Р Е Ш Е Н И Е № ...
гр. Враца, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: ЛИДИЯ КРУМОВА
Членове: ИВАН МАРИНОВ
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
с
участието на секретар Веселка Николова и
прокурор Николай Лалов, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова
ЧНД № 240 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане
за признаване и изпълнение на решение по дело № 15.0502898.4 от
25.06.2020 г., в сила от 01.08.2020 г., на несъдебен орган Полицейски президиум Рейн-Пфалц, гр. Шпайер, Федерална
Република Германия, срещу българския гражданин П.С.П., с последен известен
адрес: ***, роден на *** г. Искането е изпратено на основание
Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Към искането
е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение на немски език, с
превод на български език, както и заверено копие от решението, въз основа на което
е издадено удостоверението.
Участващият
в съдебното производство прокурор поддържа искането за признаване на решението,
като излага съображения, че са налице положителните процесуални предпоставки за
признаване и изпълнение на същото и липсват отрицателните такива, даващи
основание за отказ.
Засегнатото лице П.С.П. съгласно справка ГРАО по искане № 43/23.04.2021
г., е с постоянен и настоящ адрес:***. Същият е нередовно призован за съдебното
заседание. С оглед на това на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС
е допусната правна помощ на засегнатото лице, като за негов служебен защитник е
назначена адв. Г.П. ***. Последната в съдебно заседание поддържа становище, че
не са налице предпоставките за признаване и допускане на акта, с който е наложена
финансовата санкция. Твърди, че по делото липсват доказателства, че лицето
притежава имущество, получава доходи и има местоживеене или обичайно
пребиваване в Република България съгласно изискването на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Посочва, че в случая са налице и
предпоставките за отказ за признаване по чл. 35, ал. 1 т. 1-11 ЗПИИРКОРНФС, тъй
като в удостоверението липсват данни засегнатото лице да е уведомено, че има
право да обжалва решението и в какъв срок. Твърди, че от удостоверението не е
ясно по какъв начин е уведомено лицето за това, като същото е непълно, тъй като
не са попълнени всички графи. Поддържа и че представеното решение, с което е
наложена финансовата санкция, не е с превод на български език, като по този
начин не може да се установи дали удостоверението му кореспондира. Иска от съда
да остави искането за признаване на финансовата санкция без уважение.
Врачанският
окръжен съд, като изслуша становищата на страните в процеса и след като се
запозна с представените писмени доказателства, приема следното:
От
приложеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е видно, че
на лицето П.П. *** наложена финансова санкция в размер на 70,00 € за извършено от него пътнотранспортно
нарушение по § 3, ал. 3 и § 49 StVO /Наредба за
движението по пътищата/; § 24 StVG /Закон за движение по пътищата на Федерална
Република Германия/; 11.1.4 BKat /Каталог за
глобите/, изразяващо се в това, че на 17.04.2020 г. в 15:41 ч. в района на Meckel, на междуградски път В 51, при 1.970 км, в посока Trier, е превишил допустимата максимална скорост извън населени
места с 18 км/ч в качеството си на шофьор на товарен автомобил с регистрационна
табела СА *** ХН, като разрешената скорост е била 60 км/ч, а констатираната
скорост след приспаднат толеранс – 78 км/ч. В тежест на засегнатото лице П. са
възложени и разходи по административното
производство, довело до решението в размер на 28,50 €, при което
общият размер на финансовата санкция възлиза на сумата 98,50 €.
При
описаните по-горе фактически констатации и на основание чл. 16, ал. 7 от
ЗПИИРКОРНФС, във вр. с чл. 6 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съдът приема
искането за допустимо и основателно.
От посочения
в Удостоверението адрес на обичайно пребиваване в изпълняващата държава на засегнатото
лице е видно, че настоящият адрес на пребиваване на българския гражданин П.С.П.
***, обстоятелство, подкрепено и от изисканата справка от служба ГРАО. При това
положение и съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС,
компетентният съд, който следва да се произнесе по направеното искане, е именно
Врачанският окръжен съд.
Налице са
положителните предпоставки по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗПИИРКОРНФС за
уважаване на направеното искане – влязло в сила на 01.08.2020 г. решение на
несъдебен орган в държава-членка на Европейския съюз – Федерална Република
Германия, с наложена финансова санкция, за извършено правонарушение на
територията на издаващата държава. Спазени са изискванията и на чл. 4 и 5 от
ЗПИИРКОРНФС, като издаващата държава – Федерална Република Германия, е
изпратила на изпълняващата – Република България, Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР, преведено на български език и заверено копие от
решението, с което е наложена финансовата санкция. Представеното Удостоверение
е пълно и отговаря на решението за налагане на финансова санкция на Полицейски президиум Рейн-Пфалц, гр. Шпайер, Федерална
Република Германия, по дело № 15.0502898.4.
Не са налице
отрицателните предпоставки, даващи възможност за отказ от приемане на
изпратеното решение, изброени в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС. Както беше
посочено и по-горе, представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР е пълно и отговаря на решението на компетентния орган в издаващата
държава; срещу засегнатото лице П.П. няма данни за постановено или приведено в
изпълнение решение за същото деяние в друга държава, различна от издаващата /Федерална
Република Германия/ и изпълняващата /Република България/; по българското
законодателство – чл. 82, ал. 1, б. „а” ЗАНН не е изтекла давността за
изпълнение на постановеното решение; не е налице имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяния, които по българското
законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на
Република България или такива, които са били извършени извън територията на
издаващата държава; наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € -
общият размер на същата е 98,50 €; решението е постановено срещу наказателноотговорно
- по смисъла на чл. 26 ЗАНН физическо лице; в
Удостоверението изрично е посочено, че засегнатото лице е било уведомено,
съгласно законодателството на издаващата държава, за правото му на обжалване и
сроковете за това.
От описанието на
фактическата обстановка, изложено в решението за налагане на финансова санкция,
е видно, че извършеното от П.С.П.
административното нарушение попада в изключенията на чл. 30, ал. 2, т. 1
ЗПИИРКОРНФС –
деянието, за което лицето е санкционирано от несъдебния орган на Федерална
Република Германия, съставлява поведение, което нарушава разпоредбите за
движение по пътищата и за същото не се изисква двойна наказуемост. От отразеното в Удостоверението е видно, че производството е
било писмено и засегнатото лице е уведомено относно правото си да обжалва
решението, както и сроковете за обжалване. Същият не е обжалвал решението,
поради което то е влязло в законна сила на 01.08.2020 г.
В
правомощията на настоящия съд е да се произнесе единствено по наличието на
процесуалните предпоставки за признаване на немското решение, описани по-горе,
но не и по същество на постановеното с него.
По
направените от служебния защитник на засегнатото лице възражения, настоящият
съдебен състав намира следното: Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗПИИРКОРНФС съдът
признава решение за налагане на финансови санкции, при условие, че лицето,
срещу което е постановено решението, притежава имущество, получава доходи или
има местоживеене или обичайно пребиваване на територията на Република България,
като тези предпоставки са предвидени алтернативно. Безспорно по делото се
установява наличието на последната предпоставка – лицето да има местоживеене
или обичайно пребиваване на територията на Република България, тъй като от изисканата
по делото справка от служба ГРАО е видно, че настоящият адрес на пребиваване на
българския гражданин П.С.П. ***.
Неоснователно
е възражението, че представеното по делото удостоверение е непълно и са налице
предпоставките за отказ за признаване на решението, с което е наложена
финансовата санкция. В удостоверението изрично е отбелязано, че производството по
делото е било писмено и засегнатото лице е уведомено относно правото си да
обжалва решението, както и сроковете за обжалване. В удостоверението са
попълнени всички графи, необходими за преценката на съда дали искането за
признаване на решението за налагане на финансова санкция, е основателно,
отбелязани са основните пунктове, които законът изисква, поради което
настоящият съдебен състав приема, че не е налице непълнота на същото.
Що се касае
до възражението, че решението, с което е
наложена финансовата санкция, не е с превод на български език, следва да бъде
отбелязано, че ЗПИИРКОРНФС въвежда изискване в чл. 5, ал. 2 единствено за удостоверението
да бъде придружено с такъв превод.
При така
изложеното по-горе, Врачанският окръжен съд намира, че искането за признаване и
изпълнение на немското решение против лицето П.С.П. *** за наложена финансова
санкция следва бъде уважено. Съобразявайки официалния курс на БНБ към датата на
постановяване на решението, чието признаване и изпълнение се иска – 25.06.2020
г., равностойността на финансовата санкция от 98,50 € в български лева е 192,65
лв. /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 €/. След признаване на решението същото
следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение съобразно разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
За
признаване на решението и изпращането му на компетентния орган по чл. 6, ал. 2
от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде уведомен компетентният орган на издаващата
държава, както и Министерството на правосъдието на Република България.
При горните
съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА Решение по дело 15.0502898.4 от 25.06.2020
г., в сила от 01.08.2020 г., на несъдебен орган Полицейски президиум Рейн-Пфалц, гр. Шпайер, Федерална Република
Германия,
с което е наложена финансова санкция на българския гражданин П.С.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, в общ размер от 98,50 €, равностойни на 192,65 лв. по фиксиран
курс на БНБ към датата на постановяване на решението.
ПРЕПИС от
настоящото решение след влизането му в сила и Решение по дело № 15.0502898.4 от
25.06.2020 г., в сила от 01.08.2020 г., на несъдебен орган Полицейски президиум Рейн-Пфалц, гр. Шпайер, Федерална
Република Германия, да бъде изпратено на НАП – ТД – офис Враца за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен
съд – София.
ПРЕПИС от
решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на компетентния орган на
издаващата държава, както и на Министерство на правосъдието на Република
България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.