Р Е Ш Е Н И Е №202
23.10.2023 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в
присъствието на прокурора МИНЧО НИКОЛОВ
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №188
по описа на съда за 2023 година.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №280 от 04.07.2023г., постановено по анд №1350/25г. РС Стара Загора потвърдил електронен фиш
/ЕФ/, сер. К, № 6433922, издаден от ОДМВР Стара
Загора, с който на Е Т А, ЕГН **********, на осн.
чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение
на чл.21, ал. 1 от ЗДвП била наложена административна санкция „глоба“ в размер
на 100 лева, както и осъдил Х.П.Н. ***, ЕГН ********** *** възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 90 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го
обжалва в срок чрез процесуален представител адв. В., САК, който твърди, че
решението било постановено при нарушено право на защита, било неправилно,
немотивирано, фактически и логически грешно, неотговарящо на фактите, нито на
доказателствата, нито на обективната истина.
Касаторът оспорва
фактическият извод на съда за безспорна доказаност на извършено от Н. нарушение
на посоченото в електронния фиш /ЕФ/ място и време, като твърди, че от анализът
на доказателствените източници тя не се следвала.
Твърди на първо място, че ЕФ бил издаден при неправилна квалификация на
деянието, което било съществено процесуално нарушение. Визирания текст на
чл.182, ал.4 от ЗДвП бил относим за повторност на нарушението и препращал към разпоредбата на
ал.1, която имала шест отделни хипотези, като не се сочело ясно на коя от тях
се налагала глобата.
На второ място твърди, че по никакъв начин не можело
да се установи, че нарушението било заснето при действието на чл.21, ал.1 от ЗДвП, нито можело да се установи, че нарушението било в границите на населено
място. За тези нарушения касаторът направил
доказателствени искания, които били бланкетно
отхвърлени от РС като неотносими. Пред РС бил
направил редица доказателствени искания, но нито едно от тях не било допуснато
без съдът да дал отговор защо. Допълнително се мотивира от касатора,
че не му бил изпратен снимков материал от „нарушението за скорост“, нито
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП. лишен бил и от други процесуални
възможност, които ЗДвП уреждал, които предхождали редовното връчване на ЕФ. В
допълнителна молба се претендират и разноски по представен списък на същите.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не се представлява.
Ответникът по касация, редовно
призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозираното становище
от процесуален представител, в което се мотивират доводи за правилност на
въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерността на претендираното възнаграждение за един адвокат от другата
страна.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява мнение за неоснователност на касационната жалба, Счита, че решението
било законосъобразно, постановено в съответствие с приложените
материално-правни разпоредби.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, тя
се явява основателна, но не по доводите,
които се излагат в нея.
След проверка на контролираното въззивно решение
във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2
от АПК, настоящата инстанция намира за установено следното:
Пред РС Стара Загора касаторът
е подал жалба против електронен фиш, сер. К № 7306327,
с който за извършено от него нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП му била
наложена административна санкция „глоба“ в размер на 800 лв. Така заявеният
предмет на спора, по който е било образувано анд №
1350/2023г., е безспорен и с оглед представеното зеверено
копие от процесния ЕФ. С жаленото въззивно решение съставът на РС Стара Загора
е потвърдил ЕФ, сер.
К, № 6433922, издаден от ОДМВР Стара Загора против Е Т. А, ЕГН **********,
с който му била наложена глоба в размер на 100 лева.
Преди
да провери правилността на обжалваното съдебно решение на основанията, посочени
в жалбата, Съдът следва да извърши проверка за валидността и допустимостта на
същото. Съгласно чл.218 ал.2 от АПК, приложим въз основа на чл.63в от ЗАНН
относно процесуалните правила пред касационната инстанция при проверка на
съдебни актове, постановени по административно-наказателни дела, надзорната
инстанция извършва контрол по посочените в жалбата или протеста пороци на
решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт
с материалния закон следи служебно. При извършената такава на контролираното
решение на РС Стара Загора досежно неговата валидност и допустимост, настоящата
инстанция намира същото за недопустимо.
Както се визира по-горе за предметно пред РС е
посочено в жалбата на Х.Н. ЕФ, сер. К № 7306327, който
е бил издаден против това лице за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в
условията на „повторност“. С проверяваното тук решение, районният
съд е постановил диспозитив, потвърждаваща напълно различен акт, а именно ЕФ, сер. К, №
6433922, издаден от ОДМВР Стара Загора против Е Т. А, ЕГН **********, т. е.
потвърден е акт, по отношение на който въззивният съд не е сезиран. За
касационната инстанция обаче единствен процесуален способ за възстановяване
законосъобразността на съдебния акт остава обезсилването му, като недопустим по
реда на инстанционния контрол. Доколкото в случая
касационната инстанция не установява недопустимост на самата жалба, с която е бил
сезиран районният съд, след обезсилване на Решение № 280/04.07.2023г.,
постановено по АНД № 1350 по описа за 2023 година на Районен съд – Стара Загора,
делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
При
този изход на делото, по искането за разноски, направено с касационната жалба
не следва този съд да се произнесе, а с оглед резултата при новото разглеждане
на делото пред въззивния съд искането ща бъде разгледано и разрешено.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, вр.
чл. 63в от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 280/04.07.2023г., постановено по АНД № 1350 по описа за 2023
година на Районен съд – Стара Загора и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.