Определение по дело №24/2021 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 274
Дата: 1 април 2021 г.
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20217270700024
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……..

гр.Шумен, 01.04.2021г.

 

 

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на  първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия: Христинка Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдията АД № 24 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с чл.144 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Съдебното производство по АД № 24/2021г. по описа на ШАдмС е образувано по жалба на М.П.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, срещу Експертно решение № 0998 от 086/22.10.2020г. на Национална експертна лекарска комисия.

След образуване на делото, със съпроводително писмо рег. № ДА-01-562/17.02.2021г., ответната страна представя преписката по издаване на обжалвания акт. Като приложение към същото е представено и изрично писмено изявление изх. № I034/10.02.2021г., с което колективният административен орган, издал обжалвания административен акт, заявява, че оттегля процесното експертно решение, поради което и на основание чл.159, т.3 от АПК съдът е оставил без разглеждане подадената жалба против Експертно решение № 0998 от 086/22.10.2020г. на Национална експертна лекарска комисия и е прекратил производството по делото.

Прекратителното определение е връчено на оспорващия на 24.02.2021г.

Несъгласен със същото, М.П.Д. депозира частна жалба с рег.№ ДА-01-736/04.03.2021г. с искане за неговата отмяна. В частната жалба е обективирано  несъгласие с определението и поради неприсъждане на направените разноски по оспорването. С молба рег.№ ДА-01-864/16.03.2021г. частният жалбоподател по категоричен начин заявява искането си настоящият състав да допълни определение № 159/22.02.2021г. по АД № 24 по описа за 2021г. на ШАдмС в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски в размер на 310 лева, в това число договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и платена с държавна такса в размер на 10 лева.

На основание чл.248, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК молбата е съобщена на насрещната страна - НЕЛК. В указания едноседмичен срок страната представя писмен отговор рег.№ ДА-01-1034/29.03.2021г., в който са изложени съображения за неоснователност на искането за присъждане на разноски.

Шуменският административен съд като прецени доводите на молителя, както и събраните по делото доказателства, прави следните правни изводи:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1, предл.1 от ГПК (т.е. в 7- дневния срок за обжалване на съдебния акт), доколкото прекратителното определение е съобщено на М.П.Д. на 24.02.2021г., а молбата за допълването му в частта за разноските е депозирана на 04.03.2021г. (първият следващ присъствен ден), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следните съображения:

Съгласно чл.143, ал.2 от АПК, подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.

Искането за присъждане на разноски изхожда от жалбоподателя по делото при хипотеза на прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт. От данните по делото се установява, че във връзка с обжалването на Експертно решение № 0998 от 086/22.10.2020г. на НЕЛК М.П.Д. е упълномощил адв.Росица Пенчева, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е било заплатено изцяло и в брой от страната, видно от изричното отбелязване в приложения договор за правна защита и съдействие № **********/26.01.2021г., представен по делото към молба рег.№ДА-01-353/29.01.2021г. Съгласно т.1 от ТР № 6/6.11.2013г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характера на разписка, респективно е достатъчно доказателство за плащането му.

Наред с това, искането за допълване на определението в частта за разноските е направено своевременно, доколкото същото е обективирано в писмена молба, подадена в срока за обжалване на прекратителното определение. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на отправено изрично искане за присъждане на разноски преди прекратяване на съдебното производство, не променя този извод. По аргумент от общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, следва че в същия срок следва да бъдат направени исканията за разноски и представени доказателствата за тяхното извършване. Страните нямат задължение по закон да правят искане за присъждане на разноски на по-ранен етап от съдебното производство. Липсва и нормативно изискване при констатирано оттегляне на акта преди първото по делото заседание, съставляващо основание за прекратяване на образуваното съдебно производство, оспорващият да бъде уведомен предварително, с оглед възможността да изрази становище, както и да поиска присъждане на разноски. За наличие на основание за прекратяване на съдебното производство в тази хипотеза жалбоподателят е узнал с получаване на съобщението за определението, с което производството по делото е било прекратено. При това положение правото на разноски на оспорващия може да се реализира единствено с молбата, подадена по реда на чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, както е сторено в случая.

Предвид това, доколкото искането за присъждане на разноските е направено своевременно и от страна, която действително ги е направила, са налице предпоставките на чл.143, ал.2 от АПК в полза на М.П.Д. да се присъдят направените деловодни разноски в претендирания размер от 310 лева, в това число 10 лева заплатена държавна такса и 300 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, като същите следва да се възложат в тежест на НЕЛК – София.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК, във вр. с  чл.144 от АПК,  във вр. с чл.143, ал.2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА определение № 159/22.02.2021г. по АД № 24/2021г. по описа на ШАдмС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия – гр.София да заплати на М.П.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, в седемдневен срок от връчването му на страните. Частната жалба се подава чрез ШАдмС.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

 

                                              

Административен съдия: