РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Русе,
11.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 20 септември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
при
секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВ и
с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА КАНД № 166 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Р.К.С. ***, подадена чрез процесуален
представител адв. Д. С., против Решение № 248 от 07.04.2023 г., постановено по АНД № 536/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 22-1085-004079 от
06.02.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР - Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 94, ал. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 178е от същия
закон е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението
поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира се отмяната на въззивния съдебен акт и
вместо него да се постанови друго решение, с което да се отмени НП.
Касационният ответник не изразява
становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за основателност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Наказателно
постановление № 22-1085-004079 от 06.02.2023 г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е издадено против Р.К.С. за това, че на
14.11.2022 г., около 12:02 часа, в гр. Русе, на бул. „Л.“ № ***, до МОЛ Р.,
като водач на лек автомобил „БМВ Х 7 Х ДРАЙВ 40 И“, с рег. № ********,
управлявал и паркирал този автомобил, собственост на „СИАНА КОМЕРС“ ООД, като
извършил следното нарушение: паркирал управлявания от него автомобил частично
на тротоара, без разрешение на
собственика на пътя – общинска администрация гр. Русе, с което виновно
нарушил чл.
94, ал. 3 от ЗДвП.
По делото се
установява, че на 14.11.2022 г., около 12:02 ч св. П. Н. се намирал в района
между „Бизнес парк“ и МОЛ Р. на адрес: бул. „Л.“ № ***, като забелязал, че
лекият автомобил „БМВ Х 7 Х ДРАЙВ 40 И“, с рег. № ********, бил паркиран на
тротоара по такъв начин, че предната му дясна част на автомобила се намирала
изцяло върху тротоара и така пречил на пешеходците да преминават по него.
Свидетелят направил 5 бр. фотоснимки, на които заснел процесния автомобил и
начина, по който същият бил паркиран. Снимките св.Н. изпратил чрез приложението
„Гражданите“, откъдето сигнализирали органите на МВР. Така проверка по случая
извършил св. К. Д., който установил, че жалбоподателят Р.С. е управлявал този
автомобил и съставил акт против него за това, че е частично паркирал на
тротоар, без да има разрешение за това от Община Русе.
При тези фактически констатации, за
да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е,
че въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства наказаното лице безспорно е
осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение
по ЗДвП, за което правилно е индивидуализирано и наложеното му административно
наказание.
Решението на РС –
Русе е неправилно.
Визираната като нарушена
материалноправна норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП гласи, че за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
Видно от текста на
цитираната правна норма същата регламентира възможността за престой и паркиране
в населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата предвижда
две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за
движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя,
което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са
тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите
за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците
на пътя места при спазване на отстоянието).
Т.е. тази правна норма
предполага, че паркирането и престоят на конкретен участък от пътя е разрешено,
като регламентира условията, при които превозното средство може да бъде
паркирано или да престоява на позволено за това място.
Съгласно дадената в § 6, т. 6 от ДР
на ЗДвП легална дефиниция,
тротоарът е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци.
Две са предпоставките, за да се
приеме, че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от собствениците на пътя или
администрацията места и паркирането да се извърши успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци (чл.
94, ал.3 от ЗДвП).
Място, определено за паркиране от
собственика на пътя или администрацията е място, обозначено с Пътен знак със
специални предписания - група „Д“, Раздел V от ППЗДвП. Знак Д19 „Паркинг“
обозначава местата за паркиране, като съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 9
от ППЗДвП в долната част на знака с допълнителни табели може да бъдат указани:
времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се
ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни
средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране.
В случая, както в хода на производството пред АНО, така и в проведеното производство
пред първата съдебна инстанция са останали неизяснени факти и обстоятелства,
релевантни за съставомерността на процесното нарушение от обективна страна.
Нито АНО, нито въззивният съд са събрали доказателства, които са
относими към елементи от обективната страна на състава на нарушението, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Първо
АНО, без да изясни този въпрос, е приел, че автомобилът е паркиран частично на
тротоара, без разрешение на собственика на пътя, посочвайки че собственик е
общинска администрация гр. Русе. Впоследствие, РС – Русе, отново без да събира
доказателства за безспорното установяване на това релевантно обстоятелство, е
приел за ноторно
известен фактът, че въпросният участък от пътя попада в границите на
урбанизираната територия на гр. Русе и се намира близо до обект, предназначен
за обществено ползване, а именно МОЛ Р., като Община Русе се явява собственик
на процесния път на основание § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА. Посочил
е, че по делото не са събрани доказателства, които да оборят факта, че този път
е общински, а представлява частен такъв, доколкото съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗП частните пътища могат да
бъдат отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени
интереси, по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на
собственика при договаряне на взаимоотношенията, т.е. същите по правило не са
отворени за обществено ползване.
Пред касационната инстанция, трета неучастваща в производството страна -
Община Русе е представила писмо вх. № 2758 от 28.06.2023 г., с което уведомява,
че пътят и паркингът на МОЛ Р. са частна собственост и са част от поземлен имот
с идентификатор 63427.8.1033 по КККР на гр. Русе, община Русе, област Русе,
целият с площ 55 631 кв.м., с адрес: гр. Русе, бул. „Л.“ № ***-Д. При тези
данни по несъмнен начин се оборва констатацията, направена първо от АНО, а
впоследствие и от първата съдебна инстанция, че процесният автомобил е бил
паркиран на участък от път, който е собственост на общинска администрация гр.Русе.
По този начин по делото е останал неизяснен и друг съществен за правилното
решаване на настоящия спор въпрос, а именно какъв е бил начинът, по който
собственикът е регламентирал паркирането на това място, указан ли е бил ред за
паркиране, било ли е налице разрешение за това.
При тези данни, по делото липсват категорични доказателства,
установяващи всички елементи от обективна страна на нарушението по чл.178е, във
връзка с чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Поради това процесното нарушение се явява недоказано, а оспореното пред
РС–Русе наказателно постановление – незаконосъобразно и необосновано.
С оглед горното, като е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление Районен съд – Русе е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на
основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по
съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените
по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно
постановление е незаконосъобразен акт и следва да бъде отменено.
Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и
чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 07.04.2023 г., постановено по АНД
№ 536/2023 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление №
22-1085-004079 от 06.02.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
22-1085-004079 от 06.02.2023 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе, с което на Р.К.С. *** за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата и на основание чл. 178е от същия закон е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. особено мнение
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на
съдия Галена Дякова по постановеното касационно решение по КАНД № 166 по описа
за 2023 год. по описа на Административен съд Русе.
По
отношение постановеното въззивно решение
по АНД 536 / 2023г. по описа на РС Русе
считам, че същото е постановено в съответствие с материалния закон и при
липса на допуснати нарушения на процесуалните превила, паради което следва да
остане в сила. Съгласно нормата на чл. 178е от ЗДвП: „Наказва се с глоба от 50
до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини,
детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в
населените места извън разрешените за това места“. Според чл. 94, ал. 3 от ЗДвП
за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно
на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. От събраните доказателства
категорично се установява, че участъкът, върху който е бил паркиран автомобилът
на жалбоподателя напълно се обхваща от дефиницията за тротоар, дадена в § 6, т.
6 ЗДвП, която предвижда, че „тротоарът“ е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Във връзка с доводите на
жалбоподателя, че посоченото място попада в границите на частен имот, следва да
се посочи, че за характеристиките му като „тротоар“ няма значение собствеността
на имота, а дали отговаря на дефиницията за такъв. От приложения снимков
материал категорично се установява, че мястото на извършване на нарушението
следва да се отнесе към местата, неопределени за паркиране на ППС, че това е
място предназначено за пешеходци и с паркирането върху него жалбоподателят е
застрашил безопасността на преминаващите граждани, като ги е принудил да
преминават по пътното платно или да навлизат в тревната площ. Ноторно известно
обстоятелство, а и няма спор за това, че процесният тротоар е изграден
успоредно на път по смисъла на § 6, т. 1 ЗДвП - "Път" е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Няма спор, че макар и частен имот, в него е изградена пътна мрежа,
която активно се използва от МПС и пешеходци. Неправилното посочване на
собственика на пътя в АУАН и НП не е от категорията на съществените нарушения,
с което да се нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като независимо
кой е собственик на пътя не е налице по никакъв начин изразено от него съгласие
да се паркират автомобили на изградения тротоар. От представените по делото
доказателства се установява, а посоченото не се и оспорва от жалбоподателя, че
същият е паркирал автомобила си частично върху тротоара, косо на оста на пътя,
като по този начин обективно е възпрепятствал преминаването на пешеходци и в
това се изразява обществената опасност на неговите действия. С оглед на
изложеното възмутен гражданин е подал и сигнала, въз основа на който е
извършена проверката и съставен АУАН. От субективна страна съдът намира, че
деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл - жалбоподателят е съзнавал,
че паркира МПС върху тротоара на място, неопределено за паркиране на ППС, както
и че пречи за нормалното преминаването
на пешеходци, и въпреки всичко е извършил това. Съдът намира, че административнонаказващият
орган /АНО/, върху когото пада доказателствената тежест в настоящото
производство е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, както и за
самоличността на нарушителя, поради което същият следва да понесе предвидената
административнонаказателна отговорност.