Решение по дело №5380/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, …………….. 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                                                                             ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при участието на секретаря Весела Венева и прокурора Мария Николова като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВЧНД № 5380 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С разпореждане на съдията - докладчик от 21.09.2016 г. по НОХД № 16179/2016 г., СРС, НО, 98 състав и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото водено срещу Т.И.К. с обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК по съображения, че описаното в ОА деяние не съставлява престъпление, тъй като е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.

Срещу разпореждането в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП, с който се иска разпореждането да бъде отменено и делото върнато на СРС за разглеждане по същество на фаза подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон. В протеста не се иска събиране на нови доказателства.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. За приобщаване на представените от защитата в открито съдебното заседание писмени доказателства е проведено въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста. Счита, че определението на съда е неправилно, доколкото въпросите дали деянието съставлява престъпление или се касае за чл. 9, ал. 2 са въпроси по същество и следва да бъдат решение при разглеждане на делото по същество. Прокурорът изразява становище, че към настоящият момент единственото, което следва да има значение, е дали описаното съставлява престъпление, като намира, че е така. Моли съда да отмени определението на СРС и да върне делото за разглеждане на фазата на разпоредителното заседание.

Защитникът на подсъдимия – адв. Ю., оспорва протеста и моли съда да го остави без уважение. Счита, че правилно съдът е преценил, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се касае за деяние, което не съставлява престъпление, поради своята малозначителност. Изразява неразбиране към доводите на прокурора, че количествата намерени наркотични вещества и стойността им обосновават квалификацията на деянието на К. като престъпление от общ характер и изтъква дългият период от време на протичане на наказателното производство и добрите характеристични данни на подсъдимия. В заключение намира за неправилни и абсурдни изводите на прокуратурата за невъзможност на първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК и да прекрати производството, когато намери, че са налице основанията на чл. 9, ал. 2 и необходимост да се разгледа целия наказателен процес, за да се постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият няма какво да добави към казаното от защитата си. В предоставеното му право на последна дума моли съда да потвърди първоначалния акт.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане констатира следното:

Производството по НОХД № 16179/2016 г. по описа на СРС, НО, 98 с-в е образувано по внесен обвинителен акт срещу Т.И.К. за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал.3, пр.2, т.1 пр.1 от НК.

За да постанови протестираното разпореждане, първостепенният съд е приел, че описаното в обвинителния акт не съставлява престъпление, тъй като макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което същото не е противоправно. Заради относително малкото държано количество наркотично вещество и пренебрежително ниската му пазарна стойност, съдията - докладчик е приел още в подготвителната фаза, че в случая обществената опасност на инкриминираното деяние е явно незначителна, поради което същото се характеризира не само като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, но и води до отпадане на неговата противоправност по см. на чл. 9, ал. 2 от НК.

За периода от изготвянето на протестираното разпореждане и депозирането на протеста на СРП срещу него /съответно – 21.09.2016 г. и 03.10.2016 г./ до образуването на въззивното производство /28.11.2018 г./, е изтекъл изключително дълъг период от време - над 2 години. В рамките на този период са настъпили нормативни изменения в процесуалния закон, които засягат и настоящия казус. Независимо от датата на постановяване на разпореждането, към датата на въззивната проверка нормата на  чл.250, ал. 1, т. 2 от НПК е изменена със ЗИДНПК /ДВ, бр. 63 от 2017 г. в сила от 05.11.2017 г./, като е отпаднала възможността да се прекратява наказателното производство на основанието, възприето като налично от СРС - описаното да не съставлява престъпление. Законодателят не е предвидил с преходни правила продължаване действието на отменената норма или прилагането ѝ спрямо висящи правоотношения, което налага отмяна на обжалваното разпореждане поради липса на процесуален ред за осъществяване на контрол върху същото.

С оглед на това за въззивната инстанция е отпаднала процесуалната възможност за преценка дали съдията-докладчик законосъобразно е упражнил правомощието си по  действащата към момента на постановяване на определението редакция на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, съответно дали са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. Предвид отпадането на възможността наказателното производство да бъде прекратено на този етап от развитието му поради това, че описаното деяние не представлява престъпление, настоящият състав намира, че следва да върне делото на първоинстанционният съд, който да се произнесе по въпросите, свързани с предаването на съд и подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Предвид горното, въззивният съд намира, че следва да се отмени разпореждането на съдията-докладчик от СРС и да се върне делото за провеждане на разпоредително заседание.

Доколкото с произнасянето си в контролираното разпореждане съдията-докладчик е взел становище  по съществото на делото, то след връщането на делото на СРС същото следва да се разгледа от друг състав.

Следва да се подчертае, че приетите от въззивния съд писмени доказателства съдържат данни за личността на подсъдимия и имат значение за индивидуализацията на наказанието при евентуалното му осъждане, поради което същите не следва да се преценяват при разглеждане на въпроса за законосъобразността на постановеното прекратително разпореждане.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р       Е      Ш     И :

 

ОТМЕНЯ изцяло разпореждане на съдията - докладчик от 21.09.2016 г., постановено по НОХД № 16179/2016 г., СРС, НО, 98 състав

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от фазата на съдия- докладчик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.