МОТИВИ към присъда от 23.10.2018 г. по НОХД№905/18 г. на
ВРС:
Съдебното производство е образувано въз основа на внесен
от ВРП обвинителен акт против подс.А.К.А. с повдигнато обвинение по чл.309,
ал.1 НК за това, че на неустановена дата през м.април 2018 г. в гр.В.е съставил
неистински частен документ- договор за покупко-продажба на МПС-ремарке „Боровски” с рег.№*** от 12.04.18 г. и на 17.04.18 г. го е
употребил пред сектор „ПП” към ОДМВР-В., за да докаже, че съществува право на
собственост върху посоченото ремарке.
Съдебното следствие е протекло по реда и условията на
гл.28-ма, чл.375 и сл. НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа внесеното
обвинение без изменение, пледирайки за безспорната му доказаност
и наличие на предпоставките на чл.78а НК. На това основание се отправя искане
за признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, с
последващото му освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание –глоба в минимален размер.
Подсъдимият се признава за виновен и дава лаконични
обяснения, с които потвърждава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Моли съда за постановяване на присъда, с която да му бъде
наложено минимално по закон административно наказание.
След преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подс.А. се занимавал с
покупко-продажба на автомобили и във връзка с дейността си търсел да закупи
ремарке, което му било необходимо да ги превозва. На неустановена дата през
пролетта на 2018 г.,
същият установил контакт със св.Ц.П., който му предложил ремарке „Боровски”, за което му предоставил сумата от 500.00 лв. и
нерегистрирания си л.а.”Мерцедес Е-200”.
В деня, когато постигнали уговорената сделка, св.Цв.П.лично
докарал и предал ремаркето на подсъдимия, ведно и с придружаващите го
документи-малък и голям талон, като се оказало, че всъщност ремаркето е
регистрирано на името на св.Г.Г.от гр.Л...Св.Цв.П.оставил
на подсъдимия телефон за връзка с действителния собственик на ремаркето и му
обяснил, че те двамата следва да се разберат за прехвърлянето му. Подсъдимият
позвънил на предоставения му телефонен номер и разбрал, че разговаря със св.Е.В.,
който му обяснил, че ремаркето вече е негова собственост след извършена
покупко-продажба от св.Г.Г.. След множество разговори и уговорки за лични срещи
и прехвърляне на собствеността на ремаркето, в крайна сметка подс.А. и св.Е.В.
не успели да се срещнат и уредят отношенията си.
Тъй като имал голяма нужда от закупеното ремарке, подс.А.
решил да изготви неистински договор за покупко-продажба, с който да удостовери
собствеността си върху него. За това и на неустановена дата през м.април 2018 г., подсъдимият
съставил такъв договор с посочена в него дата 12.04.18 г., като собственоръчно
попълнил ръкописния му текст и положил подписа си както за купувач, така и за продавач
–Г.Г..Така изготвения неистински договор, подсъдимият представил на 17.04.18 г.
в сектор „ПП”-В., за да прехвърли и регистрира ремаркето на свое име. Тъй като
полицейските служители се усъмнили в истинността на договора, същите иззели
ремаркето и визирания документ и сигнализирали компетентните органи, станало
повод за образуване на настоящето производство.
Така изложените фактически обстоятелства, съдът възприе
на базата на направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепено пряко и от
събраните на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283 НПК доказателства- показания Цв.П.,
Е.В. и Г.Г., ведно с приложения инкриминиран граждански договор, протоколи за
снемане на образци за изследване, заключение на
почеркова експертиза, характеристика и
свидетелство за съдимост на подсъдимия. Цитираните доказателствени източници са
напълно еднопосочни и в своето единство и логическа взаимовръзка категорично
доказват факта на извършване на деянието, неговото авторство в лицето на
подсъдимия, механизма на извършването и субективното отношение на подсъдимия
към извършеното. Поради липсата на спор по фактите и процесуалната годност на
горепосочените доказателствени източници, то и в случая не се налага
по-подробното им обсъждане.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери,
че престъплението за което е повдигнато обвинение е извършено от подсъдимия и
са налице всички обективни и субективни признаци, квалифициращи го по чл.309,
ал.1 НК, а именно: по делото, безспорно се установи, че в инкриминирания период
и място, подсъдимият е съставил неистински частен документ –договор за
покупко-продажба на МПС-ремарке „Боровски” с рег.№***
от 12.04.18 г., като чрез полагане на подпис за “продавач” вместо посочения св.Г.Г.
му е придал вид, че изхожда от него.Безспорно се установи и че след съставянето
на този частен документ, подсъдимия го е употребил пред сектор „ПП”-В., за да
докаже правото си на собственост върху ремаркето. От субективна страна,
деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасния характер на поведението си и на последиците от него и е
целял пряко настъпването на тези последици.
Към момента на извършване на настоящето престъпление, подсъдимият
не е осъждан /реабилитиран законово по чл.88а НК/, както и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на гл.8 НК. За извършеното престъпление по
чл.309, ал.1 НК се предвижда наказание до две години лишаване от свобода и от
деянието не са причинени подлежащи на възстановяване съставомерни
имуществени вреди, т.е. налице са всички кумулативни предпоставки на чл.78а НК,
който следва да бъде задължително приложен. При така изложените съображения,
съдът с присъдата си призна подсъдимия за виновен по горепосоченото обвинение,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание-глоба в размер на 1000.00 лв.При индивидуализацията на това
наказание, съдът отчете превес на смекчаващи вината обстоятелства, а именно-
чисто съдебно минало на подсъдимия, направеното самопризнание и оказано
съдействие за изясняване на случая още на досъдебната фаза, изразеното
съжаление, добри характеристични данни по местоживеене, семеен и социален
статус-семеен, безработен, без данни за налично имущество и парични доходи
срещу единствено отегчаващо вината обстоятелство- обществената опасност на
конкретното престъпление.
С оглед изхода на делото, съдът възложи в тежест на
подсъдимия да заплати направените по делото разноски в общ размер на 145,76 лв.
На основание чл.112, ал.4 НПК, съдът постанови
приложените по делото като веществени доказателства-протокол за сравнителен
образец и инкриминирания договор, да останат по делото.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: