Р
Е Ш Е Н И Е № 141/29.11.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на
седемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2.СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Велина Митева и с участието на прокурора Димитринка Георгиева, разгледа
докладваното от съдия Вълчев КАНД № 148 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство
пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63, ал.1, изр.посл. ЗАНН във
връзка с чл.208-228 от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на Д.В.Й. ***, чрез адв. И.С. *** за проверка на Решение № 66/29.09.2022
г. постановено по анд № 20222310200077 по описа на Районен съд-Елхово за 2022
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 2309/2021 г. от 12.01.2022
г., издадено от Зам. директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с
което на Д.В.Й. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на
966.50 лева на основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ и са отнети в
полза на държавата на основание чл.233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на
нарушението, а именно: 25 /двадесет и пет/ броя гривни на конец и жълти топчета
със златна монета проба 585, с общ грамаж на златните изделия - монети в
гривните - 7.25 грама и 25 броя колиета с жълти топчета и със златни монети с
проба 585, с общ грамаж на златните изделия - монети в колиета 7.25 грама, с
обща митническа стойност 966.50 лева и е осъдена Д.В.Й. ***, съдебен адрес:***,
адв. И.С., да заплати на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници"
направените по делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на
100 лева.
В жалбата се твърди, че
решението на районният съд е незаконосъобразно, т.к.е неправилно и постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се претендира да
се отменят изцяло съдебния акт и наказателното постановление, като се присъдят
направените по делото разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание за касатора
се явява адв.С., която подържа съображенията в жалбата ведно с направените в
нея искания.
Ответната страна по касация
редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание, като с писмен
отговор оспорва жалбата с искане да се остави без уважение, като прави
възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар, каквото
възражение е направено и пред районния съд.
Участващият в процеса
прокурор счита, че са налице мотиви в първоинстанционното решение относно обстоятелството,
че пренасяните стоки не са за лична употреба, с оглед количеството на стоките и
идентичността на същите, а санкцията е определена съобразно правилата, поради
което следва да се остави решението в сила.
Касационната инстанция, след
проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата
отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
С Решение № 66/29.09.2022 г.
постановено по анд № 20222310200077/2022 г. Районен съд-Елхово е потвърдил
Наказателно постановление № 2309/2021 г. от 12.01.2022 г., издадено от Зам.
директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на Д.В.Й. ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 966.50 лева на основание
чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ и са отнети в полза на държавата на
основание чл.233, ал.6 от ЗМ стоките - предмет на нарушението, а именно: 25
/двадесет и пет/ броя гривни на конец и жълти топчета със златна монета проба
585, с общ грамаж на златните изделия - монети в гривните - 7.25 грама и 25
броя колиета с жълти топчета и със златни монети с проба 585, с общ грамаж на
златните изделия - монети в колиета 7.25 грама, с обща митническа стойност
966.50 лева и е осъдил Д.В.Й. ***, съдебен адрес:***, адв. И.С., да заплати на
ТД Митница Бургас при Агенция „Митници" направените по делото разноски за
осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100 лева.
За да постанови решението си
районният съд приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, че АУАН е
съставен съгласно разпоредбите на чл.40-43 ЗАНН и в него е описано по
изискуемия от закона начин твърдяното нарушение, като е конкретизирана и
нарушената законова разпоредба, изложени са обстоятелствата във връзка с
нарушението, като актосъставителят е посочил, че с деянието си жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл.233, ал.1 ЗМ и че при
издаването на атакуваното НП са спазени изискванията на чл.57 ЗАНН. Досежно материалноправната
законосъобразност съдебният състав е преценил процесното НП за издадено в съответствие
с материалния закон, като АНО правилно е определил митническата стойност на
стоките, правилно е определил административното наказание и не са налице
основанията за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Изводите на районния съд за законосъобразност
на издаденото наказателно постановление не се споделят от касационната
инстанция поради следното.
В настоящия случай
наказанието е наложено на основание чл.233, ал.1 ЗМ посочващ, че който пренесе
или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието
и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява
престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто
върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
Наказанието е наложено за
това, че на 29.10.2021 г. на МП „Лесово“ Д.В.Й. е пренесла през държавната
граница на Република България без знанието и разрешението на митническите
органи гривни на конец и жълти топчета със златни монети с проба 585-25 броя,
като общо грамажа на златните изделия-монети е 7,25 грама, както и 25 броя
колиета с жълти топчета и със златни монети с проба 585 - общо грамажа на
златните изделия – монети, в които е 7,25 грама, с общо тегло на колиетата и гривните 796
грама.
Доколкото се касае за внос
на златни изделия извън лимитите определени в чл.4, ал.1, т.2 от Наредба №
Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене
на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон на МФ, според който
пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни
в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от тях не
се декларира до следните размери: бижута и аксесоари от сплави на златото или
платината общо до 60 грама без оглед на съдържанието на златото или платината,
а чл.5 от Наредбата предвижда, че пренасянето през границата на страната на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над размерите,
посочени в чл.4, както и пренасяните във вид на прах или друг вид изделия със и
от благородни метали и скъпоценни камъни, невключени в чл.4, за или от трета
страна се декларира по реда на чл.9, то
приложими са разпоредбите на Валутния закон, на основание чл.14г от който е
издадена наредбата.
В тази връзка в случая
следва да намери приложение нормата на чл.18, ал.2 ВЗ, регламентираща санкцията
при допускане или извършване на нарушение по 14а, ал.1 ВЗ, касаещ специално
пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях
през границата на страната за или от трета страна, а не общата разпоредба на
чл.233, ал.1 ЗМ, както неправилно е сторил наказващия орган, което води до
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Поради това
първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон и
следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се
отмени атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
С оглед
изхода на делото следва да се уважи искането на касатора за присъждане на направени
по делото разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 900
(деветстотин) лева.
Съдът
приема направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
заплатено от насрещната страна и искането за намаляването му до минималния предвиден
в наредбата размер, за неоснователно, поради следното.
По
силата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата
на чл.18, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвижда, че ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, т.е. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението е 300 лева при интерес до 1000 лева.
Поради
това и доколкото с отмененото наказателно постановление е била наложена глоба в
размер на 966,50 лева, то 300 лева е минималния адвокатски хонорар за
процесуално представителство, защита и съдействие по делото за една съдебна
инстанция.
Ето
защо заплатения и присъден хонорар от 300 лева за касационната инстанция е на
фиксирания минимум и не подлежи на намаляване.
Не са
налице законовите предпоставки за присъждане на по-нисък размер и на разноските
направени пред районния съд.
За
осъществяването им е необходимо заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото.
На
първо място не се предполага, че следва да е налице изключителна правна и
фактическа сложност на делото, за да се заплати възнаграждение за адвокат над
минимално предвидения размер.
На
второ място не отсъства елемента фактическа и правна сложност, а същия е
обичайния за този тип дела, без да се отличава с отклонение в някаква насока,
поради което и твърдението в молбата в този смисъл е неоснователно.
На
трето място не е налице прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат, съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото,
т.к. за прекомерност не може да се приеме двукратното му увеличение.
На
четвърто място в тази връзка следва да се посочи, че въззивната инстанция е
такава по същество, където се осъществяват редица процесуални действия по
провеждане на защитата, в т.ч. обосноваване на исканията и събиране на
доказателства, което обуславя липсата на прекомерност при заплащане на
възнаграждение в двоен на минималния размер.
На пето
място трябва да се съблюдава и свободната воля на договарящите страни при
определяне на адвокатското възнаграждение, без да се стига да злоупотреба с
право, каквото няма понастоящем.
Предвид
посоченото настоящата инстанция приема, че искането е неоснователно и следва да
се отхвърли.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 66/29.09.2022 г. постановено по анд № 20222310200077 по описа на Районен
съд-Елхово за 2022 г.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 2309/2021 г. от 12.01.2022 г., издадено от Зам.
директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници.
ОСЪЖДА
„Агенция „Митници“-ТД Митница Бургас да
заплати на Д.В.Й. ***, съдебен адрес:***, адв. И.С. направените по делото разноски
пред двете съдебни инстанции в общ размер на 900 (деветстотин) лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Агенция „Митница“-ТД Митница-Бургас в полза на Д.В.Й. *** да се присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение за всяка от двете съдебни инстанции, а именно в
минимален размер от 300 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1: /п/ не се чете
2
: /п/ не се чете