Р Е
Ш Е Н
И Е № 390
гр.Пловдив 26.03.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2745/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №3862/14.10.2019г. по гр.д.№3427/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено,че същия дължи на ищеца сумата от 5000лв.,представляваща главница по договор за паричен заем от 20.12.2014г. неформален,ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до пълното изплащане на задължението.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се отхвърли.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Предявена е искова претенция по реда на чл.422 от ГПК,като въззиваемата страна счита,че между страните са налице облигационни отношения поради сключения договор за заем,който макар и неформален е наличен,тъй като парите са били предадени на заемателя,а същия е издал разписка за получената сума.Нито разписката е оспорена като документ,частен,който е издаден от ответника и който официализира получаването на сумата от 5000лв.,нито пък е оспорен подписа под разписката,който се счита,че е положен от издателя на разписката.
Жалбоподателят не сочи конкретни доводи относно неоснователността на претенцията на ищеца,а само бланкетни такива,като в жалбата си сочи,че решението страда от липса на мотиви,което не отговаря на истината,тъй като първоинстанционния съд много задълбочено е анализирал представения по делото и приет доказателствен материал и е стигнал до единствения възможен извод,че сумата от 5000лв. е получена от ответника и същата се дължи на ищеца.,
Настоящата инстанция намира,че заведената искова претенция за сумата от 5000лв.,за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, се дължи от ответника,тъй като няма спор,че същата е получена от него и не са представени доказателства по делото,същата да е върната.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.Правилно районният съд е приел,че процесната сума се дължи от ответника,тъй като договорът за заем,макар и неформален е породил правни последици,тъй като сумата е бола предоставена от ищеца и получена от ответника,като за целта е била издадена и съответната разписка.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна,но такива няма доказателства по делото да са направени за инстанцията, поради което не следва да се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №3862/14.10.2019г. по гр.д.№3427/2019г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: