№ 469
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100600930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С Присъда, постановена на 10.11.2023г. по НЧХД № 10319/2022г., Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 16 състав е признал подсъдимия С. Н. Г. за виновен в
това, че на 13.06.2022г в гр. София, ул. ****, изрекъл унизителни за честта и достойнството
на А. П. И. изрази в негово присъствие, а именно: „ ей изрод такъв“, „олигофрен“,
„нещастник“, „ей, ****“, „не съм олигофрен като теб“, „малумник смотан“ и „****“, поради
което и на основание чл.146, ал.1 рчл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност
като му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
С присъдата съдът на основание чл.304 от НПК подсъдимия С. Н. Г. е оправдан по
обвинението по чл.148,ал.1т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК обидата да е нанесена на И. публично.
С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимият да
заплати на частния тъжител разноските по делото в размер на 1012лв, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса.
Срещу така постановената присъда, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила
жалба от защитата на подсъдимия с искане за отмяната като неправилна и
незаконосъобразна и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която Г. да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение. След запознаване с мотивите към присъдата е
постъпило допълнение към жалбата. Защитата счита за неправилно решението на първата
инстанция да се довери на свидетелските показания на И. и Д., без да вземе предвид, че
същите са идентични със съдържанието на тъжбата, още повече че и двамата свидетели са
близки с частния тъжител, като единият му е брат, а другият- приятел. Изложеното дава
основание на защитата да твърди, че по делото липсват обективни доказателства за
1
инкриминираното деяние, с оглед на което се иска отмяна на осъдителната част от
присъдата.
В разпоредително заседание 26.02.2024г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК,
след проверка на материалите по делото прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните са поискали събиране на
доказателства, което е допуснато и е проведено съдебно следствие.
В хода по същество защитата на подсъдимото лице поддържа жалбата и
допълнението към нея. Анализи събраните в хода на въззивното следствие доказателства,
като акцентира върху усложнените отношения между частния тъжител И. и подсъдимия и
неговото семейство. Счита, че поведението на И. преди срещата му на инкриминираната
дата с Г. свързана с маневри с автомобили е неправомерно. Защитата ползва разясненията на
вещото лице, като посочва, че няма как да се установи от записите , кое е лицето изричащо
процесните реплики, предмет на обвинението по делото. Същевременно защитата намира,
че свидетелските показания на Г. и В. изясняват действителната обстановка, в която при
възникналия спор се отправят обидни реплики между страните. В тази връзка е налице
основание да бъде прието, че е приложим института на реторсията. Отделно от изложеното,
защитата намира , че ако е налице деяние, то е с незначителна степен на засягане на
обществените отношения, охраняващи личността, нейната чест и достойнство, поради което
е неоправдано налагане на наказателна репресия. В подкрепа на този извод се посочват
влошените съседски отношение между страните, конкретно състоянието на подсъдимото
лице във връзка с нарушаване на правилата за паркиране, довели до емоционалната му
реакция. Именно посочените обстоятелства дават основание да се приложи чл.9, ал.2 от НК.
Подсъдимият Г., уведомен , не взема участие в съденото заседание.
Повереникът намира присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована, поради
което иска нейното потвърждаване. Становището му е , че изложените в тъжбата факти и
обстоятелства са доказани, включително и от представените видеозаписи. Обясненията на
подсъдимия и на свидетелите Г. и В. повереникът намира за недостоверни, разясненията на
вещо лице са категорични, че лице 1 от видеозаписите изрича инкриминираните изрази,
което е именно подсъдимия. Липсват доказателства за провокативно провокативно
поведение от страна на частния тъжител. Повереникът иска потвърждаване на присъдата и
претендира разноските по делото.
В реплика, защитата посочва, че именно от записите се установява поведението на
тъжителя, който въпреки искането на подсъдимия да бъде освободен пътя му , за да излезе с
автомобила си, го игнорира , влизайки в имота си.
Частният тъжител поддържа изложеното от неговия повереник.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал възможни към
момента на разглеждане на делото и относими към предмета му доказателства, а именно
показанията на свидетелите С. П. И. и М.А. Д.. В хода на проведеното въззивно съдебно
следствие, подсъдимият е дал обяснения, разпитани са в качеството на свидетели Н. С. Г. и
2
Д. Р. В., представени са от повереника и са приобщени записи от камери за видео-
наблюдение, поставени на адреса на частния тъжител и е назначена и изслушана техническа
експертиза. По делото са приобщени и два броя фактури за закупуване на аудио- и
видеокамери, както и писмо от Столична община и справка за съдимост на подс. Л..
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована
и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства,
като и с оглед събраните във въззивното съдебно следствие доказателства, няма основание
за съществено и изменение, а същата е както следва:.
Подсъдимият С. Н. Г. е роден на ****г. в гр.Маджарово, област Хасково, българин , с
българско гражданство, неосъждан , с ЕГН **********.
Към месец юни 2022г подсъдимият Г., живеел в къща на адрес гр.София, ул. ****.
Частният тъжител И. живеел на отсрещната страна на улицата, на адрес ул. ****. Г. и А. И.
били неД. съседски отношения, като между семействата и конкретно между подсъдимия и
частния тъжител, неговия баща и брат имало дългогодишен спор относно местата за
паркиране на улицата, в районна на двете къщи. В тази връзка имало и образувани
наказателни производства за обида и за нанесена телесна повреда на баща на тъжителя. В
деня предхождащ инкриминираната дата 12.06.2022г също имало конфликт между страните.
На 13.06.2022г. около 15:00 часа частният тъжител И. паркирал автомобил „Great
Wall Н6“ с per. №СВ 5115 МК пред дома на подсъдимия на адрес ул. ****, така че
препятствал възможността за излизане на автомобила на подсъдимия, доколкото зад него
бил паркиран автомобила на свидетеля С. И. - брат на частния тъжител. Тъжителят бил
заедно с своя приятелят, свидетелят Д.. След като паркирал А. И. пуснал аварийни светлини
на автомобила „Great Wall Н6“, излязъл от автомобила и се насочил към автомобил „Great
Wall Steed“, паркиран на улицата, който преместил на мястото, на което преди това бил
паркиран автомобила „Great Wall Н6“ . По същото време подсъдимият Г. излязъл от дома си,
а частният тъжител излязъл от автомобила „Great Wall Steed“ и се насочил към двора на
имота, в който живеел на адрес ул. ****, навлизайки в същия. Наблизо се намирал свидетеля
Д., а подсъдимият се обърнал и към двамата с репликата „****та, махнете колата от тука“.
Тъжителят му отговорил, че ще стори това, като отбелязал включените аварийни
светлини на автомобила „Great Wall Н6“. Подсъдимият продължил с обидните реплики,
отправяйки ги към тъжителя И. и ръкомахайки му казал „ей, изрод такъв“, „олигофрен“,
„нещастник“, „ей, ****“, „не съм олигофрен, като тебе“, „малоумник смотан“ и „****“ . Това
поведение продължило около минута, като след това тъжителят заедно с Д. се качил в
автомобила, освободил пътя на подсъдимия и се отдалечил от мястото.
Въззивният съд извърши проверка на доказателствената дейност на първостепенния
съд и не констатира наличие на процесуални нарушения в тази насока, тъй като
доказателствата не са тълкувани превратно, нито е допуснато необоснованото им
надценяване или неглежиране. Видно от доводите в жалбата на защитата и в изложеното в
откритото въззивно съдебно заседание, се оспорват установените факти и алтернативно се
тяхното правно значение.
Този състав на съда споделя доказателствения анализ на първата инстанция относно
достоверността на свидетелските показания на И., брат на тъжителя и свидетеля Д., негов
близък приятел, поради което правилно въз основа на тях са градени фактическите изводи.
Безспорно е, че и двете лица са близки на тъжителя, но това не води непременно до
игнориране на техните показания като такива, дадени с оглед обслужване интересите на
3
тъжителя. В тази връзка районният съд е подложи коментираните разпити на обсъждане и е
констатирал , че чрез тях се установяват и неблагоприятни обстоятелства във връзка с
неправилното паркиране на автомобила от тъжителя и невъзможността автомобилът на
подсъдимия да излезе, тъй като от двете страни бил блокиран от автомобили на семейството
на И.. Посочените свидетели са възприели пряко и непосредствено създалата се ситуация,
както и поведението на подсъдимия. Няма спор, че всеки човек има индивидуален изказ, но
в случай, свидетелите възпроизвеждат конкретно отправени думи от подсъдимия Г. към
тъжителя, ето защо е обяснимо и така твърдяната от защитата „идентичност“. Липсата на
противоречия между показанията на двамата свидетели от една страна, а от друга
съответствието им с записите от камери за аудио и видеонаблюдение, обективирани и в
заключението на вещото лице, обосновават извод и у този състав за коректна и достоверна
на изнесена информация.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че от записите и
разяснението на вещото лице, изготвило видеотехническата експертиза, не е категорично
установено кое от лицата изрича инкриминираните изрази. Видно от записа е, че в 15.00ч
един от автомобилите, паркирани в района на местопроизшествието е преместен. Безспорно
по делото е установено, че действието е извършено от частния тъжител. Същевременно се
появява лице с оранжева блуза, което излиза от входната врата на десния тротоар, като
жестикулира към лицето, извършило маневрата. Последователно лицата с червени блузи са
качат в единия от автомобил и се отдалечат, а след тях лицето с оранжевата блуза потегля с
паркирания на тротоара пред къщата автомобил. От втория изследван файл със звук се чува
„ Ей, ****та, махнете тая кола…“ и „ей, ти изрод, ела махни колата е! Олигофрен махни
колата!“. Тези изрази безспорно са насочени към тъжителя, който минута по-ранно, както
твърди и самия подсъдим в обясненията си, който в тази част съответстват на останалия
доказателствен материал, е възпрепятствал с неговия автомобил възможността за движение
на автомобила на подсъдимия. В този смисъл не са налице никакви колебания относно кой и
към кого е отправил обидните изрази, установени чрез приобщените по делото записи. С
оглед гореизложеното въззивната инстанция също кредитира показанията на свидетелите Д.
и И., които намира обективна подкрепа .
Обясненията, дадени от подсъдимия пред въззивния съд по съществените
обстоятелства от премета на доказване са възприемат от този състав като упражняване
правото му на защитата и по -конкретно отричане обясненията, касаещи а отправяне на
инкриминираните изрази към тъжителя, тъй като същите се опровергават освен по
категоричен начин от показанията на свидетелите И. и Д., чиито разпити съдът кредитира и
от обективно установеното от записите на камерите за видеонаблюдение. В останалата си
част относно влошените отношения между него и съседите му семейство И.и, започналите
наказателни производства, местоположението н автомобилите обясненията на подсъдимия
са еднопосочни с изложеното в тази връзка и от останалите свидетели, с оглед и въз основа
на същите са установени фактите. Въз основа на изложените съображения, съдът приема, че
и показанията на свидетелите Г., В. са недостоверни относно коментирания въпрос, като
чрез тях се прави опит за изграждане на защитна версия за случилото се, което е обяснимо, с
обстоятелството, че същите са част от семейството на Г..
При това положение, щом фактическата обстановка е изведена при стриктно
съблюдаване на процесуалните правила и не е допуснато превратното тълкуване на
доказателствата, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно
формирано и няма основание с оглед събраните нови доказателства от въззивния съд да да
4
бъде променяно или замествано.
Оттук нататък в съгласие с материалния закон първостепенния съд е приел, че подс.
С. Н. Геров е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.146, ал.1 т.1
от НК.
Престъплението „обида“ е по чл. 146, ал. 1 от НК, както е посочено от районният съд
охранява от престъпни посегателства обществените отношения свързани с
неприкосновеността на доброто име, честта и достойнството на личността. То е резултатно
престъпление и се довършва с възприемане от пострадали на унизителните за честта и
достойнството на му думи или действия бъдат възприети от пострадалия
От записите и показанията на свидетелите И. и Д. се установява съдържанието на
отправените изрази от Г. : „ ей изрод такъв“, „олигофрен“, „нещастник“, „ей, ****“, „не съм
олигофрен като теб“, „малумник смотан“ и „****“ към тъжителя. Изречените изрази са
обидни по своя характер, доколкото съдържат типични обидни квалификации, свързани с
крайна социална непригодност във връзка е физически особености, психически
непълноценности и сексуална ориентация.
Деянието е извършено в присъствие на тъжителя. Същото е осъществено при
условията на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществената му опасност на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, свързани с
накърняване на честта и достойнството на адресата на изречените изрази и е целял
настъпването им.
Въпреки липсата на жалба относно оправдателния диспозитив на присъдата, съдът за
изчерпателност отбелязва, че правилно първата инстанция е оправдала подсъдимият за това
обидата да е нанесена публично, като изложените в тази връзка съображения са споделени
изцяло и е безпредметно тяхното възпроизвеждане в настоящия акт.
Въззивният състав не споделя доводите на защита за приложение на чл.9, ал.2 НК,
предвид „ явната незначителност на неговата обществена опасност. Действително
малозначителността на деянието е възможна без да се изключва неговата обществена
опасност, но същевременно е необходимо да се обоснове явна незначителност, т.е.
такава ниска степен на обществена опасност, която не е достатъчна, за да се третира
конкретното деяние като престъпление. Липсата на възможното отрицателно
въздействие или както е в случая незначителността на същото следва да бъдат
установени по категоричен начин или вероятността за някакъв общественозначим,
отрицателен ефект, трябва да бъде изключена по несъмнен начин.
За преценката на деянието като малозначително се съобразяват характера на
обекта на посегателство и степента, в която може да бъде засегнат, както и характерът
на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за
определено засягане на този обект.
Отчитайки изложеното и конкретиката на казуса, настоящият състав счита,
че деянието на подсъдимият е общественоопасно, като неговата обществена опасност
не е явно незначителна, поради което е престъпно. Съображенията за този извод са
обвързани от вида и броя на обидните думи и израз, обстоятелствата, при които те са
изречени, ситуация, която е ежедневна в София и степента на засягане с изразите на
5
честта и достойнството на личността, предвид съдържанието им, с оглед на
което извършеното деяние не такова по чл.9, ал.2 НК.
Неоснователно е искането на защитата за прилагане на чл.146, ал.2 от НК, тъй
като от събраните по делото доказателства и изградената въз основа на тях
фактическа обстановка, не се установява тъжителят да е отвърнал с обида.
Единствените думи, които тъжителят И. е отправил към подсъдимия са след част от
отправените от последния обидни изрази е „ Не виждаш ли , че е на аварийки? Дишай
спокойно.“ Смисълът на цитираното от записите на видеокамерите, обективирани и в
техническата експертиза, не може да обоснове реторсия, доколкото същото не
съдържа обидни думи, засягащи честта и достойнството на подсъдимия.
Предвид гореизложоното правилно първоинстанционният съд е приложил
института на чл.78а, ал.1 НК по отношение на подсъдимия, тъй като са били налице
всички предвидени за това предпоставки в цитираната норма.
Наложеното наказание правилно е индивидуализирано. Размерът му е определен в
минималния, предвиден в чл.78а, ал.1 НК, а именно 1 000 лв.
Д.те характеристични данни за подсъдимия, извън извършеното престъпление, не
са сред обстоятелствата, изключващи административно-наказателната й отговорност
за престъпното му деяние. Те са били основание за изключване на наказателната му
отговорност, като поради чистото му съдебно минало е освободен от нея, на
осн.чл.78а, ал.1 НК и му е наложено административно наказание в минималния,
предвиден в закона размер.
С оглед изложените съображения въззивният съд изцяло споделя правната оценка
на първостепенния, че обвинителната теза намира категорична опора в
доказателствения материал, тъй като безспорно и категорично се установява
подсъдимият да е извършил престъплението обида а с инкриминираните изрази. Ето
защо въззивният съд прие, че въззивната жалба е неоснователна.
С оглед изхода на делото и предвид направените разноски от частния тъжител за
изготвяне на техническа експертиза и представения договор за правна помощ,
установяващ размер на адвокатско възнаграждение за повереника , съдът на основание
чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимият Г. да заплати на частния тъжител А. И.
разноските, направени от последния във въззивното производство с размер на 1350лв .
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.
314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да бъде
потвърдена.
Воден от изложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. чл.338 от НПК, Софийски
градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.11.2023г., постановена по НЧХД №
10319/2022г., по описа на СРС, НО, 16-ти състав.
ОСЪЖДА подсъдимия С. Н. Г. с установена самоличност да заплати
направените от частния тъжител разноски по делото,направени в хода на въззивното
производство в размер на 1350лв/ хиляда триста и петдесет / лева, както и 5 лева
държана такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7