РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Свиленград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200387 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Т. Д. Й. с ЕГН ********** от град
******************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
Серия К №5675287 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 вр с ал.2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на издадения ЕФ. Твърди се, че не била извършила
нарушението, както и че не била извършила нарушение на ЗДвП в условията
на повторност, че била неясна и непълна правната квалификация и не била
описана ясно фактическата обстановка относно мястото на нарушението,
както и и относно мястото, касаещо предходния ЕФ, заради които е
санкционирана в условията на повторност.Не било посочено и кога бил влязъл
ЕФ,обосноваващ повторността,което също препятствало защитата й. По
изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ЕФ,като
неправилен и незаконосъобразен.
Претендират се разноски по делото, за които не се ангажират
доказателства за сторени такива.
1
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Т. Д. Й., не се
явява и не се представлява.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 06.03.2022 година в 13.47 часа по първокласен път № I-8, при км.
365+500, на територията на община Свиленград, област Хасково,до
бензиностанция Евроойл с автоматизирано техническо средство (радар) №
TFR1-М 656, представляващо мобилна система за видеоконтрол на правилата
за движение тип- TFR1-М, е регистрирано и заснето движещото се в посока
МЕТАН-СТАНЦИЯТА, МПС – лек автомобил марка „ПЕЖО 207”, с
държавен регистрационен номер Х 2803 КР, със скорост 64 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 14
км/ч. /всички стойности след приспадане на допустимата грешка от 3км/ч./.
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково
е издаден ЕФ серия Серия К №5675287 на името на жалбоподателя в
качеството й на собственик, видно от Справката за собствеността на
автомобила към датата на деянието, както и е посочено че нарушението е
извършено в условията на повторност,а имено в едногодишен срок от влизане
в сила на ЕФ К №4575828.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 14.04.2024 година (, видно от Писмо с
вх.рег.№ 351000-3574/27.05.2024 година, Справката за нарушител и
Разпечатката от картона на ЕФ) (възражения относно начина и формата на
връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство),
като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата,
2
или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило
нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не отправя възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното техническо средство -TFR1-М
на процесната дата - 06.03.2022 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи.
Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис,
приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на
Протокола се установяват данни за периода на използването на АТСС – от
13.00 часа на 06.03.2022 година до 14.00 часа на 06.03.2022 година) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – първокласен път № I-8, при км. 365+500, на територията на
община Свиленград, област Хасково,до бензиностанция Евроойл посока
метанстанция, за ограничението на скоростта - 50 км/ч разрешена скорост,
въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на
задействие, разстоянието от пътния знак, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични три
снимки за конкретния клип, но единствено е разпознаваемо вида и марката на
МПС,но не и неговият рег.номер,като по делото е постъпила снимка към ЕФ
Серия К №5675287 , от която се установява регистрационния номер на
процесното МПС с държавен регистрационен номер Х 2803 КР.
Приложен е Протокол №3/22 от 13.06.2022г. за констатирани нарушения
през месец март 2022г.
От представения Протокол с рег.№ 4-53-21/05.05.2021 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (приложено в кориците на
делото) №10.02.4835.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените
3
средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по
ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за
измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на
одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са
преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за
измерванията.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество ,част от които се обжалван,а
за част е отразено ,че са влезли в сила, като в това число е и ЕФ серия К
№4575828,за който е посочено,че жалбоподателя е извършил нарушение на
чл.21,ал.1 от ЗДвП,същият е връчен на 15.04.2021г. и е влязъл в сила ,без да е
отразено кога.
По делото е изискана и приета като доказателство схема на разположение
на пътните знаци в процесния участък,в който е заснето нарушението,като
видно от същата / представена от Община Свиленград / става ясно, че
посоченото място на проверката е при км. 366+500 ,а не както е посочено в
обжалвания ЕФ км.365+500 .
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение ,времето и
мястото на осъществяването му на процесното нарушение,а що се отнася до
извършителя ,съдът ще изложи доводи по долу в мотивите на съда.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и
преглед на ЕФ/ на 14.04.2024г., а жалбата е входирана на 23.04.2024г. в
регистратурата на СЪДА от легитимирано лице и е процесуално допустима /
4
доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно
предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО/.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-3574 от
27.05.2024 година и от Справката за нарушител, ето защо производството не
подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане
на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, изложени в
Жалбата:
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.189,ал.4 вр с чл.182,ал.4 вр
с ал.2,т.2 от ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство TFR
1-М 656 представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС.
ЕФ обаче в конкретния случай ,не съдържа минимално изискуемото
съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в частност –липсва ясно и точно посочване на
нарушените разпоредби,по следните съображения:
Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като
осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието им не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на
наказаното лице, с оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да
подхожда с изключителна прецизност при изписване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено.
В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП,която
разпоредба гласи,че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената
5
за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Налице са нарушения, свързани с описание на инкриминираното
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ,
тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице.
Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни, тъй като
осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с
оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с
изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
В случая лицето е санкционирано по ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, но липсва
описание, явяващо се елемент от състава на нарушението, свързано с датата на
влизане в сила на ЕФ серия К № 4575828, както и за какво точно нарушение е
бил първоначално санкциониран жалбоподателя ,дали такова по ал.1 и ал.2,за
да се приеме,че е налице повторност.
В издадения ЕФ не се съдържа и описание в достатъчна степен на
обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение по чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП относно израза „същото по вид нарушение”.
По този начин посочените обстоятелства са и останали извън предмета на
доказване по делото, а наказаният водач не е могъл да организира своята
защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху неизвестни
или неясни фактически обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка
ограничава правото на защита на наказаното лице и представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано на
базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай не
е така.
ЕФ представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да
бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота не може да
бъде заместена от посочването в друг документ, който дори не е упоменат в
обжалвания акт.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато съществено
6
процесуално нарушение.
В случая административнонаказващият орган е приел, че извършеното от
въззивника нарушение е повторно и лицето е санкционирано на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Тоест преценено е, че са налице предпоставките на § 5, т.
ЗЗ от ДР на ЗДвП, според който текст повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11
от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. В конкретния казус (доколкото нарушението по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП не е визирано в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП) е следвало в
производството да бъде доказано, че процесното деяние е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или
електронен фиш, с който на жалбоподателя е била наложена "глоба" отново за
нарушение на чл. 21 от ЗДвП.
Действително, в атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението
е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в
сила на ЕФ серия К № 4575828, който е посочен в приложената към
административнонаказателната преписка Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя, видно от която на жалбоподателя е било наложено
административно наказание глоба за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, но от това доказателство не става ясно визираният електронен фиш на
коя дата е влязъл в сила, респективно и не би могла да се извърши съпоставка
с датата на деянието. Предвид последното, наказващият орган не е доказал
(предвид разпределението на доказателствената тежест), че жалбоподателя е
извършил процесното деяние по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП при условията на
повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП.
Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната му
отговорност за деяние, извършено "повторно", съответно и не следва да се
прилага чл. 182, ал. 4 от ЗДвП при определяне на наказанието.
Налице е и нарушение, свързано с описание на инкриминираното
нарушение, което е също самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
ЕФ, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на ЕФ са императивни,
тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
7
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко сферата на наказаното лице, с оглед
на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с изключителна
прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Като място на нарушението в ЕФ е посочено първокласен път № 8 при км.
365+500,до бензиностанция Евроойл посока Метанстанция, но от Скицата,
представена от Община Свиленград става ясно, че бензиностанция Евроойл
се намира при км.366+500 ,поради което следва да се приеме,че посоченото в
ЕФ място на нарушението ,не отговаря на действителното ,като при това
положение не може да се установи дали в посочения пътен участък е важало
ограничението посочено с пътен знак В26 или общото ограничение посочено
в закона.
Както вече бе посочено констатираното нарушение се явява
самостоятелно основание за отмяна на издадения ЕФ, тъй като не позволява и
контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен
начин волята на АНО къде точно е извършено административното нарушение,
за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия
акт. Извеждането на описанието на нарушението, включително мястото, от
други налични документи е недопустимо, като в противен случай би се
стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на
АНО.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен (независимо от
посоченото в т. 1 от настоящото изложение).
По разноските:
Такива по делото не се установи да са направени от жалбоподателя
,поради което съдът не следва да присъжда такива ,въпреки направеното
искане в тази насока.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т.
1 и т. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №5675287
издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на Т. Д. Й. с ЕГН ********** от
град **************** , на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 вр с ал.2,
8
т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание –
"Глоба" в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с
ал.1 от ЗДвП ,като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9