Решение по дело №764/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 44 във връзка с чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл.220 ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във връзка с чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. М. Ч., [ЕГН], чрез адвокат Т.Т.- пълномощник, против Решение № 32-768904/08.03.2024 г. на ЗА директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция "Митници", с което се определя доплащане на вносно мито в размер на 4084,57 лева и ДДС за доплащане в размер на 8986,06 лева и законна лихва върху сумата за периода от 28.04.2021 г. до датата на връчване на решението – 13.03.2024 г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради противоречия с фактическата обстановка. Твърди се, че процесното решение е издадено от некомпетентен административен орган, както и че липсват данни под каква разпоредителна форма е тази инициатива. Твърди се също така, че съмненията, свързани с цената на внесения автомобил не са обосновани от страна на митническия орган, както и предпоставките за това да се пристъпи към прилагане на вторични допълващи методи за определяне на митническата стойност. Според жалбоподателя, обжалваният акт е немотивиран. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата - директор на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата, като излага доводи и в представена по делото писмена защита.

Административен съд - Пловдив, XVIII състав, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл.19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220 ал. 1 от ЗМ. Решението е връчено на 13.03.2024 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.15). Жалбата е депозирана в ТД Митница – Бургас на 27.03.2024 г. С решението се засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, поради което съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

На 28.04.2021 г. в МБ „Свободна зона Бургас“ е приета МД с MRN21ВG001008034671R5/28.04.2021г. с вносител в ел. д. 3/15 и декларатор в ел. д. 3/18 – Р. М. Ч., с адрес: ул. „Първа“ № 138, с. Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, п.к. 4280 и пряк представител в ел. д. 3/19 „Мирамар“ ООД, ЕИК ********* за режим допускане за свободно обръщение на стока: на стока с описание в ел.д. № 6/8: „УПОТРЕБЯВАН ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛ-КАТАСТРОФИРАЛ, МАРКА: ВМW МОДЕЛ:ХЗ ТИП:ХЗ, ПЪРВА РЕГ:01/01/2020 ЦВЯТ:0, Р.ОБЕМ: 2000, Д-ТЕЛ:НЯМА ДАННИ ШАСИ: 5UХТY5С0ХL9С34243.

За стоката е посочено: В ел. д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ" – Канада; В ел.д. № 4/1 „Условие на доставка" – „CFR - Стойност и навло"; В ел.д. № 6/14 „Код на стоката — код по Комбинираната номенклатура"№ 6/15 „Код на стоката -код по Т." - 8703 23 90; В ел.д. № 4/16 „Метод за определяне на стойността“ -„6 - Стойност, основана на наличните данни - ""авариен метод"" (чл.74, параграф 3 от Кодекса)" ; В ел.д. № 4/14 „Цена на стоката" - 9100; В ел.д. № 4/10 „Валута" – ВGN; В ел.д. № 7/10 „Идентификационен номер на контейнера" – СААU5079732. Декларираното условие на доставка е „СFR - Стойност и навло" и към митническата декларация са били приложени: фактура № RA-Е21030401/04.03.2021 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.", 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, опаковъчен лист № RA-Е21030401/04.03.2021, издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, PERMIT-VEHICLE PORTION №L6430667, Морска товарителница № МЕDUML067714, оценителки доклад от 28.04.2021г., издаден от оценител Н. Н..

На база декларираните данни в митническата декларация (МД), митническата стойност за стоката е определена в размер на 9100,00 лв. Взетите под отчет и заплатени вземания за мито са в размер на 910,00 лв. и за ДДС – 2002,00 лв.

На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ е извършена проверка на МRN21ВG001008034671R5 от 28.04.2021г.

От митническата администрация е изпратено запитване до канадските митнически власти. С писмо рег. № 32-441111/16.12.2022г. от канадските митнически власти- „Canada Border Services Agency“ е предоставена информации за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. Посочената информация е била препратена до всички териториални дирекции на Агенция „Митници“ по компетентност, съответно в ТД Митница Бургас е постъпила с писмо per. № 32- 17346/13.01.2023 г. С писмо рег.№ 32-470240/10.07.2023г. от Директора на ДММР е изпратен оригинален файл, предоставен от канадската митническа администрация (Приложение към писмо с per. № 32-470240/10.07.2023 г.- BG_ExportDeclaration-9396- 9053_ Quebec_ Inc.xlsx). От контролните органи е било установено, че е налице съответствие по отношение на декларираната стока, а именно: автомобил 2020 BMW ХЗ, номер на шаси 5UXTY5C0XL9C34243 – колона Item_Description и VIN/HIN от таблица BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet Commodities; контейнер № CAAU5079732 - колона - Container_ID от таблица BG_ExportDeclaration- 9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet Containers, c който е превозван автомобилът. Номерът на канадската износна декларация, а именно CAED: WN442920210323643 997, посочен в морска товарителница № MEDUML067714, представена от декларатора като същият номер е посочен в Proof_of_Report от таблица BGJExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet ExportDeclaration; В описателната част на морската товарителница MEDUML067714 е посочено лицето Р. М. Ч.-вносител на стоката по МД с МРН 21BG001008034671R5/28.04.2021г.

Установено е несъответствие по отношение на декларираната в МД цена в Р. България в размер на 9100 лв., спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 38009 CAD, посочена в колона Total_Value/Total Value _Currency от таблица BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet Commodities.

В тази връзка са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и на елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ. С изпратено писмо рег.№ 32-59819/14.02.2023 г. от вносителя Р. Ч. са изискани надлежно заверени доказателства като техническо състояние на превозното средство към датата на митническото оформяне, снимки на автомобила, отразяващи състоянието му към датата на декларирането му пред митническите органи, както и фактури за ремонтни дейности и всякаква друга информация и документи, относими към декларирания автомобил. С писмо рег.№ 32 – 69133 от 21.02.2023г. е отговорено като се посочва, че не предоставя подробни данни за техническото състояние на автомобила към датата на поставянето му под режим допускане за свободно обращение, тъй като не притежава съответната компетентност за изготвяне на такива; не е възможно да предостави ясни и детайлни снимки на автомобила, както и заявява, че ремонтните дейности, след тато автомобилът е освободен от митнически надзор - по никакъв начин не са обвързани с определяне на елементите на митническата стойност, декларирана в горепосочената митническа декларация.

При проверка на придружаващите митническата декларация и допълнително представените сведения от Р.Ч., получения отговор от канадските митнически власти, митническите органи не са установили да са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена в митническата декларация.

При така изложената фактическа обстановка, ответният административен орган е издал оспореното решение, като е приел, че декларираната стойност при експорт от Канада в размер на 38009 канадски долара е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

На основание чл.74,§.3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., митническата стойност на стоката, допусната за свободно обръщение с МД MRN 21BG001008034671R5/28.04.2021 г. е определена в размер на 49945,73 лв. ( 38009 САD х 1,31405 BGN/САD = 49945,73 лв.). На основание чл.85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. при прилагане на ставка 10% за вносно мито е определено вносно митническо задължение в размер на 4994,57лв. На основание чл.55 ал.1 от ЗДДС, данъчната основа при вноса на стоката по смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС е определена в размер на 54940,30 лв. и е определено задължение за ДДС при внос на стоката по МД MRN 21BG001008034671R5/28.04.2021 г. в размер на 10988,06 лева.

На основание чл. 22 § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание чл. 8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446), със Съобщение рег. № 32-553805/12.09.2023г., Р. Ч. е уведомен, че ще бъде издадено решение на директора на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на митническата стойност по МД MRN 21BG001008034671R5/28.04.2021г. и в което са изложени мотивите, на които ще се основава решението, като е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище. От жалбоподателя е депозирано Становище рег. № 32-587357/11.10.2023г. на ТД Митница Бургас, в което изразява несъгласие с констатациите в съобщението.

С докладна записка рег. № 32-766532 от 07.03.2024 г. изготвена от К.С.- гл. инспектор МБ“Свободна зона Бургас“ до зам.директора на ТД Митница Бургас е предложено определяне на нов размер на митническата стойност за стоката по митническа декларация MRN 21BG001008034671R5 от 28.04.2021 г.

На 08.03.2024г. ЗА директор на ТД Митница Бургас издава и оспореното пред настоящата инстанция Решение с № 32-768904, в което са преповторени горните констатации, като се определя за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 13070,63 лева и законна лихва върху сумата за периода от 28.04.2021 г. до датата на връчване на решението.

От правна страна административният орган, при постановяване на оспореното в настоящото производство решение, се е позовал на разпоредбите на чл. 19 ал. 7 от ЗМ във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл.74 § 3, чл. 85 § 1, чл.77 § 1, б. „а“ и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 55 ал. 1 от ЗДДС, чл. 54 ал. 1 от ЗДДС във връзка чл. 77 § 1 б."а", чл. 77 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 66 ал. 1 т. 2 и чл. 67 ал. 1 от ЗДДС, чл. 56 от ЗДДС във връзка чл. 105 § 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

По делото са приети доказателствата, представени с административната преписка и постъпилите документи, относно компетентността на длъжностното лице, издало обжалваното решение - заверено копие на Заповед № 155/05.03.2024 г. на директора на Агенция "Митници" и болничен лист № Е20240238073, сканирани и преведени документи от митническите власти на Канада.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

В съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19 ал. 7 от ЗМ. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 параграфи 4, 5, 6 и 7, чл.23 § 3 и чл. чл. 26, 27 и 28, се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на ЗА директор на ТД Митница Бургас в Агенция "Митници", според представената по делото Заповед № 155/05.03.2024 г. на директора на Агенция "Митници", е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101 § 1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/ във връзка с чл. 19 ал. 1 и чл.15 ал. 2 т. 8 от ЗМ във връзка с чл. 5 т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.

Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.

Настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното решение извън срока за издаване на актовете, който срок, дефиниран в чл. 19б ал. 1 от ЗМ (чл.22 § 2 от Регламент № 952/2013 е приет за неприложим за решения, които се вземат без предварително заявление). На следващо място не могже да бъде споделено оплакването в жалбата, че процесното митническо решение е издадено след изтичане на 3-годишния давностен срок. Съгласно чл.103,§1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение. Според §3, б.“б“ на същия член, сроковете, определени в параграфи 1 и 2 спират, когато в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение.

В конкретния случай митническото задължение е възникнало на 28.04.2021г., на която дата е подадена въпросната митническа декларация MRN 21BG001008034671R5. Тригодишният давностен срок започва да тече от тази дата и изтича на 28.04.2024г. От данните по делото е видно, че съобщението до задълженото лице е изпратено от митническия орган на 12.09.2023г. и връчено на адресата на 15.09.2023г. и по този начин давностният срок е спрян. В този смисъл следва да бъде прието, че оспореното митническо решение е издадено в срока по чл.103,§1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и в този смисъл не е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, даващо основание за отмяната на акта само на това основание.

От наличните доказателства по административната преписка, послужили за издаването на оспорения митнически акт, както и допълнително представените такива, се извежда следният извод:

С подадената митническа декларация задълженото лице е посочило цена на автомобила при условие CFR в размер на 9100,00 лв., на база на което е заплатено мито в размер на 910,00 лв. и ДДС в размер на 2002,00 лв. Тъй като у митническия орган е възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на вещта е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл.48 МКС и чл.84,ал.1,т.1 ЗМ, като са изпратени документи и информация до Централното митническо управление на Агенция „Митници“ за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество, при която е следвало да бъде установено автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето ѝ под режим „допускане за свободно обръщение“ и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка е било отправено запитване от Агенция „Митници“ до канадските митнически власти – „Canada border Servicec Agency“, за предоставяне на информация и документи за превозни средства, изнесени от Канада и допуснати до свободно обръщение в Р.България. С писмо, заведено под с рег. № 32-441111/16.12.2022 г., по описа на Централно митническо управление, канадските митнически власти са предоставили поисканата информация, като същата е предоставена от Агенция „Митници“ на съответните териториални дирекции. При осъществен последващ контрол по отношение на внесения по MRN 21BG001008034671R5/28.04.2021г. автомобил е установено съответствие в описанието на същия – марка, модел, номер на шаси и прочие, като е налице единствено несъответствие в декларираната цена – в митническата декларация при внос е посочена цена 9100 лв., а в износната в Канада – 38009 CAD. В писмото на канадските митнически власти изрично е посочено, че т.н. Канадска система за деклариране на износа (CERS) съдържа в себе си официална информация относно декларираната пазарна стойност на изнасяната стока/вещ. Официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, че това е уеб портал на самообслужване, позволяващ на износителите да подават документи по електронен път, тъй като публикуването на информация на портала изисква регистрация с валиден бизнес номер с определена сметка за внос или износ, като износителят остава отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация е предоставена в предписаните срокове.

Писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Въпреки дадената им възможност, адресатите на акта не са оспорили така посочената стойност. Доказателствената стойност на предоставената информация от канадските митнически власти следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Същото важи и по отношение на представения от вносителите ведно с митническата декларация договор за покупко-продажба на вещта. С оглед на другите събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитира въпросната информация от канадските митнически власти с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че тя е на база декларация, подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната /пазарната цена/ - така или иначе за износителя/продавача не възникват митнически задължения, че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. Поради изложеното наличието на „основателни съмнения“ е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и че т.н. „основателни съмнения“ относно достоверността на декларираната митническа стойност са обосновани на база на официално издадени документи.

Митническият орган е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по процесната декларация по реда на чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 да изчерпи визираните в чл.74,§2 вторични методи.

Принципно и в съответствие с материалния закон в обжалвания акт са описани методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 ответният административен орган е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При изследване на метода, регламентиран в чл.74,§2, б.“а“ от регламента за наличие на „идентични стоки“ административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминали километри и прочие данни. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая в ИС МИСЗА не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултата на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България.

Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, § 2, буква б). Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход Канада, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители.

Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл.74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя.

Изложените в оспорения акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция. В случая няма спор, че процесният автомобил е такъв с щети, не се касае за серийни производствени дефекти, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на вещта, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят автомобили с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред.

Следва да бъдат споделени и аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, §3 МК, респ. липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване.

Предвид изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията в жалбата, че новата митническа стойност е определена произволно и че административният орган не е положил дължимата грижа да определи новата стойност чрез извършване на съответни анализи и съпоставки на други внесени МПС от същия вид, модел, пробег и т.н.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност по MRN 21BG001008034671R5/28.04.2021 г. и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от Р.Ч., в посочения в решението размер. По този начин директорът на ТД Митница Бургас е постановил законосъобразен административен акт.

При това положение жалбата против Решение № 32 – 768904/08.03.2024 г. на ЗА директор на Териториална Дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което по митническа декларация MRN 21BG001008034671R5/28.04.2021г. на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е определена нова митническа стойност в размер на 49945,73 лева, спрямо която са определени за досъбиране държавни вземания както следва - за мито в размер на 4084,57 лева и за ДДС в размер на 8986,06 лева, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган – ответник, разноски по делото, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Административен съд – Пловдив, XVIІІ състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. Ч., [ЕГН], против Решение № 32-768904/08.03.2024 г. на ЗА директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция "Митници", с което се определя доплащане на вносно мито в размер на 4084,57 лева и ДДС за доплащане в размер на 8986,06 лева и законна лихва върху сумата за периода от 28.04.2021 г. до датата на връчване на решението – 13.03.2024 г.

ОСЪЖДА Р. М. Ч., [ЕГН] да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00(двеста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.