О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 177
гр. Перник, 09.09.2019 г.
Пернишкият окръжен съд,
наказателно отделение, в закрито заседание на девети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Баталски ЧНД № 251/2019 г. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред окръжния съд е
по чл.345 и следващите от НПК.
Образувано е по частна жалба от частния жалбоподател Н.А.Г.
от *** чрез защитника му адвокат В. Б. против определение от 15.07.2019 г., постановено
по нохд №00941/2019 г. по описа на РС-П.. С обжалваното определение Н.А.Г. е
осъден да заплати направените от частния обвинител по нохд №00941/2019 г. разноски
за адвокатски хонорар на упълномощения от него повереник адвокат Я. Д. Д..
В жалбата се развиват доводи за това, че определението е
неправилно и немотивирано, а присъденият хонорар в полза на частния обвинител е
значително завишен. Сочи се, че фактическата и правна сложност на делото не
предполагат определеното от съда възнаграждение, доколкото и в рамките на
производството не е предявяван граждански иск. На това основание се иска
въззивната инстанция да намали размера на присъденото възнаграждение до
минималния размер от 400,00 лева, определен в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/Наредбата/.
Срещу частната жалба е подаден отговор от В. Х. П. –
пострадал, чрез неговия повереник адвокат Я. Д., с който се изразява несъгласие
с изложеното във въззивната частна жалба. Сочи се, че в чл.13, ал.1, т.3 от
Наредбата е предвидено в случаи, в които деянието е станало на пешеходна
пътека, възнаграждението да бъде 800,00 лева. Сочи се, че повереникът е
участвал и на фазата на досъдебното производство, явил се е и на предявяването
на разследването, за което не е поискано отделно адвокатско възнаграждение.
Искането е да бъде оставена без уважение подадената жалба и да бъде
потвърденото атакуваното определение на РС-П..
Въззивният съд след като се запозна с доводите в жалбата,
с обжалвания съдебен акт и с доказателствата по делото намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
срока по чл.342, ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва, а разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови определението си съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство №896/2018 г. по описа на *** РУ
на МВР - П. е образувано по реда на л.212, ал.2 от НПК, а именно – със
започване на първото действие по разследването – извършване на оглед на
местопроизшествие във връзка с това, че на 03.12.2018 г. в ***, на кръстовището
на ул.“***“ с ул.“***“ при управление на МПС са нарушени правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на В. К. Г.,
като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3,
б.“а“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем
от 23.04.2019 г. Н.А.Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343,
ал.3, б.“а“, пр.2, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С молба вх.№192000-656/26.02.2019 г., към която е приложено и адвокатско
пълномощно от пострадалия, адвокат Я.Д. е поискал да бъде конституиран в
качеството на повереник на пострадалия В. Г. по ДП №896/2018 г. по описа на ***
РУ на МВР-П., както и е поискал изрично да му бъде предявено разследването по
чл.227 от НПК. Видно от протокол за предявяване на разследване от 27.05.2019
г., разследващият орган е предявил разследването по ДП №896/2018 г. на адвокат
Я. Д., при което е отбелязано, че същият няма искания, бележки и възражения. Впоследствие
прокурор от РП-П. е внесъл обвинителен акт срещу Н.Г. със същото обвинение,
както на досъдебното производство. Съдебното производство е започнало по общия
ред, проведено е разпоредително заседание, след което на основание сключено
между защитника на подсъдимия и прокурора е било сключено споразумение, като
делото е приключило по реда на Глава 29 от НПК с одобряването на споразумението
от съда.
При тези обстоятелства, решаващият съд правилно е ангажирал
отговорността на подсъдимия Н.Г. за разноските, заплатени от пострадалия,
конституиран в качеството на частен обвинител по делото, доколкото е приел, че
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият дължи направените
разноски от частния обвинител по делото. Тези съображения на районния съд и
постановения въз основа на тях съдебен акт са правилни и са в съответствие с
принципните положения, установени в процесуалния закон. Съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.3 от НПК "когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът
го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и
разноските, направени от частния обвинител или гражданския ищец, ако са
направили такова искане.". В случая е направено такова искане от
повереника на частния обвинител пред първоинстанционния съд, което е уважено с
постановеното определение. Както се посочи, от материалите по делото се
установява, че съдебното производство е започнало по общия ред, проведено е
разпоредително заседание, след което на основание сключено между защитника на
подсъдимия и прокурора е било сключено споразумение, като делото е приключило
по реда на Глава 29 от НПК с одобряването на споразумението от съда. Освен
това, повереникът на частния обвинител се е запознал с материалите по
досъдебното производство, явил се е за предявяване на разследването по
досъдебното производство вместо своя доверител и е участвал в първото заседание
по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3 от Наредбата - за защита на подсъдим по дело, при което за
престъплението се предвижда наказание до 10
г. лишаване от свобода, възнаграждението е 800 лева.
Обвинителният акт срещу Н.А.Г. е
за
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.2, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание от една до шест
години лишаване от свобода. Следователно, минималното възнаграждение за
оказаната адвокатска помощ възлиза на 800,00 лева, което не може да се приеме
за завишено, както се твърди в жалбата.
По изложените съображения въззивният съд в настоящия си
съдебен състав намира въззивната частна жалба за неоснователна и като такава
същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Пернишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение от 15.07.2019 г., постановено по
нохд №00941/2019 г. по описа на РС-П..
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: 1. 2.