Р Е
Ш Е Н И Е
№230 03.07.2018г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На четвърти юни две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Костова
т.д.№ 301 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на
туризма – Николина Ангелкова, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ №1 против „Кари
Бийч“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ №7, Бизнес център „Орион“, ет.3, офис 8, представлявано от управителя
В. А. В., с която ищецът претендира да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 45 001лв., представляваща неустойка по чл. 8.8
от Договор №РД-02-28-30 сключен между Министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ответника за отдаване под наем на обект – изключителна
държавна собственост, представляващ част 1 от морски плаж ‚Атанасовска коса“,
разположен на територията на Община Бургас. Претендира се и законната лихва
върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ответника /с тогавашно наименование „Корект – Младенова“
ЕООД/ бил сключен Договор №РД-02-28-30 за отдаване под наем на обект –
изключителна държавна собственост, представляващ част 1 от морски плаж
„Атанасовска коса“, разположен на територията на Община Бургас, на основание
чл. 7, ал. 5 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/.
С приетия и в сила от
15.03.2016г. ЗИД на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /обн. ДВ
бр.20 от 2016г./, дейностите по управление на морските плажове били прехвърлени
на Министъра на туризма. Относно дължимите плащания със закон било уредено, че
дължимите към датата на влизане в сила на същия, плащанията се администрирали
от Министерство на туризма.
Съгласно чл. 4.1 от
Договора между страните по делото наемната цена била в размер на
54 001,20лв. с ДДС, като за всяка следваща година наемната цена се
определяла при условията на чл. 4.3 от Договора.
Годишната наемна цена за
2016г. – годината през която са извършени и установени нарушенията, била в
размер на 45 001 лв.
Съгласно чл. 6.1.10 б „в“
от Договора бил длъжен да осигури на морския плаж водно спасяване, включващо
осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасителни постове и
осигуряване на нормативно определено оборудване /инвентар и съоръжения/ на
спасителния пост/спасителната станция, което задължение било по извършване на
задължителни дейности по смисъла на чл. 7, ал. 5, предл последно във вр. с § 1,
т.1 от ДР на ЗУЧК във вр. с Наредба за водоспасителната дейност и
обезопасяването на водните площи /НВДОП/.
С Констативен протокол №
034/25.08.2016г.било установено нарушение на чл. 12 от НВДОП и съответно
неизпълнение на чл. 6.1.10б „в“ от Договора, тъй като за разкритите на плажа
два спасителни поста било установено личен състав от трима спасителя. След
констатиране на споменатото нарушение, въз основа на чл. 8.9 от Договора, на
ответника било изпратено писмо изх. № Т-26-К-136/02.09.2016г. по посочения
електронен адрес в чл. 9.5 от Договора за отстраняване на нередовностите в
тридневен срок. След като писмото не било получено по електронен път, следвало
ново уведомление от 04.10.2016г.по посочения в Търговския регистър адрес на
кореспонденция, въпреки разпоредбата на чл. 9.6 от Договора.
Впоследствие, с Констативен
протокол №1 на 23.09.2016г., при последваща проверка било установена тотална
липса както на спасителни постове, така и на спасители, което било в нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 1 от НВДОП. От това следвало, че констатираните нередности
от предходната проверка освен, че не било отстранени, са се задълбочили. Тъй
като неизпълнение на чл.6.1.10б „в“ от Договора съставлявало съществено
неизпълнение на същия по смисъла на чл. 9.1.б „а“, с изх. Писмо №
Т-26-К-146/29.09.2016г. на ответника бил даден тридневен срок за заплащане на
дължимата неустойка по чл. 8.8 от Договора, а именно – 45 001лв. Доброволно
плащане на посочената в писмото сметка обаче не била постъпила в указания срок.
Поради гореизложеното за
ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Правно
основание на иска: чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл.
79 ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.
Ответното дружество „Кари бийч“ ЕООД в депозирания отговор на исковата
молба потвърждава за наличието на сключен договор за наем от 30.06.2015г. с №
РД-02-28-30. По негово твърдение ответникът изпълнявал точно и добросъвестно
задълженията си по договора.
При извършените проверки
били допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 22б –
чл. 22г от ЗУЧК. За да се извършва проверка следвало да бъде създадена нарочна
поименна комисия, чиито членове следвало да отговарят на определени изисквания,
а от своя страна самата комисия следвало да приеме свои правила на работа при
спазване на кворум. В настоящия случай липсвали доказателства за назначаването
на тази комисия и за нейния състав. Оспорва се приложеният от ищеца констативен
протокол от 13.08.2015г., като се твърди, че никъде не ставало ясно лицата ,
които са го подписали дали са оправомощени с нарочна заповед и дали тези лица
са членове на нарочна или въобще на някаква комисия. Същото се отнасяло и до
протокола от 25.08.2017г.
Също така представители на
ответното дружество не присъствали на извършената проверка, нито били уведомени
по какъвто и да е начин за същата. Това възражение било необходимо във връзка с
отразеното в протокола от 25.08.2016г., в графа 1.3, че „не е представен
договор за …../не се чете/“. Твърди, че няма как да представи договор, след
като не е бил уведомен, че трябва да представи такъв в точно определен ден
и/или час.
Според т.8.9 от подписания
между страните договор „наемодателят налагал неустойките по т.8.2 – т.8.8 при
констатирано по реда на настоящия договор неизпълнение на договорното
задължение, след като наемателят бил уведомен за констатираното неизпълнение и
е бил поканен в 3 дневен срок от получаване на поканата да отстрани
неизпълнението“. Не бил спазен фактическият състав по установяване на
твърдяното нарушение. Уведомлението за отстраняване на нередовностите,
съобразно чл. 8.9 от Договора било изпратено на 04.10.2016г., т.е. близо месец
и половина след датата на съставяне на констативния протокол. Срокът за отстраняване
на забележките изтекъл на 07.10.2016г.
Преди да бъдат уведомени за
тази проверка и да е изтекъл срока за отстраняване на нередовности била
извършена нова проверка на 23.09.2016г. В тази проверка отново проверяващите
лица допуснали нарушения. Ответното дружество не било уведомено и не му бил
даден срок за отстраняване на нередовности. С писмо Т – 26-К0146/29.09.2016г.,
изпратено на 04.10.2016г., Министерство на туризма ги уведомило, че на
23.09.2016г. било констатирано неизпълнение на нормативно и договорно
задължение, а именно: „задължението Ви по т.6.1.10, буква „в“ от Договора за
осигуряване на водно спасяване, включващо осигуряване на нормативно определения
брой спасители и спасители постове и осигуряване на нормативно определено
оборудване на спасителния пост/спасителната станция, представляващо
задължителна дейност по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗУЧК.
Ответникът твърди, че не са
налице предпоставките за приложение на т.9.1 от договора за наем. Това било
така, защото за да бъде приложен реда за начисляване на неустойки следвало да
бъде изпълнен фактическият състав, предвиден в т.8.9 от договора за наем.
На следващо място не
отговаряли на истината констатациите на ищеца, че липсвали спасители и
спасителни постове. От протокола не ставало ясно изобщо ли е липсвал спасител
или същият е изпълнявал задълженията си за обезопасяване на ивицата, която се
покрива от поста му.
Твърди се, че ответното
дружество сключило договор с „Интернешанъл Уотър Рескю“ ЕООД, ЕИК *********.
Това дружество имало необходимите знания, познания и лиценз за осъществяването
на тази дейност. Доказателство за това било, че Областна администрация сключила
идентичен договор с това дружество за водоспасителната дейност на територията
на плажната ивица на морски плаж Атанасовска коса, попадаща извън част 1,
предмет на договор за наем между страните.
Видно било от подписания
договор с третото дружество и ответника, че последният му възложил да
организира и извършва през летен сезон 2016г. водоснабдителната дейност на
територията на плажната ивица на морския плаж, представляващ част 1 от плаж
„Атанасовска коса“ с дължина на бреговата линия 235м, както и в прилежащата
акватория на Черно море. Уговорено било в чл. 3 от договора, че за периода
01.07.2016г.-31.08.2016г. следвало да бъдат поставени два броя стационарни
спасителни поста на плажната ивица с по двама спасители на всеки пост, а за
периода от 01.09.2016г.-30.09.2016г. – един брой стационарен спасителен пост на
плажната ивица с по двама спасители с работно време от 08:00 до 18:00ч. Видно
било от трудовите договори и допълнителни споразумения към тях, че конкретните
периоди е имало спасители с място на изпълнение на дейността именно плаж
Атанасовска коса. Поради гореизложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане
на направените по делото разноски.
С допълнителната искова
молба ищецът допълва и пояснява исковата си молба. Напълно невярно било
ответниковото твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения при
извършването на проверката. Излагат подробни мотиви в защита на тезата си.
Неоснователно било и
възражението на ответника, посочено в т.3 от отговора на исковата молба, че не
е уведомен своевременно за извършените проверки и установените нарушения.
Вследствие на извършените проверки били изпращани писма на посочения от
ответника в Договора адрес за кореспонденция, както и на електронната поща на
дружеството. Посочва се, че съгласно договора, ако имало промяна в данните
относно адреса и телефоните за контакт, същият бил длъжен да уведоми за това
наемодателя в 7-дневен срок, считано от настъпване на промяната. В противен
случай всяко изпратено уведомление се считало за извършено. Въпреки че ищецът
се опитал да уведоми ответника по всевъзможни начини, то последният очевидно се
опитвал да избегне уведомлението.
За извършване на последваща
проверка не само, че нямало задължение наемателят да бъде уведомен и да
присъства, а дори и в повечето случаи такива проверки се извършвали в
най-кратки срокове, когато имало данни, че наемателят на морския плаж не
изпълнявал основните си задължения във връзка с водоспасителната дейност на
морския плаж и по този начин застрашавал здравето и живота на гражданите, които
го посещават. Поради това и ищецът счита че е настъпило условието за удържане
на неустойката по т. 8.8. от договора за наем, тъй като Министерството спазило
своите изисквания по наемния договор. На следващо място посочва, че наличието
на трудови договори със спасители не доказвало факта дали на спасителния пост
присъстват по двама спасители от 8:00 до 18:00 часа. Системно било установяването
на длъжностните лица, че липсва необходим брой спасители, а при последната
проверка освен спасители дори липсвали спасителни постове.
Ответникът е депозирал по
делото допълнителен отговор, с който взема отношение по депозираната
допълнителна искова молба. На първо място отново счита, че при извършената
проверка не били спазени императивните разпоредби на ЗУЧК. Излага становище за
нищожност на представената от ищеца Заповед № Т-РД-16-180/17.06.2017г. на
министъра на туризма, тъй като върху същата липсвал подпис на лицето, което се
сочи за негов автор. Също така от представената заповед не били налице
назначени комисии по контрол. Назначени били единствено длъжностни лица без
разпределяне на функции и екипи.
На следващо място
ответникът твърди, че съгласно чл. 22д от ЗУЧК „при извършване на проверки на
място по изпълнение на задълженията по настоящия договор, лицата по т.5.3.
съставяли и подписвали констативни протоколи за направени констатации, свързани
с изпълнението на този договор. Екземпляр от протокола се представял на
наемателя за запознаване с констатациите като присъствието на същите (или
представител) при осъществяване на проверките не е задължително“. Страните
уговорили незадължителност на присъствието, а не на уведомяването за проверка.
Нямало как и двете действия – уведомяване и присъствие, да се предполага, че се
извличало от съдържанието на думата „присъствие“.
Ответникът посочва, че
всичко изложено от ищеца във връзка с уведомяването и за двете извършени
проверки било неоснователно, незаконосъобразно и представлявало злоупотреба с
права. На последно място ответникът във връзка с възражението на ищеца, че на
спасителните постове нямало по двама налични спасители твърди, че последните не
били задължени постоянно да бъдат на спасителните постове. Работата им била да
осигуряват водоспасителна дейност на територията на съответната дейност.
Липсата на нещастни случаи на този плаж свидетелствало за наличието на
спасители там.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 7, ал. 5
от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ министърът на туризма може да отдава морските плажове по ал. 4 или
части от тях под наем за срок до 5 години, при условие че прогнозната стойност на
приходите на наемателя не е по-голяма от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите.
Наемателя на морски плаж е длъжен да извършва задължителните дейности и да
заплаща наемна цена. Отдаването под наем се извършва чрез търг при условията и
по реда на Правилника
за прилагане на Закона за държавната собственост.
Безспорно е, че страните по
делото са обвързани от Договор №РД-02-28-30 за отдаване под наем на обект –
изключителна държавна собственост, представляващ част 1 от морски плаж
„Атанасовска коса“, разположен на територията на Община Бургас. По силата на
Договора била определена годишна наемна цена за първата година в размер на
54 001,20лв. с включен ДДС. Наемателят по силата на чл. 6.1.10 „в“ и „г“
от процесния договор е длъжен да осигури на морския плаж водно спасяване,
включващо осигуряване на нормативно определения брой спасители и спасителни постове
и осигуряване на нормативно определено оборудване /инвентар и съоръжения/ на
спасителния пост/спасителната станция; както и обезопасяване на прилежащата
акватория с широчина 200м. Уговорено е, че при съществено неизпълнение на
задълженията по договора, наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на
наемната цена за съответната година, независимо дали наемодателят се възползвал
от възможността да прекрати договора по т.7.2.1.
От приложената Заповед №
Т-РД-16-180/17.06.2016г. на министъра на туризма е видно, че е наредено в
периода от 20.06.2016г. до 31.10.2016г. да се извършат проверки на място за
изпълнението на задълженията на наемателите на морски плажове от определени в
заповедта длъжностни лица. Съдът кредитира написаното в заповедта, тъй като по оспорването
й е указал на ответника, че следва да конкретизира в какво се състои
оспорването й съобразно доказателствената тежест, а такова не е сторено в
производството по делото.
По делото е приложен
Констативен протокол № 034/25.08.2016г. за извършена по реда на чл.22д, ал.1,
т.2 и т.3 от ЗУЧК проверка на място за изпълнението на задълженията от
наемателя. С него е констатирано, че броят на спасителите не съответства на
броя на посочените в Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на
водните площи Програма за организацията на водоспасителната дейност, а именно:
При задължение за наличие на 4-ма спасители, констатирани били налични трима;
липсвала поставена нормативно изискана указателна табела на морския плаж,
съгласно чл. 10, ал. 6 от ЗУЧК; прилежащата акватория не била обезопасена с
далечни плаващи знаци; неизпълнение на изискването за оборудване на
медицинското звено и не бил представен договор за предоставяне на медицински
услуги. На управителя на ответното дружество било представено писмо изх.№
Т-26-К-136/02.09.2016г., с което същият е уведомен, че в тридневен срок от
получаването му следвало да отстрани констатираните нарушения. Предупреден е,
че при неизпълнение на посочените задължения по договора, то ще му бъде
наложена неустойката по чл. 8 от процесния договор.
По делото е приложено писмо
изх.№ Т-26-К-146/29.09.2016г., с което Министерство на туризма уведомяват
управителя на ответното дружество, че във връзка с осъществен текущ контрол по
сключения договор за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ плаж „Атанасовска коса – част 1“, че при извършена
проверка на място на 23.09.2016г. /въз основа на издаден Констативен протокол
№1/23.09.2016г./ от длъжностни лица е констатирано наличие на неизпълнение на
задължението по чл. 6, т.1.10, буква „в“, касаещо липсващи спасителни постове и
спасители. Това представлявало съществено нарушение на договора, поради което
на основание чл. 8.8 във вр. с чл. 9.1 „а“ уведомяват ответното дружество, че
дължи неустойка в размер на 45 0001 лв., представляваща наемната цена за
2016-та година, която следва да заплати в тридневен срок от получаване на
писмото.
По делото е приложен и договор
от 30.06.2016г. между ‚Кари бийч“ ЕООД от една страна като възложител и „Интернешънъл
уотър рескю“ ЕООД като изпълнител, по силата на който възложителят възлага на
изпълнителя водоспасителната дейност на територията на плажната ивица на
морския плаж, представляваща част 1 от морски плаж „Атанасовска коса“.
Уговорено е за периода от 01.07.2016г. – 31.08.2016г.да има осигурени два броя стационарни
спасителни поста на плажната ивица с по двама спасители на всеки пост; за
периода от 01.09.2016г. – 30.09.2016г. – един брой стационарен спасителен пост
на плажната ивица с по двама спасители, с работно време от 08:00 до 18:00ч.
По делото са представени и
трудови договори, сключени между „Интернешънъл Уотър Рескю“ ЕООД и лица,
изпълняващи длъжност „спасител“ на морски плаж „Атанасовска коса“ през
процесния период.
По делото са разпитани и свидетели.
Свидетелят Г. М., работещ в Министерство на туризма дава показания, че е
участвал в проверката, извършена на морския плаж на 23.09.2016г., като същата
проверка траела около 40 минути, преди обед. Констатирано било, че в
охраняемата зона физически е нямало нито един спасителен пост и спасители, а на
морската ивица е имало плажуващи лица.
Другите двама разпитани
свидетели – П. Р. и П. Ц. дават показания, че са работели като спасители през
лятото на 2016година, като в началото на летния сезон са били на Северния плаж,
а през месеците август и септември са били преместени на плаж „Атанасовска
коса“. Посочват, че проверки е имало постоянно.
По делото е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е изчислило точния размер на претендираната
неустойка, представляваща годишна наемна цена за 2016г. При изследване на
процесния договор и на Методиката за определяне на минималния размер на
наемната цена за морските плажове по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от ЗУЧК вещото лице е констатирало, че
наемната цена за съответната година е в размер не по-нисък от годишната наемна
цена за предходната година, когато Националния статистически институт определил за определена година дефлация. Годишната
наемна цена за предходната година /2015г./ е била 54 001,20лв. с включен
ДДС, като за 2016г. е изчислил следната неустойка по чл. 8.8 от процесния
договор:54 001,20лв. с ДДС или 45 001 лв. без ДДС.
Бургаският окръжен съд,
като прецени фактическите твърдения и правните доводи на страните и въз основа
на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
предявените искове за основателни със следните аргументи:
На основание чл. 7, ал. 5
от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ министърът на туризма може да отдава морските плажове по ал. 4 или
части от тях под наем за срок до 5 години, при условие че прогнозната стойност на
приходите на наемателя не е по-голяма от европейския праг по смисъла на Закона за концесиите.
Със свое определение от 25.01.2018г.
съдът е дал указания за разпределението на доказателствената тежест. Безспорно е
по настоящото дело наличие на валидно сключен между страните Договор
№РД-02-28-30 за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост,
представляващ част 1 от морски плаж „Атанасовска коса“, разположен на
територията на Община Бургас. По силата на Договора била определена годишна
наемна цена за първата година в размер на 54 001,20лв. с включен ДДС.
Наемателят по силата на чл. 6.1.10 „в“ и „г“ от процесния договор е длъжен да
осигури на морския плаж водно спасяване, включващо осигуряване на нормативно
определения брой спасители и спасителни постове и осигуряване на нормативно
определено оборудване /инвентар и съоръжения/ на спасителния пост/спасителната
станция; както и обезопасяване на прилежащата акватория с широчина 200м.
уговорено е, че при съществено неизпълнение на задълженията по договора,
наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на наемната цена за
съответната година, независимо дали наемодателят се възползвал от възможността
да прекрати договора по т.7.2.1.
Съгласно чл.20а ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги подписали. Съгласно чл. 92,
ал 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
доказват. В чл.8.8 от Договора страните
ясно, категорично и без противоречие са приели, че при съществено нарушение на
задълженията по настоящия договор наемателят дължи на наемодателя неустойка в
размер на наемната цена за съответната година, независимо дали наемодателят се
е възползвал от възможността да прекрати договора по т.7.2.1. Съгласно чл.
6.1.10 от процесния договор наемателят се е задължил да осигури на морския плаж
водно спасяване, включващо осигуряване на нормативно определен брой спасители и
спасителни постове и осигуряване на нормативно определеното оборудване на
спасителния пост/спасителната станция. В чл. 11, ал. 1, т.1 и чл. 12 от
Наредбата за водоспасителната дейност и обезопасяването на водните площи е уредено, че спасителен
пост се разкрива на разстояние до 100 м брегова ивица на водна площ, подлежаща
на максимално обезопасяване, като
личният състав на спасителния пост се състои
най-малко от двама спасители, единият от които е старши на поста. При носене на
дежурството единият от тях наблюдава непрекъснато прилежащата на поста зона на
спасяване, а другият има готовност за предприемане на спасителна акция.
Дежурството е ежедневно за времето от 8 до 18 ч. От
приложените трудови договори и договора между ответника и „Интернешанъл Уотър
Рескю“ ЕООД е видно, че е договорено наличието на спасители на процесния плаж,
но не се установи по безспорен начин, че са изпълнени нормативните изисквания
за бройката на спасителите, които фактически са се намирали на спасителните
постове през периода на проверката.
Също така съгласно чл.
6.1.10 „ж“ от Договора във вр. с чл. 10, ал. 6 от ЗУЧК задължение на наемателя
е да постави нормативно изискваните указателни табели с информация за морския
плаж. Също така изискване на наемателя е било да осигури за своя сметка
техническото оборудване на морския плаж, съгласно ЗУЧК със съоръжения,
технически средства и преместваеми обекти за извършване на задължителните
дейности по осигуряване на водно спасяване, по обезопасяване на прилежащата
акватория, здравно и медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане на
плажа в периода от време не по-късно от 01.06 и не по-рано от 30.09 септември
на съответната година /чл.6.1.8 във вр. с чл. 6.1.10 „д“/. От свидетелските показания
не се установи по безспорен начин датата на премахване на близките и далечни
плавателни знаци, но и двамата разпитани свидетели не опровергават факта, че
към края на септември плавателните знаци са премахнати.
От всички доказателства по
делото в тяхната съвкупност се установи, че ищецът е изпълнил своите задължения
по договора. Нормативно признато му е – чл. 22б ЗУЧК, а и е договорено в чл.
5.3 от Договора, че министъра на туризма може да осъществява контрол върху
отдадените на концесия обект. При осъществяване на своите функции и видно от Заповед № т-РД-16-180/17.06.2016г.
министъра на туризма е наредил извършване на проверки на място за изпълнение на
задълженията на наемателите на морски плажове от определени в заповедта
длъжностни лица. Видно е от приложените Констативни протоколи за извършени
проверки, че същите са осъществени от лица, оправомощени от министъра на
туризма. Единствено лицето Г. М., подписал констативния протокол от
23.09.2016г. не е в списъка на оправомощените лица, но разпитан в съдебно
заседание той дава показания, че в самата заповед за командировка за определена
задача, може да се сменят лицата, които ще извършат проверката.
Установи се, че ответното
дружество е неизправна страна по сключения на 30.06.2015г. Договор. На
25.08.2016г. и втори път – на 23.09.2016г. са извършени проверки на място на
плаж „Атанасовска коса“, като са установени описаните по-горе нарушения.
Недоказано остана твърдението на ответника, че не са уведомявани за извършената
проверка, на която са констатирани допуснатите нарушения. Видно е, че с писма
изх.№Т-26-К-136/02.09.2016г. и изх. №Т-26-К-146/29.09.2016г. същият е уведомен
за установените нарушения и е поканен в тридневен срок да отстрани
неизпълнението – чл. 8.9 от Договора.
Поради гореизложеното
ответникът следва да бъде осъден да изплати на ищеца дължи неустойка в размер,
изчислена от вещото лице на 45 001лв. по чл. 8.8 от Договора,
представляваща неустойка в размер на наемната цена за съответната година, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
С оглед на изложените аргументи и предвид
уважаването на иска следва в полза на ищеца да се присъдят и търсените
разноски. Съобразно приложен списък на разноските на ищеца се дължат разноски в
размер на 4180лв. /заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение/. Поради уважаване на иска в пълен размер, то на ответника не
следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Кари Бийч“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ №7, Бизнес център „Орион“, ет.3, офис 8, представлявано от
управителя В. А. В. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на
туризма – Николина Ангелкова, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ №1 сумата от
45 001лв. /четиридесет и пет хиляди лева и една стотинка/, представляваща неустойка
по чл. 8.8 от Договор №РД-02-28-30 ведно със законната лихва върху сумата от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Кари Бийч“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ №7, Бизнес център „Орион“, ет.3, офис 8, представлявано от
управителя В. А. В. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на
туризма – Николина Ангелкова, с адрес: гр. София, ул. „Съборна“ №1 сумата от
4180лв. /четири хиляди сто и осемдесет лева/– съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен
съд – гр. Бургас в двуседмичен срок
от връчване на препис от него от страните.
СЪДИЯ: