Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Марина Гюрова
при секретаря Алина Тодорова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 10 285... по описа
за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 46 284 от 19.04.2017 г., постановено по гр.д. № 874/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 138 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, за сумата над 213.48 лв., главница и за сумата над 59.10 лв., мораторна лихва Твърдят, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на счетоводната експертиза, която е изготвена в съответствие с Наредба №1 за ползване на топлинната енергия. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважат предявените искове изцяло, като претендира и разноски.
Ответниците по въззивната жалба Я.Б.Д. и К.Б.М. редовно уведомени оспорват жалбата.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 46 284 от 19.04.2017 г., постановено по гр.д. № 874/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 138 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Я.Б.Д. и К.Б.М. дължат разделно / по 1/2 всеки от тях/ на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 213.48 лв., стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.10.2012г. до м.04.2014г., ведно със законна лихва за периода от 28.08.2015 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 59.10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2012 г. до 20.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 51544/2015г. на СРС, 138 състав, отхвърлил е исковете за главница за разликата над 213.48 лв. до пълния предявен размер от 379.90 лв. и за лихва за забава за разликата над 59.10 лв. до пълния предявен размер от 104.56 лв., осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я.Б.Д., и К.Б.М. да заплатят на „ Т.С.“ ЕАД сумата от 602.03 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че по заявление на "Т.С." ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 51 544/2015 г. на СРС, 138 състав, с която е разпоредено ответниците да заплатят разделно / по 1/2 всеки от тях/ сумата от 367.66 лв., стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2012г. до м. 04.2014 г., и мораторна лихва в размер на 102.66 лв. за периода от 30.11.2012 г. до 20.08.2015 г., вкл. сумата от 12.24 лв., възнаграждение за услуга дялово разпределение през периода от м.10.2012г. до м. 04.2014 г., и мораторна лихва в размер на 1.90 лв. за периода от 30.11.2012 г. до 20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед - 28.08.2015г., до изплащане на вземането, както и сумата от 325 лв. - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че длъжниците, са възразили по реда на чл.414, ал.2 ГПК, депозирани на 29.10.2015 г., съответно на 18.11.2015 г., същите са заявили, че оспорват дължимостта на сумите, поради което на ищеца са дадени указания и в указания му срок, молителят е подал исковата молба, по която е образувано делото.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответниците са потребители на топлинна енергия за имота, за който ищецът твърди да е доставил и начислил топлоенергия, видно от н. а. за покупко- продажба № 195, том № LXII, дело № 12468/1996 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответниците, е без отопление, а в имота е имало 1 бр. водомери за топла вода. Експертизата установява, че за процесния период от м. 10.2012 г. до м.04.2014 г. общият размер на дължимите от ответниците суми съгласно издадените от ищеца фактури и изравнителните сметки са, както следва: за БГВ по фактури - 556.91 лв., по дялово разпределение - за БГВ - 213.48 лв. Според заключението сумата за изравняване за периода е 343.43 лв. за получаване, като вещото лице е извършило преизчисление на сумите по дялово разпределение поради липса на междинен отчет, тъй като процесният период включва част от едногодишен изравнителен период. Видно от същото за периода остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от ищеца. Поради това, че сградата е била без отопление ТЕ за отопление на имота от радиатори и от сградната инсталация не е начислявана, а топлата вода е начислявана по реален отчет по т.5.2 от Приложението към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице сочи, че заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение съответства на отчетената по общия топломер, като разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба, предвидена в Наредба № 16-334/04.06.2007г. Експертизата е установила, че монтираният в абонатната станция общ топломер е преминал изискуемите метрологични проверки.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с 149 от ЗЕ и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.
С атакуваното решение № 46 284 от 19.04.2017 г., постановено по гр.д. № 874/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 138 състав, че съдът е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, че Я.Б.Д. и К.Б.М. дължат разделно / по 1/2 всеки от тях/ на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 213.48 лв., стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.10.2012г. до м.04.2014г., ведно със законна лихва за периода от 28.08.2015 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 59.10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2012 г. до 20.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 51544/2015г. на СРС, 138 състав, отхвърлил е исковете за главница за разликата над 213.48 лв. до пълния предявен размер от 379.90 лв. и за лихва за забава за разликата над 59.10 лв. до пълния предявен размер от 104.56 лв., осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я.Б.Д., и К.Б.М. да заплатят на „ Т.С.“ ЕАД сумата от 602.03 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса, депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с изводите на съда по отношение на размера на доставената и незаплатена енергия, както и с некредитирането на заключението на назнач(ената съдебно-счетоводна експертиза.
Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни. За да обоснове дължимостта на претендираните суми въззивникът твърди, че съдът не се е съобразил със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че съобразно правилата на договарянето ответниците дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия през процесния период. Релевираните основания, свързани с начина на фактуриране и заплащане са ирелевантни за настоящия спор, при което е установено, че ответниците не са заплатили в срок доставеното количество топлинна енергия. При неизпълнение на това договорно задължение неизправната страна дължи заплащането на реално потребената и обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Методите на фактуриране по прогнозни сметки не могат да обосноват съществуването на задължение по-голямо от това за заплащане на реално потребеното.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно на тази твърдени от въззивника основания.
По отношение на разноските, съдът намира, че въззивника следва да заплати разноски за един адвокат в размер на.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 284 от
19.04.2017 г., постановено по гр.д. № 874/16 г., по описа на Софийски районен
съд, Гражданско отделение, 138 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.