№ 656
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000523 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 634/16.05.2023 г., постановено по т. д. № 496/2023 г. по описа на СГС,
TO, е признато за установено по възражение на Л. И. Л. срещу решение, обективирано в
писмо изх. № 91/27.01.2023 г. на синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД /н/, с
което е оставено без уважение искането му за включване в списъка с приети вземания на
негово вземане за съдебни разноски в размер на 7 000 лв., присъдени с влязло в сила
решение на ВКС по т.д. № 1186/2021 г., че съществува вземане в полза на Л. И. Л. за
съдебни разноски в размер на 7 000 лв., присъдени с влязло в сила решение на ВКС по т.д.
№ 1186/2021 г., което подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на
„КТБ“АД /н/ с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН и е допълнен на осн.чл.68, ал.3, т.1 ЗБН
списъка с приети вземания на кредиторите ан „КТБ“АД /н/, одобрен от съда по реда на
чл.67, ал.2 ЗБН с решение от 26.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на
СГС, ТО, с вземане в полза на Л. И. Л. за съдебни разноски в размер на 7 000 лв.,
присъдени с влязло в сила решение на ВКС по т.д. № 1186/2021 г., което подлежи на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ с поредност по чл.94, ал.1,
т.3 ЗБН.
Решението е обжалвано от синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД /н. / с
искане то да бъде отменено, в условието на евентуалност - списъка на приетите вземания на
кредиторите на „КТБ“АД /н/ да се допълни на осн.чл.68, ал.3, т.1 ЗБН като вземането в
полза на Л. И. Л. бъде вписано като подлежащо на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността на банката с поредност по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН.
Поддържат на първо място предмет на производството да е не установяване
съществуването на процесното вземане, а правото на кредитора да бъде включен в списъка
на приетите вземания.
1
Оспорват като неправилно възприетото от първоинстанционния съд въз основа на
общи принципи и при наличие на изрична правна уредба, да тълкува разширително
приложимия материален закон - ЗБН в насока разширяване кръга на лицата, определени
като кредитори на несъстоятелността на банката, както и периодът на възникване на
вземанията, подлежащи на удовлетворяване.
В случая вземането на въззиваемият Л. представлявало адвокатско възнаграждение и
като такова не попадало в обхвата на понятието „разноски по несъстоятелността“ по
смисъла на чл.4, ал.1 ЗБН, поради което и не можело ад бъде относимо към изброените в
чл.54 ЗБН.
В условието на евентуалност се поддържа дори горният факт да бъде игнориран, то
масата на несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания, възникнали
до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката и
едновременно с това липсвала разпоредба, освобождаваща банката-длъжник от заплащане
на разноски в производството по отменителните искове и преферентните искове за
попълване масата на несъстоятелността, то вземанията, установени с влязло в сила съдебно
решение в производствата, целящи попълване масата на несъстоятелността, подлежат на
удовлетворяване по реда на чл.98, ал.1, т.8 ЗБН /ред. доп. ДВ бл.33/2019 г., в сила от
19.04.2019 г.
Въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва въззивната жалба и
поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните във връзка с оплакванията, наведени във
въззивната жалба в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо /обжалва се изцяло/, като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно
предявен иск, в съответната форма.
С оглед въведените доводи във въззивната жалба решаващият състав намира за
необходимо да посочи, че досежно допустимостта и предмета на настоящето възприема и се
присъединява изцяло към разрешението, дадено с Определение № 67/15.02.2022 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1212/2021 г., I т. о., ТК, според което предметът му действително не е
установяване съществуването на вземането, а правото на кредитора да бъде включен в
списъка на приетите вземания с определена поредност.
Горният извод обаче не сочи на недопустимост на постановеното решение, като
такова по непредявен иск, предвид че производството по разглежданото възражение на
кредитор на банката в несъстоятелност срещу решението на синдиците за оставяне без
уважение на молба за включване на вземане в списъците с приети такива е спорно, исково
производство, по което са приложими правилата за разглеждане на установителен иск
/Определение № 164 от 3.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 653/2017 г., I т. о., ТК, Определение
№ 637 от 20.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 615/2020 г., II т. о., ТК,/.
С оглед спецификата на казуса и при даденото тълкуване на приложимите правни
норми от специалния материален закон в случая се приема във връзка със становището на
синдиците в писмото им под № 91/27.01.2023 г., че списъкът на приетите вземания не
следва да се допълни, това становище да има правните последици на включване на
вземането в списъка на неприетите вземания.
Затова като е постановил в решението си установителен диспозитив по отношение
на съществуване вземането на ищеца в производството спрямо ответника, което подлежи на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността по определена поредност,
първоинстанционният съд не е постановил недопустим съдебен акт. Тази част от решението
не касае установява съществуването на самото вземане /то е установено с влязло в сила
съдебно решение/, а на факта, че същото подлежи на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността на банката в определена поредност.
Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност въззивната
инстанция намира неоснователни, по следните съображения:
2
Първоинстанционното производство е образувано по възражение на Л. И. Л. срещу
решение, обективирано в писмо вх.№ 152/06.02.2023 г. на ответната банка, с което е
оставено без уважение искането му, в качеството на кредитора на банката, негово вземане в
размер на 7 000 лв., присъдено с влязло в сила решение на ВКС по т.д. № 1186/2021 г. да
бъде включено в списъка с приети вземания на кредиторите на банката.
Ищецът е поддържал, че с влязло в сила решение № 88/15.07.2022 г. на ВКС, I т.о. са
били обезсилени постановените решения на СГС и САС по предявени отменителни искове
на синдиците на „КТБ“ АД /н/ срещу него и са му присъдени разноски за съдебното
производство, за които бил издаден изпълнителен лист. Л. предявил вземането си с молба от
02.12.2022 г. с искане то да бъде включено в списъка с приети такива в производството по
несъстоятелността на банката.
С писмо изх.№ 91/27.01.2023 г. синдиците на „КТБ“АД /н/ отказали да сторят това,
по изложени от тях мотиви в насока, че вземането на ищеца е възникнало след датата за
откриване производство по несъстоятелност на банката, а вземането за разноски,
обективирано в представения изп.лист е възникнало в по-късен момент.
Като оспорва този извод и поддържа в чл.4, ал.1 ЗБН да не се съдържа изчерпателно
изброяване на всички вземания, подлежащи на удовлетворяване в производството по
несъстоятелността на банката, ищецът е поискал постановяване на решение, с което
предявеното от него вземане да бъде включено в списъка на приетите такива за
удовлетворяване в производството по несъстоятелността на „КТБ“АД /н/.
Ответникът, чрез синдиците Д. и М. оспорват доводите на ищеца и поддържат за
неоснователност на възраженията му, като тълкуват нормата на чл.4 ЗБН в насока
изключваща удовлетворяване на други вземания, извън изрично посочените в нея. Сочат
вземанията за съдебни разноски, присъдени на кредитора ищец да не представляват
разноски по несъстоятелността по смисъла на чл.54 ЗБН и да не попадат в приложното поле
на чл.4 ЗБН.
Оспорили са приложимостта на специалния ред за предявяване на вземания, т.к.
същият бил обвързан от преклузивни срокове, които са изтекли.
От фактическа страна страните не спорят по установените и от приложените писмени
доказателства, както и от извършената служебна справка по партидата на въззивника в ТР
факти, че с Решение № 664/22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на
СГС, ТО, е обявена неплатежоспособността на "Корпоративна търговска банка"АД /н/,
определена е началната дата на неплатежоспособността – 06.11.2014 г., открито е
производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност на банката. С Решение №
1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015 г. по описа на САС, ТО,
горецитираното решение е било отменено единствено в частта досежно начална дата на
неплатежоспособността на „КТБ“АД /н/ и е определена друга - 20.06.2014 г.
Отделно с Решение № 88/15.07.2022 г., постановено по т.д. № 1186/2021 г. по описа на
ВКС, I т.о., е обезсилено Решение № 224/23.01.2020 г. по т.д. № 3507/2019 г. по описа на
СГС и потвърденото с него Решение № 685/11.04.2019 г. по т.д. № 1551/2017 г. по описа на
СГС и е било прекратено, като недопустимо, производството, по предявения от синдиците
на „КТБ“АД /н/ против ищеца и други лица искове с правно основание чл.60а, ал.1, пр.1
ЗБН, а в полза на въззиваемия Л. са присъдени сторените от него по делото разноски в
размер на 7 000 лв.
Въз основа на това решение въззиваемият се е снабдил с изп.лист от 10.10.2022 г.,
издаден от СГС по първоинстанционното т.д.№ 1551/2017 г. и представяйки го с нарочна
молба /вх.№ 1604/02.12.2022 г. по регистъра на „КТБ“АД /н//, поискал обективираното в нея
вземане да бъде включено списъка с приети вземания и в следваща сметка за разпределение.
По молбата му синдиците на банката се произнесли с писмо изх.№ 91/27.01.2023 г. ,
като по изложените в него съображения оставили без уважение молбата на Л..
Гореустановеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:
След като вземането на въззиваемия Л. е установено с влязло в сила
решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по
3
несъстоятелност на въззиваната банка, в производство, в което участие е взел синдикът /за
пълнота - образувано по предявен именно от него иск/, то същото не може да се оспорва, по
арг. от чл. 70 ЗБН.
Отделно от това, макар възникнало след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност процесното парично вземане, представляващо присъдени
разноски в исково производство по иск за попълване масата на несъстоятелността, не следва
да се третира по по-неблагоприятен начин от вземанията, присъдени на страните в
останалите съдебни производства, обусловени от образуваното производство по банкова
несъстоятелност, предвид липсата на изрична забрана за включването им в списъка на
приетите вземания /арг. от чл.4, ал.1 ЗБН/, както и предвид изричната норма на чл. 94, ал. 1,
т. 7 ЗБН, според която в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се включват и
други вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност за банката.
От изложеното и по аргумент на по-силното основание след като специалният закон
допуска възможността за удовлетворяване на вземания, свързани с развитието на
производството /разноските по несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на
държавата и общините, които могат да бъдат и спорни по размер/, следва че безспорните по
размер вземания за разноски, присъдени в съдебните производства, обусловени от
производството по несъстоятелност, каквото е и настоящето /по иск за попълване масата на
несъстоятелността/, също подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното се черпи и от липсата на изрична
разпоредба, освобождаваща банката - длъжник в производство по банкова несъстоятелност
от заплащане на разноски в производствата по отменителните и преферентните искове за
попълване на масата на несъстоятелността, от който факт се извежда и че в случаите, в
които се присъдят разноски в полза на ответниците по посочените искове, същите имат
правната възможност /при липса на изрична забрана/ да ги предявят в производството по
несъстоятелност. Това е така, защото отговорността за разноски е последица от
разрешаването на материалноправния спор и присъдените в тези производства разноски се
подчиняват на режима на главното вземане, респ. - също подлежат на удовлетворяване от
масата на несъстоятелността по реда на ЗБН /така и мотивите на Определение № 67 от
15.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1212/2021 г., I т. о., ТК/.
По изложените съображения несъстоятелни се явяват оплакванията във въззивната
жалба досежно неправилността на обжалваното решение в частта му, с която
първоинстанционният съд е установил съществуването на подлежащо на удовлетворяване
от масата на несъстоятелността на въззивната банка вземане в полза на въззиваемия в
размер на 7 000 лв., присъдени с влязло в сила съдебно решение в производство по иск за
попълване масата на несъстоятелността.
По спорния въпрос относно поредността на удовлетворяване на посоченото вземане
решаващия състав приема, че същото подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 94, ал. 1,
т. 8 от ЗБН, а не по реда на чл.94, ал.1, т.3 ЗБН, съобразно виждането на
първоинстанционния съд.
Както вече се посочи по-горе, становището на въззивната инстанция е процесното
вземане да не е такова, представляващо разноски по несъстоятелността на банката по
смисъла на чл. 54 ЗБН, т.к. не може да се отнесе към някоя от изрично посочените в
цитираната правна норма хипотези, вкл. и в „разноски за несъстоятелността, свързани с
разпределение на масата“, както е приел СГС.
Противно на застъпеното от него разноските, присъдени в тежест на банката, като
страна, предизвикала неоснователно правен спор, по който ответникът е направил разноски,
съответно присъдени му по правилото на чл.78, ал.3 ГПК, не са такива, направени или
необходими да определяне кръга от кредиторите, измежду които следва да се извърши
разпределението и т.н.
Тези разходи се дължат на насрещната страна по приключил в нейна полза правен
спор, неоснователно иницииран от синдиците на банката, поради което и не могат да имат
същия характер, респ. - да се третират по един и същи начин с дължимите разноските към
4
бюджета на съда за заплащане на ДТ по производствата, още по-малко с вземанията на
ангажираните от самата банка в несъстоятелност адвокати за осъществяване на правна
помощ и съдействие в нейна полза.
По изложените съображения в частта, с която е прието, че процесното вземане
подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.3 ЗБН процесното решение следва да
се отмени и вместо него се постанови друго, с което се определи поредност на
удовлетворяването му по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН.
С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция разноските, сторени от страните
във въззивното производство, следва да останат в тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Софийският апелативен съд,
ТО, 5-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 634/16.05.2023 г., постановено по т. д. № 496/2023 г. по описа на СГС,
TO в частта му, с която е признато за установено по възражение на Л. И. Л. - ЕГН
********** срещу решение, обективирано в писмо изх. № 91/27.01.2023 г. на синдиците на
„Корпоративна търговска банка“АД /н/ - ЕИК *********, с което е оставено без уважение
искането му за включване в списъка с приети вземания на негово вземане за съдебни
разноски в размер на 7 000 лв., присъдени с влязло в сила решение на ВКС по т.д. №
1186/2021 г., че съществува вземане в полза на Л. И. Л. за съдебни разноски в размер на
7 000 лв., присъдени с влязло в сила решение на ВКС по т.д. № 1186/2021 г., което подлежи
на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ с поредност по чл.94,
ал.1, т.3 ЗБН и е допълнен на осн.чл.68, ал.3, т.1 ЗБН списъка с приети вземания на
кредиторите ан „КТБ“АД /н/, одобрен от съда по реда на чл.67, ал.2 ЗБН с решение от
26.05.2016 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, ТО, с вземане в полза на
Л. И. Л. за съдебни разноски в размер на 7 000 лв., присъдени с влязло в сила решение на
ВКС по т.д. № 1186/2021 г., което подлежи на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение на Л. И. Л. - ЕГН ********** срещу
решение, обективирано в писмо изх. № 91/27.01.2023 г. на синдиците на „Корпоративна
търговска банка“АД /н/ - ЕИК *********, с което е оставено без уважение искането му за
включване в списъка с приети вземания на негово вземане за съдебни разноски в размер на
7 000 лв., присъдени с влязло в сила решение на ВКС по т.д. № 1186/2021 г., че съществува
вземане в полза на Л. И. Л. за съдебни разноски в размер на 7 000 лв., присъдени с влязло в
сила решение на ВКС по т.д. № 1186/2021 г., което подлежи на удовлетворяване от масата
на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ с поредност по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН и ДОПЪЛВА на
осн.чл.68, ал.3, т.1 ЗБН списъка с приети вземания на кредиторите ан „КТБ“АД /н/, одобрен
от съда по реда на чл.67, ал.2 ЗБН с решение от 26.05.2016 г., постановено по т.д. №
7549/2014 г. по описа на СГС, ТО, с вземане в полза на Л. И. Л. за съдебни разноски в
размер на 7 000 лв., присъдени с влязло в сила решение на ВКС по т.д. № 1186/2021 г.,
което подлежи на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/ с
поредност по чл.94, ал.1, т.8 ЗБН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 634/16.05.2023 г., постановено по т. д. № 496/2023 г.
по описа на СГС, TO в останалата му обжалвана част.
Решението полежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на основания по чл.280,
ал.1, и ал.2 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6