Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
273 Година 07.03.2014 Град С.З.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На пети февруари Година
2014
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: М.К.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5624 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 45, чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Т.Д.Т. твърди в
исковата си молба, че пострадал от извършено от първия ответник престъпление,
като към
момента на извършването му същият работел за втория ответник. На 09.11.2010 г. в С.З. на
ищеца била причинена средна телесна повреда от първия ответник, изразяваща се в
счупване на челюст, което му било причинено от този ответник с удар, нанесен му от същия
в качеството му на длъжностно лице - охранител в дискотека „К.", при изпълнение на службата
му, където работел като охранител - невъоръжена охрана, с работодател - втория
ответник. За извършеното деяние било образувано срещу първия ответник наказателно дело,
което приключило с осъдителна присъда по нохд № 486/2013 г. на СтРС, с която този ответник бил признат за виновен и му
било наложено съответното наказание, а присъдата била влязла в сила. С деянието си, извършено спрямо
личността на ищеца, първия ответник му причинил огромни болки и страдания. Освен
преживените физически
болки и страдания по време на престъплението и след това, случилото се отразило
и на целия по-нататъшен живот на ищеца. Съзнанието му било трайно обременено от негативното
изживяване. Избягвал да посещава не само конкретното заведение, но и други
подобни места, тъй като се опасявал да не възникне друга подобна ситуация.
Избягвал да се намесва в разрешаването на конфликти въпреки, че бил възпитан да
помага на хората, когато се налагало. Ограничавал се да излиза навън с приятели
или по друг повод. Въпреки, че вече бил изминал период над 3 години от
инцидента, мисълта за случилото се и последиците от него продължавали да го
смущават. Някои от познатите му, които знаели какво се случило, го съжалявали, а други го гледали с
насмешка. Страданията му и усещането му за дискомфорт, вследствие извършеното
от първия
ответник
престъпление, вече белязали необратимо живота му и едва ли щял да може да ги
преодолее. Деянието било извършено от първия ответник при и по повод изпълнението
на служебното му задължение по време на работа във фирмата на втория ответник,
като охрана в заведение „К.". Причинените му вреди от неимуществен
характер оценявал на 20 000 лева, които ответниците му дължали
солидарно. За него
бил налице правен интерес от предявяване на иск за заплащане на обезщетение за
обезвредата на тези претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания
вследствие извършеното от първия ответник престъпление по време на работа при
втория ответник. Искането е да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 20 000 лева за обезщетение на причинените му неимуществени вреди
- болки и страдания от извършеното от първия ответник на 09.11.2010 г. престъпление
при и по повод изпълнение па служебните му задължения, възложени от втория
ответник, и законна лихва върху тази сума от извършване на деянието на
09.11.2010 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.
Ответникът М.В.Ч. оспорва по размер предявения иск, като
моли съда да съобрази размера на обезщетението за обезвреда с принципа на справедливостта
и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени
подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника му в хода на делото по
същество.
Ответникът „Р.”
ЕООД оспорва предявения иск и моли съда да му присъди сторените по делото
разноски с възражения и доводи за несъобразяване на претендираното обезщетение
за обезвреда с принципа за справедливостта и наличие на съпричиняване на
вредите от ищеца, изложени подробно в подадения срок отговор, в хода на делото
по същество и в представена от пълномощника му писмена защита.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на
страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от
значение за спорното право, намери за установено следното:
С
влязлата
в сила на 09.10.2013 г. присъда № 157/23.09.2013 г. по приложеното нохд № 486/2013 г. на СтРС, първият
ответник е признат за виновен в това, че на 09.11.2010 г. в гр. С.З., в качеството си на длъжностно
лице – охранител в Дискотека „К.”, при изпълнение на службата си причинил на ищеца средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст - престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, за което този ответник е
осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три
години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Тази влязла в сила присъда е задължителна за настоящия състав на
съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на първия ответник
за него (чл. 300 ГПК).
От
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което
съдът възприема изцяло, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства, се установява още, че в пряка причинна връзка от извършеното
от първия ответник
горепосочено престъпление, ищецът е получил следните телесни увреждания: счупване на
долната челюст в ляво, кръвонасядане на двете мишници и охлузвания на палеца на
лявата ръка. Първа
помощ му е оказана в СПО на „М.” АД С.З., където е установено от направеното му рентгеново
изследване,
счупването на долната му челюст в областта на отвесния клон в ляво и левия долночелюстен
ъгъл, за
лечение на което е насочен към Клиниката по ЛЧХ към УМБАЛ „С.” в П. (л. 42). На 10.11.2010 г. ищецът е приет в тази
клиника за лечение и изписан на 12.11.2010 г. с окончателна диагноза
счупване на долната челюст в ляво (л. 42). При постъпването му в същата клиника е било предприето на 10.11.2010 г. оперативното му лечение – метална
остиосинтеза, при
която под местна анестезия са
му поставени метални шини в областта на счупването и е осъществена
междучелюстната им фискация и обездвижване. След изписването му на 12.11.2010 г. е
продължило амбулаторно – домашното му лечение, характеризиращо се на най-вече
със специфичен хранителен режим, при който храненето му е било само с
течно-кашава храна, приемът на която се е осъществявал със сламка в продължение
на не по-малко от 35 дни (т. 5 от ЗСМЕ, л. 43). В пряка причинна връзка от получените при
престъплението телесни увреждания и горепосоченото им лечение, ищецът е
претърпял много силни болки и страдания (по скалата –слаби, умерени, силни, много
силни, изключителни) за срок от около 1,5 – 2 месеца (т. 4 от ЗСМЕ, л. 43). Към настоящия момент ищецът не би следвало да има оплаквания
във връзка с претърпените от престъплението травматични увреждания (т. 6 от ЗСМЕ, л. 43).
Тези посочени в ЗСМЕ обстоятелства, се
потвърждават и от показанията на свидетелката Д. (майка на ищеца). Според същите непосредствено след
престъплението и по време на лечението му болките на ищеца от счупването на
челюстта му са били
много силни, като същият е продължавал да изпитва болка, като се храни и си
отваря устата, и след свалянето на шините, а болката му отшумяла след около два
месеца от престъплението. За едномесечния период на обездвижването на челюстите му до
свалянето на шините му ищецът е приемал само течно-кашава и пасирана храна,
поради невъзможност да сдъвче нормална, като през този период не е можел и да
говори, поради обездвижването на челюстите му (св. Д.). От престъплението той претърпял и
продължавал да търпи и душевен дисконфорт – затворил се в себе си и престанал
да излиза на дискотека и се събира с млади хора (св. Д.).
На 19.05.2010 г.
ответниците са сключили представения по делото с ЛТД на първия ответник трудов договор
със срок за изпитване, по силата на който вторият ответникът възложил, а първият
ответник приел да изпълнява при него от 19.05.2010 г. длъжността „сътрудник,
охрана”, при изпълнението на която работа е признато с влязлата в сила
горепосочена присъда по нохд № 486/2013 г. на СтРС, че първият ответник е
извършил посоченото престъпление против личността на ищеца по чл. 131, ал. 1, т. 2, във
вр. с чл. 129, ал. 2 от НК, в пряка причинна връзка от което последният е
претърпял посочените болки, страдания и душевен дисконфорт (л. 5 и 48).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения иск за обезвреда е доказан напълно в своето
основание (чл. 45 и 49 от ЗЗД). С влязлата в сила присъда по нохд № 486/2013 г. първият
ответник е
признат за виновен в това, че на посочената в нея дата и място, виновно (при пряк
умисъл), е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на челюстта
му. Това
виновно деяние на първия ответник съставлява престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК. Установи се по делото още, че в пряка причинна
връзка от същото, ищецът е претърпял следните телесни увреждания: счупване на
долната челюст в ляво, кръвонасядане на двете мишници и охлузвания на палеца на
лявата ръка, като в пряка причинна връзка от
същите и лечението им е претърпял
и
много силни болки за срок от около 2 месеца и страдания - невъзможност за нормален прием на храна за около един месец до свалянето на шините му,
за който период той не е можел и да говори, както и посочения по-горе душевен
дисконфорт, който продължава да търпи. Тези установени по делото болки, страдания и душевен
дисконфорт на
ищеца, несъмнено
представляват неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от извършеното
от първия ответник престъпление,
при изпълнение на възложената му с посочения трудов договор от втория ответник работа. Поради това за обезвредата им ответниците
носят солидарна отговорност пред ищеца (чл. 45 и чл. 49 ЗЗД). Ето защо съдът намери, че
предявения иск за
обезвреда е доказан напълно
в своето основание.
По отношение на размера му съдът взе предвид следните
установени по делото обективни обстоятелства от значение в тази насока, а именно, че претърпените от ищеца
болки от телесните му увреждания при престъплението и лечението им са били много силни по интензитет, както и периода
от около два месеца, през който ищецът е бил принуден да ги търпи, както и че същият е претърпял не малко страдания, изразяващи се в невъзможност
да приема нормална храна за период от около един месец до свалянето на шините
му, за който период не е можел и да говори, като от престъплението той е изпитал и продължава да търпи
горепосочения душевен дисконфорт, както и че към настоящия момент не би следвало да изпитва
болки и да има оплаквания от претърпените от престъплението телесни увреждания, както и че тези претърпени от ищеца
болки,
страдания и душевен дисконфорт са били предизвикани от посочените му телесни увреждания,
които по характер представляват средна телесна повреда (р. II от ППВС № 4/1968
г.). Ръководен от тези
установени по делото обективни обстоятелства и като взе предвид възрастта на
ищеца към момента на увреждането му, съдът намери, че справедливо
обезщетение за понесените от него неимуществени вреди е сумата от 12 000 лева. Поради това до
този размер предявения от него иск за обезвредата им следва да бъде уважен,
като основателен, а в останалата му част, над тази сума до претендираната с
него по-голяма от 20 000 лева - отхвърлен, като неоснователен, заедно с
акцесорната нему претенция за присъждане и на законната лихва върху тази отхвърлена
част от него. В последната, претендираното с него обезщетение за обезвреда на
претърпените от ищеца неимуществени вреди от извършеното от първия ответник при
изпълнение на възложената му работа от втория ответник престъпление, надхвърля
обществения критерий за справедливост, обусловен от установените по делото
горепосочени обективни обстоятелства (чл. 52 ЗЗД).
Неоснователно
е възражението на втория ответник по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че ищецът бил
допринесъл за настъпването на тези вреди, тъй като след принудителното му извеждане
от заведението скочил върху първия ответник с намерението да се върнел в същото
и продължи разправията си с другите клиенти, и афектиран от това първия
ответник му нанесъл удара, причинил му средната телесна повреда. От една страна
тежестта да докаже пълно и пряко, тоест несъмнено, тези обстоятелства, на които
е основал това си възражение, лежи върху втория ответник, а по делото няма доказателства
в тяхна подкрепа (чл. 154, ал. 1 ГПК). Дори посоченият от него свидетел Р. не дава показания
ищецът да се е държал арогантно и неуважително спрямо първия ответник и да е
скачал на последния да се връща в заведението след извеждането му от същото и
тогава при афект този ответник да го е ударил и да му е причинил средната телесна
повреда (л. 60). От друга страна
с влязлата в сила присъда по приложеното нохд № 486/2013 г. на СтРС е признато
за установено със сила на пресъдено нещо, че тази причинена от първия ответник телесна
повреда на ищеца представлява извършено от първия с пряк умисъл престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 2 НК, а не такова по чл. 132, ал. 1 НК, което този ответник да
е извършил с твърдения от втория ответник афектен умисъл - в състояние на силно
раздразнение, което да е било предизвикано от пострадалия ищец с насилие, с тежка обида, с
клевета или с друго противозаконно действие, като посочените в отговора на
втория ответник. А след като е така, дори и посоченият от втория ответник в
подкрепа на възражението му по чл. 51, ал. 2 ЗЗД свидетел Р. да бе дал по
делото показания, че телесната повреда е причинена на ищеца в твърдяното от
втория ответник състояние на афект на първия ответник, което да е било
предизвикано от ищеца с твърдяното от втория ответник в отговора му арогантно и
неуважително поведение спрямо първия ответник и желание да се върне пряко
волята му в заведението „К.” след като е бил вече принудително отстранен от
същото преди това, то и тогова съдът не би могъл да приеме за
доказано/основателно възражението на втория ответник за допринасяне от ищеца по
този начин за телесното му увреждане при процесното престъпление, защото с
влязлата в сила горепосочена присъда е признато за установено със сила на
пресъдено нещо, че последното е извършено от първия ответник при друга форма на
вината – пряк, а не афектен умисъл, който да е предизвикан от посоченото в
отговора поведение на ищеца по чл. 132, ал. 1 от НК, а умисълът и
обстоятелствата, при които е формиран/обективиран са елемент от състава на престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК против личността на ищеца, в извършването на
което първия ответник е признат за виновен и наказан с влязлата в сила присъда,
а последната е задължителна и за втория ответник, независимо, че не е участвал
в наказателното производство, в което е постановена, защото обвързва всички, а
не само страните в последното (чл. 413, ал. 1 НПК; т. 8 от ППВС № 7/1959 г.). Ето защо съдът
намери за неоснователно възражението на втория ответник ищецът да е допринесъл
за непозволеното си телесно увреждане от първия ответник по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, с посоченото си поведение в отговора на втория ответник. Поради това
дължимото се на ищеца за обезвредата му обезщетение от 12 000 лева, не следва
да бъде намалявано.
Поради основателността до този размер от
12 000 лева на главния иск за обезвреда, основателен се явява и предявеният от ищеца в
обективно съединение с него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Според нормата на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ответниците са изпаднали в забава да платят на ищеца дължимото му се
обезщетение от 12 000 лева за обезвреда на претърпените от него неимуществени вреди от
престъплението
от деня на извършването/увреждането му на 09.11.2010 г. и без покана. Доколкото по делото липсват доказателства
ответниците да са платили изцяло или отчасти това обезщетение от 12000 лева до приключване на устните
състезания, те дължат солидарно на ищеца и законната лихва за забава в
плащането му от деня
на тази си забава на 09.11.2010 г. до изплащането му.
Ищецът
е освободен от държавна такса и разноски за настоящото производство (чл. 83 ал.
1, т. 4 ГПК). Поради това, при този негов
изход, в
тежест на ответниците следва да се възложат дължимата се за същото държавна такса
съразмерно с уважената част от исковете или сумата от 480 лева, и заплатеното от бюджета на
съда възнаграждение за вещото лице съразмерно с уважената част от исковете
или сумата от 90 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). При този изход на делото в тежест на ответниците следва да се възложат и сторените от ищеца по
делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете или
сумата от 600 лева, а в тежест на последния следва да се възложат сторените от
първия ответник разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената
част от исковете или сумата от 40 лева, и сторените от втория ответник разноски
за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете или
сумата от 340 лева (чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
М.В.Ч.,
с ЕГН **********, с
адрес *** и „Р.” ЕООД, с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, да заплатят солидарно на Т.Д.Т., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата
от 12 000 лева за главница от неплатено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и душевен дисконфорт от извършено от М.В.Ч. ***, при изпълнение
на възложената му от „Р.” ЕООД с трудов договор № 17/19.05.2010 г. работа - престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 129 ал. 2 от НК и законна лихва върху тази главница от
09.11.2010 г.
до изплащането
й, както и сумата от 600 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Т.Д.Т. искове за осъждането на М.В.Ч.
и „Р.” ЕООД да му заплатят солидарно обезщетение за обезвреда на претърпени
неимуществени вреди от същото престъпление и законна лихва за забава в
плащането му В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, над сумата от 12 000 лева до претендираната 20
000 лева и законна лихва върху тази отхвърлена част от 09.11.2010 г. до изплащането
й.
ОСЪЖДА
Т.Д.Т. с п.с., да заплати на М.В.Ч. с п.с., сумата от 40 лева за разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
Т.Д.Т. с п.с., да заплати на „Р.” ЕООД с п.а., сумата от 340 лева за разноски
по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М.В.Ч. с п.с. и „Р.”
ЕООД с п.а., да заплатят в ползата на Държавата по бюджета на съдебната власт,
сумата от 480 лева за дължима се за производството държавна такса съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.В.Ч. с п.с. и „Р.”
ЕООД с п.а., да
заплатят по
сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 90 лева за разноски по делото за заплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: