Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен
състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 5862 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 10902
от 14.01.2019 г., постановено по гр. д. № 6038/2018 г., по описа на СРС, 150-ти
състав ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е осъдено да заплати в полза на В.Т.Ф., ЕГН **********
сумата от общо 3146,42 лева, от които: 1/ 3000 лева, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и 2/ 146,42 лева, представляващи обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на
лекарства и автобусен билет след изписване от болнично заведение, получени в
резултат реализирано на 20.06.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми, считаното датата на увреждането - 20.06.2017 г. до окончателното им
изплащане.
С решението
предявените от В.Т.Ф., ЕГН ********** против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****обективно
кумулативно съединени осъдителни искове са отхвърлени, както следва: 1/ искът
за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен
размер от 15000 лева; 2/ искът за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени
вреди в резултат на процесното ПТП за разликата над уважения размер от 146,42
лева до пълния предявен размер от 159,56 лева.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е осъдено да
заплати в полза на В.Т.Ф., ЕГН ********** сумата от 311,33 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в
производството пред СРС, съразмерно на уважената част от предявените искове.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Т.Ф., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза
на ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****сумата от 396,22 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е осъдено да заплати в полза
на СРС сумата от 1233,36 лева, представляваща разноски за държавна такса и
депозити за вещи лица, заплатени от бюджета на съда и сумата от 5 лева,
представляваща разноски за служебно издаване изпълнителен лист, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е депозирана въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, с която последното се обжалва в частта, с която са
уважени предявените от В.Т.Ф., ЕГН ********** против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****обективно
кумулативно съединени осъдителни искове. В жалбата се излагат подробни
съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че предявените
искове са неоснователни и недоказани. В тази връзка се сочи, че за ангажиране
отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ законът изисква кумулативното наличие на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като се твърди, че в
хода на производството не е доказано осъществяването и наличието на нито един
от тези елементи. Поддържа се, че определеният от СРС размер на обезщетението
за неимуществени вреди се явява силно завишен, тъй като не съответства на
претърпените от ищцата болки и страдания.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за отхвърляне в
цялост на предявените искове.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК насрещната страна по въззивната жалба на ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****,
а именно В.Т.Ф., ЕГН ********** не е депозирала отговор на изложеното в
жалбата.
В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от В.Т.Ф., ЕГН ********** е депозирана въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение, с която последното се обжалва в частта, с която е
отхвърлен предявеният от В.Т.Ф., ЕГН ********** против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****иск
за осъждането на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от
последната неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП за разликата над уважения
от СРС размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, както
и относно присъдените на ответника разноски в размер на 396,22 лева. В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.02.2020 г., процесуалният
представител на въззивника – ищец изрично заявява, че по направеното оспорване
на първоинстанционното решение в частта за разноските не прави изрично искане
по чл. 248 ГПК, а моли в случай, че съдът се произнесе с решение, с което уважи
подадената от името на ищцата въззивна жалба да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноските, както във въззивното, така и в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете. В
жалбата на В.Т.Ф. се излагат подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Сочи се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че справедливия размер на застрахователното
обезщетение, дължимо в полза на ищцата в резултат на претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП възлиза на 3000 лева. В тази
връзка се поддържа, че от приетата по делото съдебно-психологична експертиза се
установява, че претърпеният инцидент се отразил негативно върху цялостното
психично състояние на ищцата, като се твърди, че и към настоящия момент при
ищцата е налице начална фаза на тревожно състояние и остатъчни ситуитивно
обусловени негативни преживявания, свързани със соматични болки асоциирани с
инцидента. Посочва се, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главен мозък, както и
травма в областта на тазобедрената става и бедрото, която не е преминала и към
настоящия момент. Поддържа се, че по делото са събрани доказателства, от които
се установява, че шест месеца след инцидента ищцата все още не се е била
възстановила напълно от претърпените в резултат на процесния инцидент телесни
увреждания, като в тази връзка се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че възстановителния период е продължил 4 седмици , както и че ищцата е
възстановена напълно.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване в
цялост на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени от
въззивника – ищец неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК насрещната страна по въззивната жалба на В.Т.Ф., ЕГН **********,
а именно ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****не е депозирала отговор на изложеното в жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 26.01.2018 г. с искова молба, подадена от името на В.Т.Ф.,
ЕГН ********** против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****, с
която е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ДЗИ О.З.ЕАД,
ЕИК *****да заплати на В.Т.Ф., ЕГН ********** суми, както следва: 1/ сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
от реализирано на 20.06.2017 г. в гр. Велико Търново, на кръстовището между ул.
Васил Левски и ул. Христо Ботев ПТП, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на увреждането – 20.06.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане; 2/ сумата от 159,56 лева, представляваща претърпените
от ищцата имуществени вреди в резултат на реализирано на 20.06.2017 г. в гр.
Велико Търново, на кръстовището между ул. Васил Левски и ул. Христо Ботев ПТП,
изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства и автобусен билет след
изписване от болнично заведение, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на увреждането – 20.06.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане.
В исковата молба
се твърди, че на 20.06.2017 г. ищцата е пътувала в автобус “Беркхоф Амбасадор
200“ с рег. № *****, собственост на ЕТ Н.-Н.Х., управляван от Н.М.А., когато
около 09:00 часа на същия ден в гр. Велико Търново, на кръстовището между ул.
Васил Левски и ул. Христо Ботев, водачът на автобуса предприел интензивно
спиране, в резултат на което ищцата е паднала на пода на автобуса и получило
мозъчно сътресение, както и наранявания и натъртвания на няколко места по
тялото. Твърди се, че след инцидента ищцата е откарана в МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ АД – Велико Търново, където били извършени редица изследвания, чрез
които се установило, че на същата е претърпяла мозъчно сътресение и е
установено наличието на наранявания по тялото на ищцата. На 27.06.2017 г.
ищцата посетила лекар във връзка с болките, които продължава да изпитва от получените
травми и са ѝ изписани медикаменти, които да облекчат болките. На
12.07.2017 г. ишцата отново посетила лекар, тъй като болките ѝ не
отшумели, въпреки приеманите лекарства. Твърди се, че в резултат на процесния
пътен инцидент на ищцата са причинени следните увреждания: мозъчно сътресение,
повърхностни рани в областта на лява тазобедрена става, травми в областта на
дясното бедро, хематом на дясно коляно, множество натъртвания по цялото тяло,
като се сочи, че така получените от ищцата увреждания са затруднили и
ограничили движенията ѝ за период от 3 месеца, както и че същите са
променили самата ѝ походка. Твърди се, че след инцидента ищцата изпитва
страх от пътуване с автобуси, както и че същият се е отразил негативно на
ежедневието на ищцата.
Твърди се, че
освен причинените неимуществени вреди в резултат на процесния инцидент, ищцата
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в заплатените лекарства и
закупения билет след изписването ѝ от болницата в общ размер от 159,65
лева.
В исковата молба
се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автобус “Беркхоф Амбасадор
200“ с рег. № *****, включително и на водача Н.М.А.. Застрахователната полица
била със срок на действие от 04.05.2017 г. до 03.05.2018 г.
В срока по чл.
131 ГПК от името на ответника ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е депозиран отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Излагат се съображения
за неоснователност на исковете, предявени с исковата молба. Ответникът не
оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност
на лицата, управляващи правомерно автобус “Беркхоф Амбасадор 200“ с рег. № *****,
включително и на водача Н.М.А..
Ответникът
оспорва предявените искове с възражението, че са неоснователни. Ответникът
оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, настъпването на твърдените вреди,
както и твърдението за причинно-следствена връзка между ПТП и посочените
вреди. Излага съображения, че не е
доказано виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач. Ответникът
поддържа и че претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди е в завишен
размер, като излага съображения, че претендираната сума от 15 000 лева е
прекомерно завишена, несъобразена с принципа на справедливостта, с
икономическата и социалната действителност, както и със съдебната практика. Оспорва
се претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираната главница за
заявения с исковата молба период.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 150-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
По правилността
на решението, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация иск с
правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн ., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ) вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл.
432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", който може да прави възраженията, които
произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията, посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер - застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В настоящия
случай не се спори по делото, че към 20.06.2017 г. (датата на процесното ПТП),
по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 03.05.2017 г. във формата на застрахователна полица, валидна от 04.05.2017
г. до 03.05.2018 г., ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автобус “Беркхоф Амбасадор
200“ с рег. № *****, включително и на водача Н.М.А.. Този факт е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 05.02.2018 г., постановено в хода на първоинстанционното производство),
а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд (л. 23 от делото на СРС).
Установяват се и
останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът приема за
установено по делото, че на 20.06.2017 г., около 09:00 часа, автобус “Беркхоф
Амбасадор 200“ с рег. № *****, управляван от водача Н.М.А. се движил в град
Велико Търново по булевард „Васил Левски“ с посока на движение към ул. „Христо
Ботев“, когато водачът възприемайки опасност на пътното платно предприел
маневра за аварийно спиране, вследствие
на което и на инерционните сили, действащи по посока, обратна на ускорението,
тялото на пътника В.Т.Ф. политнало напред и паднало на пода на автобуса.
Настъпването на
процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представения по делото Протокол за
ПТП с пострадали лица № 502, съставен на 20.06.2017 г. от служител при Сектор
ПП, ОДМВР – Велико Търново. Като причини и обстоятелства за настъпване на ПТП,
в Протокола за ПТП с пострадали лица е посочено, че на 20.06.2017 г., около
09.00 ч., в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ на кръстовището с ул.
„Христо Ботев“, ППС с рег. № *****, марка “Беркхоф Амбасадор 200“, управлявано
от Н.М.А. предприело интензивно спиране, поради възникнала опасност на пътя,
вследствие на което двама от возещите се пътници са получили наранявания от
падане в автобуса. В Констативния протокол е посочено още, че при процесното
ПТП е пострадала В.Т.Ф. с диагноза: "комоцио".
На 20.06.2017
г., на водача Н.М.А. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение, за това че на 20.06.2017 г., в 09:00 часа, в гр. Велико Търново, на
кръстовището на ул. Васил Левски и ул. Христо Ботев управлявал автобус “Беркхоф
Амбасадор 200“ с рег. № *****, като не изпълнявал задълженията си на водач в
поведението си да не поставя в опасност живота и здравето на хората, вследствие
на което при опит да спре рязко, поради възникнала внезапна ситуация на пътя,
допуска возещите се в автобуса Даринка Борисова Димитрова и В.Т.Ф. да получат
леки наранявания от падане в автобуса, с което е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Закон за движение по пътищата.
По делото е
прието заключение по извършената автотехническа експертиза, което не е оспорено
от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно. Вещото лице,
след като се е запознало с представените по делото доказателства, е описало
следният механизъм на ПТП: на 20.06.2017 г., около 09:00 часа, автобус “Беркхоф
Амбасадор 200“ с рег. № *****, управляван от водача Н.М.А. се движил в град
Велико Търново по булевард „Васил Левски“ с посока на движение към ул. „Христо
Ботев“, когато водачът възприемайки опасност на пътното платно предприел
маневра за аварийно спиране, вследствие
на което и на инерционните сили, действащи по посока, обратна на ускорението,
тялото на пътника В.Т.Ф. политнало напред и паднало на пода на автобуса. Вещото
лице изрично посочва в заключението си, че няма данни за технически причини за
настъпване на проишествието, както и че от техническа гледна точка, причина за
настъпване на процесното ПТП е предприетата маневра от водача на автобуса за
аварийно спиране със спирачно закъснениe.
При така
установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не
беше опровергавана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на автобус
“Беркхоф Амбасадор 200“ с рег. № ***** не е виновен за настъпването на
процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа страна, водачът Н.М.А. е
действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водачите са длъжни да не
поставят в опасност живота и здравето на хората и да не създават пречки за
движението.
В заключение,
съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява В.Т.Ф. (чл. 478, ал. 2 и, ал. 1 КЗ.).
Що се отнася до
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира
следното:
От събраните по
делото писмени доказателства (епикриза от Неврохирургично отделени при МОБАЛ
"Д-р Ст. Черкезов" АД-Велико Търново и амбулаторен лист №
1548/26.06.2017 г.) и от заключението по съдебно-медицинската експертиза, което
не е оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, се установява, че в
резултат на процесното ПТП, В.Т.Ф. е претърпяла следните увреждания: сътресение
на главния мозък и повърхностни травми на тазобедрената става и бедрото. По
отношение на травмите на тазобедрената става и бедрото от вещото лице по СМЕ е
установено, че травмите и свързаните с тях оплаквания е следвало да отшумят за
около 3-4 седмици след инцидента. Във връзка с представените по делото
медицински документи за това, че оплакванията на пострадалата са персистирали 6
месеца след инцидента, и след запознаване и анализ на представената по делото
медицинска документация, вещото лице е установило, че с Експертно решение на
ТЕЛК I-ва МБАЛ № 1148 още на 30.03.2007 г. /т.е. повече от
десет години преди процесния инцидент/ при ищцата е констатирано наличие на
двустранна коксартроза /артроза на двете тазобедрени стави/ и на двустранна
гонартроза /артроза на двете коленни стави/, поради което следва извод, че не е
възможно еднозначно да се приеме, че персистиращите повече от 6 месеца след
инцидента оплаквания от болки в лява тазобедрена става и болки в дясна коленна
става с ограничени движения са именно в пряка връзка с травмите, получени при
процесния инцидент, още повече, че от представената по делото медицинска
документация се установява, че при ищцата не са диагостицирани тежки травмирания
в резултат на процесния инцидент, а същевременно е налице болестен процес в
цитираните стави, който в рамките на 10 години след установяването му е
възможно да се е развил и да е довел сам до съобщаваната от пострадалата
симптоматика.
По отношение на претърпяното
мозъчно сътресение, вещо лице след запознаване с приложената по делото
медицинска документация, представена от ищцата е установило, че следва да се
приеме, че в процесния случай ищцата е получила сътресение на главен мозък,
придружено със степенна промяна на съзнанието. В заключението по СМЕ е
посочено, че при леките степени на сътресение /какъвто е процесния случай/ при
пострадалите се отбелязват паметови нарушения, антиградна и ретроградна амнезия
/загуба на паметта за събития преди или след мозъчното сътресение,
дезориентация за време /каквото се установява в процесния случай от събраните
по делото писмени доказателства, а именно епикриза от Неврохирургично отделени
при МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" АД-Велико Търново/, без обаче това да е
еквивалент на пълна загуба на съзнание. Посочва се още, че в повечето случай на
лекостепенно мозъчно сътресение се наблюдава леко помрачаване на съзнанието,
кратковременна дезориентираност, световъртеж. Установяват се понижен мускулен
тонус, хипорефлексия, тазово-резервоарни нарушения, забавена сърдечна дейност,
спадане на артериалното налягане, разстройство на дишането. Много често болните
се оплакват от главоболие и повръщане. По-късно се наблюдават усилени
вегетативни рефлекси, главоболие, безсъние, световъртеж. Особено продължителни
и неприятни са вегетативните прояви - главоболие, изпотяване, световъртеж, шум
в ушите, зачервяване или пребледняване, цианоза (посиняване) на лицето,
учестяване на сърдечната дейност, разстройство на съня, нарушения на дишането.
Посочва се, че при спазване на необходимия режим и постстационарно лечение възстановяването
при неусложнено мозъчно сътресение е в рамките на 20-25 дни.
По делото е
изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната от първоинстанционния
съд съдебно психолого-психиатрична експертиза. От заключението на вещото лице,
което настоящият съдебен състав кредитира като пълно, ясно, компетентно
изготвено и кореспондиращо с останалите събрани по делото доказателства, по
делото се установява, че претърпеният от ищцата инцидент се е отразил негативно
върху психичното ѝ функциониране, като се констатира начална фаза на
тревожно състояние и остатъчни ситуативно обусловени негативни преживявания,
свързани с инцидента. Установява се също, че макар при ищцата базисните личностни
характеристики да обуславят ненарушен потенциал за справяне с проблемни
ситуации, то персистират при същата негативните преживявания, свързани с
напомняне за инцидента.
Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение - по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (определение №
57/08.02.2018 г. по т. д. № 2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение №
2204/30.10.2017 г. по гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав,
решение № 2147/10.08.2018 г. по гр. д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10
състав) и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания /сътресение
на главния мозък и травми на тазобедрената става и бедрото/, възрастта на
пострадалия към датата на ПТП – 69 години; доказаните болки и страдания; общият
лечебен и възстановителен период; наличието на негативни последици върху
психичното състояние на ищцата, които са в пряка и непосредствена връзка с
претърпените в резултат на процесното ПТП травми, обществено - икономическите
условия и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предвид всички
тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на В.Т.Ф., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 7 500 лева.
Поради
изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП от 20.06.2017 г. е отхвърлен
за сумата над 3000,00 лв. до 7500,00 лв., като на ищеца бъде присъдена
допълнително сумата от 4500,00 лв., а в останалата част, в която искът е
отхвърлен до пълния предявен размер от 15 000,00 лв., решението следва да бъде
потвърдено.
Относно иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
По делото са
представени фискални бонове, удостоверяващи закупени от ищцата лекарствени
продукти, за които се твърди, че са предписани на същата във връзка с
назначеното ѝ лечение в резултат на претърпените при процесния инцидент
увреждания. От заключението на вещото лице по приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза се установи, че разходите за закупуване на
лекарствени препарати Реставит еликсир, Хепароид унгв., Пиакследин, Алга сан
мобил арника, Реставит еликсир могат да се приемат като необходими за лечението
след преживяната травма на опорно-двигателния апарат. От заключението по
съдебно-медицинската експертиза се установи по делото още, че лекарствата
пирацетам и сермион могат да се приемат като необходими за лечение след
получена черепно-мозъчна травма, както и че препаратите Екзодерил и Аспирин
протект не могат да се приемат като
такива, които да се закупени в пряка връзка с получените при процесния инцидент
травми. Предвид горното правилно първоинстанционният съд е уважил предявения
иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на процесния
пътен инцидент само за разходите, направени за закупуването на лекарствените
препарати, които са били необходими за лечението на получените от ищцата
вследствие от процесното ПТП травми. В жалбата на ответника не са изложени
конкретни оплаквания срещу начина, по който първоинстанционният съд е определил
размера до който иска за имуществени вреди следва да бъде уважен, като
същевременно въззивният съд намира, че същият правилно е определен от СРС, следователно
решението в тази му обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Относно иска за
заплащане на обезщетение за забава върху главниците за обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди от страна на ищцата в резултат
на процесното ПТП и във връзка с възраженията на ответника, изложени в отговора
на исковата молба относно дължимостта на такова обезщетение за забава,
настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл.
432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане,
деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ(в сила от 01.01.2016 г. ), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, к огато ползвателят на
застрахователната услуга е увредено лице по застраховки "Гражданска
отговорност" или трето ползващо се лице по други застраховки,
застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да представи
за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е
можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок
45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че с рокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции.
В хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането /в този смисъл Решение № 128/04.02.2020 г., постановено
по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о./.
Процесното ПТП е
реализирано на 20.06.2017 г. Ищцата е заявила писмена претенция пред
застрахователя на 10.10.2017 г. /видно от представените по делото писмени
доказателства, а именно претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди, адресирана до ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК
*****и разписка удостоверяваща датата на получаване на претенцията от страна на
застрахователя/. С оглед посочено
по-горе, обезщетение за забава за периода от датата на деликта 20.06.2017 г. до
предявяване на претенцията пред застрахователя върху обезщетението за
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди от процесното ПТП се
дължи от делинквента на основание 86 ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор.
Следователно прекият иск по чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане от застрахователя на
обезщетение за забава за периода от 20.06.2017 г. до 09.10.2017 г. е
неоснователен. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва
за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е. от 10.10.2017г.,
а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. Ето защо за
периода от 10.10.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди искът за заплащане на обезщетение за забава е
основателен.
Предвид горното
обжалваното първоинстанционно решение следва да се отмени в частта, с която в
полза на ищцата е присъдена лихва за забава на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ (обн ., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
) вр. чл. 86 ЗЗД върху обезщетенията за претърпени от същата имуществени и
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП за периода 20.06.2017 г. –
09.10.2017 г., като вместо това предявените искове за заплащане от
застрахователя на обезщетение за забава за периода от 20.06.2017 г. до
09.10.2017 г. върху обезщетенията за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските в производството пред
СРС:
При този изхода
на спора решението следва да бъде отменено в частта за разноските, с която В.Т.Ф.,
ЕГН **********,*** е осъдена да заплати в полза на ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в
производството пред СРС за разликата над 247,80 лева до 396,22 лева /или за
сумата от 148,42 лева/.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата В.Т.Ф., ЕГН ********** има
право на разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от
предявените искове. Видно от документите по делото с определение №
331172/05.02.2018 г. първоинстанционният съд е освободил Ф. от държавни такси и
разноски в настоящото производство. В пледоарията си, в хода на устните
състезания пред първоинстанционният съд, процесуалният представител на ищцата –
адвокат Р.Р. е претендирал разноски в размер на 1500 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. По делото са
представени доказателства за учредена от страна на ищцата в полза на адвокат Р.
представителна власт да я представлява и защитава интересите ѝ в
производството пред СРС, но не са представени доказателства за сключен между
ищцата и адвокат Р. договор за правна защита и съдействие, с който да
уговорено, че адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ на някое
от основанията, предвидени в чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата. Предвид
горното и доколкото по делото не са представени доказателства за извършени от
ищцата разноски в производството пред СРС, който да подлежат на обезщетяване с
оглед изхода на спора, то в полза на същата и на нейния процесуален
представител не следва да бъдат присъждани допълнително такива.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС имат и двете страни в
производството. От името на същите своевременно са направени искания за
присъждане на разноски, като са представени и доказателства, удостоверяващи
извършването на такива в настоящото производство.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираните от последния разноски, представляващи разноски за един адвокат,
представлявал ищеца в хода на въззивното производство. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 16.02.2019 г. сключен между В.Ф.
и адвокат Р.Р., за изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява
безплатна правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон
за адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ на материално затруднено лице, при постановяване на благоприятно
решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати
на адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата,
ответникът ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, следва
да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Р. С.Р., ЕГН **********, личен № *****,
вписан в Адвокатска колегия – Велико Търново сумата от 333,75 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
във въззивното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът В.Т.Ф., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в
полза на ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****разноски в настоящото въззивно производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от исковете. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
извършените от страна на процесуалния представител на ответното дружество
активни процесуални действия във въззивното производството изразяващи се
единствено в подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, без
процесуален представител да вземе участие в проведеното пред въззивния съд
открито съдебно заседания, намира че дължимото в полза на ответното дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство следва да бъде
определено в размер на 100 лева.
Предвид горното ищецът
В.Т.Ф., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати в полза на ДЗИ О.З.ЕАД,
ЕИК *****разноски в настоящото въззивно производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 199,83 лева, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 10902 от 14.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 6038/2018 г., по описа на СРС, 150-ти състав, в частта,
с която: 1/ предявеният от В.Т.Ф., ЕГН **********,*** против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****със
седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн ., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. ) вр. чл. 45 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от последната
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, настъпило на 20.06.2017 г., е
отхвърлен за сумата над 3000,00 лв. до 7500,00 лв.; 2/ на основание чл. 493,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн ., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016 г. ) вр. чл. 86 ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на
управление:*** е осъдено да заплати в
полза на В.Т.Ф., ЕГН **********,*** лихва за забава върху обезщетенията за
претърпени от последната имуществени и неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП, настъпило на 20.06.2017 г. за периода 20.06.2017 г. –
09.10.2017 г., както и в частта за разноските, с която В.Т.Ф., ЕГН **********,***
е осъдена да заплати в полза на ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в производството пред
СРС за разликата над 247,80 лева до 396,22 лева /или за сумата от 148,42 лева/,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на В.Т.Ф., ЕГН **********,***, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 4500,00 лева /разликата над
присъдените 3000,00 лева до 7500,00 лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2017 г. /датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя/ до окончателното ѝ
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Т.Ф., ЕГН **********,***
против ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 432, ал. 1 КЗ (обн ., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
) вр. чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата лихва за
забава върху обезщетенията за претърпени от последната имуществени и
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2017 г. за периода
20.06.2017 г. – 09.10.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10902 от 14.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 6038/2018 г., по описа на СРС, 150-ти състав в
останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на адвокат Р. С.Р., ЕГН **********, личен №
*****, вписан в Адвокатска колегия – Велико Търново, със съдебен адрес:*** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата сумата от 333,75 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ в производството пред СГС, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.Т.Ф., ЕГН **********,*** да заплати
на ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 вр. чл. 273 ГПК сумата от 199,83 лева, представляваща
разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.