№ 158
гр. Бургас, 29.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Христина З. Марева
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600161 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК. Образувано е по
протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр.Ямбол против
определение №173/14.07.2022 год. по ЧНД №172/2022г. на ОС-гр.Ямбол, с
което е отменено постановление на ОП-гр.Ямбол от 20.05.2022 год. за
прекратяване на наказателното производство по ДП №28/2020 г. по описа на
РУ на МВР - Елхово, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр.342,
ал.1 от НК.
В протеста се съдържа оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност на определението, постановено от ОС-Ямбол. Оспорват
се съображенията на съда, на основата на които е прието, че разследването по
делото не е проведено съобразно изискванията за всестранност, обективност и
пълнота, налагащо извършването на допълнителни следствени действия.
Изтъква се, че изготвените в хода на разследването заключения по
назначените автотехнически експертизи са пълни и обосновани, като същите
дават отговор на всички въпроси, които съдът е счел, че не са изяснени по
делото. В този смисъл и се поддържа, че ангажирането на нова
автотехническа експертиза съобразно указаното от съда, не би довело до
промяна нито на фактите, нито на правните изводи по казуса. Разрешаването
от изготвените АТЕ /първоначална и повторна/ по еднозначен начин на
въпросите от техническо естество, касаещи разследваното ПТП според
прокурора стои в потвърждение на извода, че релевантните по делото факти
1
са установени правилно, съответно и изградените на тяхна основа правни
изводи се явяват несъмнени такива. Моли се атакуваното определение на ОС-
Ямбол да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което
постановлението на ОП-Ямбол за прекратяване на наказателното
производство да бъде потвърдено.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на
подадения протест, в каквато насока са изложени конкретни аргументи.
Изтъква се, че проведеното по делото разследване е довело до изясняване на
обективната истина, като дадените от съда указания за проверка на
възприетите от двете автотехнически експертизи становища посредством
назначаване на следваща повторна тройна АТЕ, са без основание. Поддържа
се, че възприетите от прокурора в прекратителното му постановление изводи
по фактите и правото са напълно обосновани, поради което и актът на
първата инстанция следва да бъде отменен като незаконосъобразен и
неправилен.
Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените в
протеста доводи, намира следното:
Протестът е частично основателен.
Изводите на първата инстанция за необоснованост и
незаконосъобразност на атакувания пред нея акт на прокурора за
прекратяване на наказателното производство са направени във връзка с
констатация, че същият е постановен при непълнота на доказателствата.
Съдът е отчел, че прекратителното постановление се явява второ по ред, след
като с определение № 194/02.11.2021г. по ЧНД № 242/21г. по описа на ОС-
Ямбол веднъж вече е било отменяно по-рано постановено такова със същите
съображения, при което с проследяване на допълнително извършените по
указания на съда действия по разследването, е достигнал до заключение, че те
са само формално изпълнени. Извеждайки на основата на данните по делото
пропуски в експертния анализ на обстановката на ПТП, съдът е направил
извод, че значимите за правилното разрешаване на казуса фактически
обстоятелства не са изяснени и понастоящем. Поради това и с оглед
отстраняване на непълноти в разследването, е отменил акта на прокурора,
2
като е указал назначаването на поредна повторна тройна автотехническа
експертиза, която да даде отговор както на въпросите, поставени на
първоначалната такава, също и на формулираните в първото отменително
определение на ОС-Ямбол и сега постановеното във връзка жалбата на
пострадалите лица.
Въззивният съд се дистанцира от становището на първостепенния
такъв, че разследването по делото не е проведено при необходимата
обективност, всестранност и пълнота, и че в хода на същото не са изпълнени
дадените от предходния съдебен състав указания за ангажиране на експертно
становище по конкретни въпроси от значение за изясняване на механизма на
процесното ПТП. Данните по делото установяват, че след първата отмяна на
акта на прокурора от 07.10.2021г., с който е било прекратено наказателното
производство по делото, в изпълнение на дадените от съда с определение №
194/02.11.2021г. по ЧНД № 242/21г. по описа на ОС-Ямбол конкретни насоки
за изясняване на интересуващите процеса въпроси, е била назначена повторна
тройна автотехническа експертиза, в заключението по която вещите лица са
представили своите обосновани отговори по тях. В експертното изследване е
разгледана както хипотеза на пресичане на пострадалия пешеходец И.А. от
друга първоначална позиция, а именно – застанал на банкета до лява
шофьорска врата на влекача с унгарска регистрация, с преминаване в
последващ момент пред предните му състави в посока към пътното платно, по
което се е движил водачът на л.а. „Опел“ – св. Х.Б. /каквито сведения се
съобщават в показанията на свидетелите В.А. и К.К./, така също и е даден
отговор на въпросите за разстоянието, от което водачът Б. реално е възприел
излизащия от дясно на пътното платно пешеходец и реакцията му на
появилата се опасност; разстоянието, от което същият обективно е могъл да
възприеме опасността на пътя; видимостта на водача в рамките на включени
къси и дълги светлини, и величината на скоростта, при управление с която св.
Б. би могъл да спре и предотврати ПТП /отговор на зад. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 от
АТЕ/. Горните въпроси, както се вижда от съдържанието на определение №
194/02.11.2021г. по ЧНД № 242/21г. по описа на ОС-Ямбол, са били именно
тези, които са посочени като неизяснени по експертен път при разследването
и важни за правилната преценка относно съответствието на поведението на
участниците в ПТП с правилата за движение по пътищата. Ето защо и
отбелязаното от съда като причина за отмяна на атакуваното прокурорско
3
постановление неизпълнение на дадените от предходния състав указания за
експертно разрешаване на горните въпроси, не може да се приеме за правилно
и съответстващо на данните по делото.
В случая въззивният съд намира, че не дефицитът на доказателства по
делото и липсата на експертен анализ на данните предпоставя
незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, а неизпълнението от страна на прокурора на строгото
изискване на процесуалния закон – чл. 199 ал.2 от НПК, да мотивира акта,
който постановява. Цитираната норма има характера на императивно
предписание за начина на оформяне правната воля на прокурора, като
държавно властническо волеизявление. Сред задължителните изисквания,
които въвежда чл.199 ал.2 от НПК към формата и съдържанието на
прокурорските актове, стои и изискването за мотивираност на същите.
Конкретното съдържание на постановлението за прекратяване на
наказателното производство разкрива, че в своята констативно съобразителна
част същото възпроизвежда в разказна форма действията, които са били
извършени от органа по разследване във фазата на досъдебното производство.
Изложена е фактическа обстановка такава, каквато прокурорът е възприел за
установена, при липса обаче на какъвто и да е анализ на доказателствената
съвкупност. Изискуемият по закон анализ и оценка на доказателствените
източници, приобщени по делото е заместен с почти дословното преписване
на заключенията по назначените съдебномедицинска, тройна автотехническа
– основна и допълнителна и повторна тройна автотехнически експертизи.
Представяйки изводите на вещите лица по всяка от експертизите, прокурорът
на първо място не е посочил коя от двете тройни АТЕ приема за обоснована
от гледна точка на съществуващото между тях несъответствие в показателя за
скорост на движение на автомобила „Опел“, управляван от св. Х.Б. и на
следващо място, не е изложил никакви аргументи в подкрепа на крайния си
извод за липса на допуснати от последния нарушения на пътните правила, във
връзка с които да е настъпила смъртта на пострадалия И.А.. Изцяло без
коментар също така прокурорът е оставил и показанията на разпитаните по
делото свидетели, сред които и такива, установяващи се като очевидци на
настъпилото ПТП. Констатираното ясно сочи, че държавният обвинител не е
изпълнил задължението си да построи своя краен акт при съблюдаване
принципа за разкриване на обективната истина /чл. 13 от НПК/ и принципа за
4
оценка на доказателствени материали по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
/чл. 14, ал. 1 от НПК/.
В изпълнение на изискването да мотивира своя акт, прокурорът е
длъжен да обоснове изводите си по фактите, като за целта направи подробен
анализ и обсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани в
съответствие с изискванията на процесуалния закон доказателства по делото.
Подобен анализ в атакуваното постановление напълно липсва, като е заменен
с подробен преразказ на експертните заключения. В основата на разследвания
казус стои решаването на въпроса за действията, респ. бездействията на
водача на л.а. „Опел“ - св. Х.Б. и на пострадалия И.А., във връзка с които се е
достигнало до възникване на произшествие с причинена смърт на последния.
Изследването на пътната ситуация от гледна точка на механизма на ПТП и
причините, довели до възникването му, е наложило назначаването и
извършването по делото на три тройни автотехнически експертизи – основна,
допълнителна и повторна /спр. т.1, л.47-66, л.76-88 и т.2, л.8-43 от ДП/.
Назначаването на повторна тройна АТЕ е било обусловено от възникналите
съмнения за правилност на изготвената първоначална такава и констатациите
за непълнота на същата по отношение на значими за правилното изследване
на пътната обстановка технически параметри, сред които скоростта на
движение на л.а. „Опел“, съответствието й с влиянието на отрицателните
фактори на пътя, възможността за своевременно възприемане от водача на
този автомобил на появилата се опасност на пътното платно – преминаването
на пешеходеца и пр. В случая е видно, че макар в становището си по въпроса
за техническите причини, обусловили ПТП, вещите лица по първоначалната и
повторна АТЕ да са еднозначни, то се установява, че в заключенията си
относно величината на скоростта, с която се е движил л.а. „Опел“, същите не
се препокриват, като първоначалната АТЕ е изчислила скорост на автомобила
от около 77 км/ч, а повторната – при представени два метода на изчисление, е
определила скорост на автомобила към момента на удара – около 63,86 км/ч.
Напълно неясни в този смисъл се явяват съображенията на прокурора защо в
изводите си по фактите приема, че скоростта, с която се е движил л.а. „Опел“
е около 77 км/ч, каквато величина е изведена в първоначалната АТЕ, а не
63,86 км/ч, каквито са нейните параметри, определени в повторната АТЕ.
Изведена е по-нататък в повторната АТЕ и скорост на л.а. „Опел“ от
5
около 46,0 км/ч, при която в условията на съществуващата пътна обстановка
вещите лица са приели, че е било възможно водачът на автомобила да е в
състояние да спре и предотврати настъпването на ПТП. В същата експертиза
е пресметнато и разстоянието, от което водачът на лекия автомобил
обективно е могъл да възприеме пешеходеца – 68 метра, както и
разстоянието, от което същият реално го е възприел – 29,34 метра.
Възможността на водача Б. да забележи намиращия се в близост до товарната
композиция с унгарска регистрация пешеходец – пострадалия И.А. е видно,
че е разгледана вариантно в заключението на повторната АТЕ, които
варианти обаче прокурорът не се е ангажирал да обсъди от гледна точка на
избора на един от тях като такъв, който намира подкрепа в доказателствата по
делото, съответно и обуславя крайния му извод за отсъствието на виновно
поведение у водач Б..
Липсва също така изразена позиция на прокурора на основата на кои
доказателствени източници приема, че пострадалият А. се е качил в кабината
на товарния камион с унгарска регистрация през дясната му врата, откъдето и
впоследствие, след напускане на кабината, е предприел пресичане на пътното
платно. Относно обстоятелството, че пострадалият е преминал до
уширението на десния банкет, където е бил позициониран товарният
автомобил с унгарска регистрация, за да разговаря с водача му, свидетелстват
както самият водач на товарната композиция – св.ЕТ., така и св. В.А..
Показанията обаче на двамата са напълно несъответни в посочване на
мястото, откъдето пострадалият, след проведения разговор, е подходил, за да
пресече обратно пътното платно, с цел достигане до своя автомобил. За
разлика от твърдението на св. Т., че И.А. е водил разговор с него при
отворена дясна врата на автомобила, от която позиция впоследствие е
предприел и пресичане на пътното платно, св. А. сочи в своите показания, че
е възприел преминаване на А. пред предните състави на товарната
композиция с достигането му до предна лява врата на кабината, а по-късно и
обратното му придвижване отново пред предните състави на влекача, с
насочване към пътното платно. Показанията на двамата свидетели не са
изолирани, като в така наведените от тях твърдения същите намират
съответна подкрепа в показанията на водача на л.а. „Опел“ - св. Х.Б., който
представя фактите по начина, описан от св. Т., както и в показанията на
св.К.К., който от своя страна пресъздава споделената му от водача Б.
6
обстановка на ПТП, но във версия, различаваща се от описаната от самия
него в показанията му на ДП. Цитираните гласни доказателствени източници,
в тяхното съществено разминаване по значими за процеса факти, е видно от
съдържанието на прокурорското постановление, че не са подложени на
анализ и оценка, а са подминати без всякакъв коментар. Не е отчетено, че се
касае за обстоятелства, които са от съществено значение от гледна точка на
необходимостта да се извърши преценка за съществуващата у водача на
л.а.“Опел“ обективна възможност да възприеме навлизането на пострадалия в
дясната лента, по която той се е придвижвал с автомобила си, съответно и
възможността за него при правилна реакция, да предотврати настъпването на
ПТП. Тук е мястото да се посочи, че изводите, които вещите лица ангажират
във връзка с показанията на св. В.А. относно мястото на предприетото от
пострадалия пресичане на пътното платно, категорично не освобождават
прокурора от задължението му да даде собствена оценка за достоверност на
същите, доколкото именно той е органът, който на етап досъдебно
производство решава въпроса за конкретната установеност на фактите по
казуса и необходимостта от допълнителна проверка на същите. Анализирайки
техническите аспекти на разследваното ПТП, вещите лица, макар и
натоварени с извеждане, съпоставка и изследване на данните, съобщени от
свидетелите касателно възприетото от тях във връзка с ПТП, не са сред
лицата, които следва да се ангажират с преценката кои от доказателствените
източници следва да бъде кредитиран и кой не при установяване на фактите
по казуса. В този смисъл и само възпроизвеждането на съдържащите се в
заключенията на вещите лица становища, без надлежен анализ на същите и
съпоставката им с останалите налични по делото данни, събрани посредством
гласните, писмени и веществени доказателствени източници, не е достатъчно,
за да се приеме, че прокурорът е изпълнил вмененото му от закона
задължение да мотивира акта, който постановява. Още повече, че се касае за
акт, с който се поставя край на воденото наказателно производство.
Наличието на множество експертни заключения, представящи
нееднозначна оценка на правнорелевантни за делото обстоятелства, както и
противоречащи си свидетелски показания, задължително изисква прокурорът
да изложи съображения кои от тях приема и защо, както и да аргументира
причината поради която не възприема някой от тях. Отсъствието на анализ в
тази насока не позволява да се проследи вътрешното убеждение на
7
представителя на обвинението при формулиране на крайния му извод.
Не се съдържат на следващо място в постановлението и правни
съображения за взетото решение за прекратяване на наказателното
производство, като дължимият анализ на провнорелвантните факти е заместен
с декларация, че „не са налице доказателства, сочещи за допуснати от водача
на лекия автомобил –Х.Б. нарушения на правилата за движение, визирани в
ЗДвП, съответно не се доказва вина на същия за настъпилото ПТП, от което е
последвала смъртта на пострадалия И.А.“, водещо до извод, че деянието му е
несъставомерно по смисъла на чл.343, ал.1, б.“в“, вр.342, ал.1 от НК.
В принципен план е вярно, че за изхода на делото е от значение да се
прецени дали водачът на л.а. „Опел“ е допуснал нарушение на правилата за
движение и ако такова е налице, дали то е в причинна връзка с престъпните
последици. За да се направи извод в тази насока обаче е необходимо да се
вземе отношение по няколко основни въпроса, един от които, както правилно
е отбелязал ОС-Ямбол, е избраната от водача на лекия автомобил скорост на
движение при конкретните пътни и атмосферни условия представлява ли
„съобразена” такава по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, която същият е бил
длъжен да избере с оглед изискванията за безопасност на движението и която
би му позволила своевременно да спре при възникнала опасност на пътя, за
да не допусне ПТП. Съществено е да бъде определен правилно моментът на
възникване на опасността за водача на лекия автомобил, който въпрос е
правен и не може да се изведе по експертен път. Различието относно
възможността ударът да бъде избягнат произтича от различието в момента, от
който се счита, че е възникнала опасността за движението. В тази насока
значение има дали водачът на лекия автомобил е могъл и бил ли е длъжен да
види пострадалия в момент, когато би имал техническа възможност да
предотврати удара и дали заради несъобразена скорост сам си е отнел
възможността да направи това. По нататък - отговор следва да е даден и на
въпроса какви са били задълженията на водача за реакция при появилата се
опасност на пътя, изпълнени ли са същите от него и каква е била
възможността при правилна реакция да се достигне до избягване на ПТП.
Известно е, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП визира две
хипотези на "несъобразена скорост", при които водачът има различни
задължения, в зависимост от това дали се касае за предвидима или
8
непредвидима опасност. Докато в хипотезата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП
той е длъжен да съобрази предварително наличието на определени фактори и
да сведе скоростта си до величина, позволяваща му да елиминира тяхното
негативно влияние, то в хипотезата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - водачът е
задължен да предприеме действия по намаляване на скоростта или спиране
при възникнала внезапна опасност, която е била възприета. В този случай
задължението да вземе мерките, указани в закона, възниква за водача от
момента на възприемане на опасността, която е внезапна и неочаквана.
Следователно, за да се даде отговор на въпроса какво е било дължимото
поведение на водача Б. в конкретната пътна обстановка, е необходимо
внимателно да се изследват фактите, носещи информация за поведението на
пешеходеца и момента на неговата поява на пътя като опасност за
движението, съответно възможността на същия да го възприеме при
движението му на къси светлини. Това налага задълбочен и всестранен анализ
на събраните в хода на разследването доказателства, какъвто анализ в случая
не се установява да е представен в акта на прокурора, с който е прекратено
наказателното производство по делото.
Законодателно установеният контрол на съда върху прекратителните
постановления на прокурора, в процедурата по чл. 243 ал.4 от НПК, има за
предмет обосноваността и законосъобразността на тези актове, като се държи
сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да
предприеме или да откаже наказателно преследване срещу едно лице. Важно
е да се посочи, че в производството по чл. 243 ал.5 от НПК съдът не е
оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора
чрез собствена, различна от изложената в постановлението интерпретация на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Още по-малко е допустимо в
тази насока, контролиращият съд „да замества прокурора” тогава, когато в
постановлението му за прекратяване отсъстват анализ на доказателствата и
изводи за фактите и правото /Решение №60/2003 год. – І н.о. на ВКС/.
Следвайки изложените по - горе съображения за незаконосъобразност
/процесуална/ на прокурорският акт поради липсата на мотиви в него, съдът
възприе, че същият правилно е отменен от ОС-Ямбол и делото върнато на
прокурора. Макар в случая преценката на първостепенния съд за непълнота
на доказателствата да не намира опора в материалите по делото, то
застъпените в атакуваното определение крайни изводи относно
9
незаконосъобразност на постановеното прекратяване, се явяват правилни и
съответни на закона. Ето защо и без оглед на частичната основателност на
изложените в протеста доводи на прокурора, не е налице основание за отмяна
на обжалваното определение.
Мотивиран от изложеното въззивният съд намира, че протестираното
определение, като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено,
поради което и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №173/14.07.2022 год., постановено по
ЧНД №172/2022г. по описа на ОС-гр.Ямбол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10