Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 13.05.2019 година
Великотърновски
районен съд , осми състав в публично заседание на 11.04.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря М.Трифонова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 3485 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взема
предвид:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД , вр.
с чл. 99 от ЗЗД
Ищецът твърди, че на 17.09.2015 г. между "4финанс"
ЕООД с търговска марка "Вивус" и ответника е сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР,
отговарящ на всички изисквания на закона.
В дадената заявка ответникът заявил отпускане на сума от 220 лева ,
както и допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е
отпуснат на същия ден на името на кредитополучателя в
"Изи пей" и е с падеж 17.10.2015 г. Съгласно условията по договора начислени са
договорна лихва в размер на 7,40 лева за период 17.09.2015 г.- 17.10.2015 г. и
такса експресно разглеждане от 34,40 лева. Сочи, че на 23.09.2015 г. е заявен допълнителен кредит от
80 лева, ведно с услуга експресно разглеждане на заявката. Договорът е изменен
на същата дата , като за допълнително отпуснатата сума се начислява договорна
лихва от 2,15 лева за периода 23.09.2015 г. до 17.10.2015 г. и такса експресно
разглеждане в размер на 11,68 лева. Твърди, че сумата е преведена на същия ден
на името на кредитополучателя в "Изи Пей". На
падежа ответникът е следвало да върне
общо сумата от 355,63 лева. Ответникът се възползвал от възможността съгласно
Общите условия към договора за кредит да удължи срока на плащане със 7, 14 или
30 дни, за което се дължи допълнителна
такса. Заявява, че на крайния падеж- 16.11.2015 г. кредитополучателят
не погасил дължимите суми, след което
започнало начисляване на наказателна
лихва по начин, описан в исковата молба. За изпратените три напомнителни
писма до ответника се дължала сума от по 10 лева на всяко писмо. Навежда, че на 1.02.2018 г. кредитодателят
сключил договор за цесия с ищцовото дружество, по
силата на който на цесионера- ищец са прехвърлени
вземанията по договора за кредит сключен с ответника, както следва- главница в
размер на 300 лева, договорна лихва в размер на 9,55 лева, такса за експресно
разглеждане от 46,08 лева; наказателна лихва в размер на 339,36 лева за периода
от 17.11.2015 г. до 31.01.2018 г. ;
такси за събиране в размер на 30 лева . Твърди, че цедентът
упълномощил цесионера и последния изпратил уведомление за извършената цесия до
длъжника чрез "Български пощи" ЕАД,
но пратката се върнала непотърсена. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сума в общ размер от 639,36 лева , от които 300 лева главница и 339,36 лева наказателна лихва за периода
17.11.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на иска до окончателното изплащане. В съдебно заседание не изпраща
представител. С писмено становище поддържа иска. Претендира разноски.
Ответникът А.П.Х. в срока и по реда на чл.131 от ГПК е
депозирала отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв. Н. от ВТАК. Заявява неоснователност на исковете поради
липса на уведомяване за извършената цесия. Прави възражение за нищожност на
клаузите относно таксите за експресно разглеждане, възнаградителната
и наказателната лихва. Прави възражение за изтекла давност по отношение на претендираните лихви.
След като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните и от
приложеният договор № **********/17.09.2015 г. се установява, че на 17.09.2015 г. е сключен договор за кредит между
А.П.Х. и „4Финанс” ЕООД , опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка „Вивус” , по силата на който на ответника
е отпуснат потребителски кредит от 220 лева , със срок на погасяване 30
дни, при годишен лихвен процент (ГЛП) - 40.92 %, годишен процент
на разходите (ГПР) – 49.6 %, такса за експресно разглеждане от 34,40 лева и обща
дължима сума от 261,80 лева. С договор № **********/23.09.2015 г. сумата по
кредита е увеличена на 300 лева, при ГЛП 40,87% и ГПР 49,7% .Срокът на връщане е 30 дни , при падеж 17.10.2015 г. Договорната
лихва е в размер на 46,08 лева, а общата сума, която следва да се върне от кредитополучателя е 355,63 лева. От приложените разписки за
извършено плащане №
2000000089573737/17.09.2015 г. и № 2000000089755522/23.09.2015 г. е видно, че ответникът
е получил чрез системата за електронни плащания ePay.bg преводи от "4 Финанс" ЕООД в размер на
220 лева на 17.09.2015 г. и 80 лева на
23.09.2015 г. Твърди се от ищеца и не се
оспори от ответника, че срокът на погасяване на договора съгласно направено
искане от кредитополучателя бил удължен до 16.11.2015 г. Приложени са Общи условия , неразделна част от договора за кредит. Съгласно
тях договорът се счита за сключен на
датата на потвърждаването му по електронната поща на кредитора и извършването
на паричния превод, след като предварително кредитополучателят
го е приел на началната страница на vivus.bg , или го е подписал на хартиен носител. С договор за прехвърляне на вземания от 1.2.2018 г. „4Финанс” ЕООД е прехвърлило на „Кредитреформ България” ЕООД свои вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1, сред които и вземанията по договора за кредит на ответника, под №366
в приложението. Прехвърлено е вземане от 300 лева главница, договорна лихва от
9,55 лева, такси експресно разглеждане в
размер на 46,08 лева, наказателна лихва от 339,36 лева, такси за събиране в
размер на 30 лева. Приложено е потвърждение за прехвърляне на вземания по
сключения договор за цесия от 1.02.2018г. , както и пълномощно от цедента, с което последният упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за договора, сключен между
страните относно продажбата на техните вземания. Прието е уведомление за
прехвърляне на вземания, изпратено от упълномощения за това цесионер
до длъжника на адрес гр. Велико Търново, ул. "България" № 40, вх. Б, ет. 4, ап.14 , чрез "Български пощи", но
препоръчаното писмо се е върнало, като непотърсено.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не се спори от страните, че между
ответника и "4Финанс" ЕООД е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на сключения по правилата на ЗПФУР договор за кредит. Кредитодателят е предоставил реално на кредитополучателя
сумата от 300 лева, което се доказва от приетите разписки за плащане и не се
спори от ответника. От приетите писмени доказателства се установи, че падежът
на задължението е 17.10.2015 г., но макар да няма доказателства относно
удължаването му до посочената от ищеца падежна дата-16.11.2015 г., при все, че
не се спори от ответника и датата е след уговорената в договора, съдът приема
настъпила изискуемост на задълженията на 16.11.2015
година. Особеният представител на
ответника релевира възражения в няколко насоки. На
първо място счита, че договорът за цесия не е породил правни последици спрямо
длъжника, тъй като той не е уведомен за
нея. Възражението е неоснователно. От приетите по делото писмени доказателства
е видно, че упълномощеният от цедента цесионер- ищец в производството е изпратил уведомително
писмо до кредитополучателя за цедираното
вземане на адреса, посочен в договора за кредит, което е върнато като непотърсено.
Въпреки това цесията следва да се счита надлежно съобщена на длъжника, тъй като
изходящото от цедента уведомление е връчено на особения представител на
ответника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за цедираното вземане. В тази насока е и съдебната практика
/вж. Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г. постановено по
реда на чл.290 от ГПК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г.
постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В случая няма значение факта, че книжата
са връчени на особения представител на ответника, а не на самия ответник, който
не е открит на регистрираните си адреси и от съда, тъй като никой не бива да се
поставя по-благоприятно положение, или да черпи права от собственото си
неправомерно поведение. От представените доказателства съдът намира доказани облигационните отношения между страните по
договора за кредит и реалното предаване на сумата от 300 лева и получаването ѝ
от ответника. Последният не доказва , че е платил на датата на падежа- 16.11.2015
г., следователно дължи на ищеца сумата от 300 лева, представляваща непогасена главница
по договора за кредит. Възражението относно нищожност на договора в частта, в
която е уговорена сума за експресно разглеждане на заявлението за кредит не
следва да се обсъжда, доколкото ищецът не е претендирал това вземане в петитума
на исковата молба. Що се отнася до възражението за нищожност на договорната лихва, същото следва да се обсъди,
макар това вземане да не е претендирано
от ищеца, поради обвързаността му с претендираната наказателната лихва. Видно от чл.13.3 б."а" от ОУ към договора за
кредит, на която клауза се позовава ищецът,
при забавяне на плащания по договора за кредит от страна на
кредитополучателя, той дължи надбавка за наказателна лихва в размер на ОЛП определен от БНБ -10,01%, към договорения
лихвен процент, или в случая възлизаща на 50,88%. Съдът намира, че клаузата е нищожна
на основание чл.26,ал.1, пр. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е
придал правно значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД
свобода на договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на
такива клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабият субект в
облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от
ЗЗП и ЗПК. Трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с
цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на
законната лихва, а при необезпечени кредити, какъвто е и процесният случай, до
трикратния размер на законната лихва. Лихви, уговорени над този размер
накърняват добрите нрави , като това важи както за договорната /възнаградителна/
лихва, така и за лихвата за забава. Видно
е от договора за кредит, че размерът на годишната лихва е 40,87% , което
надхвърля трикратния размер от 30,03%
при размер на законната лихва за 2015 година 10 пункта над ОЛП на БНБ ,
или 10,01 %. Следователно клаузата, с която е договорен ГЛП от 40,87% е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави. Респективно, нищожна е и клаузата, с която
е установен механизмът на изчисляване на наказателната лихва, която е 50,88% и
надвишава повече от три пъти размера на законната лихва. Иска за присъждане на
сумата от 339,36 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
17.11.2015 г. до 31.01.2018 г. е
неоснователен и подлежи на отхвърляне. При това положение не следва да
се обсъжда релевираното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на
претендираната наказателна лихва. С
оглед изложеното съдът счита, че иска с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД е
основателен и следва да се уважи, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева,
представляваща непогасена главница по
договор за кредит № №**********/23.09.2015 г., ведно със законната лихва върху нея от 14.11.2018 г. -
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претенцията с правно
основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за присъждане на наказателна лихва от 339,36 лева за периода от 17.11.2015 г. до
31.01.2018 г. е неоснователна и следва
да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът претендира заплащане на разноски в
размер на 400 лева / 100 лева ДТ, 150 лева юрисконсултско въднаграждение и 150
лева възнаграждение за особен представител/, от които ответникът дължи сумата
от 179,27 лева на основание чл.78,ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от
предявените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.П.Х.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
"КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10, п.к.1606 по иск с правно основание
чл.79,ал.1,пр. 1 от ЗЗД сумата от 300 /триста/ лева, представляваща главница по договор за
кредит №**********/23.09.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2018 г. - завеждане на иска, до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД на "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10,
п.к.1606 срещу А.П.Х. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от
339,36 /триста тридесет и девет лева и
36 ст./ представляваща наказателна лихва за периода 17.11.2015 г.-31.01.2018 г.
, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.П.Х.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК
********* ,седалище и адрес на управление гр.София, ул."Шандор Петьофи" №10,
п.к.1606 сумата от 179,27 / сто
седемдесет и девет лева и 27 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред ВТОС, чрез ВТРС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: