РЕШЕНИЕ
№
16
гр. Русе,23.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти
състав, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.
дело № 648 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЗУСЕСИФ).
Настоящото дело е образувано след
като с Решение № 13900 от 10.11.2020 г., постановено по адм. дело № 368/2020 г.
по описа на Върховния административен съд, касационната инстанция е отменила
Решение № 51 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 492/2019 г. по описа
на Административен съд – Русе, като неправилно.
С дадени
задължителни за първата съдебна инстанция указания за приложение на
процесуалния и материалния закон касационната инстанция е върнала делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
В постановеното по адм. дело № 492/2019
г. по описа на АдмС – Русе Решение №
51 от 29.10.2019 г., решаващият състав на съда е отменил
Решение № 18/04/1/0/03/116/301/04/01 от 24.06.2019 г. за налагане на финансова
корекция (изх. № 01-6500/255/26.06.2019 г.), издадено от Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) – София и е върнал преписката на органа за
ново произнасяне по подаденото от ЕТ „ИВ-СТЕЛ-Е.Л.“ със
седалище: гр. Бяла заявление за окончателно плащане по Договор №
18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, съобразно указанията по прилагането на закона дадени в мотивите на
решението.
С отмененото от решаващия съд решение
на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 и т. 6, предложение първо, чл. 54, ал. 1, т. 1
от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г. (накратко Наредба № 9/2015 г.), както
и чл. 19, ал. 2, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 6, предложение трето, чл. 6, ал.
3, т. 3 и чл. 14, ал. 2, т. 3 от Договор № 18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. и
на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 (за неизпълнение на одобрени индикатори), във
връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, на едноличния търговец по т. I/.
е отказано изплащането
на финансова помощ, представляваща окончателно плащане по Договор №
18/04/1/0/03116 от 08.06.2015 г. за следните дейности и активи: 450 бр. пчелни
кошери „Лангстрот – Рут с 3 корпуса“, 1 бр. ремарке БМД тип АЛФА П48С с четири
сменяеми платформи с повдигащи механизми и изготвяне на бизнес план, а така
също по т. II/. е
определена финансова корекция в размер на 47 063,52 лева /която по своята
същност представлява възстановяване на финансова помощ – извършено на
08.03.2017 г. междинно плащане по подадена на 24.01.2017 г. заявка -
финансиране на закупен колесен трактор Lamborghini
Strike 90.4
T4i/.
Решаващият съд е приел, че оспореното
пред него решение е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му
правомощия, в съответствие с административнопроизводствените правила, но при
допуснати нарушения на приложимия материален закон. Приел е, че цитираните от
органа множество правни норми и клаузи от договора не кореспондират нито с
конкретно основание за отказа за плащане, нито с такова за налагане на
финансова корекция. След като е установил, че спорът по делото е относно
използването на закупените активи по предназначение, определено в одобрения за
финансиране проект е посочил, че не е налице неизпълнение на одобрени
индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, на който се е позовал
административния орган. Приел е, че липсват и констатации за неточно изпълнена
инвестиция по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9/2015 г. Посочил е,
че от цитираните в акта правни норми единствено разпоредбата на чл. 54, ал. 1,
т. 1 от Наредбата има отношение към установените фактически обстоятелства, като
уреждаща задължение за ползвателя на помощта да използва активите по
предназначение за определен срок от време. Съдът е разгледал и посочените в
решението разпоредби от сключения между страните договор като е приел, че с
позоваването на чл. 19 от договора органът е смесил и ново основание, а именно
заплащане на обезщетение, което се различава от отказа за изплащане на помощ и
налагането на финансова корекция. За да отмени решението и да върне преписката
за ново произнасяне по заявката за окончателно плащане, съдът е достигнал до
извод за пълно несъответствие между фактическите и сочените правни основания за
издаване на административния акт и в двете му части.
Касационната
инстанция е отменила постановеното от АдмС - Русе съдебно решение. В отменителното решение на ВАС са дадени подробни
указания по приложението на материалния и процесуалния закон, които първоинстанционният съд следва да изпълни
при новото разглеждане.
Според
касационния съд правният извод на първата съдебна инстанция е формиран, без да е изяснен спорът от фактическа
страна, като съдът не е изложил мотиви относно изпълнението/неизпълнението на
проекта, заложените индикатори по бизнес план, предназначението на
инвестицията, нито е обсъдил наличието/липсата на извършено мобилно пчеларство,
като едва след това да съотнесе фактическите основания към правните такива. От
друга страна съдът не обсъдил и че отпускането на финансова помощ с европейски
средства е свързано винаги с постигане на определени цели, които в случая са:
насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на
физическия капитал /чл. 2, т. 2 от Наредба № 9/2015 г./, като в чл. 4 от
наредбата е посочено, че се подпомагат проекти, които водят до подобряване на
цялостната дейност на земеделското стопанство чрез конкретно изброени дейности.
Не е обсъден и размерът на наложената финансова корекция в хипотезата на чл.
49, ал. 1 от наредбата.
Поради изложеното касационната
инстанция е приела, че от решаващия съд са били допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, довели до неправилно решение, което следва да
бъде отменено, а делото върнато на АдмС – Русе за ново разглеждане от друг
състав.
ВАС е указал, че при новото
разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора
доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното
производство. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите
в решението за отказ от изплащане на финансова помощ, представляваща
окончателно плащане по сключения договор и за налагане на финансова корекция.
Мотивите на съда следва да съдържат констатации за установяването на
фактическите основания, описани в оспорвания административен акт, както и по
спазването на законовите изисквания при издаването му. Тогава ще се извърши и
произнасяне по разноските за водене на делото във Върховния административен съд
– чл. 226, ал. 3 от АПК.
Настоящият
състав на съда, като взе предвид решението на ВАС и дадените в него указания по
приложението на закона, при новото разглеждане на делото съобрази следното:
С жалба на ЕТ „ИВ – СТЕЛ – Е.Л.“, със
седалище: гр. Бяла, обл. Русе се оспорва Решение № 18/04/1/0/03/116/301/04/01
от 24.06.2019 г. за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/255/26.06.2019
г.), издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) –
София.
С оспореното решение на основание чл.
49, ал. 1, т. 1 и т. 6, предложение първо, чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. (Наредба № 9/2015 г.), както и чл. 19, ал. 2, във връзка с чл. 9,
ал. 1, т. 6, предложение трето, чл. 6, ал. 3, т. 3 и чл. 14, ал. 2, т. 3 от
Договор № 18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7
(за неизпълнение на одобрени индикатори), във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73,
ал.1 от ЗУСЕСИФ, на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ,
представляваща окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/03116 от 08.06.2015
г. за следните дейности и активи: 450 бр. пчелни кошери „Лангстрот – Рут с 3
корпуса“, 1 бр. ремарке БМД тип АЛФА П48С с четири сменяеми платформи с
повдигащи механизми и изготвяне на бизнес план, а така също е определена
финансова корекция в размер на 47 063,52 лева /която по своята същност
представлява възстановяване на финансова помощ – извършено на 08.03.2017 г.
междинно плащане по подадена на 24.01.2017 г. заявка - финансиране на закупен
колесен трактор Lamborghini Strike 90.4 T4i/.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Развиват се
съображения и за липса на компетентност на издателя на акта. Иска се оспореното
решение да бъде отменено изцяло като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ответникът – Изпълнителният
директор на ДФЗ - София, чрез процесуалния си представител юрк. Ж., оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и
да бъде потвърдено оспореното решение. Претендира се присъждане на направените
разноски. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Между страните не е спорно, а се
установява и от представения по административната преписка Договор №
18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (л. л. 14 - 34 от преписката, в отделен жълт класьор), изменен
с анекс от 28.07.2016 г. (л. л. 43 - 44 от преписката), че на жалбоподателя
(„ползвател“ по смисъла на договора) е отпусната безвъзмездна финансова помощ,
представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с
осъществяването на проект № 18/04/1/0/03116 „Инвестиции в модернизация на
пчеларско стопанство за производство на биопродукти“.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на
представените документи е в размер на 145 415,16 лв., съгласно Таблица за
одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1). От съдържанието на това
приложение (л. 35 от преписката), както и от представения по делото бизнес –
план, за изпълнението на който се предоставя финансовата помощ, е видно, че
одобреният проект касае закупуване на 1 брой колесен трактор, 4 броя
платформено ремарке и 450 броя кошери „Лангстрот – Рут“ с три корпуса. С
последващи анекси към договора размера на одобрената субсидия е изменен на
131 552,95 лв.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора
ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 24 месеца след
подписване на договора. В този срок ползвателят се задължава да извърши изцяло
инвестицията и да използва подпомаганите активи съгласно предназначението и
условията, посочени в одобрения проект (л. 6, ал. 3, т. 3 от договора).
По делото не се спори, че въз основа
на сключения договор на жалбоподателя на 08.03.2017 г. е изплатена междинна
финансова помощ в размер на 47 063,52 лв. – за закупен колесен трактор Lamborghini
Strike 90.4
T4i.
От доказателствата по
административната преписка се установява, че жалбоподателят е подал заявка за
окончателно плащане по проекта на 12.07.2018 г.
По подадената заявка са извършени
административни проверки, както и проверка на място, при която е установено, че
активите, закупени по договор с ДФЗ – трактор и платформени ремаркета се
намират в с. Полско Косово, което между впрочем е посочено и от самия
земеделски производител в подаденото заявление за окончателно плащане като
място, на което се намира инвестицията, а от закупените 450 кошера в
експлоатация са само 255 броя като са комбинирани части от нови и стари кошери,
а 195 броя кошери се намират на склад също в с. Полско Косово, общ. Бяла.
Проверяващите извели извод, че
жалбоподателят не практикува подвижно пчеларство, тъй като липсвали данни за
това във ветеринарно-медицинските дневници за периода 2015 г. – 2018 г.
Резултатите от извършената проверка
на място намерили отражение в съставения за проверката контролен лист - доклад
от проверка на място (л. л. 328 - 392 от преписката).
Въз основа на установените при
проверката на място факти е открито производство по налагане на финансова
корекция на жалбоподателя, за което последният е уведомен с Писмо изх. №
01-6500/255 от 18.01.2019 г. (л. л. 416 - 417 от преписката) като му е дадена
възможност в 14-дневен срок да представи своите писмени възражения. Такива били
депозирани на 07.02.2019 г. (л. л. 418 - 433 от преписката).
В уведомителното писмо за откриване
на производство по налагане на финансова корекция административният орган е
цитирал разпоредбите на чл.6, ал. 3, т. 3 и чл. 9, ал. 1, т. 6 от договора,
както и нормите на чл. 54, ал. 1 и чл.49, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9/2015 г.,
приемайки, че жалбоподателят е нарушил именно тези разпоредби. Освен това е
направено позоваване и на точка 13 от Методиката за определяне на санкции във
връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 (Методика за
отказване, намаляване и отмяна на финансова помощ по подмярка 4.1) – за
краткост само Методиката, утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ, според
която когато ползвателят не използва подпомаганите активи съгласно
предназначението и условията, посочени в одобрения проект и съгласно условията
и задълженията, установени с нормативен акт, акт на правото на Европейския съюз
и договора, сключен с ДФЗ и в зависимост от тежестта и степента на неспазването
се налага санкция от 100% от финансовата помощ за цялата инвестиция или за
конкретния актив. С тези доводи ответникът е указал на жалбоподателя, че
предстои издаване на решение за налагане на финансова корекция, с което ще му
бъде отказано изплащането на заявената субсидия по заявката за окончателно
плащане и ще бъде наложена финансова корекция в размер на 47 063,52 лв.,
която представлява изплатената сума по заявка за междинно плащане - финансиране
на закупен колесен трактор Lamborghini Strike 90.4 T4i.
След множество докладни записки, с
които преписката се е движила през различни служби на ответника, на 24.06.2019
г. изпълнителният директор на ДФЗ е издал Решение № 18/04/1/0/03116/301/04/01
(изх. № 01-6500/255 от 26.06.2019 г. (л. л. 185 - 190 от преписката), с което
на основание чл. 49, ал. 1, т. 1 и т. 6, предложение първо, чл. 54, ал. 1, т. 1
от Наредба № 9/2015 г., както и чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 6,
предложение трето, чл.6, ал. 3, т. 3 и чл. 14, ал. 2, т. 3 от Договор №
18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 (за
неизпълнение на одобрени индикатори), във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал.
1 от ЗУСЕСИФ, на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ,
представляваща окончателно плащане по Договор № 18/04/1/0/03116 от 08.06.2015
г. за следните дейности и активи: 450 бр. пчелни кошери „Лангстрот – Рут с 3
корпуса“, 1 бр. ремарке БМД тип АЛФА П48С с четири сменяеми платформи с
повдигащи механизми и изготвяне на бизнес план, а така също е определена
финансова корекция в размер на 47 063,52 лева.
В мотивите на решението са
преповторени съображенията, изложени в уведомителното писмо за откриване на
производството по налагане на финансова корекция, както от фактическа страна, а
именно, че закупените активи, за които е одобрено предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ не се използват от земеделския производител по
предназначение съобразно одобрения бизнес план, така и от правна страна с
цитиране на чл. 6, ал. 3, т. 3 и чл. 9, ал. 1, т. 6, предложение трето, чл. 14,
ал. 2, т. 3 от договора за предоставяне на финансовата помощ, т. 13 от
Методиката, както и чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г. В решението са
обсъдени подробно подадените от жалбоподателя възражения в хода на
административното производство.
В
изпълнение на задължението си по чл.
170, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК, с определение от 01.12.2020 г., постановено в
з.с.з. (л. 3 от делото) и в проведеното на 14.01.2021 г. о.с.з. съдът е указал
на страните, че тежестта на доказване за установяване съществуването на
фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му е върху административния орган,
както и че в тежест на всяка от страните е да докаже твърдените от нея
положителни факти (л. л. 18 и 19 от делото).
С цел установяване на релевантните за
спора факти и обстоятелства съдът е приел и приложил към настоящото дело адм.
дело № 492/19 г. по описа на АдмС – Русе, ведно с приложените към него писмени
доказателства и административната преписка.
По искане
на жалбоподателя (л. 10 от делото) съдът е открил производство по оспорване
истинността на констатациите в Контролен лист: на стр. 7 от доклада за
проверката на място – т. 27а относно констатацията, че активите не се ползват
по предназначение; на стр. 8 – т. 31
относно броя на неизползваните кошери на склад (л. л. 18 и 19 от делото).
Приети са по
делото представени от страна на жалбоподателя заверени копия на документи,
свързани с имота, в който са били съхранявани процесните активи (л. 16 от
делото), протоколи за изпитване и резултати от тях, с оглед твърдения за
форсмажорни обстоятелства – заболявания и смърт на пчелни семейства, които
касаят период след извършената проверка /03.09.2018 г./, а именно – от февруари
2019 г. (л. л. 25 - 33 от делото), както и редица ветеринарно-медицински
документи (л. л. 34 – 39, л. л. 46 – 64, л. 111 – 126 от делото).
По искане
на ответната в производството страна, съдът е назначил комплексна съдебна
експертиза с вещи лица - ветеринарен лекар и инженер (л. л. 83 – 85 от делото),
които след запознаване с всички материали по делото, да дадат заключение както
следва:
1.
Кой е активният период през годината, когато се отглеждат пчели и кога се
зазимяват същите?
2.
Какви мерки трябва да вземат пчеларите по отношение на кошерите при зазимяване
на пчелите и кога се предприемат тези мерки?
3.
Какво представляват заболяванията нозематоза и вароатоза, как протичат и какво
е разпространението им в България и на територията на ЕС? Могат ли да се
предотвратят и какви грижи следва да бъдат положени?
4.
При заложени по бизнес-план 4 до 6 паши и 150-200 курса за една година, колко
моточаса следва да е изразходвал трактора на бенефициера за една година, като
се има предвид отговора на вещото лице относно активния период на годината,
когато се отглеждат пчели?
По делото е прието, като не е
оспорено от страните и заключението на вещите лица – ветеринар и инженер по
назначената и изготвена комплексна съдебна експертиза (л. л. 127 – 142 от
делото).
В проведеното на 08.04.2021 г. о.с.з.
вещото лице – ветеринар е дало отговор на допълнително зададени въпроси, от
който става ясно, че допълнителни приставки на пчелни кошери се поставят когато
пчелните семейства са силни и има силен медосбор, за да се побере реколтата и
потвърждава, че мобилно пчеларство се упражнява със силни пчелни семейства (л.
л. 152 – 154 от делото).
Извършен е
и разпит на св. А.М. - И.
и Х.Х., служители в Регионален технически инспекторат при Областна дирекция на
ДФЗ – гр. Разград, извършили проверката на място на жалбоподателя, както и на
св. Х.С.Х. – ветеринар, който е лекарят, наблюдаващ състоянието на пчелните
семейства на жалбоподателя.
От показанията на първите двама
свидетели става ясно как е протекла проверката на място, какво и по какъв начин
е било установено. Свидетелските им показания изцяло подкрепят изложените в
изготвения КЛ фактически констатации. (л. л. 83 – 85 от делото)
От показанията на третия свидетел –
ветеринаря, който е наблюдавал пчелните семейства на едноличния търговец става
ясно, че през есента на 2017 година се наложило обединяване на половината кошери
за презимуване. Свидетелят пояснява, че за да се достигне броят пчелни
семейства, заложен по бизнес план към първа планова година /700 броя/ се
наложило да се създадат нови, млади пчелни семейства, които обаче към пролетта
на 2018 година /м. март 2018 г./ се развивали, но недостатъчно добре.
Свидетелят изразява становище, че за тези пчелни семейства не би препоръчал
мобилно пчеларство, тъй като то се развива със здрави пчелни семейства (л. л.
152 – 154 от делото).
По делото са приети и представените
от ответника на хартиен носител писмени доказателства, съдържащи се в петте
диска, приложени по административната преписка по издаване на РФК.
След анализ на събраните писмени и
гласни доказателства, както поотделно, така и тяхната съвкупност, съдът
установява следните релевантни за правния спор факти и обстоятелства:
Съгласно направените в контролния
лист констатации, кандидатът има договорно задължение да поддържа 700 бр.
пчелни семейства, като при ПнМ е установено /това обстоятелства не е спорно по
делото/, че се отглеждат 700 бр. пчелни семейства.
Установено е още, че по отношение на
заложените по бизнес план като инвестиция 450 бр. кошери Лангстрот-Рут 3
корпуса 255 бр. нови кошера са в експлоатация на части в трите пчелина, като са
били комбинирани със стари кошери, а 195 бр. нови кошери са на склад, в двор
/под навеси/ на къща в с. Полско Косово, община Бяла, област Русе. Тези факти
се подкрепят освен от събраните писмени доказателства, и от показанията на
разпитаните по делото свидетели - А.М.-И. и Х.Х., служители в Регионален
технически инспекторат при Областна дирекция на ДФЗ – гр.Разград, извършили
проверката на място на жалбоподателя.
Констатацията от КЛ по отношение на
факта, че жалбоподателят не практикува подвижно пчеларство също не беше оборена
в хода на съдебното следствие посредством ангажираните от страна на
жалбоподателя доказателства. Действително този факт дори не е бил оспорен от
негова страна, като обаче се навежда довод, че това се дължало на
метереологичните условия през сезона, когато следвало това да се извърши, както
и поради факта, че пчелните семейства не били силни, а мобилно пчеларство се
извършвало със силни пчелни семейства, способни да се защитят при срещата им с
различни патологични агенти. От показанията на св. Х. Х., ветеринар, наблюдаващ
пчелните семейства на жалбоподателя, действително се установява, че мобилно
пчеларство следва да се развива със здрави, силни пчелни семейства. Това се
потвърждава и от вещото лице – ветеринар по назначената по делото комплексна
съдебна експертиза. Свидетелят Х. Х. заявява, че създадените през пролетта на
2018 г. пчелни семейства се развивали, но недостатъчно добре и за тях конкретно
счита, че не е било препоръчително мобилно пчеларство и не би го препоръчал.
Нито обаче от свидетелските му показания, нито от ангажираните писмени
доказателства се установява до септември 2018 г. от прегледаните от ветеринаря
пчелни семейства да е имало съмнителни за заболявания (л. л. 58 – 64 и л. л. 115 – 126 от делото). Напротив, от
събраните писмени доказателства – заверени преписи от ветеринарно-медицински
документи, комисията, извършвала профилактичните прегледи, не е имала забележки
и препоръки към собственика на пчелините. От представения доклад за инспекция и
оценка Пчеларство с дата на инспекция 20.09.2018 г. се установява, че пчелните
семейства са здрави и относително силни.
По делото не се установи наличието на
форсмажорни обстоятелства за периода от подаване на заявката за окончателно
плащане /12.07.2018 г./ до датата на проверката на място /03.09.2018 г./, които
да са довели до обективна невъзможност едноличният търговец да развива мобилно
пчеларство през този период.
По делото обаче по несъмнен начин бе
установено, че към първа планова година ЕТ отглежда 700 броя пчелни семейства и
е закупил 450 бр. кошери Лангстрот-Рут 3 корпуса, колкото са заложени по бизнес
план. Действително към момента на проверката на място е установено, че не
всички закупени нови пчелни кошери са въведени в експлоатация, като 195 бр. са
на склад в имот, ползван под наем от страна на жалбоподателя.
При тези данни оспорването
на истинността на констатациите в Контролен лист: на стр. 7 от доклада за
проверката на място – т. 27а относно констатацията, че активите не се ползват
по предназначение; на стр. 8 – т. 31
относно броя на неизползваните кошери на склад се явява неуспешно.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи.
Жалбата е процесуално допустима.
По делото липсват
доказателства (приложените разпечатки от регистри на ИСАК са нечетливи и
неясни), от които да може да се установи датата на съобщаване на издадения
административен акт на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена
в законния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Същата изхожда от
надлежно легитимиран субект – адресат на издаденото решение и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт - чл. 73, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ЗУСЕСИФ.
Разгледана по същество жалбата
е частично основателна.
На основание чл. 168 от АПК
съдът извършва служебна проверка за съответствие на оспорения административен
акт с основанията по чл. 146 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.
1 от ЗУСЕСИФ актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция
се издава от ръководителя на Управляващия орган (УО). Според текста на чл. 9,
ал. 5 от ЗУСЕСИФ ръководител на УО е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено
от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон
може да се упражняват и от овластено от него лице.
С нормата
на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ е въведено отклонение от цитираното по-горе
правило за определяне на компетентния административен орган като е регламентирано,
че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за
управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и в актовете по неговото прилагане.
Съгласно
чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9/2015 г., издадена на основание чл. 9а от
ЗПЗП, ако ползвателят на помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по
договора за предоставяне на финансова помощ след изплащане на каквато и да е
част от финансовата помощ, РА може да поиска връщане от ползвателя на всички
изплатени суми по договора (ал. 1), като ако се касае за неизпълнение на
задължение по чл. 54, РА изисква връщане на цялата или на част от изплатената
финансова помощ при спазване на разпоредбите на чл. 35 от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014 (ал. 2).
При това
положение правомощие да иска връщане на изплатени суми за подпомагане, чрез
налагане на финансови корекции, по ПРСР 2014 – 2020 има Разплащателната
агенция, която на основание чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от
изпълнителния директор на ДФЗ.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че оспореният акт е издаден от материално
компетентен орган.
Оспореното решение е
издадено в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В акта са посочени
фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Като фактическо основание за издаване на акта са изложени
констатациите на контролните органи на ДФЗ от извършената проверка на място по
изпълнение на одобрения за финансиране проект. Съдът намира, че от посочените в
акта фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които
органът черпи конкретно упражненото от него правомощие във връзка с наличието
на нередност.
Административният орган
сочи като правни основания множество правни норми от ЗУСЕСИФ, Наредба № 9/2015
г. и клаузи от сключения между страните договор като доколко посочените фактически и правни
основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на
фактическия състав на определената финансова корекция е въпрос на материална
законосъобразност на акта, която ще бъде коментирана по-долу.
Съдът намира, че в производството по
издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, регламентиращи реда за налагане на
финансова корекция.
Следва да се отбележи обаче, че с
процесното решение освен налагането на финансова корекция е направен и отказ за
изплащане на финансова помощ по подадена от жалбоподателя заявка за окончателно
плащане. Налагането на финансова корекция и отказът да се извърши плащане
представляват две напълно различни производства, чийто предпоставки и същност и
правни основания се различават коренно. От съдържанието на чл. 70, ал. 1 и чл.
72 от ЗУСЕСИФ е видно, че чрез финансова корекция се отменя, изцяло или
частично, вече предоставена финансова подкрепа, докато в другата хипотеза (на
отказ) не е налице предоставена финансова помощ, а точно нейното предоставяне
се отказва. Точно по тази причина и основанията за отказ (чл. 64, вр. чл. 63 от
ЗУСЕСИФ) и за налагане на финансова корекция (чл. 70 от ЗУСЕСИФ) съществено се
различават. По тази причина съдът намира, че за да е съобразен с
административнопроизводствените правила така постановения административен акт в
цялост, то следва да са изпълнени не само изискванията на закона относно
производството по налагане на финансови корекции, но и изискванията, свързани с
верифициране и плащане, респективно отказ за плащане на разходи.
В конкретния случай съдът счита, че
са изпълнени и двете процедури, доколкото от една страна с Писмо изх. №
01-6500/5770 от 03.08.2018 г. (л. л. 260 - 261 от преписката) от жалбоподателя
са изискани допълнително документи при условията на чл. 63 от ЗУСЕСИФ като му е
указано, че при непредставянето им произнасянето на административния орган ще
се извърши само въз основа на наличните документи и това може да доведе до
отхвърляне на заявката за плащане или намаляване на финансовата помощ, т.е. до
пълен или частичен отказ за плащане. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ пък преди издаване на решението за
определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е
длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който
не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността
и размера на корекцията. Във връзка установените при извършена проверка на
място обстоятелства (без да са налице данни за регистриран сигнал за нередност), жалбоподателят е уведомен за откритото
производство по налагане на финансова корекция с писмо от административния
орган, като му е дадена възможност в 14-дневен срок да представи възражения и
доказателства. Такива са депозирани в срок, а впоследствие – обсъдени от
административния орган в оспорения акт. Действително не е спазен изискуемия от
чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ срок за издаване на решението – възражението е
постъпило при органа на 07.02.2019 г., а решението е издадено едва на 24.06.2019
г., но в тази връзка съдът намира, че неспазването на този срок не съставлява
съществено процесуално нарушение, доколкото процесният срок е от категорията на
инструктивните срокове, обезпечаващи бързината на административния процес и
същият не преклудира възможността на административния орган да се поизнесе и
след изтичането му.
Както
вече се посочи по-горе с оспореното решение на жалбоподателя – ЕТ „ИВ – СТЕЛ – Е.Л.“
е отказано плащане по заявка за окончателно плащане по договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 и е наложена
финансова корекция в размер на авансово изплатената сума по договора –
47 063,52 лв.
Безспорно
е установено, че активите, за закупуваните на които е отпусната финансовата
помощ на земеделския производител, са закупени като част от тях (трактор,
ремаркета и част от кошерите) в момента на проверката са се намирали в двора на
къща в с. Полско Косово, където жалбоподателят твърди, че ги съхранява в
периодите, в които същите не могат да се използват съобразно производствената
технология за отглеждане на пчели.
Спорен
се явява единствено изводът на административния орган, че в конкретния случай
закупените активи, финансирани с одобрената финансова помощ не се използват
съобразно предназначението, определено в одобрения за финансиране проект. Това
е и решаващият извод на ответника, с който той обосновава както постановения
отказ за плащане, така и наложената финансова корекция. Този фактически довод АО
е обвързал с разпоредбите на чл.
49, ал. 1, т. 1 и т. 6, предложение първо, чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9
от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г. (Наредба № 9/2015 г.), както и чл. 19, ал. 2, във връзка с чл. 9,
ал. 1, т. 6, предложение трето, чл. 6, ал. 3, т. 3 и чл. 14, ал. 2, т.3 от
Договор № 18/04/1/0/03116 от 07.03.2016 г. и на основание чл. 70, ал. 1, т. 7
(за неизпълнение на одобрени индикатори), във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл.73,
ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ съдържа основанията, при наличието на които финансова подкрепа със средства от
ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова
корекция. Основанията са изчерпателно изброени, макар в т. 10 да се съдържа
по-широка формулировка. Основанието, на което се позовава в конкретния случай
административният орган е това по т. 7 от чл. 70, ал. 1 на ЗУСЕСИФ, според
което финансовата помощ може да бъде отменена изцяло или отчасти за неизпълнение
на одобрени индикатори.
На
следващо място административният орган се позовава на разпоредбите на чл. 49,
ал. 1, т. 1 и т. 6 и чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г.
Съгласно
чл. 49, ал. 1 Разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да
изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато установи при
проверките по чл. 47, ал. 1, т. 1 и 2 нередовност на документите или непълнота
или неяснота на заявените данни и посочените факти (т. 1), както и когато инвестицията
е изпълнена неточно, включително когато ползвателят на помощта е придобил
активи и/или изпълнил дейности – предмет на подпомагането, с технически
параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от
одобрените от РА – когато констатираните отклонения водят до недопустимост или
необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат
основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията
съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите,
изискванията и критериите за оценка, определени в тази наредба и договора за
отпускане на финансова помощ (т. 6). Нормата регламентира както хипотези за
отказ за плащане, така и хипотези за налагане на финансови корекции под формата
на искане за възстановяване на част или цялата финансова помощ.
Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/2015 г. гласи, че в срока по чл. 53, ал. 1 (от датата на
сключване на договора до три години от датата на окончателното плащане – чл.
53, ал. 1, т. 1) ползвателят на помощта е длъжен да използва подпомаганите
активи и изпълнява подпомаганите дейности съгласно предназначението им,
посочено в бизнес плана. В случая няма спор, че този срок не е изтекъл,
доколкото окончателно плащане въобще не е извършвано.
Идентично
задължение за жалбоподателя е залегнало и в сключения между страните договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 в чл. 6, ал. 3, т.
3 (като тук указаният срок на задължението е срокът на изпълнение на
инвестицията – 24 месеца от сключването на договора), както и в чл. 14, ал. 2,
т. 3 (като тук вече срокът е до три години от окончателното плащане).
Административният
орган, в оспореното решение, се е позовал и на чл. 9, ал. 1, т. 6 от договора,
според която фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на
финансовата помощ по подадена от ползвателя заявка за междинно или окончателно
плащане, както и да изиска възстановяване на част или на цялата помощ, когато
изпълнението на инвестицията не е започнало в срока по чл. 6, ал. 3, т. 1 и/или
инвестицията не е изпълнена изцяло в срока по чл. 6, ал. 1 и/или подпомаганите
активи не се използват съгласно предназначението и при условията, посочени в
одобрения проект. Това право на фонда, административният орган е обвързал в
конкретния случай и с нормата на чл. 19, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от договора при пълно неизпълнение на задължението за извършване на
инвестицията съгласно условията и задълженията на ползвателя, установени с
нормативен акт, акт на правото на Европейския съюз и този договор в срока по
чл. 6, ал. 1 и/или при неподаване на заявка за окончателно плащане по ч. 6, ал.
4, Фондът отказва изцяло изплащане на финансовата помощ по договора и
ползвателят дължи обезщетение в размер на цялата получена до този момент
финансова помощ (по заявка за авансово и/или междинно плащане), ведно с
неустойка в размер на законната лихва върху получената сума, считано от датата
на нейното изплащане. Според ал. 2 на същия член от договора обезщетението в
размер на цялата получена до този момент финансова помощ (по заявка за авансово
и/или междинно плащане), в едно с неустойка в размер на законната лихва върху
получената сума, считано от датата на нейното изплащане се дължи и при
неизпълнение, което е приравнено на пълно неизпълнение, както и при неспазване,
на което и да е друго нормативно или договорно задължение или ангажимент на
ползвателя, произтичащи от предоставеното подпомагане, които при условията на
този договор са станали основание за пълен отказ от изплащане на финансовата
помощ от страна на фонда.
На
последно място в оспорения административен акт, макар и не сред изброените
правни основания, е налице позоваване на т. 13 от Методиката за определяне на
санкции във връзка с нарушения, установени по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020.
Видно от самото двойно заглавие на методиката същата възприема, че отказване,
намаляване и отмяна на финансова помощ, представляват санкции. Според
посоченото в самата Методика, тя е разработена в съответствие с член 35 от
ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията
за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие и се прилага при неспазване на критерии за
допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на
ангажименти или други задължения. С оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Наредба
№ 9/2015 г. методиката следва да намери приложение в случаите, в които
ползвателят на помощта не изпълнява задължение по чл. 54 от същата наредба,
каквото нарушение се твърди в процесния случай. Методиката обаче, както вече се
посочи, регламентира налагането на санкции, които очевидно са различни от
финансовите корекции, регламентирани в чл. чл. 70 - 73 от ЗУСЕСИФ. За това сочи
и фактът, че Методиката предвижда процедура по определяне на съответната
санкция, различна от процедурата за налагане на финансова корекция при
установена нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ.
В
посочената в решението т. 13 от Методиката е определено, че когато ползвателят
не използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията,
посочени в одобрения проект и съгласно условията и задълженията, установени с
нормативен акт, акт на правото на Европейския съюз и договора, сключен с ДФ "Земеделие" в
зависимост от тежестта и степента на неспазването се налага санкция 100% от
размера на финансовата помощ за конкретния актив или 100% от размера на
финансовата помощ за цялата инвестиция. В конкретния случай административният
орган, цитирайки тази точка от Методиката, без да определя конкретната тежест и
степен на неспазването е посочил, че санкцията следва да бъде 100% от размера
на финансовата помощ за цялата инвестиция, въпреки, че самият административен
орган в решението си е приел, че все пак част от подпомаганите активи (255 броя
кошери) се използват по предназначение.
Според настоящата съдебна инстанция,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен
начин се установи, че за следните дейности и активи: колесен трактор Lamborghini
Strike 90.4
T4i и 1 бр. ремарке БМД
тип АЛФА П48С с четири сменяеми платформи с повдигащи механизми не следва да
бъде изплащана финансова помощ, респ. изплатената такава следва да бъде
възстановена.
Съгласно изготвения бизнес план (л.
л. 74 – 118 от адм. дело № 492/2019г. по описа на съда), с него се цели
подобряване на управлението на процесите по отглеждане на животните,
подобряване на наличните материални и нематериални активи, подобряване на
качеството на произвежданите земеделски продукти, подобряване условията на
труд, както и подобряване на ефективността на използваните при производството
суровини. Целите са свързани също така с подобряване цялостната дейност и
конкурентноспособност на земеделското стопанство чрез подобряване на
производствените условия, допринасящи за производството на качествени
животински продукти, подобряване и оптимизиране приходите от земеделска
дейност, намаляване на производствените разходи, повишаване качеството на
продукцията, спазване стандартите на Общността и подобряване на условията в
земеделското стопанство.
Съгласно заложеното по бизнес план
към първа планова година броят на пчелните семейства следва да нарасне на 700,
като не е спорно, че този показател е изпълнен.
С цел развиване на подвижно
пчеларство е заложено закупуването на колесен трактор Lamborghini
Strike 90.4
T4i и 1 бр. ремарке БМД
тип АЛФА П48С с четири сменяеми платформи с повдигащи механизми. Не е спорно,
че тези активи са били закупени, като след подаване на заявката за окончателно
плащане до момента на проверката на място подвижно пчеларство не е било извършвано.
Това обстоятелство не се и оспорва от страна на жалбоподателя, като единствено
се твърди, че извършването на дейността не е било възможно предвид състоянието
на пчелните семейства. От представените по делото писмени доказателства обаче
се установява, че към септември 2018 г. пчелните семейства са били здрави. В
тази връзка и предвид наведени от страна на жалбоподателя възражения за
наличието на форсмажорни обстоятелства следва да се има предвид, че по делото
не се установи за процесния период – от подаване на заявката за окончателно
плащане до проверката на място да са били налице „непреодолима сила и
извънредни обстоятелства“, като съгласно т.23а от ДР на Наредба № 9/2015 г.
това са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013
година на ЕП и на Съвета, а именно: смърт на бенефициера; дългосрочна
професионална нетрудоспособност на бенефициера; тежко природно бедствие, което
е засегнало сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за
животни на стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала
съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на
бенефециера; отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от
стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на
подаване на заявлението.
При безспорно установените по делото
факти следва несъмнения извод, че АО правилно е приложил относимите
материалноправни разпоредби от приложимата наредба, както и цитираните
разпоредби от договора по отношение на тези активи. Действително е налице
неизползване на подпомаганите активи /колесен трактор Lamborghini
Strike 90.4
T4i и 1 бр. ремарке БМД
тип АЛФА П48С с четири сменяеми платформи с повдигащи механизми/ и изпълняване
на подпомаганата дейност /подвижно пчеларство/, съгласно предназначението им,
посочено в бизнес плана. Несъмнено по този начин се засягат и основни цели,
които е заложено да бъдат постигнати чрез инвестиционния проект като
подобряване на качеството на произвежданите земеделски продукти, подобряване
показателите за добавена стойност и повишаване на конкурентоспособността на
кандидата и др.
В този смисъл АО правилно е
постановил отказ да бъде изплатена финансова субсидия за закупените 1 бр.
ремарке БМД тип АЛФА П48С с четири сменяеми платформи с повдигащи механизми и
да бъде възстановена сумата за закупения колесен трактор Lamborghini
Strike 90.4
T4i, прилагайки т. 13 от
Методиката за определяне на санкции във връзка с нарушения, установени по
подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020, тъй като предвид текста на тази разпоредба
когато ползвателят не използва подпомагания актив, съгласно предназначението и
условията, посочени в одобрения проект и съгласно условията и задълженията,
установени с нормативен акт, акт на правото на ЕС и договора, сключен с ДФ
„Земеделие“ и когато това неспазване е довело до непостигане или частично
постигане на целите на проекта, то размерът на намалението на финансовата помощ
се определя на 100% от размера на финансовата помощ за конкретния актив.
Следва да бъде съобразено, че така
определеният размер и начин на определяне на административната санкция от
страна на АО се явява и изцяло в съответствие с изискванията по чл. 35 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, съгласно които исканото подпомагане се
отказва или оттегля изцяло или частично, когато не са спазени следните
ангажименти или други задължения ангажименти по програмата за развитие на
селските райони; или когато това е приложимо, на други задължения по
операцията, установени съгласно законодателството на Съюза, националното
законодателство или в програмата за развитие на селските райони, по-специално
обществени поръчки, държавни помощи и други задължителни стандарти и
изисквания. При вземането на решение относно размера на отказ или оттегляне на
подпомагането при неспазване на ангажиментите или други задължения, посочени в
параграф 2, държавата членка отчита тежестта, степента, продължителността и
системността на неспазването във връзка с условията за подпомагане, посочени в
параграф 2. Тежестта на неспазването зависи по-специално от значимостта на
последствията от неспазването, като се отчитат целите на ангажиментите или
задълженията, които не са изпълнени. Степента на неспазването зависи
по-специално от въздействието му върху операцията като цяло.
Неправилно обаче АО е постановил
отказ да бъде изплатена финансова помощ по отношение на следните активи и
дейности: изготвяне на бизнес план и закупуване на 450 бр. пчелни кошери
„Лангстрот – Рут с 3 корпуса“.
Безспорно от страна на кандидата е
бил изготвен бизнес план, който е бил одобрен и за който е била одобрена
субсидия в размер на 6 264,43 лева (вж. Таблица 1 – Одобрени разходи, в
т.ч. авансово и междинно плащане от Приложение 1 към Анекс 1 към Договор № 18/04/1/0/03116/07.03.2016
г.).
Неправилно АО е постановил отказ да
бъде изплатена финансова помощ по отношение на следния актив: 450 бр. пчелни
кошери „Лангстрот – Рут с 3 корпуса“.
По делото по несъмнен начин бе
установено, че към първа планова година ЕТ отглежда 700 броя пчелни семейства и
е закупил 450 бр. кошери Лангстрот-Рут 3 корпуса, колкото са заложени по бизнес
план. Действително към момента на проверката на място е установено, че не
всички закупени нови пчелни кошери са въведени в експлоатация, като 195 бр. са
на склад в имот, ползван под наем от страна на жалбоподателя. Според настоящия
състав обаче това не води до извод за неизползване по предназначение на
закупените кошери. На първо място никъде в обосновката на бизнес плана не е
посочено, че комплектът /дъно, капак, три корпуса/ на кошерите ще се използва
целогодишно, за да е налице някакво съответствие с поет ангажимент. Освен това
жалбоподателят е поел ангажимент за първа планова година да има 700 броя пчелни
семейства, при налични към датата на кандидатстване /стари/ кошери 400-450
броя. Предмет на инвестицията е закупуване на 450 бр. кошери Лангстрот-Рут 3
корпуса. Това означава, че след закупуване на инвестицията няма как да не се
използват и стари кошери, т.е. да се ползват смесено стари и нови кошери, като
поетапно старите кошери ще бъдат заменяни с нови. В случая от значение за
използването им е и технологията за отглеждане на пчелни семейства с кошери от
типа Лангстрот-Рут, а именно пчелното семейство да живее в кошер в комплект /1
дъно, 1 корпус и 1 капак целогодишно/ и при силна паша да се поставят още
корпуси, в които пчелното семейство гради единствено нови пити и събира мед.
При това положение неправилно АО е приел,
че субсидията следва да бъде намалена с 100% от размера на финансовата помощ за
този актив – 36 225,00 лева (вж. Таблица 1 – Одобрени разходи, в т.ч.
авансово и междинно плащане от Приложение 1 към Анекс 1 към Договор № 18/04/1/0/03116/07.03.2016 г.).
С оглед гореизложеното РФК следва да
бъде изменено, като бъде намален размера на определената ФК от 47 063,52
лева на 4 574,09 лева, т.е.
приспада се размера на финансовата помощ за следните активи и дейности: 450 бр.
кошери Лангстрот-Рут 3 корпуса – 36 225,00 лева и за изготвен бизнес план
- 6 264,43 лева.
По разноските
Във връзка със своевременно заявените
претенции и на двете страни за присъждане на разноски съдът намира, че и двете
искания следва да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата /общо
одобрена субсидия в размер на 131 552,95
лева, като уважената част от жалбата се явява в размер на 36 225,00 лева,
сума, представляваща одобрена субсидия за 450 бр. пчелни кошери „Лангстрот –
Рут с 3 корпуса“ и 6 264,43 лева – одобрена субсидия за изготвяне на
бизнес план или общо в размер на 42 489,43
лева, като следва да бъдат съобразени направените от страните разноски в
настоящото производство, в предходното производство и в производството пред
ВАС.
Жалбоподателят е направил разноски за
заплащане на държавна такса за образуване на адм. дело № 492/2019 г. в размер
на 471,00 лева (л. 16 от адм. дело № 492/2019 г. по описа на АдмС - Русе), като
при предходното производство не са били представени своевременно доказателства
за реално направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че за
процесуална защита и съдействие в настоящото производство е договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, които следва да бъдат
заплатени по сметка (л. 15 от делото), но по делото не са представени банкови
документи, удостоверяващи плащането им. Следователно така претендираните
разноски не следва да се присъдят. Само когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК, приложим
субсидиарно в настоящото производство по силата на чл. 144 от АПК. Ето защо, в
договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато
по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които
е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. Само в този
случай /когато уговорения начин на плащане е в брой и в договора е посочено, че
договореното възнаграждение е заплатено в брой/ той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).
В касационното производство пред ВАС
жалбоподателят е направил разноски в размер на 2 000 лева – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение, съгласно представен по адм. дело № 368/2020 г. по
описа на ВАС договор за правна защита и съдействие (л. 24 от адм. дело №
368/2020 г. по описа на ВАС). Същото не надвишава минималния размер по чл. 8,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения), с оглед на което е неоснователно възражението за
прекомерност на ответната страна.
С оглед гореизложеното жалбоподателят
е направил реално доказани разноски в общ размер на 2 471,00 лева.
Ответникът е направил разноски в
предходното производство в размер на 100 лева – за юрисконсултско
възнаграждение, в касационното производство – 470,63 лева – заплатена държавна
такса за образуване на делото (л. 14 от адм. дело № 368/2020 г. по описа на
ВАС) и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, а в настоящото производство –
300 лева – юрисконсултско възнаграждение и 700 лева – депозит вещи лица (л. л.
107 и 108 от делото), или общо в размер на 1 670,63
лева.
По компенсация жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ответника 332,95
лева разноски.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143 от АПК, вр. с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по оспорване на ЕТ „ИВ – СТЕЛ – Е.Л.“, със седалище: гр. Бяла Решение № 18/04/1/0/03116/301/04/01
от 24.06.2019 г. за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/255/26.06.2019
г.), издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, само в частта, в която е определена
финансова корекция, като намалява размера на същата от 47 063,52 лева на 4 574,09 лева.
ОТХВЪРЛЯ оспорването в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ „ИВ –
СТЕЛ – Е.Л.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бяла, обл.
Русе, ул. „Стефан Стамболов“ № 21, представляван от собственика Е. С.Л., да
заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София сумата 332,95 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: