О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. София,
Апелативен
Специализиран Наказателен съд , втори въззивен
състав , в закрито заседание на 25 септември през
две хиляди и деветнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИМЧО ГЕОРГИЕВ
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
разгледа докладваното от съдията Росенова в.н.ч.д № 476/19 година по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 345 НПК.
Образувано е по жалба на адв. К.,защитник на подс. И.Х. , против
определение от 11.09.2019 г. по н.о.х.д.2966/2019г.по
описа на СНС,13 състав. Определението е постановено в разпоредително заседание
като съдът е приел, че не са налице основанията на чл.248 ал.1т. НПК и отказал
да прекрати съдебното производство.
В жалбата
се развиват обстойни съображения в три
пункта за допуснати съществени
отстраними процесуални нарушения
на досъдебното производство.Такива са следните : в обстоятелствената
част на обвинителния акт не са описани конкретните действия свързани с
длъжностното качество следовател посредством,
които е осъществено изпълнителното деяние, което води до нарушаване на
правото на защита с аргументиране с ТР 2 /2002 г. ВКС т.4.2. Другото нарушение
,според защитата , е неяснотата на обвинението
тъй като са инкриминирани двете изпълнителни деяния от визираните в
текста на чл. 294 НК, а именно , да се избегне наказателно преследване и осуетяване на наказателно преследване. Според
защитата двете хипотези са взаимно изключващи
и са предвидени алтернативно.Последното нарушение се изразява в
обстоятелството ,че едва в обвинителния акт
е изведено на преден план какво престъпление е прикрито , а именно грабеж ,което обстоятелство
не е било известно при повдигане на обвинението. Защитата счита ,че тъй като
престъплението по чл. 294 НК е вторично следва да има яснота относно това обстоятелство за да може
подсъдимото лице да упражнява пълноценно
правото си на защита.В този контекст задочно оспорва становището на държавното
обвинение ,че това не е необходимо, изразено пред първоинстанционния съд , като
се позовава в този смисъл на решение на върховната инстанция Р .130829.05.2003г.,
по н.д.825/2002 г.III НО и такова
на Апелативен съд София.В жалбата се описват в този смисъл факти и обстоятелства
посочени в обвинителния акт,които са неразбираеми като като се прави съпоставяне с очертаната
фактическа обстановка в постановление за частично прекратяване на наказателното
производство.В заключение се моли да бъде отменено определението от 11.09.2019г. и бъде прекратено съдебното
производство за да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения
,които са нарушили правото на защита на
подсъдимото лице.
Апелативният специализиран наказателен съд
след като се запозна с изложеното в жалбата и провери изцяло съдебния акт намира за
установено следното:
Жалбата е неоснователна.Определението е правилно, обосновано и по същество
незаконосъобразно.
Отстранимо ,съществено процесуално нарушение е
това ,което е довело до ограничаване на правата на обвиняемото, респективно
подсъдимо лице, да разбере обвинението и да организира защитата си.Това
изискване е свързано с правото на справедлив процес.В посоченото от защитата
тълкувателно решение на върховната инстанция в т.4.2 са посочени задължително
необходимите обстоятелства ,които следва да бъдат посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и постановлението за привличане по чл. 219 НПК. Като
изрично е посочено,че непълнотите не
съставляват основание за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора. В Р. 130/2003 г. на IIIНО на ВКС се указва ,че „когато се преценява
съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се изследва
дали установените непълноти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и
участието на обвиняемия в него“.Този въззивен състав не би могъл да ползва като
източник на практика становища залегнали
в актове на друг равен по степен съд тъй като те нямат задължителна сила,поради
което и оставя без коментар посоченото решение на АС гр. София.
В
конкретния случай въззивния съд намира за правилни изводите на решаващия съд
,че изтъкнатите като нарушения от защитата обстоятелства засягат въпроси по
същество на делото, а не пропуски при изготвяне на обвинителния акт както по
отношение на описаната фактическата
обстановка , така също и диспозитива на обвинителния акт . Подробно са описани в
обстоятелствената част на процесуалния документ на обвинението обстоятелствата свързани с конкретния
инцидент по време и място, както и поведението на обвиняемото лице.Изпълнителните
деяния са прецизно описани в диспозитива
на обвинителния акт. Неоснователно е възражението
,че изпълнителните деяния предвидени в нормата на чл.294 НК са кумулативни и взаимно изключващи се , поради което
неправилно са предявени на подсъдимите лице.След като фактите по делото са дали основание на
държавното обвинение да приеме,че са осъществени двете изпълнителни деяния то
може да бъдат вменени след като в закона са визирани. Останалите разсъждения на
защитата са неотносими към предмета на настоящето дело , защото подлежат на
установяване и доказване в хода на съдебното следствие .
Правилното
приложение на цитираните задължителни актове на върховната инстанция по
приложение на процесуалния закон по въпроса за съществени процесуални нарушения
обуславят изцяло неоснователност на всички
възражения относно „конкретизиране действията на подсъдимото
лице в протокола за разпит като обвиняем ,при предявяване на досъдебното
производство ,връзката между лицата
участвали в престъпното деяние и
престъплението“,защотоса въпроси
подлежащи на изясняване в хода на съдебното следствие. Неправилно е
интерпретирана нормата на чл. 294 ал.1 НК в пункт 2 на възражението ,тъй като специална цел съгласно посочената
норма е предвидена в ал.2 на чл. 294 НК ,за което няма предявено обвинение.
Въпросите засягащи конкретно обвинение ,за които в жалбата се развиват
съображения в пункт 3 са също от тези, които подлежат на изясняване в хода на
съдебното следствие.
Предвид
изложеното дотук въззивния съд намери ,че изводите на първостепенния съд,че не
са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство са правилни .
Определението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено .
Предвид изложеното Апелативен Специализиран Наказателен съд, втори въззивен състав, на основание чл. 345 ал.1 НПК
О
П Р Е
Д Е Л
И:
Потвърждава определение от 11.09.2019 г. по
н.о.х.д.2966/2019г. по описа на СНС, 13 състав.
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.