НОХД № 2110/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Р.А.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН: ********** за
това, че на 06.11.2017 г. в гр. Пазарджик по ул. „Петър Бонев“ е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 406“ peг. № ****, след употреба
на наркотични вещества - канабис, установена по надлежния ред с техническо
средство „Drager Drug Test 5000 STK 6“ c фабр. № ARHJ-0009 – престъпление по
чл.343б ал.3 от
НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като сочи, че изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка отговаря на обективната истина. Дава и кратки обяснения.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание лишаване от свобода при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства, което да бъде отложено
при условията на чл.66, ал.1 НК, глоба, както и да бъде лишен от
правоуправление.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
В дадената му последна дума подсъдимият изказва
съжаление и се разкайва.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 06.11.2017 г. свидетелят В.Й. и колегата му Иван
Николов - полицейски служители при РУ МВР Пазарджик, изпълнявали служебните си
задължения по утвърден график. Около 23.00 ч. те се намирали на ул.“Петър
Бонев“ в гр. Пазарджик, където забелязали движещ се по същата улица л.а. „Пежо
406“ с чужд peг. № ****. Полицейските служители решили да извършат проверка и
спрели лекия автомобил. Установили, че водач на същия е подсъдимия Р.М. ***. В
автомобила пътувал и А.А. от същия град. Водачът М. видимо се притеснил от
извършваната проверка, поради което и тъй като същият имал некоординирани
движения, се наложило да бъде изпробван за наличие на алкохол и употреба на
наркотични вещества. За съдействие бил потърсен автопатрул в състав свидетеля В.Р.
и колегата му Борислав Генов - полицейски служители в сектор ПП при ОД на МВР
гр.Пазарджик. На водача М. била извършена проба за наличие на алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0195, но уредът не отчел наличие
на алкохол в издишания от него въздух. След това била извършена проверка за
наличие на наркотични вещества с техническо средство „Drager Drug Test 5000 STK
6“ c фабр. № ARHJ-0009. Уредът отчел наличие на канабис. На подсъдимия Р.М. бил
съставен АУАН бл. № 0301225/06.11.2017 г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил без възражения, както и талон за медицинско
изследване с бл. № 0072428, но подсъдимият отказал да даде кръв за изследване.
Видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач, подсъдимият М. е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС
№********* и и има налагани общо 13 наказания за нарушения на ЗДвП.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: самопризнанието
на самия подсъдим, подкрепено от показанията на свидетелите В.Й. и В.Р., както и от писмените такива – ЗППАМ,
АУАН, ТМИ, справка за нарушител/водач, разпечатка от дрегер от 06.11.2017 г.,
писмо от „Дрегер Сейфти България“ ЕООД,
заповед № 8121з-1186/13.09.2017 г., протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични или упойващи вещества, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, характеристична
справка.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В.Й. и В.Р.,
които са без вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на
съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с
висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са
пряко възприети от свидетелите и са дадени от лица, които не са заинтересовани
от изхода на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани
доказателства по делото, включително направеното самопризнание от подсъдимия.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият Р.А.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
От обективна страна подсъдимият Р.А.М. на 06.11.2017 г. в гр. Пазарджик по ул. „Петър
Бонев“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 406“ peг. №
****, след употреба на наркотични вещества - канабис, установена по надлежния
ред с техническо средство „Drager Drug Test 5000 STK 6“ c фабр. № ARHJ-0009.
Съдът намира за безспорно установени и доказани всички елементи на
престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че е употребил наркотични вещества и
няма право да управлява МПС, но въпреки това, преследвайки пряката си цел - да
се придвижи с управлявания автомобил от една точка до друга, се е съгласил с
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Интелектуалният
момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е употребил наркотични
вещества известно време преди да се качи в автомобила и въпреки това се е качил
да управлява същия. Във волево отношение подсъдимият е желаел да управлява
моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на подсъдимия, който е в млада
възраст, неосъждан, има добри характеристични данни, трудово е ангажиран.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като установи като отегчаващи
вината обстоятелства предходните нарушения на ЗДвП. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да се вземат предвид възрастта, чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, трудовата ангажираност, направеното
самопризнание, изказаното съжаление и показаното разкаяние, доброто процесуално
поведение и пълното съдействие на разследващите органи за разкриване на
обективната истина.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е лишаване от свобода за
срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки отегчаващите
отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената
опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на
подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът
прие, че най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от девет
месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното
наказание да се отложи за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 400
лв. С оглед наложената глоба, ще следва да се осъди подсъдимият и за сумата от
5 лв. държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима
по сметка на Районен съд Пазарджик.
Така определеното наказание
съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние,
характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК, тъй като счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
изброени по-горе, които да обуславят прилагането му – възрастта, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
трудовата ангажираност, направеното самопризнание, изказаното съжаление и
показаното разкаяние, доброто процесуално поведение и пълното съдействие на
разследващите органи за разкриване на обективната истина. Така определеното
наказание ще отговори напълно на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съгласно разпоредбата на
чл.343г от НК съдът следва да постанови лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство. Съдът намира, че това следва да стане за период от девет
месеца, считано от 06.11.2017 г. По-голям срок на лишаване от правоуправление
се явява несъобразено тежка репресия с оглед личността на подсъдимия. С оглед обстоятелството
обаче, че е шофьор от 2010 г., като за този период има няколко нарушения на
ЗДвП – общо 13 - показва, че подсъдимият все пак има изградена известна нагласа
за нарушаване на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП,
която да следва да бъде изкоренявана с по-строги наказания, които да му
подействат превъзпитаващо, поради което срокът на лишаване от правоуправление –
девет месеца – се явява справедлив и съответен на извършеното и личността на
дееца. Глобата от своя страна е съобразена и с имущественото състояние на
лицето.
При тези данни съдът
намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането им подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Така преценените периоди, както
на лишаване от право на управление, така и определения изпитателен срок, се явяват
достатъчни с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се
отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
Вещественото доказателство - „Drager Drug Test 5000
STK 6“ c фабр. № ARHJ-0009, находящо се по делото, ще следва след влизане на
присъдата в сила да се унищожи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: