Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Жалбоподателят – „Л.”-, гр. С., длъжник по изпълнението по изп. дело № 7 по описа на държавен съдебен изпълнител при Великотърновски районен съд за 2010 година – претендира отмяна на наложен запор и извършен безкасов превод да суми от банкова сметка с доводи за незаконосъобразност на извършените действия. Изпълняемото право, предмет на цитираното по-горе производство, било погасено по давност, а това опорочавало действията на съдебния изпълнител. Налагането на запор върху банковата сметка на дружеството и извършеният превод по същината си представлявали предаване на движими вещи. Заради това жалбата се явявала допустима от гледище на чл. 435,ал.2 от ГПК Ответникът по жалбата - И. Х. Д., взискател, е изложил становище за неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител излага мотиви за недопустимост на жалбата. Въпросът за допустимостта на изпълнителното производство от гледище на упражненото от жалбоподателя възражение за погасителна давност бил решен с влязло в сила решение по чл. 435 и сл. от ГПК. Претенциите за ревизия на наложените запор и банков превод не попадали в приложното поле на чл. 435 от ГПК. Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на ответника по жалбата против жалбоподателя по изпълнителен лист с предмет парични вземания. Не е спорно налагането на атакуваните запор и безкасов паричен превод от запорираната банкова сметка на жалбоподателя към сметката на съдебния изпълнител. Изпълнителното производство е валидно образувано и отводът за погасителна давност не влияе на допустимостта да се извършват принудителни действия – влязлото в сила решение по в.гр.дело № 315 по описа на Великотърновски окръжен съд за 2010 год. Изложеното налага извод за неоснователност на жалбата. По аргумент за по-силното основание от чл. 435, ал.2 от ГПК тя се явява допустима. След като длъжникът по изпълнението може да се брани срещу изпълнителния способ отнемане на движима вещ, на толкова по-голямо основание същата възможност следва да му се признае и при принудително отнемане на суми. Обратният извод би оставил длъжника без възможност за защита срещу незаконно принудително изпълнение. Неоснователността на жалбата произтича от правомерността на атакуваните действия на съдебния изпълнител. След като въпросът за погасителната давност не е решен по исков път и на това основание изпълнителното производство е продължило, заявеният отвод за давност не може сам по себе си, без искова намеса, да предизвика прекратяване на изпълнението, а оттам и незаконосъобразност на атакуваните процесуални действия. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отхвърля, по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, жалбата на „Л.”-, гр. С. противИ. Х. Д. от гр. Д., ул. „Щ.” № 8а, с която се претендира отмяна на наложен запор върху банкова сметка на жалбоподателя и превод на сумата от 1110,95 лв. по сметка на съдебния изпълнител, извършени по изпълнително дело № 7 по описа на държавния съдебен изпълнител при Великотърновски районен съд за 2010 година, като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |