Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56
гр. Сливен, 23. 03. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на шестнадесети март, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 8 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Д.Й.Д., подадена
против Решение № 245 от 05.11.2021 г., постановено по АНД № 958/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ за
налагане на глоба Серия К № 4904937, издаден от ОД на МВР – Сливен, с който на Д.Й.Д.
като п. на „ДИКОМ“ ЕООД с ЕИК: *********, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага
съображения, че: Районният съд не е обсъдил аргументите на жалбоподателя за
приложението на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г./; не е изпълнено изискването на посочената разпоредба; липсва
яснота каква е първоначално отчетената скорост; не са представени доказателства
за всички белези и признаци от обективна страна на нарушението. Моли
обжалваното съдебно решение и процесният електронен фиш да бъдат отменени.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В
представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва
касационната жалба като неоснователна, излага съображения в подкрепа на
твърденията си за правилност на обжалваното съдебно решение и моли да бъде
оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 31.05.2021 г. в 15:50 ч. в област Сливен, по път І-6
км 379.800, при общо ограничение за извън населено място до 90 км/ч
и приспаднат толеранс от -3%, се е движил автомобил с Рег. № ВТ3300КТ с установена
скорост 124 км/ч., регистриран на „ДИКОМ“ ЕООД с ЕИК: *********, представлявано
от у. Д.Й.Д.. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARN CAM S1 № 11743СС, видно от приложените към преписката: Снимка № 0171066,
в която е отразено, че измерената скорост е 128 км/ч; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ с Рег. № 804р-2955 от
01.06.2021 г., в който са отразени: вида и номера на АТСС, датата на използване
на АТСС – 31.05.2021 г., местонахождението на мястото за контрол, общото
ограничение на скоростта, режима на измерване- стационарен, посоката за
задействане – в двете посоки, протокола за метрологична проверка на АТСС и
периода на годност за експлоатация, име, фамилия и подпис на служителя, начало
и край на работа на АТСС; Снимка на разположението на уреда, съпровождаща
Протокола за използване на АТСС; Протокол от проверка от 01.10.2020 г. на АТСС,
съставен от Началник Отдел ИСИС в Български институт по метрология;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. За установеното и заснето
превишение на разрешената скорост извън населено място, е издаден процесният
електронен фиш, с който на касационния жалбоподател е наложена глоба в размер
на 300 лева.
За да потвърди обжалвания електронен фиш,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; направил е извод, че при издаване на електронния фиш не
са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, и са спазени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.; счел е, че размерът на
наказанието е правилно определен.
Решението на Районния съд е
валидно, допустимо и правилно. Установените от
Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства.
Изводите на Районния съд са съобразени с установените по делото факти и с
приложимото право, поради което Районният съд в съответствие със закона и
обосновано е потвърдил обжалвания ЕФ. Административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален
ред за налагане на глоба с електронен фиш. Възраженията на касационния
жалбоподател са неоснователни.
Въз основа на доказателствата по делото,
Районният съд правилно е приел, че са спазени условията и реда за използване на
АТСС. Контролът е осъществен с АТСС, преминало метрологична проверка и годно за
експлоатация. В преписката се съдържа и Протокол за използване на АТСС, изготвен съобразно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на
посоченото място и време, и е технически изправно.
От доказателствата по делото е установено,
че процесният автомобил се е движил извън населено място с превишена скорост –
с превишение от 34 км/ч спрямо разрешената скорост извън населено място.
Измерената с АТСС скорост след приспаднат толеранс е 124 км/ч. За превишаване
на разрешената максимална скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч, в ЗДвП
е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 4,
която в разглеждания случай е приложена правилно. Издаденият електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, съдържа задължителните
реквизити, предвидени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Посоченото в
електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен.
Точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на автомобила
и регистрационният номер на автомобила са отразени в приложената към преписката
снимка, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за неспазване на изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. Видно от доказателствата по делото, за използването
на АТСС е попълнен протокол съгласно приложението, който е съпроводен със
снимка на разположението на уреда.
Не се споделя и възражението на
жалбоподателя за неяснота относно първоначално отчетената скорост. Видно от
Снимка № 0171066, измерената скорост на автомобила е 128 км/ч, поради което и
при съобразяване с правилото на чл. 755 от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, правилно от измерената
скорост са приспаднати 3% и в процесния ЕФ е посочена установена скорост от 124
км/ч.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесния електронен фиш, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 245 от 05.11.2021
г., постановено по АНД № 958 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Д.Й.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: