Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № .. от 27.01.2010 година, постановена по НОХД № ..../2009 година Г. районен съд е признал подсъдимия И. М. И. за виновен за това, че на 28.03.2009 година в с.П., община Г. О., чрез нанасяне на побой на Г. Р. Д. му причинил лека телесна повреда с разстройство на здравето по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 т.12, вр.чл.130 ал.1, вр.чл.54 и 36 ВК му наложил наказание от десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим. Признал подсъдимия за виновен, че по същото време и място противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на Г. Д. на стойност 167.82 лв., поради което и на основание чл.216 ал.1, вр.чл.54 и 36 НК му наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.23 ал.1 НК определил на И. едно общо наказание от десет месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи ефективно при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. Осъдил И. да заплати направените по делото разноски. Недоволен от присъдата останал служебният защитник на подсъдимия И., който като я обжалва твърди, че същата е неправилна, тъй като предявено му обвинение не било доказано по несъмнен и безспорен начин. Твърди, че наложеното на И. наказание е несправедливо, като несъизмеримо с настъпилите вредни последици. Моли въззивният съд да отмени присъдата или намали наказанието. Окръжният прокурор счита обжалваната присъда за правилна, обоснована, мотивирана и законосъобразна. Счита наложеното наказание за справедливо и предлага на съда да потвърди присъдата. Жалбоподателят в съдебно заседание лично поддържа жалбата, така както е заведена. Заявява, че е виновен и че не иска нищо от въззивната инстанция. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция, след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които същият е приел за безспорно установена фактическа обстановка. Пред въззивната инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства, водещи до промяна във фактическата обстановка, поради което и въззивния съд намира същата за безспорно установена, такава, каквато е приета от районния съд, а именно: На28.03.2009 година след 17 часа св.Д. отишъл в дома на жалбоподателя И. и двамата консумирали алкохол. Към 18.30 часа от работа се прибрала св.Т. – съпруга на жалбоподателя. Виждайки, че двамата са повлияни от алкохола св.Т. отишла в дома на св.Д. при неговата съпруга – св.М. Двете заедно се върнали в дома на жалбоподателя и св.М. показани св.д. да се прибират. Жалбоподателят станал агресивен, започнал да ругае св.М., а на св.Т. нанесъл удари с юмруци по тялото. Двете жени, уплашени от това поведение тръгнали обратно за дома на св.М.. Около 20 часа св.Д. също си тръгнал към дома. Св. Т. и М. чули крясъците на жаллбоподателя, който викал „Ще те убия”. Т. излязла навън и видяла Д. да се прибира по улицата, а след него тичал жалбоподателят и да крещи, че Д. му е взел телефона. Излязла и св.М.. Забелязвайки я жалбоподателят насочил гнева си към нея, като й се заканил с убийство. И тя се прибрала обратно в дома си. На улицата останали жалбоподателят, св.Д. и св.Т.. Д. отрекъл да е взел телефона на жалбоподателя и последния се нахвърлил върху него и започнал да налага удари по цялото му тяло и главата с юмруци. Повалил го на земята и продължил на го рита. Жалбоподателят прекратил нанасянето на ударите и си тръгнал, а двете жени помогнали на Д. да се прибере в къщи. В този момент жалбоподателят се върнал обратно, прескочил оградата и продължил да сипе закани. Хвърлил по Д. маса от винкелово желязо със стъкло за плот, хвърлил и начупил пет броя пластмасови табуретки, всичките поставени на двора. След като начупил тези вещи жалбоподателят отново прескочил оградата и започнал да хвърля павета от улицата вътре в двора на къщата , по покрива на същата. Тези действия на жалбоподателя продължили до късно след полунощ. Тримата свидетели – Д., Т. и М. стояли през цялото време заключени в къщата. Те не могли да извикат органите на реда поради липса на телефон. Представената по делото съдебно медицинска експертиза установява по безспорен начин, че на Д. са причинени посттравматичен оток и хематом на лява орбита и лява скула, порезна рана на лява скула, хематом в дясно слизащ към шията, хематом на дясна лопатка, порезна рана с липса на тъкан на дясна китка, порезна рана на лява китка. Вещото лице дава заключение, че така описаните увреждания отговарят да са причинени по начин и време, съобщени от пострадалия. Относно порезните рани дава заключение, че същите могат да бъдат нанесени както от остър режещ предмет, така и от камъчета с остри ръбове от настилката, на която е бил съборен пострадалия. Вещото лице дава заключение, че в резултат на нанесените телесни увреждания на Д. е било причинено разстройство на здравето, изразяващо се в болка и страдание, както и затруднение на движението на дясната ръка за не повече от 20 дни. Вещото лице оценител дава заключение, че стойността на унищоженото от жалбоподателя имущество е (табуретки, цигли, стъкла и т.н.) 167,82 лв. Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и фактически не се спори от страните по делото пред въззивната инстанция. При така установената фактическа обстановка районният съд правилно и обосновано е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатите му обвинения. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд, че телесната повреда е нанесена по хулигански подбуди. Непровокирания с нищо побой е поведение, което грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. Липсват данни по делото нанасянето на побоя да е било провокирано от поведението на Д., да е в резултат на трайно установени лоши отношения или други подобни. Въззивният съд споделя изцяло и изводите на районния съд относно наличието на обективна и субективна страна на престъплението по чл.216 НК. Двете деяния са извършени от жалбоподателя при форма на вина – пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено опасния характер на извършеното, неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Правилно и обосновано районният съд е признал подсъдимия за виновен да е извършил престъпленията по чл.131 т.12, вр.чл.130 ал.1 НК и по чл.216 ал.1 НК. При определяне на наказанията районният съд е отчел всички обстоятелства, имащи значение за това. Пред въззивния съд не се сочат нови обстоятелства, които да водят до извод за несправедливост на наложените наказания – десет и четири месеца лишаване от свобода. Същите са законосъобразни, съответстват на обществената опасност на деянията и на дееца. На основание чл.23 НК районният съд определил общо наказание от десет месеца лишаване от свобода, което жалбоподателят да изтърпи ефективно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на районния съд, че не са налице предпоставките на чл.66 НК. С поведението си до момента (видно от свидетелството за съдимост и характеристичните данни) по отношение на жалбоподателя целите на наказанието не могат да бъдат изпълнение без то да бъде изтърпявано ефективно. Поради изложеното въззивният съд намира, че оплакването на жалбоподателя за неправилност и несправедливост на присъдата е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При извършената пълна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло. Водим от горното и на основание чл.338 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № ... от 27.01.2010 година, постановена по НОХД № .../2009 година от Г. районен съд като правилна и законосъобразна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |