Решение по дело №2802/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              14.06.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                             МАРИЯ ИЛИЕВА   

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2802 по описа за 2021г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 21.12.2020г., гр.д.40809/18г., СРС, 38 с-в. отхвърля иска на Р.Т.К. за признаване за установено, че не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 3 893.91 лева - главница за неплатена топлинна енергия, сумата 999.91 лева, представляваща мораторна лихва за забава на месечните плащания за периода 01.06.2005г. - 28.10.2010г. и сумата 384.69 лева, представляваща направени разноски  по ч.гр. д. №15266/2010г., от описа на СРС, 88 състав.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Р.Т.К.. Счита, че 3-годишната погасителна давност за вземанията не е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, защото не е подадена искова молба и не се развива исково производство по чл.422 ГПК, в какъвто смисъл били разясненията по т.14 ТР № 2/2015г., ОСГТК на ВКС. Давността не е прекъсната и с молбата за образуване на изпълнително производство, както приема СРС. След налагане на запор върху банкови сметки, не е извършвано друго принудително изпълнително действие от ЧСИ, поради което производството е прекратено по право и погасителната давност е изтекла преди предявяване на исковата молба. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по иска „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.

Влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист от 11.03.2011г. са издадени по ч.гр.д.15266/10г., СРС, 88 с-в в полза на настоящия ответник „Т.С.“ ЕАД срещу сегашната ищца Р.Т.К. относно процесните вземания за сумата                  3 893.91 лева - главница за неплатена топлинна енергия, сумата 999.91 лева - мораторна лихва за забава през периода 01.06.2005г. - 28.10.2010г. и сумата 384.69 лева – разноски за заповедно производство.

С подаване през 2011г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК относно вземанията, се прекъсва теченето на погасителната давност за тях. Съгласно чл.156, б. „г“ ЗГС подаването на молба за издаване на заповед за изпълнение произвежда действие на подаване на искова молба, т.е. прекъсва давността, за разлика от молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК/отм./. В този смисъл са постановките на т.14 от от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС.

Заповедта за изпълнение представлява самостоятелно изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист, като влязла в сила при условията на чл.416 ГПК, поради неподадено в срок срещу нея възражение от длъжника или оттеглено възражение, респективно поради неразвило се исково производство по чл.422, ал.1 ГПК, като по делото е приложима първата хипотеза. Заповедта за изпълнение сама по себе си се ползва с изпълнителна сила, но не установява със сила на пресъдено нещо съществуване на вземанията, с каквато се ползва единствено съдебното решение. От  момента на нейното стабилизиране започва да тече нова 3-годишна погасителна давност съобразно чл.111 ЗЗД. Същата последователно е прекъсвана съгласно чл.116 б. „в” и чл.115 б. „ж” ЗЗД с  поискването от взискателя и настоящ ответник да се предприеме принудително изпълнение най-късно на 04.08.2011г. Тогава с подадена до ЧСИ молба за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, взискателят едновременно овластява ЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и настоящ ищец, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като посочва принудителни способи, в съответствие с разясненията на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС. По образуваното изп.д. 20117890400885, ЧСИ Н.К.изпраща запорни съобщения до търговски банки от 18.07.2011г. и 20.09.2011г. за запориране на банкови сметки. Вследствие наложените запори постъпват плащания. Всяко извършено плащане прекъсва теченето на давността, защото съставлява действие по осъществяване на изпълнителния способ запор върху парично вземане.

Според постановките на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за вземанията  започва да тече от датата на поискването от взискателя или на предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши пълно проучване на имущественото  състояние на длъжника - чл.18, ал.1 ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното производство по право. Това прекратяване  настъпва с изтичане на 2-годишен преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано отново от последното  поискано или предприето валидно изпълнително действие.

В случая, преди изтичане на давностния и преклузивен срок, считано най-рано от издаване на изпълнителния лист на 11.03.2011г., теченето им е последователно прекъсвано с изпращане от ЧСИ на запорните съобщения и постъпвалите от тях плащания. Към момента на подаване на настоящата искова молба на 21.06.2018г. не са изтекли и двата законни срока – преклузивен и давностен. Искът за признаване за установено, че вземанията не се дължат като погасени по давност е неоснователен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм. обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.12.2020г., гр.д.40809/18г., СРС, 38  с-в.

ОСЪЖДА Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, *** Б сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.    

 

    ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Мария Илиева, член на IV „A“ въззивен състав по възз. гр. дело № 2802/2021 г.

 

Съгласна съм с постановения краен резултат по делото, но не съм съгласна със становището на мнозинството от състава, че в случая се прилага давността за погасяване на вземането. В конкретния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването ѝ от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 от ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Действително не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва обаче, да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (в този смисъл Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК). Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Ето защо, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давността за вземания, установени със заповед за изпълнение, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, е 5 години, тъй като заповедите за изпълнение, издадени по реда на ГПК от 01.03.2008 г., се ползват със стабилитет и влизат в сила по арг. от чл. 424 от ГПК, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК (така и Определение № 315 от 15.05.2020 г. по т.д. № 2143/2019 г. на II ТО на ВКС).

 

Мл. съдия Мария Илиева: