РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900082 по описа за 2023 година
Ф. Ф. М. от гр. К., ул. „Верила“ № 1, с ЕГН **********, е предявила срещу ЗАД
"Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 120 000 лева за причинени й
неимуществени вреди – физически болки и страдания и преживян стрес вследствие
нанесени й телесни увреждания – коремна травма, придружена с излив на 700 мл кръв в
коремната кухина и хематом в меките тъкани на предната коремна стена; комбинирана
травма на дясното коляно, изразяваща се в ставен излив, скъсване на задната кръстна връзка
с дистракция на малък фрагмент от задната половина на тибиалното плато, фрактура в
областта на предната половина на латералния тибиален кондил, латерална луксация на
пателата, частично скъсване на медиалната колатерална връзка с белези на частична
мениско-капсулна сепарация, частично скъсване на медиалния ретинакулум и мекотъканен
едем около ставата, фрактура на пети лумбален прешлен вдясно и множество охлузвания и
кръвонасядания по лицето и тялото, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2022
год. около 15.25 часа на АМ „Хемус“, км 64+900, по вина на И.А.Б. с ЕГН ********** –
водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК № CO 7908 ВС, със застрахователна
полица серия GО, № ********* за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 24.08.2022 год. до 23.08.2023 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.02.2023 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА
на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
1
делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че на 22.09.2022 год. ищцата пътувала по АМ „Хемус“
на предна дясна седалка на лек автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК № CO 7908 ВС,
управляван от И.А.Б., когато в района на км 64+900 водачът се отклонил надясно, блъснал се
в предпазната мантинела на магистралата, като я разкъсал, след което автомобилът се
приплъзнал по мрежеста ограда и прилежащите й колове зад мантинелата, завъртял се
многократно и се установил в покой. Вследствие на ПТП водачът починал на място и
пострадали пътниците в автомобила – ищцата и В.Е.В..
За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнали екип на ОДМВР и екип на СМП. Полицейските
служители съставили констативен протокол за ПТП № 96/11.10.2022 год., образувано било
досъдебно производство № 50/2022 год. по описа на ОДМВР София, пр.пр. № 2777/2022 год.
по описа на Софийска окръжна прокуратура, неприключило към момента на предявяване на
исковете.
Сочи се, че в резултат на ПТП Ф. Ф. М. е получила следните травматични
увреждания – коремна травма, придружена с излив на 700 мл кръв в коремната кухина и
хематом в меките тъкани на предната коремна стена; комбинирана травма на дясното
коляно, изразяваща се в ставен излив, скъсване на задната кръстна връзка с дистракция на
малък фрагмент от задната половина на тибиалното плато, фрактура в областта на предната
половина на латералния тибиален кондил, латерална луксация на пателата, частично
скъсване на медиалната колатерална връзка с белези на частична мениско-капсулна
сепарация, частично скъсване на медиалния ретинакулум и мекотъканен едем около ставата,
фрактура на пети лумбален прешлен вдясно и множество охлузвания и кръвонасядания по
лицето и тялото. Ищцата по спешност била откарана в Спешното отделение на ВМА – гр.
София и приведена в противошокова зала, като била прегледана от хирург, неврохирург,
травматолог, консултирана била от анестезиолог и уролог. Направени са й били кръвни и
образни изследвания, проведено било и МРТ изследване на дясната колянна става. С оглед
установената наличност на кръв в коремната кухина, същия ден била подложена по
спешност на коремна операция – направена й е била лапароскопия с лапаротомия и
евакуация на 700 мл кръв от коремната кухина. Установено било разкъсване на апендикса,
като същият бил премахнат и чревният пасаж на пациентката бил възстановен. На десния й
крак била поставена гипсова имобилизация.
Сочи се, че същия ден ищцата била настанена за лечение в Клиниката по
ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология във ВМА. Назначена й е била
медикаментозна терапия, на дясното й коляно е била поставена гипсова имобилизация. След
сваляне на дренажите от корема и стабилизиране на състоянието й на 29.09.2022 год.
ищцата била изписана от лечебното заведение с препоръка за амбулаторно лечение – ХДР и
медикаментозна терапия.
Сочи се, че след изписването й от ВМА ищцата се прибрала в дома на родителите й в
гр. К.. Заради множеството травми, получени при ПТП, тя почти не можела да се обслужва
2
самостоятелно, разчитала на помощта на семейството си дори за най-елементарните си
нужди от хигиенен и битов характер – къпане, преобличане, придвижване из дома.
Емоционалното й състояние не било добро – все мислела за преживяното ПТП, макар да
няма спомен за същото, у нея се породил страх от пътуване в автомобил, макар след
изписването й от болницата многократно да й се налага да пътува за прегледи при
специалисти и контролни прегледи. И към момента медикаментозното й лечение все още
продължава и се налага да се придвижва с патерици. Наложило се на 25.11.2022 год. да
постъпи за физиотерапевтично лечение на десния й крак в МБАЛ „Авис – Медика“ – гр.
Плевен, като престоят й в това лечебно заведение продължил до 08.11.2022 год.
Твърди се, че и към настоящия момент и въпреки дългото лечение ищцата все още не
е възстановена от получените травми от ПТП. Движенията на снагата и десния й крак са
ограничени и болезнени, продължава да изпитва болки в травмираните части на тялото, все
още се нуждае от помощта на семейството си в ежедневието.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК № CO 7908 ВС,
управляван при ПТП от деликвента И.А.Б., е била сключена със ЗАД „Д.Б. : Ж. и з.” АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица
серия GО, № *********, валидна от 24.08.2022 год. до 23.08.2023 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени вреди.
Твърди се, че ищцата депозирала по пощата писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.” АД, получена от ответника на 12.01.2023 год., по
същата била образувана преписка по щета № 0801-006755/2022-03;04, като застрахователят с
писмо изх. № 778/09.02.2023 год. е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищцата застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК № CO 7908 ВС, управляван при ПТП от
деликвента И.А.Б., сключена със ЗАД „Д.Б. : Ж. и з.” АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица серия GО, № *********,
валидна от 24.08.2022 год. до 23.08.2023 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при
ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищцата. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „БМВ“ И.А.Б. не е
нарушил императивните разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП,
така както е описано в исковата молба, поради което липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта – противоправно поведение. Оспорват се всички твърдения,
3
изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията –
че ищцата е търпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а ако такива са
настъпили, се сочи, че те далеч не са с характер, интензитет и в размер, които да обосноват
претендирания в исковата молба размер на обезщетението. Оспорват се всички твърдения на
ищцата за вида, характера и степента на уврежданията, като при условие на евентуалност се
твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето
на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания и
предхождащи ПТП заболявания.
Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на
понесените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни наранявания,
както и че не е съобразено и с приноса на пострадалата за настъпване на ПТП. Твърди се, че
ищцата е съпричинила вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в
неизползване на обезопасителен колан като пътуваща в лек автомобил; сочи се, че
противоправното поведение на ищцата е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпването на урежданията й, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на
тежестта в размера на дължимото обезщетение.
При условията на евентуалност е направено и второ възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД,
като се твърди, че ищцата сама се е поставила в опасност за здравето си, като е предприела
пътуване в автомобил, управляван от водач, който е бил под въздействието на алкохол и/или
наркотични вещества към момента на настъпване на процесното ПТП.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от изисканото от съда постановление на СОП от 27.09.2023 год. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 50/2022 год. по описа на ОДМВР
София, пр.пр. № 2777/2022 год. по описа на СОП, същото е било образувано за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК /допусната е очевидна
грешка в квалификацията с цифри – във вр. с чл.342, ал.2, предл.3-то от НК/ – за това, че на
22.09.2022 год. около 15.25 часа на АМ „Хемус“, км 64+900, при управление на МПС – лек
автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК № CO 7908 ВС, при нарушаване на правилата за
движение по пътищата по непредпазливост е била причинена смъртта на водача на
автомобила И.А.Б. и телесни повреди на пътниците в него Ф. Ф. М. и В.Е.В..
С постановлението е прието, че ПТП е било причинено единствено по вина на
починалия водач И.А.Б., поради което наказателното производство е било прекратено на
осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК – поради смъртта на дееца.
От показанията на свидетелката Д. К., очевидец на произшествието, се установява, че
в края на м. септември 2022 год. пътували със съпруга й с автомобил по АМ „Хемус“, когато
4
в участъка на 65-ти километър, в посока гр. Варна, станали свидетели на катастрофа – лек
автомобил марка „БМВ“ ги изпреварил със скорост около 150 км/ч, а после внезапно пред
тях на ляв завой, с наклон надолу, се завъртял на 180 градуса, ударил се първо в лявата, а
после в дясната мантинела, прескочил я и паднал по таван. Времето било слънчево, но преди
това било валяло и на пътя имало мокри участъци. Нямало други участници в движението
около тях. Притекли се на помощ и други хора и започнали да вадят пътниците от л.а.
„БМВ“. Свидетелката забелязала пострадало момиче, което било в съзнание, по погледът й
блуждаел и я сложили да седне. Повиканият медицински екип се забавил поне 30 мин.
От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с
материалите по делото, включително констативния протокол за процесното ПТП и протокол
от 22.09.2022 год. за оглед на местопроизшествие, се установява следния механизъм на ПТП:
На 22.09.2022 год. около 15.25 часа – в светлата част от денонощието, при нормална
видимост, мокро асфалтово покритие, със скорост около 140 км/ч, по АМ „Хемус”,
км.64+900, с посока от гр. София към гр. Варна, в лявата активна лента за посоката на
автомагистралата се е движил лек автомобил „БМВ” с ДК СО 7908 ВС, управляван от
И.А.Б.. В протокола за оглед на местопроизшествие е констатирано, че предна дясна гума на
автомобила е били марка „Нокиан” с размери 225/55/R16, а задните и предна лява гума са
била марка „Петлас” с размери 225/45R18, зимни, т.е. към момента на ПТП автомобилът е
бил технически неизправен, тъй като монтирането на една ос на две различни като марка и
размери гуми води до различното им сцепление с терена, в мястото на контакт и оттам –
възможност за непредизвикано от органите за управление изменение траекторията на
движение на автомобила.
Платното за движение в този участък, в ляв за посоката на движение на автомобила
завой, е било предназначено за еднопосочно движение, с две активни пътни ленти,
предназначени за движение в посоката, отделени една от друга посредством единична бяла
прекъсната линия „М3” и вдясно на тях – лента за принудително спиране, отделена от
първите две с бяла непрекъсната линия „М1”. От двете страни платното за движение е било
ограничавано от стоманена предпазна ограда, вдясно от нея се е намирало тревно
пространство, вдясно на което е била изградена водосточна канавка, вдясно на която е имало
храстовидна растителност.
Придвижвайки се по гореописания начин, в зоната на кривата автомобилът е изменил
рязко траекторията си на движение в посока надясно по отношение първоначалната си
посока, преминал е през дясната пътна лента и през лентата за аварийно спиране и с челната
си дясна част се е ударил в дясната стоманена предпазна ограда на платното за движение.
Ударът е бил челен ексцентричен и поради високата скорост и маса на лекия автомобил
ударният импулс е бил с много висока стойност, при което последният е разкъсал
еластичната ограда и е преминал в дясното крайпътно пространство и преминавайки през
водосточната канавка и храстовидната растителност се е обърнал по таван и така се е
установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие.
КСМАТЕ сочи, че използването на резервна гума е допустимо, но при условие, че
5
скоростта на автомобила не превишава 80 км/ч и се изминава разстояние не повече от 100
километра, а когато същата е с различни размери и марка, тази скорост е необходимо да се
намали, особено при мокро асфалтово покритие и завой, както е в случая. Анализът на
материалите по делото дава основание да се направи извод, че причините за възникване на
ПТП следва да се търсят в субективните действия на водача на лекия автомобил „БМВ”
И.А.Б., който при управление на автомобила в зоната на ПТП не се е съобразил с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство.
Следва да се отбележи, че в заключението е приета „ориентировъчна“ скорост на
автомобила в зоната на ПТП от около 140 км/ч, която се определя съобразно
„дългогодишния опит на вещото лице, деформациите по купето на автомобила и изминатото
разстояние от първия допир до предпазната мантинела до мястото на установяване /около 43
метра/, както и показанията от разпитаната свидетелка – очевидец“; следва да се посочи, че
последната сочи скорост от около 150 км/ч /при приета в постановлението на СОП скорост
от 154.55 км/ч/.
От същото заключение се установява, че вследствие на ПТП на ищцата са били
причинени следните травматични увреждания –
- коремна травма, изразяваща се в разкъсване на артерия и вена илиеколика с
последвал кръвоизлив в коремната кухина;
- счупване на латералния /външния/ кондил на голямопищялната кост на дясната
подбедрица;
- разкъсване на задната кръстата връзка на дясното коляно;
- разкъсване на вътрешния колатерален лигамент /връзка/ на дясното коляно;
- частично разкъсване на медиалния менискус на дясното коляно;
- счупване на десния напречен израстък на пети поясен прешлен;
- травматичен деколман /джоб/ в областта на предната коремна стена от епигастриума
до пубиса/срамната кост/;
- охлузвания и кръвонасядания по кожата на гърдите, главата и носа.
По повод причинените травматични увреждания на пострадалата е било приложено
високоспециализирано оперативно лечение, медикаментозно, както и физиотерапия и
рехабилитация в специализирано заведение. На 22.09.2022 год. ищцата е била приета по
спешност в Клиниката по ендоскопска хирургия във ВМА София, извършена била е
лапаротомия, като интраоперативно е установено наличие на 700 мл. кръв и коагули в
перотанеалната кухина, имбибиран ретроперитонеум в десен латерален канал, руптура на
артерия и вена илеоколика, травматичен деколман субумбиликално до нивото на пубиса.
Извършено е било лигиране на съдовете и хемостаза, лаваж и дренаж.
При извършения на 19.06.2024 год. личен преглед на ищцата от съдебния медик в
състава на КСМАТЕ се установява следното :
6
Походката на ищцата е самостоятелна, без помощни средства, с леко накуцване с
десния крак. По предната коремна стена срединно има вертикално ориентиран
постоперативен ръбец от върха на гръдната кост до пубиса с дължина 35 см, който е с
белезникав цвят без данни за келоидно разрастване. В областта на дясното коляно има косо
ориентиран постоперативен ръбец с дължина 5 см. На 4 см. под него има окръглен такъв с
диаметър 1 см. Под коляното има косо орентиран друг подобен ръбец с дължина 4 см.
Към момента на прегледа вещото лице констатира ограничение в движението на
десния долен крайник в колянната става на ищцата, както и загрозяващи външния облик
постоперативни ръбци, които ще останат доживот. Заключението, допълнено с отговори в
о.с.з. на въпроси на пълномощника на ответника, сочи, че не може да се очаква подобряване
в обема на движения в увредената става на десния крак. Движенията в колянната става са
ограничени, предимно флексията; при приклякане има болка и невъзможност за
самостоятелно изправяне без помощ с ръце. Налице е и хипотрофия на бедрената
мускулатура в сравнение с левия крак. Прогнозата за в бъдеще е, че когато ищцата стои
права, ще я боли крака и ще отича; когато започне износването на самата ставна повърхност,
ще се променят както походката, така и стойката.
От показанията на свидетелката Мая Алексиева, майка на ищцата, се установява, че
узнала за катастрофата с дъщеря й, докато била в чужбина, обадили й се от РУ Кнежа и се
прибрала в България с първия полет. Веднага отишла до ВМА за да подпише декларация за
оперативните процедури, които предстояли на Ф., но лекарите не й позволили да я види, тъй
като била в критично състояние в шокова зала. Имала голям кръвоизлив в корема, защото
предпазният колан в колата, с която пътувала, я бил прерязал, били прерязани дебелото и
тънкото черво. била загубила много кръв и се налагало да търсят кръводарители.
Операцията преминала успешно, но дъщеря й дошла в съзнание чак на третия ден, а
с майка си разменила няколко думи едва на деветия. Престояла в шокова зала три дни, а
после я преместили в друга стая в отделението на болницата. Била напълно неподвижна, а
след като я изписали за домашно лечение, не можела да става самостоятелно, придвижвала
се само с инвалидна количка, а от леглото я вдигала майка й. След около 40 дни свидетелката
се свързала с медицински център „Авис медик“ в Плевен, където започнали да раздвижват
ищцата – вдигали я с колани и лента за движение. Едва през м. януари 2023 год. дъщеря й
започнала да се движи самостоятелно, но пак с помощта на нейна приятелка –
рехабилитатор, която идвала да й помага всеки ден; до м. май се придвижвала с две
патерици, а после с една, но я било страх и ходила само с придружител. Едва преди няколко
дни /от м. септември 2024 год./ вече ходи без помощни средства. Дотогава трудно изкачвала
стълби и прагове, имала силни болки в двете колена.
Ищцата се променила много и психически, не искала да разговаря с абсолютно
никой, майка й търсила помощта на психолози, за да говорят с нея. Травмирана била и от
обстоятелството, че преди инцидента живеела с приятеля си на семейни начала – И.А.Б.,
водачът на автомобила, който починал при катастрофата. Непосредствено преди ПТП си
била подала молба за работа като учителка в София, но впоследствие не започнала работа,
7
тъй като била обездвижена.
С определението си по чл.374 съдът е обявил на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищцата
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК № CO 7908 ВС, със
застрахователна полица серия GО, № *********, сключена със ЗАД „ДаллБогг : Живот и
здраве” АД, валидна от 24.08.2022 год. до 23.08.2023 год.
Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Ф.
Ф. М. до ЗАД „ДаллБогг : Живот и здраве” АД, изпратена по пощата и получена от
застрахователя на 12.01.2023 год., по същата е била образувана преписка по щета № 0801-
006755/2022-03;04, като с писмо изх. № 778/09.02.2023 год. ответникът е отказал изплащане
на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
8
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на Ф. Ф. М. до ЗАД „Д.Б. : Ж. и з.” АД, изпратена по пощата и
получена от застрахователя на 12.01.2023 год., по която е била образувана преписка по щета
№ 0801-006755/2022-03;04 и по която с писмо изх. № 778/09.02.2023 год. ответникът е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, при което на ищцата са били причинени телесни увреждания, са били
субективните действия на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК № CO
7908 ВС – И.А.Б., който в зоната на ПТП :
- не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя /мокра настилка/ и на превозното средство – неизправно такова, доколкото на
9
предната му ос са били монтирани две различни като размери и вид гуми;
- е управлявал МПС със скорост над максималната допустима за автомагистрала.
По отношение на последното съдът не кредитира заключението на КСМАТЕ, което
определя „ориентировъчна“ скорост на автомобила в зоната на ПТП от около 140 км/ч,
доколкото горното не почива на никакви обективни данни. Напротив, разпитаната по делото
свидетелка Д. К., очевидец на произшествието, установява, че в участъка на 65-ти
километър автомобилът „БМВ“ ги изпреварил със скорост около 150 км/ч, което запомнила,
тъй като обсъдили със съпруга й, че на този опасен участък колата пред тях се движила
много бързо.
Установено бе, че водачът на л.а. „БМВ“ внезапно е изгубил контрол над автомобила
и без същия да влиза в съприкосновение с други МПС, пресичащи животни, респ. други
препятствия, т.е. ударът е бил изцяло следствие на собствените му действия и последвалата
невъзможност да овладее превозното средство.
Установено бе, и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищцата,
изброени в заключението на КСМАТЕ, са в причинна връзка с противоправните действия на
деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе
опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с
установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този
водач, регламентирани в ЗДвП.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания и преживян стрес след
катастрофата.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК № CO 7908 ВС,
управляван при ПТП от деликвента И.А.Б., била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица серия GО, №
*********, валидна от 24.08.2022 год. до 23.08.2023 год., т.е. към датата на ПТП, 22.09.2022
год.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан изцяло до предявения му размер
от 120 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на продължителни и
интензивни физически болки и страдания, продължително обездвижване, затруднения при
10
придвижване, невъзможност за пълно разгръщане на десния долен крайник в колянната
става и загрозяващи външния облик постоперативни ръбци, както и изживян психически
стрес, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП
травматични увреждания, както и трайни последици за здравословното й състояние,
налагащи ограничения в нормалния й начин на живот.
От обсъденото горе заключение на КСМАТЕ бяха установени както интензитета и
продължителността във времето на физическите болки и страдания, понесени от ищцата,
така и последиците за здравето й от нанесените й при ПТП травматични увреждания.
Установено бе, че в първите дни след катастрофата състоянието й е било критично, била е
настанена в противошокова зала с опасност за живота най-вече поради коремна травма,
придружена с излив на 700 мл кръв в коремната кухина. След навременните и
животоспасяващи оперативни интервенции пострадалата е била продължително време
обездвижена, като е могла да бъде придвижвана единствено с инвалидна количка, а дълго
време след това – с патерици и с помощта на придружител. Прогнозата за пълното й
възстановяване е неблагоприятна – видно от заключението на съдебния медик,
комбинираната травма на дясното коляно ще доведе до доживотни неблагоприятни
последици независимо от продължителната рехабилитация – не може да се очаква
подобряване в обема на движения в увредената става на десния крак, налице е ограничение
във флексията, болки при приклякане и невъзможност за самостоятелно изправяне без
помощ с ръце, както и изразена хипотрофия на бедрената мускулатура в сравнение с левия
крак. Прогнозата за в бъдеще е, че когато ищцата стои права, ще я боли крака и ще отича;
когато започне износването на самата ставна повърхност, ще се променят както походката,
така и стойката й.
При определяне на обезщетението, дължимо за търпените неимуществени вреди,
предмет на настоящата претенция, съдът отчита, че ищцата – млада жена в работоспособна
възраст към момента на ПТП – на 23 години, е била сериозно физически увредена, което
препятства за продължителен период от време връщането й към нормален и пълноценен
начин на живот и упражняването на професия, свързана с физическо натоварване. От друга
страна, съдът кредитира и показанията на свидетелката Мая Алексиева, майка на ищцата,
която сочи за настъпили промени в психичното състояние на дъщеря й след инцидента – не
искала да разговаря с абсолютно никой, поради което търсили помощта на психолози.
Изживеният стрес от катастрофата и търпените силни душевни болки и страдания са
неминиумо следствие и от обстоятелството, че при ПТП ищцата загубила мъжа, с който
съжителствала на семейни начала – И.А.Б., водачът на автомобила, който починал при
катастрофата.
В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на Ф. Ф. М. физически увреждания и психически стрес налагат определяне на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума й, в размер на
120 000 лева, която сума ответника следва да се осъди да й заплати на осн. чл.432, ал.1 от
11
КЗ, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023 год. – съобразно заявения петитум
относно началната дата на лихвата – независимо, че лихва се дължи от по-ранната дата, на
която застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата е била получена от ЗАД
„Д.Б. : Ж. и з.” АД /12.01.2023 год./.
Съдът не намира основания по чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на така присъденото
обезщетение на ищцата поради нейни действия или бездействия, довели до съпричиняване
на вредоносния резултат. По делото ответникът не установи с оглед възложената му
доказателствена тежест твърдяното с отговора обстоятелство, че към момента на ПТП
ищцата е пътувала в автомобила с непоставен предпазен колан; обратното се установява от
показанията на свидетелката Мая Алексиева и от спецификата на нараняванията й в
областта на корема, получени именно при действието на колана. Второто въведено
бланкетно възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД – че ищцата сама се е поставила в опасност за
здравето си, като е предприела пътуване в автомобил, управляван от водач, който е бил под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества към момента на настъпване на
процесното ПТП, остана изцяло недоказано.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от № 206/30.05.2023 год. ищцата е била освободена от
заплащане на ДТ и внасяне на разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на
делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ в
размер на 4 800 лева и направените разноски от бюджета на съда в размер на 600 лева –
изплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ и свидетел с призоваване.
Ищцата, независимо, че е била представляван от адвокат, не е удостоверила заплатен
адвокатски хонорар, поради което такива разноски не следва да й се присъждат. По делото
не е представен и договор за правна помощ, а само пълномощно с и.м. с дата 30.10.2022 год.
за АД „Д. и партньори“. Във връзка с представения списък с разноски по чл.80 от ГПК от
пълномощника на ищцата, в който се сочи осъществена безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, следва да се
отбележи, че по делото не е представен договор за правна помощ, който да удостоверява
договорено безплатно процесуално представителство, поради което не е налице основание
за присъждане на възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, още по-малко в полза на
адвокатско дружество.
С оглед изхода на делото на ответника не следва да се присъждат разноски на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да
заплати на Ф. Ф. М. от гр. К., ул. „Верила“ № 1, с ЕГН **********, сумата от 120 000 лева
/сто и двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди – физически болки и страдания и преживян стрес вследствие нанесени й телесни
увреждания – коремна травма, придружена с излив на 700 мл кръв в коремната кухина и
хематом в меките тъкани на предната коремна стена; комбинирана травма на дясното
коляно, изразяваща се в ставен излив, скъсване на задната кръстна връзка с дистракция на
малък фрагмент от задната половина на тибиалното плато, фрактура в областта на предната
половина на латералния тибиален кондил, латерална луксация на пателата, частично
скъсване на медиалната колатерална връзка с белези на частична мениско-капсулна
сепарация, частично скъсване на медиалния ретинакулум и мекотъканен едем около ставата,
фрактура на пети лумбален прешлен вдясно и множество охлузвания и кръвонасядания по
лицето и тялото, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2022 год. около 15.25
часа на АМ „Хемус“, км 64+900, по вина на И.А.Б. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „523“ с ДК № CO 7908 ВС, със застрахователна полица
серия GО, № ********* за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 24.08.2022 год. до 23.08.2023 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.02.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 5 400 лева /пет хиляди и четиристотин лв./,
съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и направените разноски
от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13