РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1273/30.6.2022г.
гр.Пловдив, 30 . 06 . 2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
четиринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 486 по
описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по
реда на чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.
Мрежови
експлоатационен район Пловдив - гр.Пловдив, ул.Хр.Г.Данов № 37, булстат 1752013040134, представлявано от Н.А. – ръководител
на МЕР Пловдив /в хода на делото – Г.Х., л.212/ с процесуален представител Д.С.
– юрисконсулт обжалва
принудителни административни мерки /ПАМ/ – предписания, основани на чл.404 ал.1
т.1 КТ, обективирани в Протокол за извършена проверка
№ ПР 2201571/09.02.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Смолян.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на предписанията с искане за отмяната им. Заявено
е, че неоснователно е цитиран чл.150 КТ, тъй като нормата е препращаща и чл.262 КТ съдържа няколко хипотези, а проверяващият орган не е конкретизирал точно по
кая от хипотезите следва да се изплати увеличения размер. Счита се за
неправилна констатацията за наличие на извънреден труд, положен от цитираните в
протокола лица, извън установеното им по график работно време от 8 часа : СИРВ се
въвежда с едностранен акт на работодателя – заповед и едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работно време по чл.142 ал.2 КТ –
работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено СИРВ. В случая ръководител на МЕР Пловдив е издал Заповед №
156/11.06.2019г., с която е въведено СИРВ с календарен период на отчитане – три
месеца, като с въвеждане на СИРВ се дава възможност на работодателя по-гъвкаво
да определя заетостта на работника или служителя, който извършва работа в режим
на график и с позоваване на чл.142 ал.2 и 3 КТ е изтъкнато, че работодателят
може да установи сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/ с
продължителност от 1 до 4 месеца. Това е форма на отчитане /изчисляване/ на
работното време, при която установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен по-продължителен период от време. При това
изчисляване следва да се има предвид нормата за целия избран период, а не по
отделни месеци. Тоест, въвеждането на сумирано изчисляване не означава, че
работниците и служителите ще работят повече, а че положените часове труд могат
да се разместват така, че средно за периода да се получи същата норма. При
периоди от няколко месеца общата норма на работното време се определя като сбор
от общата сума на часовете през съответните месеци. Твърди се предвид това, че в
т.2, т.4, т.6, т.7, т.9, т.11, т.13 административният орган не се е съобразил с
целия отчетен период, който е 3 месечен, видно от заповед № 156/11.06.2019г., а
е извършил проверката за конкретния месец. Посочено е, че ако работното време
се изчислява сумирано, извънреден труд ще бъде отработена работата извън
установената за периода на сумиране норма за редовната продължителност на
работното време. В случая видно от присъствените форми за съответните периоди
по т.2, т.4, т.6, т.7, т.9, т.11, т.13 – не е бил полаган извънреден труд, за
който да се изплати възнаграждение. Счита се, че несъобразяването на
контролните органи с целия отчетен период води до нарушение на чл.35 и чл.36 АПК. В протокола не е отбелязано, че е взета предвид заповедта от 11.06.2019г.
на ръководител МЕР Пловдив, с която е въведено СИРВ с календарен период на
отчитане три месеца, което води до извод за несъобразяване с всички относими към случая факти и обстоятелства. В жалбата е
заявено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и разноски по делото.
В уточняваща
молба /л.66/ жалбата е допълнена с твърдение, че оспорваните ПАМ са постановени
на основание чл.3 ал.4 от Наредба № 2/22.04.1994г. за реда за установяване
задължение за дежурство или за разположение на работодателя и контролните
органи не са съобразили разпоредбата на чл.13 ал.1 ЗНА – актът по прилагане на
закона губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично
отменяне на закона съобразно обсега на отменяването. Цитираната наредба следва
да се счита за мълчаливо отменена на основание чл.13 ал.1 ЗНА, считано от
18.12.2020г., тоест през процесния период – 2021г.
посоченото правно основание – чл.3 ал.4 от наредбата е неприложимо с влизане в
сила на ЗИД на КТ, тъй като считано от 18.12.2020г. не е налице правно
основание за третиране на изработените часове като „извънреден труд“. Същите са
изработени в рамките на предвидения график за служители и при липса на
превишаване на отработеното време над определената норма от часове за
съответния тримесечен период. Заявено е, че предвид специфичния характер на
сектор енергетика и по-конкретно непрекъснатостта на преноса на електрическа
енергия, както и необходимостта от своевременни действия при аварии с оглед
осигуряване на електроснабдяване на неселението, за определена група служители
– вкл. и посочените в т.1 до т.13 от протокола, е въведен график за
разположение. В тази вр. е заявено, че в случай, че
електромонтьор, който е „на разположение“, се наложи да работи след общо установеното
за МЕР работно време от 8 до 16.30ч., съгл. заповед № 159/11.06.2019г., но в
рамките на установения конкретно за него график – т.е. работно време „на
разположение“, на същия се осигурява задължителната междудневна/междуседмична почивка след приключване на осъществяваната
от него работа. Въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът
или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд
през цялото време, това време трябва да се счита за работно време, е разгледан
в решения на ЕС, напр. Решение от 3.10.2000г. по дело С-303/98 – съдът е приел,
че когато работникът или служителят изпълнява задълженията си „на повикване“,
работно време е само времето, през което действително е положен труд и
възложената последователно работа на ротационен принцип представлява работа на
смени по см. на чл.2 ал.5 и ал.6 от директива 93/104 относно определени аспекти
от организацията на работното време. Предвид цитираната практика на ЕС и при
съобразяване с действащото национално законодателство се счита, че не е имало
пречка за въвеждане на режим на работа – на повикване по график за служителите,
чиято дейност е свързана с поддържане с оглед непрекъснато и сигурно
осъществяване на дейността „пренос на електрическа енергия“.
В писмени
съображения по същество на спора се поддържат аргументите от жалбата и
допълненията към нея и е изтъкнато, че сумарно изчисляване на работното време по
същността си представлява организация на работния процес, при който се отчита
работното време за цял календарен период, в случая три месеца, без оглед на
това – колко точно се работи през отделните дни, включени в този период. В този
случай нормативно установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време
и целия положен труд през този период следва да бъде обхванат при отчитането в
края на периода, вкл. и часовете на фактически извършената работа през времето
на разположение. В тази вр., едва в края на отчетния
период за работодателя следва да възникне задължението за отчитане и изплащане
на евентуално положения извънреден труд от работника или служителя, като се
сумират всички отработени часове от лицето за периода и се сравнят с нормата
работни часове за същия интервал от време. Дали нормата е превишена или не, се
преценя в края на отчетния период и преценката не може да бъде направена за
отделни дни или за отделни месеци. Както е посочено в жалбата – в конкретния
случай административният орган не се е съобразил с целия отчетен период, който
е 3 – месечен, а е извършил проверка за конкретен месец и посоченото е
констатирано от в.л. в раздел V.Заключителна
част на СИк.Е. Вещото лице е посочило, че не се
констатира надвишаване на броя отработени часове в края на всеки отчетен
период.
- Ответникът
Дирекция „Инспекция по труда” – Смолян /Д ИТ – Смолян/ се представлява от ст.юрисконсулт
В.П.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на оспорените
предписания с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В писмено
становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване на
административния акт с материалния закон. За неоснователно се счита твърдението
на жалбоподателя относно издадени ПАМ при неправилна квалификация на
нарушенията като такива по чл.150 КТ, тъй като именно тази норма вменява
задължение на работодателя да заплаща положен от работниците и/или служителите
извънреден труд. Неоснователно е според ответника и твърдението за непосочена
хипотеза от чл.262 КТ, тъй като в обстоятелствената част на Протокол за
извършена проверка № ПР22011571 от 09.02.2022г. изрично са посочени факти и
обстоятелства, при които са извършени нарушенията. Заявено е, че е ноторно известно, че вида и квалификацията на установените
нарушения се извлича както от издадения административен акт, така и от цялата
преписка, въз основа на която е издаден. По отношение твърдението за
неприложимост на Наредба № 2/22.04.1994г. за реда за установяване задължение за
дежурство или разположение на работодателя е посочено, че не е налице отмяна на
КТ, за да бъде приложим чл.13 ЗНА – КТ е изменен и допълнен по отношение на
някои от правните норми, поради което е недопустимо да се счита, че наредба №
2/22.04.1994г. е мълчаливо отменена. Според съдържанието на Протокол за
извършена проверка № ПР22011571 от 09.02.2022г. – ясно, точно и конкретно, за
всеки от работниците/служителите, полагали извънреден труд, е посочен периода,
в който извънредният труд е полаган, часовете и графиците, и правилно е
констатирано не само, че работодателят не е заплатил така положения извънреден
труд, но и че тези работници/служители не са били своевременно уведомени за
промените в утвърдените графици, преди започване на работа по тях, което
обстоятелство е също съществено нарушение на трудовото законодателство. Според
представен с преписката график за месец декември 2021г. – работодателят е
начислявал и заплащал полагания от работниците и/или служителите извънреден
труд, което оборва твърденията в жалбата. Видно от представените по преписката
допълнителни споразумение на работниците в предприятието – след промяната на
заеманите от тях длъжности, считано от 01.04.2021г. за тях е въведено подневно изчисляване на работното време с 8 – часов работен
ден. Счита се за неоснователно позоваването на Заповед № 156/11.06.2019г. на
Ръководителя на МЕР Пловдив, която е влязла в сила на 01.07.2019г., тъй като с
нея работодателят цели да прикрие полагания от работниците и служителите
извънреден труд.
- Окръжна
прокуратура-Пловдив не участва по
делото.
По отношение страни в съдебното производство се съобразиха разпореждания
от 22.02.2022г. и от 28.02.2022г. вр. с постъпила на 04.03.2022г.
уточняваща молба от Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр.Пловдив /МЕР/,
ул.Хр.Г.Данов № 37, булстат 1752013040134,
представлявано от Н.А. – ръководител на МЕР Пловдив – заявено е, че жалбата е
подадена от името на Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр.Пловдив /МЕР/,
ул.Хр.Г.Данов № 37, булстат 1752013040134,
представлявано от Н.А. – ръководител на МЕР Пловдив и МЕР Пловдив е работодател
по см. на §1 т.1 ДР КТ /вкл. е поделение на ЮЛ Електроенергиен Системен
Оператор ЕАД, гр.София/. Оспорените предписания /ПАМ/ са с адресат -
„работодател“ по отношение МЕР – Пловдив, ЕИК на който е посочен в
административния акт – в обстоятелствената част и в т.14 относно документална
проверка - Мрежови експлоатационен район Пловдив - гр.Пловдив е посочено за
работодател, вкл. подпис в предписанията е положен за работодателя от Н.А. -
ръководител на МЕР Пловдив.
Оспорените
предписания – принудителни административни мерки /ПАМ/, са връчени на
оспорващото лице – работодател, на 10.02.2022г. Жалбата е подадена на
22.02.2022г. – в срок и от адресат на неблагоприятен акт, поради което оспорването
е допустимо.
1. С обжалваните
предписания, обективирани в Протокол за извършена
проверка № ПР 2201571/09.02.2022г. е предписано на основание чл.404 ал.1 т.1 КТ
: 1. На В.Т.В. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за
извънреден труд, положен от него през времето на разположение на 09 октомври
2021г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба № 2 за реда за установяване задължение за
дежурство или разположение на работодателя във вр. с
чл.150 КТ; 2. На В.Т.В., З.А.Х., И.Д.К., Д.П.П. и Т.А.П.
да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънреден труд,
положен от тях в работни дни през месец октомври 2021г. в извън установеното им
по график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.;
3. На И.Х.Б. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за
извънреден труд, положен от него през времето на разположение на 22 май 2021г.,
съгл. чл.3 ал.4 от Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство
или разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 4. На В.Т.В., И.Д.К. и Т.А.П. да се изплати трудово възнаграждение в
увеличен размер за извънредния труд, положен от тях в работни дни през м.май
2021г. в извън установеното им по график работно време от 8 часа, в
съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 5. На З.А.Х. и Т.А.П. да се изплати
трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през времето на разположение на 12, 19, 25 и 26
юни 2021г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба № 2 за реда за установяване задължение
за дежурство или разположение на работодателя във вр.
с чл.150 КТ.; 6. На Р.С.Г. да се изплати трудово възнаграждение в увеличен
размер за извънредния труд, положен от него в работни дни през м. юни 2021г. в
извън установеното му по график работно време от 8 часа, в съответствие с
изискванията на чл.150 КТ.; 7. На Т.А.П. да се изплати трудово възнаграждение в
увеличен размер за извънредния труд, положен от него в работни дни през месец
юли 2021г. в извън установеното му по график работно време от 8 часа, в
съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 8. На В.Т.В., З.А.Х., И.Х.Б. и Т.А.П. да се изплати трудово възнаграждение
в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях през времето на
разположение на 14, 07, 08 и 01 август 2021г., съгл. чл.3 ал.4 от Наредба № 2
за реда за установяване задължение за дежурство или разположение на
работодателя във вр. с чл.150 КТ.; 9. На В.Т.В., З.А.Х.,
И.Д.К., Д.П.П., И.Х.Б. и Т.А.П. да се изплати трудово
възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях в работни
дни през м. август 2021г. в извън установеното им по график работно време от 8
часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 10. На З.А.Х. и Р.С.Г. да се
изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен
от тях през времето на разположение на 04 и 18 септември 2021г., съгл. чл.3
ал.4 от Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или
разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ.;
11. На З.А.Х., И.Д.К. и Д.П.П. да се изплати трудово
възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен от тях в работни
дни през месец септември 2021г. в извън установеното им по график работно време
от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150 КТ.; 12. На В.Т. и И.Д.К. да
се изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд,
положен от тях през времето на разположение на 07 и 28 ноември 2021г., съгл.
чл.3 ал.4 от Наредба № 2 за реда за установяване задължение за дежурство или
разположение на работодателя във вр. с чл.150 КТ.;
13. На В.Т., И.Д.К., Д.П.П., И.Х.Б. и Т.А.П., да се
изплати трудово възнаграждение в увеличен размер за извънредния труд, положен
от тях в работни дни през месец ноември 2021г. в извън установеното им по
график работно време от 8 часа, в съответствие с изискванията на чл.150
Кт. 13-те предписания са със срок на изпълнение
11.03.2022г.
Предписанията са
основани на чл.404 ал.1 т.1 КТ – „Принудителни административни мерки“ /ПАМ/ :
„За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400
и 401 по своя инициатива или по предложение
на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2006 г., бр. 77 от 2010 г., бр.
7 от 2012 г.) да дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по
социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за
информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и
служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски
дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването
на здравословни и безопасни условия на труда;“. Според чл.405 КТ :
„Принудителните административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват
по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка.”.
Предписанията са обективирани в Протокол за
извършена проверка № ПР 2201571/09.02.2022г., съставен от главни
инспектори в Д ИТ – Смолян /А.Язова и В.Овчаров/ -
контролни органи. Екземплярът на протокола от преписката е подписан от двете
длъжностни лица, л.126. За същите по делото е приета длъжностна характеристика
/л.342 и сл./ за длъжност „главен инспектор“ в Д ИТ – Смолян, според която
основната цел на длъжността е осъществяване на ефективен контрол по спазване на
изискванията на законодателството в областта на трудовите правоотношение във
всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се
провежда обучение. В обхвата на областите на дейност е интегриран контрол в
областта на трудовите отношения, здравословните и безопасните условия на труд и
насърчаване на заетостта, който контрол е и пряко задължение на главните
инспектори. Пряко задължение е и предприемане на ПАМ за отстраняване на
констатирани нарушения при извършени проверки.
В обстоятелствената част на предписанията са посочени следните данни : В чл.28
ал.1 б.“б“ от Правилника за вътрешния трудов ред в Електроенергиен системен
оператор ЕАД работодателят е установил сумирано отчитане
на работното време за длъжностите : оператор и ел.монтьор-оператор в
ел.подстанции и електромонтьор, подстанции-отговорник, на период 3 месеца
/л.178 и сл.; л.181/. Според правилника – чл.28 ал.1 т.“б“, работното време се
изчислява сумирано – в часове, за посочените длъжности. Със Заповед №
194/28.06.2019г. ръководителят на МЕР – Пловдив, на основание чл.139 ал.5 КТ и
чл.3 от Наредба № 2/22.04.1994г. за реда за установяване задължение за
дежурство или за разположение на работодателя, е установил задължение за
разположение на работодателя извън територията на мястото на работа на
работниците и служителите, изпълняващи длъжностите, посочени в заповедта –
електромонтьор, подстанции-оператор ТМ към сектор Ел. подстанции,
електромонтьор подстанции в сектор Ел.подстанции – АРГ по ел.подстанция,
инженер телекомуникации и др. /л.173 и сл. – осем длъжности/. За работниците и
служителите, изпълняващи тези длъжности, се установява режим на разположение на
работодателя с ежемесечна заповед и предварително утвърден график. В обстоятелствената
част на предписанията са отразени проверени документи по отношение на работници
и служители на длъжности : електромонтьор, подстанции – оператор ТМ /В.Т.В.; И.Х.Б.; З.А.Х./ и И.Д.К., Д.П.П., Т.А.П., Р.С.Г., на които не са посочени длъжностите, които са
заемали в проверения период. По отношение на тези лица са проверени : графици
за работа на персонала в сектор подстанция – ОРГ и отчет /форма 76/ - л.127 и
сл., л.26 и сл., както и ведомости за заплати – за м.октомври
2021г.; м. май 2021г.; м. юни 2021г.; м.юли 2021г.; м. август 2021г.;
м.септември 2021г.; м.ноември 2021г.; справки за повикванията по време на
разположение на работниците от сектор Подстанции за периода /л.144а и сл./ - 01-08.08.2021г.,
09.08.-15.08.2021г., 01.09.-26.09.2021г. Част от преписката са трудови
договори, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики за лицата,
посочени в предписанията като работници/служители на ЕСО ЕАД, МЕР Пловдив
/л.190 и сл./ - З.Х. – работник, длъжност електромонтьор, подстанции; Р.Г. – ел.монтьор, П/Ст. /електромонтьор, подстанции в сектор Ел.подстанции;
И.Б. – работник, електромонтьор, подстанции –
ел.подстанция Смолян и ел.подстанция Пампорово; Д.П. – работник,
оператор, ел.подстанция в ел.подстанция Смолян; И.К. - работник,
електромонтьор, подстанции в сектор Ел.подстанция; В.В. – работник, електромонтьор, подстанции в
сектор Ел.подстанции; Т.П. – работник, оператор, ел.подстанция
в ел.подстанция Пампорово.
Според чл.16 от Правилника за вътрешния трудов ред, работата е при сменен
режим. В чл.28 ал.1 б.“в“ от правилника е посочено, че работното време се
изчислява сумирано – в часове месечно за длъжности, работещи при 8 часов
работен ден, когато се налага работа в дните на седмична почивка с оглед
осигуряване на непрекъснато електроснабдяване, предотвратяване на аварии,
смущения и др.планови мероприятия, в който случай промяната на режима на работа
се установява със заповед на работодателя – изпълнителен директор или
ръководител на МЕР. В ал.4 на чл.28 е посочено, че при сумирано изчисляване на
работното време нормата в часове се определя, като законоустановената
продължителност на работния ден се умножи по броя на работните дни за месеца. В
ал.5 от чл.28 е отразено, че при сумирано отчитане на работното време в края на
всеки месец се изготвя присъствена форма и в нея се посочват реално
отработените часове от служителите/работниците през периода, като работните
часове се изравняват в рамките на периода, в който е въведено сумирано отчитане
на работното време. „В края на периода положителната разлика между нормочасовете и действително отработените часове се отчита
и заплаща като извънреден труд.“. Преписката съдържа Инструкция за установяване
на задължение за работниците и служителите да бъдат на разположение на
работодателя в Електроенергиен системен оператор /ЕСО/ ЕАД /л.176 и сл./. Същата
според чл.1 е разработена в съответствие с Наредба № 2/22.04.1994г., изд. на
основание чл.139 ал.5 КТ и е съобразена със специфичния характер на работата в
ЕСО ЕАД. В заповедта са посочени длъжностите, за които може да се организира
задължение за разположение /чл.5/. Преписката съдържа и Заповед №
156/11.06.2019г., изд. от ръководителя на МЕР Пловдив /л.172/, основана на
чл.141 ал.1 и чл.142 ал.2 и ал.4 КТ, чл.9а ал.1 от НРВПО и вр.
с организация на работното време в МЕР Пловдив, което означава, че заповедта е
представена на контролните органи при извършване на документалната проверка по
случая : установено е сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/ с
календарен период на отчитане три месеца
за длъжности : ръководител, опорен пункт; оператор, опорен пункт; електромонтьор,
подстанции – оператор ТМ; електромонтьор, ТМ подстанции – отговорник;
електромонтьор, подстанции – отговорник; оператор, електрическа подстанция;
електромонтьор, подстанция – оператор; съгл. чл.9а ал.1 от НРВО – едновременно
с установяване на СИРВ по чл.142 ал.2 КТ, е упълномощен заместник-ръководител
МЕР-Пловдив, да утвърждава поименни графици на работниците и служителите в МЕР
Пловдив, МЕПР Пазарджик и МЕПР Смолян за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване; индивидуалната норма на работното време за
тримесечния период на отчитане за всеки работник трябва да е равна на законоустановената.
В обжалвания административен акт не са коментирани Заповед №
156/11.06.2019г., изд. от ръководителя на МЕР Пловдив и ежемесечните заповеди,
с които е наредено на работниците и служителите да бъдат на разположение на
работодателя извън територията на предприятието за месеците май, юни, юли,
август, септември, октомври, ноември – 2021г., през които задължението им да
бъде осъществено съгласно утвърдените поименни графици за съответните звена на
МЕР Пловдив - с №№ 227 /29.04.2021г., 283/31.05.2021г., 387/29.06.2021г.,
452/27.07.2021г., 528/27.08.2021г., 592/28.09.2021г., 659/29.10.2021г.
Ежемесечните заповеди са представени с жалбата /л.20 и сл.; повторно
представени от жалбоподателя част от заповедите при обвързка
с графици за работа на персонала за всеки от изброените по-горе месеци и
графици за разположение на работодателя за всеки месец, л.208 и сл./, а
трудовите договори, допълнителни споразумения и длъжностни характеристики на
лицата, отразени в предписанията – с уточняваща жалбата молба /л.68 и сл./. От
трудовите договори и допълнителните споразумения е видно сключването им с
ръководителя на МЕР, наричан работодател и място на работа – МЕР Пловдив,
работно място – МЕПР Смолян, подстанция Смолян. Заповед № 156/11.06.2019г.,
изд. от ръководителя на МЕР Пловдив за сумирано изчисляване на работното време
е била изискана от ответника с призовката по чл.45 ал.1 АПК /л.122/.
След проверка на представените документи е прието за установено, че за
посочените в предписанията лица и месеци – фактически извършена работа през
времето на разположение не е отчетена и заплатена като извънреден труд, според
график за работа на персонала, отчет /форма 76/ и фишове за заплата; не е
изплатено трудово възнаграждение в увеличен размер за извънреден труд, положен
в работни дни от съответните месеци, в извън установеното по график работно
време от 8 часа.
Контролните органи приели, че са налице извършени нарушения на : чл.3 ал.4
от Наредба № 2/22.04.1994г. за реда за установяване задължение за дежурство или
за разположение на работодателя : „Фактически извършената работа през времето
на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд.“; чл.150 КТ : „За
положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер
съгласно чл. 262.“ вр. с чл.143 ал.1 КТ : „Извънреден
е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време.“.
Заповед № 194/28.06.2019г. за определяне режим на разположение на
работодателя извън територията на района, т.е. извън установеното за тях
работно място, които по разпореждане да се явят на работа за изпълнение на
неотложни действия при аварии/или аварийно възстановяване на ел.захранване е
основана на : чл.139 ал.5 КТ /“За някои длъжности поради особения характер на
работата може да се установява задължение за дежурство или за разположение на
работодателя през определено време от денонощието. Редът за установяване задължение
за дежурство и за разположение на работодателя, максималната продължителност на
времето и редът за отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет.“/,
чл.3 от Наредба № 2/1994г. /ал.1 – „Когато особеният характер на работата
налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори
задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя
извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост
трудовата си функция“/ и Инструкция за установяване на задължение на
работниците и служителите да бъдат на разположение на работодателя /л.176,
177/.
Заповед № 156/11.06.2019г., с която е наредено установяване на сумирано
изчисляване на работното време с календарен период на отчитане три месеца е основана
на : чл.141 ал.1 и чл.142 ал.2 и ал.4 КТ /„Когато характерът на производствения
процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.;
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при
условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.; С колективен
трудов договор по чл. 51б може да бъде определен период за сумираното
изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които
може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12
месеца, се установяват с наредбата по ал. 2.“/, а съгл. чл.142 ал.3 КТ – „В
случаите на ал. 2 работодателят определя период, за който се установява
сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца.“ –
в конкретиката на фактите 3 месеца; чл.9а ал.1 от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските /НРВПО / - „Едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ
работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3
години след края на периода. Работодателят запознава работниците или
служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях.“; чл.16,
чл.19 и чл.29 от Правилника за вътрешния трудов ред.
2. Към страните
са отправени указания по доказателствената тежест и
във вр. с доказателствата /л.51/ и се съобрази чл.171
ал.4 АПК : „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.“. В
хода на съдебното производство са представени допълнителни писмени
доказателства /а някои и повторно спрямо съдържащите се в преписката/ и е
приета СИк.Е /л.347 и сл./.
Според
заключението на съдебната експертиза : Работниците, за които в Протокол № ПР
22011571/09.02.2022г. е предписано да се изплати възнаграждение за извънреден
труд за изработени в повече часове са седем
лица, за които са представени таблично данни за извънреден труд в часове,
период и основание. В.В. има и двете основания –
извънреден труд и разположение за месеците 05 – извънреден труд, 08 -
разположение, 10 – разположение и извънреден труд и 11.2021г. – разположение и
извънреден труд; З.Х. има и двете основания – извънреден труд и разположение за
месеците 06 - разположение, 08 – разположение и извънреден труд, 09 –
разположение и извънреден труд, 10.2021г. – извънреден труд; И.К. има и двете
основания – извънреден труд и разположение за месеците 05 – извънреден труд, 08
– извънреден труд, 09 – извънреден труд, 10 – извънреден труд и 11.2021г. –
разположение и извънреден труд; Д.П. има и двете основания – извънреден труд и
разположение за месеците 08 – извънреден труд, 09 - разположение, 10 –
извънреден труд и 11.2021г. – извънреден труд; Т.П. има и двете основания –
извънреден труд и разположение за месеците 05 – извънреден труд, 06 –
разположение, 07 – извънреден труд, 08 – разположение, 10 – извънреден труд и
11.2021г. - извънреден труд; И.Б. има и двете основания – извънреден труд и
разположение за 22.05.2021г. – разположение; м.08 – разположение и извънреден
труд, м.11.2021г. – извънреден труд и Р.Г. – м.06 – извънреден труд и
м.09.2021г. – разположение. Експертът е установил грешка в предписанията –
посочено е за И.Б., че на 03.08.2021г. е работил 12 ч. и е предписано изплащане
на извънреден труд, като според графика за м.08.2021г. – на този ден лицето е било
в болнични /л.143/.
С проверка на
графиците и отчетна форма 76, в.л. е установило следното заложено и отработено
работно време за всяко от лицата /л.347 гръб/ : за м.05 – по график 136ч и
отработено – 136ч., като Д.П. е в болнични; за м.06 – по график 176ч и
отработено – 176ч, като Д.П. е в болнични; за м.07 - по график 176ч и
отработено – 176ч; за м.08 - по график 176ч и отработено – 176ч; за м.09 - по
график 160ч и отработено – 160ч; за м.10 - по график 168ч и отработено – 168ч;
за м.11 - по график 176ч и отработено – 176ч. Предвид констатацията е последвал
извод, че не е налице надвишаване на броя отработени часове в края на всеки
отчетен период.
Посочено е, че
сумираното изчисляване на работното време е начин на отчитане на работното
време, при който продължителността на работното време през отделни работни дни
може да надвишава или да е по-малка от продължителността на работното време по
трудовия договор на лицето, но балансът на работното и свободното време се
спазва средно за периода, въведен за сумирано отчитане. С озоваване на чл.9г от
НРВПО е отразено, че отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време са повече от нормата работно време, се отчитат за извънреден
труд по реда на чл.149 КТ пред инспекцията по труда. Таблично е представен
отчетения труд според приложените по делото график на работа и график на
разположение на всеки от работниците, посочени в предписанията /л.347 гръб,
л.348/ - според данните и проверка на графиците и отчетна форма 76 е последвал
извод – положеният от работниците труд е обхванат при отчитането ме, като в
това число и часовете извършена работа през времето на разположение. „Дните в
които е положен повече от 8ч труд е компенсиран с часове в по-малко труд в друг
работен ден. Общият брой отработени часове отговаря на 8 часов работен ден.“.
Периодът на сумарното отчитане на работното време, установено при
жалбоподателя е 3 месеца. Според съдържанието на предписанията, експертът констатира,
че Д ИТ – Смолян не е разглеждала периода на отчитане като тримесечен и
извършените констатации са ограничени в рамките на един календарен месец.
Цитиран е чл.9а ал.2 от Наредбата за работното време / През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените
поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността
на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са
утвърдени./ и е посочено, че от приложените графици е видно, че няма месец, в
който част от тези 7 работника да не са в болнични или отпуск. „Тоест,
променяна е числеността на заетите работници“. Цитирани са и чл.9а ал.3 /
Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по
графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време, определена по чл. 9б./, чл.9б и чл.9г от наредбата. Тъй като при
жалбоподателя периодът за сумарно отчитане на работното време е тримесечен, в
края на този период следва да се установява наличието на извънреден труд.
Експертът не е установил надвишение на броя
отработени часове в края на всеки отчетен период. Положеният от работниците
труд е обхванат при отчитането му. В това число и часовете извършена работа
през времето на разположение. Периодът на сумарното отчитане на работното време
установено при жалбоподателя е три месеца – Д ИТ – Смолян не е разглеждала
периода на отчитане като тримесечен. Извършените констатации са ограничени в
рамките на един календарен месец.
Експертизата е приета без оспорване и възражения от страните. Съдът я цени
като компетентно и обективно изготвена, с приложени специални знания и въз
основа на доказателствата по делото.
3. Разпоредбата
на чл. 404 ал. 1 КТ установява правната възможност и правомощието на
контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива или по предложение
на синдикалните организации да прилагат принудителни административни мерки. Съгл.
чл.399 ал.1 КТ : „ ( доп., бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.)
Цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на
труда и социалната политика.“, която съгласно чл. 4 ал. 1 т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", осъществява дейността си, като упражнява
цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности. Главна дирекция "Инспектиране на труда" с нейните 28
териториални поделения – дирекции "Инспекция по труда", разположени в
административните центрове на областите, е част от организираната
специализирана администрация на агенцията – чл. 12 т. 3 от Устройствения
правилник на агенцията. Съгласно чл. 16 ал. 1 и ал. 2 т. 1 от цитирания
правилник, дирекциите "Инспекция по труда" са териториални поделения
към Главна дирекция "Инспектиране на труда" и осъществяват дейността
си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. При и по
повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и
има правомощия, установени в Кодекса на труда, като на основание чл. 21 ал. 4
т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда", при установяване нарушение на
законодателството, инспекторите прилагат принудителни административни мерки,
определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна
дейност. С оглед на това съдът намира, че ПАМ са издадени от административни
органи – главни инспектори в дирекция "Инспекция по труда" – Смолян,
разполагащи с материална и териториална компетентност, поради работното
място на лицата, по отношение на които са приети за извършени нарушения – МЕПР
Смолян, подстанция Смолян. Обектът на контрол в случая
е сектор Електрическа подстанция – Смолян, което е посочено в предписанията.
Предписанията представляват ПАМ съгл. чл.404 КТ поради което следва, че мястото
на нарушението и по-конкретно – обектът на дейност /работно място/ е от
значение за териториалната компетентност.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в предписаната от чл. 59 ал. 2 АПК
писмена форма - съдържа фактически и правни основания. Възражението за неточни
фактическите констатации касае материалната законосъобразност на акта.
Съгласно чл. 136 ал. 1
и 3 КТ
работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно
време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е
до 8 часа. Според чл. 142 КТ
работното време се изчислява в работни дни – подневно,
като в ал. 2 е регламентирана възможност работодателят да установи сумирано
изчисляване на работното време седмично, месечно или за друг календарен период.
След изтичане на избрания период на сумиране се прави сравнение между
фактически отработените дни и часове с полагащата се норма на работно време за
същия период – с работните дни и часове на петдневния календар по чл. 136 ал. 1
и 3 КТ.
Когато нормата отработено време е превишена, е налице извънреден труд.
Извънреден е трудът, щом се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител извън установеното работно време.
При сумираното изчисляване на работното време, щом продължителността на
работното време е надвишавала нормалната, не е била компенсирана с почивки в
края на отчетния период, налице е извънреден труд и той подлежи на заплащане по
чл. 262 ал. 1
т. 4 КТ, ако не е уговорен по-висок размер между страните.
В Правилника за
вътрешния трудов ред в ЕСО ЕАД /л.178 и сл.; л.314 и сл. – в цялост/ - р.IV Работно време и
почивки, чл.16 и сл. е предвиден сменен режим на работа, вкл. двусменен с
продължителност на смяната 12 часа за длъжностите : инженер, ел.монтьор –
оператор в ел.подстанции и електромонтьор, като в чл.19 ал.1 е посочен и сменен
режим на работа за МЕР. В чл.28 б.“б“ е посочено, че работното време се
изчислява сумирано – в часове, месечно, за длъжностите : оператор и
ел.монтьор-оператор в ел.подстанции и електромонтьор, подстанции – отговорник,
на период от 3 месеца. Разпоредбата е цитирана в обстоятелствената част от
предписанията, без да е съпоставена със заповед № 156/11.06.2019г. За седемте
лица, за които са описани данни от документалната проверка, са представени
трудови договори и допълнителни споразумения, които не са коментирани в частта
за работно време, но от друга страна се отнасят за конкретни длъжности в
обхвата на чл.28 б.“б“ от Правилника за вътрешния трудов ред. В изпълнение на
чл.28 ал.2 от правилника, на контролните органи са представени утвърдени от
работодателя графици за работа на персонала в сектор подстанция – ОРГ и отчет
/форма 76/, както и графици за разположение на работодателя по отношение на
7-те лица от сектор ел.подстанции – МЕПР Смолян, с които работниците са запознати
посредством положени подписи. В чл.28 ал.3, 4, 5 от правилника са
регламентирани правила за изменение на графиците, определяне нормата в часове и
изготвяне на присъствена форма. Изрично е посочено /чл.28 ал.5 пр.3 и 4/, че
работните часове се изравняват в рамките на периода, за който е въведено
сумирано отчитане на работното време, като в края на периода положителната
разлика между нормочасовете и действително
отработените часове се отчита и заплаща като извънреден труд. В графиците за
работа са отразени норма работни часове /май – 136, юни – 176, юли – 176,
август – 176, септември – 160, октомври – 168, ноември – 176, л.26 и сл./,
проверени от СИк.Е, при което не е установено надвишение на броя отработени часове в края на всеки
отчетен период. В съответствие с правилника е заповед № 156/11.06.2019г.,
издадена на основание правилника и чл.142 ал.2 КТ, чл.9а ал.1 от НРВПО, с която
е установено сумирано изчисляване на работното време /СИРВ/ с календарен период
на отчитане три месеца. Както бе посочено, заповедта е изискана от контролните
органи и представена – част от
преписката е, но не е съпоставена с относимото
към проверката съдържание на Правилника за вътрешния трудов ред. Следва да бъде
отбелязано, че неоснователно се поддържа по същество представянето на заповедта
с цел – прикриване на полаган извънреден труд. Същата е издадена преди
проверката – през 2019г. и касае конкретни длъжности, съответни на длъжностите,
посочени в правилника, за които е предвидено сумирано изчисляване на работното
време. При съпоставка с правилника и заповедта – т.3, по отношение на графиците
се установява, че същите са едномесечни спрямо календарния период на отчитане
на сумираното изчисляване на работното време, установен с цитираната заповед,
но съдържат норма работни часове, отработени часове за месец и всичко
отработени часове за тримесечие. В тази вр. е фактическият
извод на СИк.Е – първи въпрос е изисквал проверка за
брой отработени часове за тримесечни периоди /напр. от 01.04.2021г. до 01.07.2021г. и следващите/ и изчисление
дали има надвишение на броя отработени часове за
всеки отчетен период : експертът не е констатирал надвишение
на броя отработени часове в края на всеки отчетен период, при съобразяване с
установеният в заповедта период за сумарно отчитане на работното време – 3
месеца, в края на който следва да се проверява има ли наличие на извънреден
труд. Контролните органи не са възприели установеният със заповедта период на
отчитане на СИРВ – 3 месеца, без да обосноват извода си с конкретни факти и
обстоятелства, които да бъдат проверени при съдебното оспорване. Отричане
действието на заповедта, с която е установено сумирано изчисляване на работното
време с календарен период на отчитане – 3 месеца в случая не е основано на
конкретна фактическа установеност, при което следва, че предписанията не
съдържат фактическо основание за неприлагане на 3 м. период на СИРВ и
същевременно прилагане период от един календарен месец. Заповед № 156 влиза в
сила от 01.07.2019г. и отменя предходна заповед от 2014г., без да е посочено за
какъв период е действието й, но отсъстват данни за отмяна на заповедта, при
което следва, че действието й не е прекратено. Тоест, в случая може да бъде
прието, че работодателят е приложил чл. 142 КТ
и в ответното предприятие е имало установено сумирано изчисление на работното
време. СИк.Е установи, че според графиците и отчетна
форма 76 – положеният труд от работниците е обхванат при отчитането му, в което
число и часовете извършена работа през времето на разположение.
По отношение
времето на разположение преписката съдържа заповед № 194/28.06.2019г., която е
в сила от 01.07.2019г. и няма данни действието й да е прекратено. Тази заповед
е основана на чл.139 ал.5 КТ и чл.3 от Наредба № 2/22.04.1994г., като
фактическото й обосноваване произтича от естеството на дейността на конкретно
посочените в заповедта длъжности. Изпълнението на неотложни дейности при
аварии, аварийно възстановяване и поддържане на непрекъсваемост
на подаването на ел.енергия обективно изисква
от работодателя въвеждане на задължение за дежурство или за разположение на
работодателя. За осъществяването му в цитираната заповед е установен
документален ред, в съответствие с който са представени ежемесечни заповеди и
ежемесечни графици, с които съответните работници са запознати посредством
положени подписи на гърба на графиците за всеки от проверяваните месеци. Отсъства
документирано твърдение при проверката, че при полагане на подписите на лицата
или на някое от тях е въздействано върху волята им,
като и че същите /същото/ не са съгласни със съдържанието им.
Обхватът на
проверката във вр. с констатациите касае месеците
май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември – 2021г. В тази вр. е необходимо да бъде посочено, че в писмено становище
по същество представителят на ответника се позовава на информация за м.декември
2021г., каквато отсъства в оспорения административен акт. Внасяне на
допълнителни фактически основания, извън съдържащи се в акта не е допустимо да
бъде правено при съдебното оспорване, както и в становище по същество.
Фактически основания, на които административният орган не се е позовал - не
стоят в обхвата на преценката за законосъобразност, която обхваща фактически и
правни основания с приоритет на първопосочените.
Представените
трудови договори на 7-те лица съдържат текст за работно време и разпределение
на работното време : И.Б. – пълно работно време при двусменен режим на работа с
продължителност на смяната 12 часа и полагане на нощен труд, като разпределението
му е съгл. Правилника за вътрешния трудов ред, а допълнителното споразумение от
31.03.2021г. касае мястото на работа – от ел.подстанция Смолян и ел.подстанция
Пампорово на сектор Ел.подстанции и длъжността – от електромонтьр,
подстанции на електромонтьор, подстанции – оператор ТМ, и длъжностната
характеристика включва задължение за разположение на работодателя извън
установеното работно място по утвърден график – „Ел.монтьор подстанции –
оператор телемеханика /ТМ/ структурно звено : дирекция Пренос на ел.енергия,
МЕР; Д.П. – пълно работно време – работа на смени по график при сумирано
тримесечно изчисляване на работното време и полагане на нощен труд, при
идентични промени на работно място и длъжност като и.Б. – с допълнително
споразумение от 31.03.2021г. и идентична длъжностна характеристика; Р. Г. –
пълно работно време /осем часа/, като разпределението на работното време
препраща към Правилника за вътрешния трудов ред, а допълнителното споразумение
от 31.03.2021г. касае промяна на длъжността – от електромонтьор, подстанции на
електромонтьор, подстанции – оператор ТМ, с идентична длъжностна
характеристика; З.Х. – пълно работно време – 8 часа при трудов договор със срок
за изпитване и допълнително споразумение от 31.03.2021г. за промяна на длъжност
от електромонтьор, подстанции на електромонтьор, подстанции – оператор ТМ, с
идентична длъжностна характеристика; И.К. - пълно работно време – 8 часа при
трудов договор със срок за изпитване и допълнително споразумение от 31.03.2021г.
за промяна на длъжност от
електромонтьор, подстанции на електромонтьор, подстанции – оператор ТМ, с
идентична длъжностна характеристика; В.В. - пълно
работно време – 8 часа при трудов договор със срок за изпитване и допълнително
споразумение от 31.03.2021г. за промяна на длъжност от електромонтьор,
подстанции на електромонтьор, подстанции – оператор ТМ, с идентична длъжностна характеристика;
Т.П. - пълно работно време – работа на смени по график при сумирано тримесечно
изчисляване на работното време и полагане на нощен труд, при идентични промени
на работно място и длъжност като и.Б. – с допълнително споразумение от
31.03.2021г. и идентична длъжностна характеристика. Трудовите договори и
допълнителните споразумения на две от седемте лица изрично предвиждат пълно
работно време – работа на смени по график при сумирано тримесечно изчисляване
на работното време, а останалите препращат към Правилника за вътрешния трудов
ред, в който за длъжностите на посочените работници е еднозначно установено
сумирано изчисляване на работното време, което съгласно заповед № 156/11.06.2019г.
е с календарен период на отчитане три месеца. Тези данни ориентират към извод
за установено в случая от работодателя сумирано изчисляване на работното време,
съобразено с изискванията на ал. 3 на чл.
142 КТ /от 1 до 4 месеца/ и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските /НРВПО/ – чл.9а – 9г. Предвид този извод
следва, че заповедта за сумирано изчисляване на работното време е приведена в
изпълнение от работодателя. В реда на изложеното и с оглед разпоредбата на
чл.9г от НРВПО /“Отработените часове от работника или служителя, които в края
на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд
по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда.“/, според СИк.Е
– положеният от работниците труд е обхванат при отчитането му, вкл. часовете
извършена работа през времето на разположение. Фактическият извод е основан на
приложените графици и отчетна форма 76 – заложената норма за тримесечие не е
надвишена. Съобрази се във вр. с установените факти,
произтичащи от представената при проверката документация, че при сумираното
изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В
този случай продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите
на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се
запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата
работно време е превишена, ще е налице извънреден труд. В този см. е и
заключението по СИк.Е – „Дните, в които е положен
повече от 8ч труд е компенсиран с часове в по-малко труд в друг работен ден.
Общия брой отработени часове отговаря на 8 часов работен ден.“. Тоест, при
сумирано отчитане /изчисляване/ на работното време, извънреден труд би могло да
има в края на отчетния период, но в случая същият е три месечен и не е проверен
от контролните органи. Констатираната от експерта извършена компенсация и
данните от графиците водят до извод за отсъствие на превишение
и в рамките на месеца. Поради възможността отработеното в повече време да се
компенсира до края на определения период, е допустимо през един от дните или от
седмицата отработената норма да е по-голяма, а в други да бъде по-малка. Това
означава, че за всеки отделен месец работникът или служителят получава
договореното в трудовия договор възнаграждение и само при наличие на извънреден
труд, отчетен в края на периода, за него се заплаща възнаграждение според
уговореното в договора, но с не по-малко увеличение от 50 % /чл. 262 ал. 1
т. 4 КТ/. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края
на отчетния период.
Във вр. с констатациите в предписанията по т.2 относно
незапознаване на конкретните работници с промяна в утвърдения график за
м.октомври 2021г. съгл. чл.9а ал.1 пр.последно от НРВПО /“Едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ
работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3
години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите
с утвърдените графици преди започване на работа по тях.“/, се съобрази, че в
разпоредителната част от предписанията по т.2 отсъства предписана мярка към
работодателя във вр. с констатацията за нарушение на
чл.9а ал.1 пр.последно от НРВПО. Не е налице и предписание по отношение
констатацията в т.14 от обстоятелствената част на административния акт. Както
бе посочено по-горе във вр. с допълнителните факти,
въведени в писмени съображения по същество от процесуалния представител на
ответника, не е допустимо спрямо правото на защита на жалбоподателя позоваване
на фактически основания, различни от посочените в оспорения административен
акт. Ведно с това следва да бъде отбелязано, че за месеците от обхвата на
проверката са начислявани суми за „разположение“ – по т.10 от приложените
ведомости за заплати, вкл. за нощен труд – т.52 /напр. л.164 гръб – И.К.,
м.ноември; л.165 – В.В.; л.159 – Т.П., м.октомври и
др./, което обосновава извод за обхванат и заплатен труд от извършена работа
през времето на разположение. Действително във ведомостите за заплати за
м.декември 2021г. има начисления за извънреден труд /л.168 гръб и сл., т.122/,
но това съответства на данните от графика за работа на персонала и отчет /форма
76/ за м.декември 2021г. /л.166/ - видно е превишението
в цифрите на „всичко отработени часове за месеца“ по отношение цифри за график
и отработени в повече, вкл. „всичко отработени часове тримесечие“ – цифри за
график и отработени в повече. Информацията за м.декември 2021г. – макар извън
проверявания период разкрива коректност в отчитане и заплащане на отработеното
време, тъй като документите са изготвени преди проверката от м.01.2022г. – по
работни места и м.02.2022г. – по документи. При съпоставка с графиците за
работа на персонала и отчет /форма 76/ за проверяваните месеци от 2021г. е установимо съответствието, потвърдено от СИк.Е, между часове по график и отработени.
В
допълнение се отбелязва, че в сигнала до областен управител на област –
Пловдив, препратен до Д ИТ – Смолян /л.118-120/ е потвърдено уговорено работно
време – работа на смени при сумирано тримесечно изчисляване на работното време
и твърденията са били за превишена норма в края на отчетния период на работното
време за въведения период на сумирано изчисляване на работното време. Превишение не бе установено от СИк.Е
и същата не бе оспорена по реда на чл.200 ал.3 ГПК. Ведно с посоченото, в
колективния трудов договор от 21.01.2020г. /л.293 и сл.; КТД/, част VI. Работно време,
почивки и отпуски, е прието в чл.20, че страните са се споразумели по отношение
на работното време, в обхвата на което и графиците за работа на смени /в това
число и времето на разположение/, както и отчитането и изчисляването на
работното време – да се урежда с Правилник за вътрешния трудов ред и Инструкцията
за установяване на задължение за разположение /л.176, 177 – съобразена със
специфичния характер на работата/, вкл. при сумирано изчисляване на работното
време работодателят се задължава да осигури с графика за дежурство
отработването на нормочасовете /месечно или за друг
календарен период, но не повече от три месеца/. Съответно на приетото в КТД
/чл.23/ са представените при проверката Инструкция за установяване на
задължение за дежурство и за разположение и заповед № 194/28.06.2019г.
Извънреден е този
труд, който при сумарното отчитане е с обща продължителност, надвишаваща
определената стойност за съответния период на отчитане. В случая според
доказателствата от преписката, тъй като допълнителни не са представени в
съдебното производство - с изключение на КТД и част от документацията –
повторно, но в цялост, потвърден от СИк.Е е период на
сумирано изчисляване на работното време за период от три месеца, като в обхвата
на проверените от контролните органи месеци не е установено превишение
на броя отработени часове в края на всеки отчетен период и положеният от
работниците труд е обхванат при отчитането му, вкл. часовете извършена работа
през времето на разположение. Следва извод за неустановени предпоставките за
прилагане на принудителни административни мерки - задължителни предписания на
работодателя, издадени на основание чл. 404 ал. 1 т. 1 КТ.
Жалбата се приема
за основателна с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение /чл.78 ал.8 ГПК с препратка към Закона за правната помощ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ/ в
размер на 100 лв. и съдебни разноски за държавна такса – 50лв. и СИк.Е – 250лв. /общо 400лв./
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя принудителни
административни мерки – предписания, основани на чл.404 ал.1 т.1 КТ, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР
2201571/09.02.2022г. на Дирекция „Инспекция по труда” – Смолян.
Осъжда Дирекция
„Инспекция по труда” – Смолян да заплати на Мрежови експлоатационен район
Пловдив - гр.Пловдив, ул.Хр.Г.Данов № 37, булстат
1752013040134, съдебни разноски в размер на общо 400 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен
съдия :