№ 177
гр. Силистра, 27.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. В.а
Членове:Добринка С. Стоева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Данаила Т. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно
гражданско дело № 20233400500172 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподател: Ц. В. Ц. – редовно призован, не се явява. Не се явява и
адв.В. Т. Г. – АК – ДОБРИЧ.
Ответник: Р. А. Р. – редовно призована, не се явява. За нея се явява
адв.Е. И. КЕЛЕСИС – Т. – АК – СИЛИСТРА – надлежно упълномощена и
приета от съда от преди.
ПРЕДИ ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
Постъпило е становище, с вх.№2145 от 26.06.2023г. от жалбоподателя
Ц. В. Ц., чрез адв.В. Г., с което моли делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие. Изразяват становище по хода на делото. Поддържат въззивната си
жалба, като заявяват, че нямат доказателствени искания. Излагат писмени
бележки по същество.
АДВ.Т.: Запознати сме със становището.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.Т.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
1
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА:
С Определение №250 от 18.05.2023г. съдът е изготвил проект за доклад,
като се е произнесъл по доказателствените искания и към който се придържа
в днешното съдебно заседание.
АДВ.Т.: Получих определението на съда. Нямам възражения по
доклада.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на процесуалния представител на
ответника
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за доклад проекта за такъв, обективиран в Определение
№250 от 18.05.2023г., постановено по настоящото дело.
АДВ.Т.: Поддържам писмения отговор на въззивната жалба. Нямам
доказателствени искания. Представям и моля да приемете списък за разноски.
Направила съм копия на решения на ВКС и ги представям на съда.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Т.: Уважаеми окръжни съдии считам, че постановеното от
Районен съд – Силистра решение е правилно, законосъобразно, обосновано и
мотивирано. Ето защо, моля да бъде оставено в сила, а подадената жалба пред
въззивния съд да приемете за неоснователна и да я оставите без уважение.
Проследявайки изложението в жалбата на първо място въззивникът е
посочил, че решението е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, а именно, че докладът по чл.146 от ГПК, е
необоснован. Считам, че това основание е неоснователно и аз много очаквах
в днешното съдебно заседание да дойде защитата на въззивника, за да може
да каже нещо по – конкретно и с какво докладът е непълен и с какво са
2
нарушени неговите права, във връзка с направения доклад на съда. Напротив,
съдът направи изложение, че има искова молба, че са приложени
необходимите доказателства, че ищецът има качеството на страна и съответно
прие нашето възражение за придобиване на имота по давност, прие
доказателствата като относими и нещо повече, даде възможност до първото
съдебно заседание, ако някоя от страните има допълнителни искания и
възражения или нови доказателства, да ги представи, което не само че не
беше сторено от ищеца в първоинстанционното производство, но не се яви
нито той, нито защитата и поискаха отлагане над делото. Смятам, че този
довод не издържа и няма да го приемете за основателен.
Второто съществено основание във въззивната жалба е, че ответницата
не е била със съзнанието, че придобива имота по давност. Считаме, че няма
как едно трето лице, явяващо се наследник по правоприемство на своята
майка, тя пък от своя покоен съпруг, да прави такива заключения или пък да
има очаквания, че моята доверителка ще демонстрира или манифестира пред
него своето качество на владелец. Още повече, че това лице тя не го познава,
не го е виждала до сега, той не се е срещал с нея и по никакъв начин не
контактувал, за да има очаквания, че тя, спрямо него, ще манифестира
някакво поведение на владелец.
Този довод се явява също неоснователен. Съответно пък ние
проведохме една пълна, адекватна защита на давностното владение на моята
доверителка, което по никакъв начин не беше оспорено и по никакъв начин не
се противопоставиха някакви насрещни доказателства или пък да е някакво
отворено производство за оспорването им, а те са многобройни. Като се
започне от това, че ние сме представили договор за придобиване на
собствеността, че това жилище е придобито от работодателя на моята
доверителка – предприятието „Стомана“, срещу задължение тя да работи
поне десет години в предприятието, а тя работи там дори и днес, макар и
пенсионерка. Вижда се от представените писмени доказателства и от самия
договор, че една част от сумата е платена в брой, а другата част със заемни
средства от Банка „ДСК“. За сумата в брой, ние представихме както писмени
доказателства, така и гласни. Това бяха показанията на свидетелката
Михайлова, че сумата в брой е платена от моята доверителка с помощта на
нейните родитЕ., а останалата сума е заем от Банка „ДСК“, за което пък
представихме извлечения от ведомости за различен период от време, които
намерихме много трудно и от тях се вижда, че тя е изплащала паричен заем за
жилище. Представихме вносна бележка от Банка „ДСК“. Това са един
доказателства, които не бяха оспорени и не бяха представени насрещни
доказателства, които да ги оборят.
В това жилище праводателят на въззивника е живял твърде малко.
Семейството е било настанено в това жилище под наем, но малко по – късно
предприятието предоставя собствеността на жилището и само шест месеца
след сключване на този договор, доверителката ми подава иск за развод и
след две години решението е постановено. Представили сме писмени
3
доказателства, така че това лице е живяло твърде малко в жилището. Този
факт няма съществено правно значение дотолкова, доколкото моята
доверителка е била вече в състояние да изгражда едно самочувствие на пълен
собственик на имота. Така беше и през цялото време и тя много се
възмущаваше, че трябва да води такъв иск и да събира доказателства, защото
в неговото съзнание това беше силно вкоренено. Смятам, че опровергаваме и
това основание за отмяна на решението на Районен съд – Силистра.
Доверителката ми през цялото време от придобиване на жилището до
последното съдебно заседание пред първата инстанция и до сега, плаща
всички данъци, такси и разноски за това жилище. Като самостоятелен доход
също не е основание да се приеме, че е владелец, но в съвкупност с всички
останали – аз съм представила и решения на ВКС, че това също, наред с
други обстоятелства и доказателства, е една индиция за придобиване на
имота по давностно владение. В един момент, когато е изтекла придобивната
давност, а това ние твърдим, че е станало още през 2008г. и тя е придобила
жилището, е направила един твърде съществен, кардинален ремонт, а не
обикновен ремонт, както твърди въззивникът във въззивната си жалба. Ако
моята доверителка нямаше това самосъзнание и самочувствие, тя нямаше да
направи един такъв сериозен ремонт на това жилище. Считаме, че това е било
справедливо развитие на нещата и именно заради това тя твърдо отстоява
своето право и на собственост върху цЕ.я имот.
Повдига се още един довод, че тя, като майка на сина на двамата бивши
съпрузи, е имала правно основание да живее в това жилище, защото и е било
предоставено за ползване, но както и в теорията и в практиката на ВКС се
дава право на държателя в един момент да преобърне своето държание във
владение така, както тя е направила и тя всъщност не е имала такова
самосъзнание на държател, но дари и да приемете тази теза тя от самото
начало си е преобърнала този правен момент в своето съзнание и се е
чувствала като собственик.
Има и трагичен момент, във връзка с детето. Не сме представили
доказателства за това, но когато тя изпраща сина си при бащата в с.Айдемир,
за да се изпълнява режимът на лични отношения, детето умира и бащата
скрива от нея, че детето е починало, погребва го и едва впоследствие тя
научава за този злополучен факт, за тази трагедия, която докрай създава един
пълен разрив в отношенията между двамата бивши съпрузи и най – вероятно
и заради това той дори и да е мислил от правна възможност, като
съсобственик да се ползва с някакви претенция той явно също съзнава и ги е
отхвърлил напълно и в нито един момент не е безпокоил моята доверителка,
не е искал ползване, не е искал обезщетение, не е имал ключ за жилището и
фактически нейното владение е преминало необезпокоявано и спокойно през
цЕ.я този период от време.
Последният момент от въззивната жалба е, че доверителката ми не е
манифестирала това превръщане на държането във владение, не е показвала
4
промяна в този психичен момент. Тук, може би, не е обърнала внимание на
защита на въззивника, че е налице обикновена съсобственост и с пълно
основание се прилага презумпцията по чл.69 от Закона за собствеността,
която е в полза на моята доверителка и тя по никакъв начин не беше оборена
от ищеца в първоинстанционното производство и до този момент няма
никакви доводи за преобръщане на това владение и тази презумпция, която е
в нейна полза.
На основание изложеното, още веднъж уважаеми съдии Ви моля да
потвърдите решението на Районен съд – Силистра, като правилно и
законосъобразно. Моля да ни присъдите разноските за тази инстанция.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 10:18часа.
Протоколът е воден в съдебно заседание и е изготвен на 27.06.2023г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5