О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13/8.1.2020г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На осми януари Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ:
Трайчо Атанасов
Румяна Петрова
като разгледа докладваното от съдия
Нанкинска
ВЧНД № 1406 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.243, ал.6 и 7 НПК по жалба на Л.Х.Х.
и Х.Г.Х. срещу определение на ВРС, ХХVІІ състав по ЧНД № 4939/2020 год.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прецени следното:
На 10.10.2019 год. ВРП е изготвила предложение за прекратяване на
наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК.
Срещу постановлението на прокурора е постъпила жалба от Л. и Х. Х, поради
което делото е изпратено на ВРС и е било образувано ЧНД № 4939/2019 по описа на
съда. Съдът е разгледал жалбата, преценил е, че същата е неоснователна и е
потвърдил постановлението на прокурора.
Настоящият състав на въззивният съд при запознаване с материалите по
делото прецени следното: Производството е било образувано за извършено деяние,
наказуемо по чл.206, ал.1 НК. Същото е приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство, което е било обжалвано от Л. и Х. Х.
Първоинстанционният съд е преценил, че от събраните по делото
доказателства не се установяват такива, от които да се направи извод, че е
налице обсебване на движими вещи и е потвърдил постановлението на
прокуратурата. Недоволни от първоинстанционния акт са останали пострадалите Х,
които го обжалват пред настоящата инстанция.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Х.Х. притежавал наследствен имот, находящ се в гр. Варна, с.о. „А.М",
ул. „Инж. Л.Д" № **. На мястото на съществуващите постройки двамата със
съпругата си- Л.Х. решили да построят жилищна кооперация. Строежът започнал
през 2007 г., като Х следвало да получат четири ателиета и таванско помещение.
До 2012 год. строежът не бил приключен, тъй като строителната фирма имала
финансови проблеми и Х заедно с техните деца - Р.Х. и Г Х., решили за собствена
сметка да купят строителните материали за довършване на сградата, а фирмата да
осъществи довършителните дейности.
Х не разполагали с необходимите парични средства, поради което сключили
заем с „Е Д Б Ф" АД, представлявано от свидетеля А Г Т. Те договорили да
получат сумата от 81 000 евро, а за обезпечение на същият сключили договорни
ипотеки, учредени върху обектите, които следвало да получат в изгражданата
сграда.
Първите 6 месеца вноските по кредита били погасяване редовно, а след това
Х преустановили плащането, тъй като изпитвали финансови затруднения.
В началото на февруари **** г. „Е Д Б Ф" АД завело изпълнителни дела
срещу Х, като по гр.д.№****/**** г. на ВРС бил издаден изпълнителен лист и по
него било образувано изпълнително дело в кантората на ЧСИ Д П Я. На 21.06.****г.
ЧСИ Я извършила опис на недвижими имущества на длъжниците сем.Х, за който бил
съставен и съответния протокол. На описа присъствал Хр.Х.. При описа на
четирите ателиета ЧСИ не констатирал обзавеждане в същите, а единствено теракот
и фаянс, както и наличие на вътрешна MDF дограма и външна PVC дограма. Х.
подписал изготвения протокол без забележки.
За погасяване на задълженията имотите били изнесени на публична продан, в
която участвал и взискателят. Дружество, представлявано от св.Тспечелило три от
ателиетата в имота - ателие №2, собственост на св.Р.Х., ателие №3 и ателие №4,
собственост на св.Г Х..
През март **** год. кооперацията получила Акт 16 и за 26.07.2017год. ЧСИ
насрочил въвод във владение на новия собственик на ателиетата. Към датата на въвода
задълженията на Х възлизали на 35 000 лв.
Няколко дни преди да се извърши въвода Х. и Л. Х си уговорили среща с Т,
на която освен тях тримата присъствали Р.Х. - С и Г Х., както и служители на св.
Т- Д.Аи Д.Р. Страните се разбрали
владението на обектите да бъде предадено доброволно, като било постигнато устно
споразумение намиращите се в ателиетата движими вещи /климатици, мебели и др./,
собственост на сем. Х и закупени лично от Х.Х., да не бъдат изнасяни от
ателиетата, като с тях бъде покрит остатъка от задължението към дружеството.
Били подписани приемо предавателни протоколи, в които по изрично настояване на Т,
длъжниците посочили, че нямат претенции към намиращите се в ателиетата движими
вещи. Опис на тези вещи към момента на предаване на тяхното владение не бил
изготвен. Такъв опис изготвен в някакъв по-късен момент и подписан от страните
по делото също не е представен. Липсва и писмено споразумение, касаещо
движимите вещи.
След получаване на владението върху имотите, дружеството започнало да ги
предлага за продажба заедно с намиращите се м тях движими вещи. Л. и Х. Х в
нито един момент не поискали връщането на вещите от дружеството, а директно
депозирали жалба пред ВРП в началото на 2019г., в която заявили, че са лишени
от възможността на получат и ползват вещите си. Те предявили претенции към
равностойността на тези вещи, като в жалбите си да ВРС и пред настоящата инстанция
изрично заявяват, че не желаят вещите, а тяхната равностойност.
При преценка на така установената фактическа обстановка
първоинстанционният прокурор, макар и с лаконични мотиви, е приел, че не е
налице извършено престъпление и е прекратил наказателното производство.
Първоинстанционният съд е разгледал депозираната пред него жалба,
преценил е събраните по делото доказателства и е приел, че атакуваното
постановление е правилно и законосъобразно.
В жалбата срещу първоинстанционния акт се излагат твърдения, че същото е
незаконосъобразно, тъй като при правилно изяснена фактическа обстановка е
направен неправилен краен извод за субективна несъставомерност на деянието.
Въззивната инстанция намира, че след преценка на събраните по делото
доказателства, правилно е било прекратено наказателното производство, а
мотивите на първоинстанционния съд са задълбочени и съобразени с фактите по
делото.
Реално по делото са проведени разпити на всички лица, които имат някакво
касателство към казуса. Показанията им относно основните факти са еднозначни и
непротиворечиви. От тях категорично се установява описаната по-горе фактическа
обстановка. Установява се също така, че в нито един момент Х не са предявявали
претенции за връщане на движимите вещи. Това е видно и от техните показания,
депозирани по време на ДП, от които става ясно, че реално те не желаят връщане
на вещите, а тяхната парична равностойност. Подобно искане е направено и във
въззивната жалба.
Това обаче не води на извод за осъществен състав на престъплението
обсебване. Състава на това престъпление изисква извършителят да владее някаква
вещ на пострадалия и това да е на правно основание и в един по-късен момент да
промени отношението си към това владение и да се разпорежда с вещта като
собственик и да не признава, че вещта е чужда собственост или да се разпореди с
нея в своя или чужда полза. Възможно е също така да се оспорва собствеността и
чрез бездействие, като например да не се връща вещта на собственика при изрично
искане за това. Реално такива съставомерни елементи на престъплението не се
установяват от събраните по делото доказателства.
Отделно от това от събраните по делото доказателства не може да се
установи какви са били движимите вещи, останали в предадените във владение на Т.
Единственият опис на процесните ателиета, който може да бъде кредитиран
базкритично по делото, е извършен от ЧСИ Я през **** год., от който се
установява, че ателиетата са били без обзавеждане, а само с дограма и съответно
теракот и фаянс. По делото е приложен документ озаглавен „опис“ на движимите
вещи в ателиетата, като липсва информация от кого и при какви обстоятелства е
съставен този опис, доколкото липсва име на изготвилия го, подпис и дата на
изготвяне, подписи на страните по делото, същият не може да има доказателствена
стойност за действително останалите в обектите движими вещи.
Не се оспорва от жалбоподателите, че те са били наясно с последиците от
предаване на обзаведените ателиета, което собственоръчно са отразили и в
протоколите за тяхното предаване. По делото отсъстват и доказателства, двамата
да са поискали от св.Тили негов представител връщане на вещите, намиращи се в
ателиетата, дори напротив установява се, че те жалаят парична равностойност на
претендираните от тях вещи. По делото не са установени каквито и да било
разпоредителни действия от страна на Тс чужди вещи- нито фактически , нито
юридически , още по малко са установени
действия по своене на същите.
Всичко изложено до момента води настоящата инстанция на извода, че не са
налице доказателства, от които да се направи извод, че е осъществен състав на
престъпление по чл.206 НК.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че Л. и Х. Х са били измамени
от св.Тпри подписване на документите по добровалното предаване на владението на
ателиетата.
Настоящата инстанция намира и това твърдение за неоснователно, поради
следните съображения:
При въвеждането в заблуждение у
пострадалото лице първоначално не съществува представи за факти или
обстоятелства, мотивиращи действията на пострадалия, а дееца чрез свои активни
действия цели да създаде и създава неверни представи у заблудения въз основа,
на които той да формира решение за извършване на акт на имуществено
разпореждане. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото отсъстват
активни действия от страна на Тпо въвеждане или поддържане на заблуждение с цел
мотивиране на Х да извършат акт на имуществено разпореждане със свои движими
вещи. В същност доказателствата по делото са еднопосочни, че не Те поискал от
сем.Х да предадат намиращите се в ателиетата движими вещи, а след проведени
разговори помежду им в деня на предаване на владението на ателиетата, при
наличен остатък от около 35000 лева по дължим от тях кредит, той се е съгласил
да остойности въпросните вещи и да ги приспадне от дължимите вноски по кредита.
Именно поради това е било поставено условие от негова страна в протокола за
предаване на владението да бъде вписано, че лицата нямат претенции за
намиращите се в имотите вещи. В действителност две години след предаване на
владението на процесните ателиета такова приспадане на стойността на вещите не
е било извършено. Горното обаче не навежда на доказателства за умисъл за измама
от страна на Т. От доказателствата по делото не се установява Тда е целял
единствено да набави за себе си или за представляваното от него дружество
имотна облага, което прави несъставомерно престъплението измама. Във въззивната
жалба Х изрочно са посочиле, че не желаят връщане на вещите, тъй като те били
амортизирани, за което реално липсвата доказателства, но това доказва, че
реално вещите се намират в прехвърлените обекти и към настоящият момент и жалбоподателите
биха могли да си ги получат или да уредят чрез тях финансовите си
взаимоотношения с кредитиралото ги дружество. При тези обстоятелства настоящата
инстанция намира, че от данните по делото не може да бъде направен извод за
наличието на осъществен състав на престъпление по чл.209 НК.
Анализът на гласните и писмените
доказателства, водят на извода, че разследваното престъпление е субективно и
обективно несъставомерно, поради което правилно е било прекратено наказателното
производство от прокурора и това прекратяване е потвърдено от съда. Атакуваният
съдебен акт е мотивиран и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден
Водим от горното, Варненският
окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС, ХХVІІ
състав по ЧНД № 4939/2019 год. от 18.11.2019 год.
Определението е окончателно
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: