Р Е Ш Е Н И Е № 260133
гр. Кюстендил, 14.06.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на четиринадесети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при секретаря Вергиния Бараклийска
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр. д. № 163
по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от адв. А.К.В. от САК, в качеството й на процесуален представител по пълномощие на О.Н.М., със служебен адрес: ***, насочена срещу решение № 795 от 31.12.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1862 по описа на съда за 2019 г.
С оспорваният първоинстанционен съдебен акт ДнРС е осъдил О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Н.П.Б., ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, сума в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, частично предявена от общо дължимата сума в размер на 18 060.00 /осемнадесет хиляди и шестдесет/ лева, представляваща дължим остатък от главницата по сключения между страните договор за заем от 06.10.2009 г. и Анекс № 1/27.08.2014 г. към него.
Осъдил е О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: *** заплати на Н.П.Б., ЕГН: *********, с постоянен адрес:***, сума в размер на 1187.44 лева /хиляда сто осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/, частично предявена от общо дължимата сума в размер на 2187.44 лева /две хиляди сто осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.07.2018 г. до 09.09.2019 г., върху дължимия остатък от главницата по сключения между страните договор за заем от 06.10.2009 г. и Анекс № 1/27.08.2014 г. към него.
Осъдил е, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Н.П.Б., ЕГН: *********, с постоянен адрес:*** сторените разноски в производството в размер на общо 500.00 /петстотин/ лева.
Осъдил е, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. О.Н.М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на адв. Н.П. от САК, с адрес: ***, офис 3, възнаграждение в размер на 865.62 лева /осемстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Първоинстанционният съдебен акт се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността и необосноваността му, както и постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан, алтернативно връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Оспорва се извода на районния съд, че заемната сума от 59 670 лева е била предадена на въззивницата на ръка още преди сключването на договора за заем и този факт не се нуждаел от доказване, тъй като предаването било отразено в самия договор. Изтъква процесуално нарушение на районния съд, който приемайки, че всички искания на ответницата във връзка с оспорването на факта на предаването е отказал същите като „неотносими“. Въззивницата също така оспорва некредитирането от страна на съда на показанията на посочените от нея свидетели – В. М. и Н. М. единствено по съображението, че били заинтересовани. Изтъква, че тези свидетели потвърдили факта, че въззивницата била подведена от ищцата да подпише договора с измамно обещание, че ще й бъде доставяна стока на изгодни цени, каквото обещание не е имала намерение изобщо да изпълнява. Сочените свидетели от своя страна установили факта, че такава сума не е постъпвала в техния дом, както и че въззивницата и св. М. били поставени под постоянна заплаха и тормоз от страна на ищцата, което ги принудило да продадат семейното жилище, което изтъква, че не биха сторили, ако имали на разположение процесната сума от 59 670 лева. На следващо място твърди, че съдът не е разграничил двата фактически състава по чл.27, ал.1 ЗЗД, а именно измамата и заплахата. Оспорва се като неправилен извода на съда, че на въззивницата е била предадена сумата от 59 670 лева с факта, че същата е прехвърлила семейното си жилище. Сочи, че тази продажба била мотивирана от постоянните закани за живота и здравето й. Твърди също така, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗЗД, изискваща специална форма за потвърждаване. Обобщава, че изтъкнатите процесуални нарушения на районният съд е лишило въззивницата от възможността да докаже генералното си възражение, че посочената в договора за заем сума, никога не е предавана, което прави договора недействителен. В тази насока се правят и посочените по-горе доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Н.П.Б.. Оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Оспорва се възражението за непредаване на заемната сума, като се твърди, че видно от т.2 на договора от 06.10.2009 г. пълния размер на заемната сума е предаден преди сключване на договора, като същият служи за разписка за дадената сума. В тази връзка цитира съдебна практика. Оспорва се срещу заявените доказателствени искания по реда на чл.266, ал.3 ГПК като твърди, че същите са основателно отхвърлени от районният съд. Излага, че дадените от
- 2 -
св. М. и М. показания не кореспондират със събрания доказателствен материал и потиворечат на хронологията на събитията. Приема обжалваното решение за правилно и иска потвърждаване на същото. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОС-Кюстендил, след като прецени становищата на страните и
се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима,
като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е бил предявен от Н.П.Б. срещу О.Н.М. частични искове с правно основание чл. 240, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да й заплати следните суми: сума в размер на 10 000.00 лв., частично предявена от общо дължимата сума в размер на 18 060.00 лв., представляваща неизплатено задължение по сключения между страните Договор за заем от 06.10.2009г. и Анекс № 1 към него от 27.08.2014г., както и сума в размер на 1187.44 лв., частично предявена от общо дължимата сума в размер на 2187.44 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г. Претендира разноски.
Ищцата
твърди, че на 06.10.2009г. сключили с ответницата Договор за заем, по силата на
който първата е предоставила в заем на втората сума в размер на 59 670.00
лв., която сума е била предадена на ответницата в пълен размер преди
подписването на договора, като договорът служи за разписка за дадената в заем
сума. Страните са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната не
по-късно от 30.06.2018г. на равни месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими
в брой до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането. По-късно, на
27.08.2014г., страните подписали Анекс № 1 към договора за заем, по силата на
който О.М. е признала за дължим остатък сумата от 23 000.00 лв., която е
следвало да бъде върната най-късно до 30.06.2018г., а останалата част от
заетата сума в размер на 36 670.00 лв. е погасена чрез прехвърляне на
недвижим имот от заемателя в собственост на заемодателя. Имотната сделка е
обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично
погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189 от
27.08.2014г. на нотариус Д.Г., рег. № 518 на НК, с район на д-вие РС-Дупница.
Ответницата
е извършвала частични плащания по сключения Договор за заем и Анекс № 1 към
него, по банков път, в общ размер от 4 940.00 лв., като остатъкът от
задължението й е в размер на 18 060.00 лв. Поради забавеното плащане,
ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.07.2018г. до 09.09.2019г., в размер на 2187.44 лв.
В
подадения от ответницата отговор, същата твърди, че никога не е получавала
посочената сума от 59 670.00 лева от ищцата, поради което, предвид реалния
характер на договора за заем, такъв не е сключен. Твърди, че вместо посочената
сума в договора, се е съгласила да й бъде доставяна стока на тази цена, което
впоследствие не се е осъществило. Прави възражение на недействителност на
процесния договор, тъй като е сключен при условията на измама по смисъла на чл.
27, предл. 3 от ЗЗД. Не оспорва, че е подписала договора за заем, но единствено
поради отправени от ищцата заплахи, че ще я „изхвърли“ от единственото й
жилище, закани със саморазправа и психически тормоз на цялото й семейство.
Фактическата
обстановка по делото е установена правилно от първоинстанционния съд, въз
основа на надлежно събрани доказателства.
Между
страните по делото е сключен договор за заем на 06.10.2009 г., съдържанието на който е посочено, че ищцата
като като заемодател е предоставила на
ответницата като заемополучател сумата от 59 670 лева, като сапостигнали
съгласие, че сумата да бъде върната не по-късно от 30.06.2018г. на равни
месечни вноски, всяка по 500.00 лв., платими до 30-то число на месеца, за който
се отнася плащането.
Съгласно
чл. 2 от договора за заем, сумата е била предадена на заемателя в пълен размер
преди подписването на договора, като е уговорено, че договорът служи за
разписка за дадената в заем сума.
Към
договора е сключен и Анекс № 1/27.08.2014г., в който ответницата О.М. е
признала за дължим остатък по договора за заем от 06.10.2009г., сумата от
23 000.00 лева, която се задължила да изплати до 30.06.2018г., на равни
месечни вноски, всяка по 500.00 лева, платими до 30-то число на месеца, за
който се отнася плащането.
Със
същия Анекс страните са приели за установено в отношенията си, че останалата
част от заетата сума, в размер на 36 000.00 лева е погасена от заемателя
чрез прехвърляне на недвижим имот в собственост на заемодателя, съгласно
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу частично погасяване на
паричен дълг № 38, том ІІ, рег. № 3538, дело № 189/27.08.2014г. по описа на
нотариус Деница Гърнева, с район на д-вие РС-Дупница.
Ищцата
признава, че ответницата е направила плащания по договора за заем в размер на
общо 4940.00 лева. този факт не се оспорва и от ответницата що се касае до
размера на сумата, но твърдението, че това е равностойност на доставяни от
ищцата стоки.
Видно
от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу частично погасяване на паричен дълг № 38, том ІІ, рег. №
3538, дело № 189/27.08.2014г., О.Н.М. и В. И. М. са прехвърлили на Н.П.Б.
собствеността върху Поземлен имот с идентификатор № 68789.606.189 по КККР на
гр. Дупница, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Места“ № 1, с площ от
762 кв.м., ведно със съществуващата в поземления имот двуетажна сграда с
идентификатор № 68789.606.189.1, със застроена площ от 106 кв.м. Изрично в т.
ІІ от нотариалния акт е посочено, че описаният недвижим имот се прехвърля на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД, за
погасяване на част от паричното задължение на прехвърлителите към Н.П.Б.,
произтичащо от Договор за паричен заем,
сключен на 06.10.2009г., съгласно който заемателите дължат на
заемодателя сума в размер на 59670.00 лв., от които с прехвърлянето на
недвижимия имот се погасяват 36670.00 лв., а останалата част от заемната сума в
размер на 23 000.00 лв. остава дължима.
В
първоинстанционното производство по искане на ответницата са събрани гласни
доказателства, като са разпитани свидетелите В. И. М.-съпруг на ответницата, Н.
В. М.-ней дъщеря, Д. Г. Г.-нотариус с район на действие РС-Дупница и К.Й.К.-управител
на клон на „Пощенска банка“ в гр. Дупница.
Св.
В. М. в показанията си твърди, че съпругата му била принудена да подпише
процесния договор за заем, като уговорката между нея и ищцата била последната
да й доставя стоки на по-ниска цена до размера на заемната сума. Б. доставяла некачествена стока, вследствие
на което, през 2014 г. отношенията между двете се изострили. Изрично в
показанията си свидетеля сочи, че в началото, включително и към момента на
сключване на процесния договор отношенията им били
- 3 -
нормални. Сочи, че през
2014 г. са прехвърлили правото на собственост върху собствения си имот в полза
на ищцата, тъй като били заплашвани от нея във връзка с договора за заем. В
показанията си сочи за отправяни реплики спрямо него в телефонен разговор при
позвъняване от ищцата.
Св.
Н.М. дава показания, че процесния договор за заем е сключен поради заплахи от
страна на ищцата и това го знае от майка си.
След това родителите й отново били принудени да прехвърлят свой имот на
ищцата за погасяване на задължения по договор за заем. Твърди, че били
отправяни заплахи, конкретно не сочи в какво се изразяват същите. И тази
свидетелка сочи конкретни реплики отправяни към
св. М. в телефонен разговор с ищцата. Заявява, че в началото отношенията
между страните по делото били дори приятелски, а в последствие се влошили.
Св.
Г. сочи, че познава ответницата О.М., по повод на сделки, които свидетелката е
изповядвала в качеството си на нотариус. Относно процесната сделка, Г. уточнява, че е действала в качеството си на нотариус. С нея се
свързала собственичката на имота О.М., представила необходимите документи и
поискала да бъде изповядана сделката. Пред свидетелката ответницата е заявила,
че има задължения по договор за заем и затова, прехвърляйки имота си, ще погаси
част от тях, а остатъкът от задължението ще бъде вписан като задължение в
нотариалния акт.
Св.
К. познава ответницата като клиент на банката, във връзка с дейността й като
ЕТ. Тя имала затруднения с изплащането на кредит към банката, който бил
обезпечен с ипотека върху къща, собственост на ответницата в гр. Дупница. Преди
няколко години поискала да бъде заличена
ипотеката от къщата, понеже с нея трябва да урежда други финансови задължения.
Споделила, че ще прехвърля къщата за погасяване на други нейни задължения.
Конкретни данни относно спорните по делото факти не се съдържат в показанията
на този свидетел.
Във
въззивното производство по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК е изслушана
въззиваемата – ищца в първоинстанционното производство. В обясненията си
изрично сочи, че сумата посочена в договора е давана на части, като
познанството между страните е било много отдавна. Имало е многобройни ситуации,
в които ответницата и семейството й са имали неотложна нужда от пари, с които
не са разполагали и са ги получавали от ищцата. Отрича при сключване на процесния договор да
заплашвала ответницата или семейството й, както и да си е служила с измама.
Договорът е подписан от ответницата. Впоследствие последната предложила да
прехвърли правото на собственост върху свой имот в полза на ищцата, тъй като не
разполагала спарични средства, за да й връща заема.
С
обжалваното решение искът е уважен. решеннието се обжалва от ответницата.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази
гореизложеното, намира от правна страна следното:
Въззивната
инстанция, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на обжалваното решение и прецени допустимостта му, в
резултат на която проверка намира, че същото представлява валиден и допустим
съдебен акт.
Във
връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания трябва да се отбележи
следното:
Установената
по делото фактическа обстановка обуславя извод за основателност на иска.
Безспорно е установено, че станите по делото са били обвързани от сключения
между тях договор за заем. Договорът е подписан от ответницата в качеството й
на заемополучател и в него е обективирано постигнато съгласие между страните
относно факта на получаване на сумата от последната и то преди подписване на
договора. Както правилно е посочил и първоинстанционният съ, вземайки предвид
последователната в този смисъл съдебна практика, съдържанието
на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и
поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ
характер.
Както
бе посочено и по-горе ответницата оспорва факта на реалното получаване на
сумата, т.е съдържанието на процесния договор, сключен в случая в писмена
форма. Нейна е и доказателствената тежест на твърдяното неполучаване на
посочената в договора сума, като в случая се отрича изобщо да е получавала
някаква сума. Събраните по делото доказателства не установяват това твърдение
на ответницата.Включително и дадените от
въззиваемата обяснения по реда на чл. 176 от ГПК, отговаряйки на поставени от
възивницата въпроси не обуславят извод, че съдържанието на договора надлежно оборено, т.е. установен не е
установен надлежно твърдения от М. факт
на неполучаване на сумата.
Съдържанието
на договора е ясно и недвусмислено. Подробно и правилно анализирано в мотивите
на обжалваното решение и обуславящо извод за обективиращо съгласие постигнато
между страните по него относно това, че визираната в същия
сума е била получена преди сключване на договора от ответницата и в
договора е фиксиран конкретен размер. По този начин отразено волеизявлението не
сочи по никакъв начин неточност, неяснота , нито пък от събраните по делото
доказателства е установеното поддържаното и във въззивното производство
твърдение на въззивницата, че страните били постигнали съгласие за сделка с
друго съдържание – доставка на стаки на посочената равностойност. Противоречие
се съдържа и в самото твърдение на ответницата, която сочи, че уговорката
била да получава висококачествени стоки от ищцата, т.е
действияза в бъдеще време.
Между
страните е подписан анекс, в съдържанието на който е посочена неизпълнената
част от поетото по договора за заем задължение, а от страна на ответницата са
предприети действия по погасяване на част от задълженнието с прехвърляне
правото на собственост върху притежаван от нея недвижим имот, като това
обстоятелство изрично е посочено в съдържанинето на анекса, както ив
съдържаннието на прехвърлителната сделка оебиктивирана в горепосочения
нотариален акт с позоваването на разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от ЗЗД.
Настоящата
инстанциянапълно споделя правилните и подробно мотивирани изводи на
първоинстанционния съд за това, че установената по делото фактическа обстановка
не обуславя извод за основателност на направените от ответницата възражения за
унищожаемост на процесня договор за заем като сключен при измама, както сключването на анекса да е
устанало при условията на заплашване, респективно такова липсва и при сключване
на прехвърлителната сделка.
Доводите
изложени във въззивната жалба за необоснованост на решенинето, поради
неправилно анализиране на събраните по делото доказателства, респективно
неправилното кредитиране на свидетелски показания не могат да бъдат споделени.
Както
правилно е пояснил и първоинстанционния същността напорока измама обуславящ
унищожаемост на договорите предвид
разпоредбата на чл. 29 от ЗЗД, то по делото липсват каквито и да било
данни процесният договор да е сключен при условията на измама. Дори конкретни
фактически твърдения за това ответницата
да е била въведена по някакъв начин в
заблуждение от ищцата/ като конкретни прояви от поведението на
заемодателката/не са изложени и в отговора, освен че се твърди само наличието
на така.
Не
е проведено и надлежно доказаване на тъвреднието на ответницата за това анекса
или прехвърителната сделка, да е сключенапри аплашване от ищцата.
- 4 -
Неоснователни и поради това не могат
да бъдат споделени доводите за неправилност на обжалваното решение поради
допуснати процесуални нарушения при
обсъждане на доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност.
Внимателният проит на показанията на на разпитаните по искане на ответницата свидетели обуславят
извод за липса на конкретика в твърденията им, че ответницата е била заплашвана
от ищцата. Не се сочи впоказанията и на двамата по какъв начин е била
заплашвана. И двамата свидетели в показанията си сочат конкретни реплики произнесени от ищцата
в телефонен разговор със видетеля М. спрямо него, но не и спрямо съпругата му.
Свидетелката М. изрично е посочила, че пресъздаденото от нея го знае от майка
си. Нещо повече и двамата свидетели
изрично сочат в показанията си, че в началото отношенията межсду страните
по делото били нормални, дори приятелски. Такива отношения не предполагат твърдяното заплашване при сключване на
договора,за заем, нито пък е установено от доказателствата по делото заплашване
да е имало и при сключване на анекса към него.
Не
се сутанови решеннието да е постановено при допунати процесуални нарушения от
вида на сочените във въззивната жалба.
Изложеното
обуславя извод за неоснователност на въззивната жалба.
Решението на ДнРС, скоето искът е уважен е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид
неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се селдват разноски за
въззивното производство. разноски не следват и на процесуалния представител на
въззиваемата за въззивното производство, тъй като по делото липсват
доказателства за осъществена пред тази инстанция безплатна правна помощ по
смисъла на чл. 38 от ЗА.
Воден
от горното КнОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 795 от 31.12.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1862 по описа на съда за 2019 г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: