпише акта, като е заявил, че не е управлявал той. Според свидетеля, подсъдимият е бил засичан да управлява пак автомобила, като неправоспособен. На зададените въпроси свидетелят отговаря, че е подаден сигнал със стоп – палка, с цел извършване на проверка на водача и МПС. Собственикът на МПС не е бил призоваван, тъй като е установено кой е водачът на лекия автомобил, както и че няма лични конфликти с подсъдимия. Установява се от показанията му, че разстоянието, при което са се разминали с автомобила на подсъдимия е метър – два. Свидетелят пояснява, че разстоянието между тях и приближаващия се автомобил е било малко и е нямало да му стигне времето, за да подаде сигнал за спиране от полицейския автомобил, който бил обозначен с всички символи – надпис „полиция” и сини лампи. Категоричен е, че не е възможно да обърка подсъдимия с друго лице. Преди няколко години също е констатирал, че лицето – подсъдимият отново управлява автомобил без свидетелство за правоуправление.

Показанията на свидетеля И.Б. кореспондират напълно с показанията на свидетеля И.. Установява се от показанията му, че 20-30 метра е разстоянието, от което са забелязали движещия се автомобил. Не може да прецени скоростта, но улицата не позволявала движение с висока скорост. Разстоянието, при което са се разминали двата автомобила било малко повече от метър. След като забелязали движещия се автомобил, колегата му спрял автомобила и подал сигнал за спиране. Показанията му кореспондират с тези на свидетеля И. и относно причините, поради което колегата му не  е подал сигнал със стоп палка извън автомобила. На следващата сутрин колегата свидетелят И. му се обадил, че трябва да оформи акта. Б. му дал данните и се подписал като очевидец при установяване на нарушението. Свидетелят е очевидец на отказа на подсъдимия да подпише акта. Колегата му И. е установявал кой е собственикът на автомобила и е докладвал за неспирането на сигнала със стоп-палка от страна на подсъдимия.

И този свидетел е категоричен, че други лица не са пътували в автомобила. Установява се, че от дете познава подсъдимия, няма вероятност да го сбърка, познават се, познава и семейството му. Свидетелят няма конфликти с подсъдимия, няма причини, нито мотиви да отмъщава на подсъдимия и да цели на всяка цена той да бъде осъден.

Свидетелят добре познава семейството на подсъдимия. Заявява, че има двама братя, и че между тях има прилика, но подсъдимият е доста по-едър и с оглед физическите им данни не могат да бъдат сбъркани.

Свидетелят П. работи като огняр в РУ на МВР – Белене. Същият е свидетел на отказа на подсъдимия да подпише акта. Свидетелят е чул подсъдимия да казва, че няма да подпише акта, защото не е карал.

По искане на подсъдимия, който отрича да е управлявал МПС по времето, посочено като нарушение в АУАН, са разпитани свидетелите А.Й., Р.Й., З.М. и И.К..

Свидетелят А.Й. заявява, че е неграмотен и към 13,30 часа излязъл от блока, в който живеел на квартира, но не може да запомни улицата, на която живее. Детето му вдигнало температура, което наложило да се обърне към Ю. – подсъдимия, за да иска пари. Стигнал до дома на подсъдимия. В двора им по същото време са се намирали Р., З. и племенниците на подсъдимия. Й. попитал къде е Ю., като Р. – жена му казала, че бил легнал да спи. Поискал десет лева и Р. му дала. Свидетелят видял ключовете на колата върху таблото, като Р. му заявила, че Ю. ще й се кара. Свидетелят се качил в колата и потеглил. Отишъл до аптеката, купил лекарството. Според показанията му, не могли да закарат детето на лекар, тъй като детето нямало личен лекар. На едно от кръстовищата видял полицаите, но свидетелят дал десен мигач и завил надясно, като не видял да му подават стоп-палка и малко след това видял свидетеля К., който го помислил за Павлин. Оставил лекарството в дома си и върнал колата у Ю., който го чакал и му се скарал защо е взел колата. Свидетелят Й., управлявайки автомобила пуснал сенника на колата и си поставил шапка, за да не му пречи слънцето. Установява се от показанията му, че живее под наем, че хазаинът – подсъдимия им помага, тъй като нямало къде да спят, и ги у пуснал да живеят в апартамента, като им плащал наема и им помагал.

Според показанията, Й. бил болен от епилепсия, поради което се страхувал от слънцето, това била причината да си постави и шапката на главата. На кръстовището се разминал с полицаите, подминал ги, след което завил надясно. Свидетелят е категоричен за датата – че това е станало на 21, помни датата, но не можа да отговори на поставените въпрос на коя дата се провежда съдебното заседание, нито кой месец сме.

От показанията на свидетелката Р.Й. се установява, че Ю. и Младен се върнали от работа някъде към 1 часа след обяд. През това време те си били на двора – етърва й – Светла, З.. А. отишъл при тях някъде към 14 - 14,30 часа, попитал я къде е Ю., след което А. й поискал 10 лв. за лекарства на детето. Колата била на двора, свидетелят А. заявил, че ще я вземе, за да стигне по-бързо. А. е взел колата, като подсъдимият се събудил към 15 часа и й се е скарал. След като се скарал с А. защо взел колата, Ю. отново легнал да спи. Според показанията на Р., не била виждала Ю. от 16,00 часа до 24,00 часа на същия ден.

При пристигането си А. не е носел шапка. Не е знаела, че А. няма книжка.

Р.Й. изтъква за личен конфликт между подсъдимия Ю., с който живее и свидетеля М.И.. Конфликтът бил възникнал след като подсъдимият имал връзка от интимен характер с приятелката на свидетеля М.И., за който Й. разбрала след 21.07.2009г. но не знае Ю. има ли конфликт с други полицаи. След като И. обвинил подсъдимия, че кара колата, Ю. си признал за грешката с приятелката на полицая.

От показанията на свидетелката З.М. се установява, че подсъдимият е племенника на съпруга й. На 21.076.2009г. отишла в тях – у Ю. да се вземе прането. Седнали на масата, като към 13,00 часа се е върнал подсъдимият, който легнал да спи. А. се появил след това и поискал 10 лв., че детето му било болно, с температура, после отишъл на другата страна, където била колата, качил се и потеглил. След което и свидетелката си тръгнала. Свидетелката живее в един апартамент със семейството на А.Й.. Тъй като свидетелят А. извикал Р. настрани, свидетелката не обърнала внимание какво си говорят. Когато А. поискал колата, Р. му разрешила. Установява се от показанията й, че когато свидетелката си е тръгнала, Младен е бил при тях, като е останал след завръщането му от работа. Според показанията й свидетелката помни датата 21.07. предвид факта, че е грамотна.

Според показанията на свидетеля И.К., последният познава подсъдимия Ю., с когото са в приятелски отношения. На 21.07., около 14,30 часа му трябвал автомобил, за да отиде до Свищов. Към 14,30 часа видял колата на Ю., вдигнал ръка, тъй като помислил, че е Павлин, но в последния момент видял, че е А., който заявил, че не знае къде е Павлин, но бързал, тъй като закупил лекарства за болното си дете. Свидетелят К. е видял автомобила, управляван от А. близо да хранителен магазин – „Патлака”, от който има видимост и е видял А. да пристига от кръстовището на поликлиниката. Според показанията му, вечерта – към 22,10 часа се е видял с подсъдимия, който му обяснил, че е получил призовка и  не е карал колата той, а А.. Свидетелят не е обърнал внимание дали А. е бил с шапка. Свидетелят е категоричен, че улицата има видимост до поликлиниката, но по това време не е видял полицейска кола на кръстовището. А. е бил сам в колата, като свидетелят не е обърнал внимание дали са пуснати сенниците. По принцип двамата с подсъдимия Ю. си правят услуги. Според свидетеля е имало други спрени коли в близост до магазина. Заявява, че вечерта, когато са се видели с Ю. последният го помолил да му стане свидетел, защото му казал, че е видял А.. Първоначално свидетелят не искал, но впоследствие се съгласил, тъй като Ю. му се помолил.Установява се от показанията му, че вечерта на 21.07. свидетелят е разбрал, че Ю. не е карал колата. Така го е разбрал, като Ю. не му е разказал какво е правил през деня.

На поставените въпроси свидетелят отговаря, че на съседната седалка на управлявания от А. лек автомобил е имало чанта с лекарства, като свидетелят е разговарял с Й. откъм страната на шофьора, където би следвало да се е намирал свидетелят Й., който според показанията на свидетеля К. е управлявал лекия автомобил.

Във връзка с представено от страна на РП гр. Левски писмено доказателство – докладна записка, изготвена от Александър Й. Вълков, по искане на представителя на РП гр. Левски са допуснати до разпит свидетелите Александър Вълков и Милен Беев.

В записката се докладва, че по време на изпълнение на служебните задължения по утвърден график на РУ – Белене, при извършване на проверки на ПИЧЦМ на територията на Белене, на 21.07.09г. около 16,10 часа съвместно с Мл.Р – Милен Беев на кръстовището на ул. „Любен Каравелов” №1, засекли лицето Ю.А.Я. ***, с ЕГН ********** в лек автомобил марка „Рено Сценик”, син на цвят, с табели рег. № ЕН 91 63 ВМ. Я. не е управлявал автомобила, а се е намирал на предната седалка до мястото на водача. Водач на автомобила е бил Нурайдин Кемалов Ахмедов от гр. Белене.

Свидетелят Вълков в показанията си твърди, че познава подсъдимия като лице от криминалния контингент и на датата и часа, посочен в докладната записка е „засечен” подсъдимия да се движи в лек автомобил. Няма представа за лични конфликти между подсъдимия Я. и свидетеля И., чувал е за реплики и отношения между тях, без да може да посочи от какво са породени. Свидетелят е чувал за случай, в който подсъдимият не е спирал на подаден сигнал от полицай.

Няма разминаване в показанията на свидетеля Беев с тези на свидетеля Вълков. Със служебния автомобил, управляван от него и съвместно с колегата си Вълков са правили проверка на пунктове за черни и цветни метали. По време на движението, на кръстовището срещу тях на стопа видели спряло МПС – марка „Рено Сценик”, управляван от Нурайдин, като на предната седалка до шофьора е седял подсъдимият. За случая колегата му Вълков е изготвил докладната записка. Нищо нередно не са вършили тогава.

 В тази връзка впоследствие – на следващия ден е разбрал, че колегите му И. и Б. са видели същия този автомобил, но управляван от подсъдимия Ю.Я.. При свидетеля се е случвало през месец април 2009г. подсъдимият да не спира на подаден сигнал от страна на свидетеля. За случая е съставен акт за това нарушение, като тогава са били със свидетеля И..

Свидетелят не знае за лични конфликти между двамата, но колегата му И. е споделил, че при извършена проверка на същия автомобил, управлявана от друго лице, подсъдимият е отправял закани за саморазправа към И..     

Свидетелите М.И., И.Б., Ф.П., Александър Вълкови  Милен Беев са без родство с подсъдимия. Техните показания са логични последователни, непротиворечиви, съответстващи както помежду си, така и на събраните писмени доказателства по делото. Свидетелите имат непосредствени впечатления относно извършването на деянието и дееца.

Установи се, че свидетелите лично познават подсъдимия, поради което е изключено да са допуснали грешка относно лицето, управлявало моторното превозно средство.

 Не се установиха доказателства за лични конфликти между подсъдимия и свидетелите И., Б., Вълков и Беев, от които да следва изводът, че техните свидетелски показания са неверни, дадени с цел отмъщение, въз основа на които да бъде осъден подсъдимият. Установи се, че т.н. „конфликти” произтичат от задълженията на свидетеля И. във връзка с професията му – инспектор „Пътен контрол” към РУ на МВР –Белене и задълженията му във връзка с контрол на движението по пътищата. Видно от писмените доказателства по делото подсъдимият има съставени и други актове за констатиране на нарушения на ЗДвП.

Несериозно звучат обясненията на подсъдимия за конфликт със свидетеля Б., в смисъл, че последният си отмъщава на подсъдимия заради отказа му да пазарува в неговия магазин.

Съдът не счита, че има противоречие в показанията на свидетеля П., дадени на досъдебното производство и пред съда, поради което и не е констатирал такова.        

И на досъдебното производство и пред съда по време на съдебното следствие свидетелят П. заявява, че подсъдимият е отказал да подпише акта, тъй като не е карал.

Неоснователни са възраженията на подсъдимия, че свидетелят е следвало да подпише пред него акта. Предвид на това, че подсъдимият е напуснал сградата на РУ на МВР, то и не би успял да присъства при полагането на подписа от страна на свидетеля. Освен това, свидетелят е удостоверил отказа на подсъдимия да подпише акта, което не се оспорва дори и от страна на подсъдимия.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на посочените свидетели като достоверни.

Показанията на свидетелите Вълков и  Беев кореспондират напълно с тези на свидетелите  И. и Б., както и с писмените доказателства по делото. Същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, добросъвестни, поради което съдът ги кредитира като достоверни. 

Съдът не споделя възражението на защитника на подсъдимия, че свидетелите И. и Б. – както сама констатира, свидетел – очевидец, са констатирали нарушението не по установения от закона ред, с цел да установят по категоричен начин кой е бил неговият водач. Според защитника, свидетелите дори не били слезли от патрулната кола и са подали палка от прозореца. Възражението от страна на защитника е, че водачът не бил нарушавал закона за движение по пътищата – не управлявал с превишена скорост, нито е дал някакъв знак, че има нарушение в момента. Според защитника, свидетелите И. и Б. са нарушили и друга процедура – не са направили справка кой е собственик на автомобила, за да попитат кой е управлявал автомобила за часа, в който се твърди, че е извършено нарушението.

Разпоредбите на ЗДвП предвиждат, че при спиране на пътно превозно средство за проверка, служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. Униформен полицай, какъвто е свидетелят И. и за това не се спори, може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Безспорно се установи, че свидетелят И. е подал „ясен сигнал” със стоп-палка и че същият не е нарушил разпоредбите на закона. Предвид изложеното, възраженията от страна на защитника на подсъдимия са неоснователни.

Съдът не споделя и другото възражение на защитата – че водачът не бил нарушавал разпоредбите на ЗДвП. В правомощията на служителите на РУ на МВР – Белене, уредено със ЗДвП, изпълнявайки функциите си  контрол за спазване на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, е правото да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача. Следователно свидетелите И. и Б. не са нарушили разпоредбите на ЗДвП и не са превишили правомощията си. Освен това, не може да се приеме, че не е нарушен законът. Дори да се приеме хипотетично, че автомобилът е бил управляван от свидетеля А.Й., (макар че безспорно се установи, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил), е налице нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Изискването на закона е водачът да притежава свидетелство за управление, за да управлява моторно превозно средство. И в двата случая – и свидетелят Й. и подсъдимият са неправоспособни водачи, което е безспорно установено. Поради изложеното съдът не счита, че свидетелите И. и Б. не са изпълнили задълженията си, вменени им от закона.

Следва да се отбележи, че не е необходимо да се установява собственикът на автомобила, след което същият да се призове, за да се установи кой е бил управлявал. Процедурата се прилага в хипотезите, когато не може да се установи самоличността на нарушителя. В случая водачът е установен безспорно, същият е разпознат от двамата свидетели и предвид разликата във физическите данни на подсъдимия и свидетеля Й. не може да се допусне грешка относно лицето управлявало моторното превозно средство.     

Налице са противоречия в показанията на свидетелите, посочени от защитата. Свидетелят А.Й., както сам заяви, е неграмотен и на поставените въпроси нямаше никаква представа относно датата и месеца на деня на провеждане на съдебното заседание. Същият, както заяви, е настанен в апартамент, чийто наем се заплаща от подсъдимия. Последният му помага парично, поради което може да се приеме, че свидетелят Й. е заинтересован от изхода на делото и свидетелствайки, е воден от желание е да помогне на подсъдимия.

Нелогично звучат показанията на този свидетел, че поради заболяване на детето му, вместо да се обърне към лекар ( детето нямало личен лекар според показанията, като в този случай е можел да се обърне към спешна помощ, където детето ще бъде прегледано и ще получи квалифицирана помощ), взел колата от подсъдимия и отишъл до аптеката, още повече, че не познава града добре и не може да чете – същият е неграмотен.

Противоречие има в показанията на този свидетел и на свидетелката З.М.. Последната заявява в показанията си, че Р. е предоставила колата на А., без да се противопоставя. В тази част показанията на тази свидетелка противоречат на Й., който пък твърди, че Р. не е била съгласна да му даде колата. Свидетелката М. също е настанена в апартамента, където живее семейството на Й.. По тези причини същата се явява заинтересована от изхода на делото.

Свидетелката Р.Й. живее във фактическо съжителство с подсъдимия. Нейните показания са противоречащи на останалите доказателства, събрани по делото, същите са нелогични и непоследователни не съответстват на писмените доказателства. Съдът приема, че е заинтересована от изхода на делото, поради което не  кредитира показанията й.

Показанията на свидетеля И.К. са противоречиви, непоследователни и нелогични, поради което съдът не ги кредитира. Свидетелят заявява, че е видял А.Й. да управлява лекия автомобил близо до магазин за хранителни стоки, като не е видял полицейска кола. Й. в показанията си твърди, че полицейската кола се е намирала на кръстовището по същото време докато е управлява автомобила.

К. твърди, че е видял на съседната до водача на МПС плик с лекарствата, закупени от А.Й., като от мястото – отсрещния тротоар не е имал видимост към седалката, но не е видял дали свидетелят Й. е карал с шапка.

Свидетелят К. твърди, че от самия подсъдим вечерта е разбрал, че Ю.Я. не е карал автомобила, като е бил помолен да свидетелства. Доколкото свидетелят е в приятелски отношения с подсъдимия, същият прибягва до услуги, правени му от Ю.Я., съдът счита, че и този свидетел е заинтересован от изхода на делото.

Свидетелите демонстрират избирателна памет, като с категоричност заявиха, че си спомнят, че датата, за която свидетелстват е 21.07.009г., но нямаха спомен относно събития, станали след това.          

            Показанията на тези свидетели – А.Й., Р.Й., З.М. и И.К. са противоречиви и непоследователни, не кореспондират с показанията на свидетелите – очевидци, чиито показания съдът кредитира като достоверни. Техните показания не съответстват и на събраните писмени доказателства, приложени към делото, по – конкретно – на приетата от съда докладна записка, в която е посочено, че в 16,10 часа свидетелите Вълков и Беев са видели подсъдимия в лекия автомобил – „Рено Сценик”.

            По изложените съображения съдът не ги кредитира.

            От така изложената и възприета от съда фактическа обстановка, се установява, че подсъдимият Ю.Я. е осъществило от обективна и субективна страна състава на чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Безспорно е установено, че същият на 21.07.2009. в гр. Белене, обл. Плевен, по ул. ”Христо Ботев”, без съответно свидетелство за управление на МПС, управлявал лек автомобил марка „Рено Меган Сценик” с рег. № ЕН 91 63 ВМ, в едногодишен срок от наказването му по административен ред наказание с наказателно постановление № 84/08.05.2009г. на Началник на РУ на МВР – Белене, влязло в законна сила на 16.06.2009 г. за същото деяние.

Налице е извършено деяние. Същото е извършено от подсъдимия. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС и че не следва да управлява моторно  превозно средство; че наказан по административен ред с наказателно постановление, което е влязло в сила. Съзнавал е и че носи наказателна отговорност  за деянието, което се установява от обясненията му – „че при 3  - 4 акта вече могат да ме вкарат в затвора”. Умисълът му обхваща всички елементи от състава на извършеното престъпление. 

            При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Ю.Я. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението. Съобрази и чистото му съдебно минало, трудовата му заетост и обстоятелството, че няма настъпили вредни последици от деянието.

            Предвид изложеното, съдът счита, че по отношение на подсъдимия Ю.Я. следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства, поради което съдът го осъжда на наказание лишаване от свобода в размер на три месеца.