Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №3306 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г., Б.Г.Г., М.И.Г.
и Б.П.Г. твърдят, че на 14.09.2014 г. на обходен път в гр. Враца наследодателят
им Г.С.Г. е пострадал от ПТП, вина за което има водачът на товарна композиция -
влекач „Скания 440” с рег. № ********.
Поддържа, че от деликта наследодателят им получил множество телесни увреждания, които увреждания са били
несъвместими с живота и които са довели до смъртта му. Твърдят, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК -
З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС.
Ищецът М.И.Г. твърди, че е съпруга
на пострадалия Г.С.Г. и след смъртта му е изгубила спътника в живота си, което е
довело до силен психологически срив, останала е огромна пропаст, която нищо не
може да запълни, сама ще трябва да отглежда трите им дъщери, а психологическата
травма ще съпътства завинаги живота на семейството. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 130 000,00 лв., но с оглед
на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 30%, претендира
сумата 91 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП
– 14.09.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.
Ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г. и Б.Г.Г. твърдят,
че са дъщери на пострадалия Г.С.Г. и след смъртта му няма да могат да разчитат
на напътствията, съветите, материалната и морална подкрепа на техния баща, а
психологическата травма ще съпътства завинаги живота на семейството. Считат, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на от по 150
000,00 лв., но с оглед на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 30%, претендират сумата от по 105 000,00 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на ПТП – 14.09.2014 г. Претендират и
направените разноски.
Ищецът Б.П.Г. твърди, че е майка на
пострадалия Г.С.Г. и след смъртта му е изгубила сина си в разцвета на силите
му, а за един родител няма по-тежък и мъчителен психологически момент в живота
от този да загуби детето си преди неговия жизнен път да е изтекъл, а
психологическата травма ще съпътства завинаги живота на семейството. Счита, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 130 000,00
лв., но с оглед на наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в размер
на 30%, претендира сумата 91 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на ПТП – 14.09.2014 г. до окончателното плащане. Претендира и
направените разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД в
сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
механизма на процесното ПТП, вината на водача В.Г., както и наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на наследодателя на
ищците. Релевира и възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице.
Оспорва размера на сочените от ищците неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована от ответника, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице,
с което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е
техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 14.09.2014 г.
на обходен път в гр. Враца В.А.Г., управляващ влекач „Скания 440“ с рег. № ********
и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ********, е реализирал ПТП,
при което е причинил смъртта на наследодателя на ищците Г.С.Г..
Това обстоятелство се установява
и от представената по делото присъда №27/08.06.2016 г., постановена по НОХД №171/2015
г. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, влязла в сила на 02.12.2016 г., която
съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца и от съдържащите се в него
материали.
Видно от
описаната по-горе присъда, В.А.Г. е осъществил виновно деяние, съставляващо
престъпление по чл.343а ал.1 б. „б“ вр. чл.343 ал.1 в. „в“ вр. чл.342 ал.1 вр.
чл.54 НК, като на 14.09.2014 г. на обходен път в гр. Враца при управление на влекач „Скания
440“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ******** е нарушил разпоредбите на
чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост и е причинил смъртта на Г.С.Г..
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на влекач „Скания
440“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег. № ******** В.А.Г. е извършил виновно
противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 ЗДвП.
По
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на процесното ПТП – 14.09.2014 г. между ответника и собственика на влекач
„Скания 440“ с рег. № ******** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ с рег.
№ ******** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ
отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от
различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака
е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От
представеното по делото удостоверение за наследници №16229/24.09.2014 г.,
издадено от Община Враца, се установява, че ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г. и Б.Г.Г. са деца, а ищецът
М.И.Г. - съпруга, т.е. законни наследници на починалия при ПТП – Г.С.Г., и в
това си качество са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди.
От представеното по делото удостоверение за раждане от
*** ***, се установява, че ищецът Б.П.Г. е майка на починалия Г.С.Г., т.е. в
това си качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди.
От показанията на свид. С.Г.се
установява, че ищците са били сринати тотално след смъртта на наследодателя им.
Децата и съпругата му са разчитали изцяло на него, а след смъртта му животът им
се е променил. Свидетелят сочи още, че и петимата ищци все още тъгуват за
наследодателя им, а приживе емоционалната връзка между тя е била много силна.
От показанията на свид. И.И.се
установява, че децата на починалия са приели много зле смъртта му и досега не
са го прежалили. Приживе той се е грижил за всички, бил е много близък с децата
си. Свидетелят сочи още, че майката на починалия и към настоящия момент не може
да се утеши и само плаче.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с
мъката и страданията от загубата на тяхната наследодателка. Налице е
основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е починал бащата на три
от ищците, съпругът на една от ищците и синът на една от
ишците. Установи
се, че към датата на пътния инцидент починалият е бил на 38 г., съпругата му -
на 38 г., децата им съответно на 14, 17 и на 18 г., а майка му – на 70 г. Съдът
приема въз основа на показанията на разпитаните свидетели, степента на родство,
емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това ищците са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на
своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно – следствена връзка с
виновното противоправно деяние на водача, управлявал товарната композиция
„Скания“.
Доколкото
смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави
вредите от настъпването и от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи,
ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, то за
това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на
обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от
телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. Тъй като по
делото безспорно се установи, че между ищците и починалия е поддържана емоционална
връзка, изградена при взаимно разбирателство и подкрепа като между баща и деца,
като между съпруг и съпруга, като между син и майка, и отчитайки внезапната и
неочаквана смърт, а като такава и съпроводена и с изживяване, различно от
посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване, съдът
намира, че справедливостта изисква на ищците на бъдат определени обезщетения,
както следва: по 130 000,00 лв. за всеки един ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г., Б.Г.Г.,
сумата от 120 000,00 лв. за ищеца М.И.Г. и сумата от 110 000,00 лв.
за ищеца Б.П.Г.. Въпреки, че
трагичният инцидент се е отразил негативно върху емоционалната сфера на всички
ищци, децата на пострадалия момента на смъртта му са били непълнолетни, без
свой живот, и са понесли трудно загубата на баща си, а съпругата му е останала
завинаги лишена от близостта на своя дългогодишен партньор в живота, с когото
са създали дом, семейство и са отгледали
децата си. Загубата
на дете, към което ищецът Б.П.Г. е била силно привързана,
ще я съпътства през целия и живот. Тази загуба е
била внезапна, като впоследствие родителят е
лишен както от емоционалния контакт със своя син, така и от нейната
морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е
съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително отношение.
Настоящият съдебен състав намира
обаче за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Трайно
установената практиката на ВКС е приела, че влязлата в сила присъда има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението, а поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на
престъплението и е било предмет на изследване по конкретното дело /Решение
№55/2009г. на ІІ ТО на ВКС по т.д. № 728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е
приел, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно вида и размера на
определеното с нея наказание /Решение № 25/2012 г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.
№798/2011 г./. Следователно задължително за гражданския съд е установеното, въз
основа на което наказателния съд е определил вида и размера на наказанието. От
това се налага извода, че ако при определяне на наказанието, наказателният съд
е отчел съпричиняване от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан
от фактическите констатации на наказателния съд, свързани с приетото
съпричиняване при определянето на наказанието. Предвид прието в посочените две
решения на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази
възприетите факти, установени в присъдата на наказателния съд, свързани със
съпричиняване от пострадалия в два случая – ако съпричиняването е елемент от
фактическият състав на престъплението и е било изследвано от наказателния съд и
ако съпричиняването е било отчетено в наказателното производство при определяне
на наказанието. В случая по настоящото дело е налице втората хипотеза. Ето
защо, въз основа на вече констатираният механизъм на настъпване на процесното
пътно – транспортно произшествие следва да се прецени от настоящият съдебен
състав в каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на пътния
инцидент.
От показанията на свид. В.Г. се
установява, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, като
пострадалият е тичал бързо и е излязъл пред товарната композиция, като е
пресичал шосето от ляво на дясно.
От приетото по делото заключение на комплексната СМЕ и
САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е
настъпило след кръстовище в условията на тъмнина, при която водачите виждат
само в пространството, осветено от фаровете, а пешеходецът е имал възможност да
вижда фаровете на приближаващия се към него процесен автомобил от далечно
разстояние и е имал възможност да прецени, че предприетото от него пресичане е
опасно, могъл е да изчака и пропусне автомобилът да премине и тогава да
предприеме пресичане, като има данни, че пешеходецът е пресичал пътното платно
тичайки. Вещите лица сочат още, че на местопроизшествието не е имало очертани
пешеходни пътеки. От заключението се установява още, че в кръвта на пострадалия
е установено наличие на 3,68 промила алкохол, която концентрация отговаря на
тежка степен на алкохолно опиване. Тежката степента на алкохолно опиване се
характеризира с клинични прояви на токсичното въздействие на алкохола във
всички функции на централната нервна система, налице са груби нарушения в
мисловната дейност, подтиснатост на съзнанието – от сънливост до сопор и кома,
което води до извод, че при пострадалия е била налице нарушена преценка на
пътната обстановка, което е повлияло на способността за самозапазване при
реална или потенциална опасност.
Доколкото виновният водач е имал
обективната възможност да забележи пешеходеца като опасност още преди
последният да навлезе върху пътното платно /т.е. той е представлявал
препятствие за водачът на автомобила още преди да е стъпил на пътното платно,
съгласно ТР № 28/28.11.1984г. по н.д. № 10/1984г. на ОСНК на ВС/ е следвало да
очаква и внезапното пресичане на пътното платно от негова страна. Установи се
също така, че пострадалият също е имал техническа възможност да възприеме
посоката и направлението на увреждащия автомобил, преди да навлезе върху
платното за движение. Като не е осъществил това, пострадалият също не е
изпълнил законово предписаните задължения, в качеството му на участник в
движението по пътищата. Следователно се налага извода, че в конкретният случай
пострадалият, който се е предвижвал като пешеходец се е движил в нарушение на императивни
правилата, визирани в чл.113 ал.2 вр. ал.1 т.1 и чл.114 т.1 и т.2 ЗДвП,
изискващи от пешеходците при пресичане на платно за движение преди да навлязат
на него да се съобразят с разстоянията на приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение, както и да не навлизат внезапно и при
ограничена видимост на пътното платно. Доколкото безспорно се установи, че
поведението на пострадалия в конкретната пътна ситуация е било неправомерно, то
следва да бъде отчетен и неговият принос за настъпване на процесното ПТП. Ако
пешеходецът не беше предприел внезапно пресичане на пътното платно и беше
изчакал преминаването на намиращата се там товарна композиция обективно не би
се стигнало до настъпване на процесното събитие. Ето защо, съдът намира, че
неспазването на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалото
лице е в причинно – следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат,
тъй като чрез действията си то е допринесло за осъществяването на пътно –
транспортното произшествие. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема, че възражението от страна на ответника, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат нарушавайки разпоредбата на чл.113 ал.2 вр.
ал.1 т.1 и чл.114 т.1 и т.2 ЗДвП е доказано. Без
съмнение, състоянието на силно алкохолно опиване също е
допринесло за настъпване на процесното ПТП. Алкохолното
опиянение на пострадалия е било в степен, в която е повлияло
в значителната степен на поведенческите реакции на пострадалия пешеходец - върху тяхната предвидимост, налице е нарушена преценка на
пътната обстановка, което е повлияло на способността за самозапазване при
реална или потенциална опасност.
С оглед на така установеното е
налице основанието на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на присъденото по–горе
обезщетения с 30%, тъй като на толкова съответства приноса на пострадалия
пешеходец за настъпване на вредите – съзнателно е предприел рисковано пресичане
в опасен участък, какъвто е бил процесният. С оглед вмененото на водача на увреждащия автомобил общо
задължение по чл.20 ал.2 ЗДвП,
което изисква да предприеме такава скорост на движение, позволяваща му да спре
своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност,
избраната скорост се явява несъобразена с
наличните пътни условия по смисъла на
горецитираната разпоредба. Неспазването на чл.20 ал.2 ЗДвП означава непроявена дължима грижа от страна
на водача на увреждащия лек автомобил - фактор, който обуславя и правен извод,
че приносът му превишава значително този на пострадалия.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците и
определеният общ размер от по 130 000,00 лв. за всеки един
ищците Ц.Г.Г.,
Х.Г.Г., Б.Г.Г., от 120 000,00 лв. за ищеца М.И.Г. и от 110 000,00 лв.
за ищеца Б.П.Г.,
на същите е
дължима сума, както следва: по 91 000,00 лв. за всеки един
ищците
Ц.Г.Г., Х.Г.Г., Б.Г.Г., 84 000,00 лв. за ищеца М.И.Г. и 77 000,00 лв. за
ищеца Б.П.Г., които суми са паричния еквивалент на понесените от всеки един от тях неимуществени вреди.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявените от ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г., Б.Г.Г. искове се явяват
частично основателни до размера на сумата от по 91 000,00 лв. и като
такива следва да бъдат уважени до този размер и отхвърлени за разликата до
пълния претендиран размер.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният от ищеца М.И.Г. иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 84 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният от ищеца Б.П.Г. иск се явява частично основателен до
размера на сумата от 77 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищците Ц.Г.Г., Х.Г.Г., Б.Г.Г., на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата от по 3775,35
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ал.2 ЗА.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца М.И.Г., на
основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 3611,17 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца Б.П.Г., на
основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 3310,33 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА.
На основание чл.78
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 17 360,00
лв., представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от исковете в
размер на сумата от 48,52 лв., представляваща депозити за вещи лица, сумата от 2,43
лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 181,85 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – З.“ АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ц.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
действаща със съгласието на законния си представител и майка М.И.Г., Х.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, Б.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от по 91 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 14.09.2014 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 14.09.2014 г. на обходен път в
гр. Враца, ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на баща им Г.С.Г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния претендиран размер от по 105 000,00 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – З.“ АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.И.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 84 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2014 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 14.09.2014 г. на обходен път в гр. Враца, ПТП неимуществени
вреди, настъпили вследствие смъртта на съпруга и Г.С.Г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 91 000,00 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – З.“ АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.П.Г., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 77 000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2014 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 14.09.2014 г. на обходен път в гр. Враца, ПТП неимуществени
вреди, настъпили вследствие смъртта на сина и Г.С.Г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 91 000,00 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК – З.“ АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Адвокатско
дружество „О.К.“, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 18 247,55 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС
сумата от 17 360,00 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
Ц.Г.Г., ЕГН
**********, адрес: ***, действаща със съгласието на законния си представител и
майка М.И.Г., Х.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, Б.Г.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, М.И.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, и Б.П.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплатят на ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 232,80 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: