Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 12.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на дванадесети януари
две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 13919 по
описа
за
2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба с правно основание чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК на длъжниците Х.И.К. и Ю.А.К.
против разноските по изпълнението, обективирани в покани за доброволно
изпълнение с изх.№№ 9323 и 9324, и двете от 17.09.2020 г.
Жалбоподателите
считат, че разноските по изпълнението са недължими, както и че следва да бъде
намален адвокатския хонорар, заплатен от взискателите, тъй като не са спазени
изискванията на ГПК, на ТТРЗЧСИ и на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че длъжниците и в срока за
доброволно изпълнение са заявили пред ЧСИ, че желаят да предадат доброволно
владението върху недвижимия имот, като за целта са входирани нарочна молба и
покани до тримата взискатели, в които е определен ден и час, в който длъжниците
имат готовност да предадат доброволно владението на имота. Твърди се, че ЧСИ е
начислил такси в размер на 3 779,30 лв. без да посочи как точно е
изчислена тази такса и съгласно кои точки от ТТРЗЧСИ е дължима. На следващо
място заявява възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Моли
съда да намали разноските, като изключи тези за принудително осъществяване на
въвод и намали претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение до
неговия минимум. С допълнение към въззивната жалба от 16.10.2020 г.
жалбоподателите са доразвили аргументите си в подкрепа на искането и доколкото
това не представлява нова жалба, а допълване на вече подадена жалба, съдът
намира, че не е налице просрочие, както твърдят взискателите и съдебния
изпълнител.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателите. Оспорват
жалбата като считат, че същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
От приложеното копие на изпълнително
дело № 495/2020 г. по описа на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ се установява, че
същото е образувано по молба с вх. № 05889/10.08.2020
г. на взискателите П.С.Б., Л.С.Б.и М.С.Б., чрез пълномощника им адвокат А.Д.,
въз основа на изпълнителен лист издаден на 28.05.2020 г. от Софийски апелативен
съд на основание не влязло в сила въззивно решение № 613/10.03.2020 г. по гр.д
№ 114/19 г. на САС, 10 състав, по силата на който длъжниците Ю.А.К. и Х.И.К. са
осъдени да предадат владението на взискателите П.С.Б., Л.С.Б.и М.С.Б. върху 7/8 идеални части от следния
недвижим имот: масивна двуетажна жилищна сграда-къща с РЗП около 285 кв.м. с
идентификатор 68134.1937.751.1., намираща се в източната част на дворно място,
представляващо УПИ V-751 от кв.223 по
плана на гр. София, м. „Гърдова глава“ с площ от 588 кв.м. с административен
адрес: гр. София, кв. Бояна, ул. „*****.
Представен е договор за правна защита и
съдействие от 25.06.2020 г., удостоверяващ уговарянето и заплащането от тримата
взискатели на процесуалния им представител адвокатско възнаграждение в размер
на 4800 лв. за образуване на изпълнително дело и провеждане на изпълнение по
него.
С Разпореждане от 10.08.2020г., съдебният изпълнител е
образувал изпълнително производство и е приел следните разноски: по т. 1 от ТТР
към ЗЧСИ - 24.00 лева с ДДС, два броя такси по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ-48.00 лева
с ДДС, и два броя такси по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ - за издаване на удостоверение
за данъчна оценка на имоти - 34.00 лева без ДДС и за издаване на скици за
недвижими имоти-3,50 лв. без ДДС. Съдебният изпълнител е приел и адвокатски
хонорар в размер на 4800 лева съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 25.06.2020 г.
С разпореждане от 03.09.2020 г. съдебният изпълнител е
приел и следните разноски: по т.22 от ТТРЗЧСИ-3185 лв. с ДДС.
Покани за доброволно изпълнение са връчени редовно на
длъжниците съответно: на Ю.К. на 17.09.2020 г., а на Х.К. на 21.09.2020 г.
След
връчване на ПДИ по делото е постъпила молба с вх. № 07281/02.10.2020г. от двамата
длъжници чрез процесуалния им представител адвокат Тончева, с която са
уведомили съдебния изпълнител, че ще предадат доброволно владението на имота,
за което са поканили взискателите по делото в кантората на Нотариус Х.В.на
06.10.2020 г. в 16 часа, за да предадат на всеки от тях ключове за имота. Към
молбата са представени и копия от придружителните писма, с които поканите до
взискателите са предоставени за връчване на ЧСИ Г.Д.. С жалбата са представени
и три броя от поканите до взискателите, от които е видно невъзможността да
бъдат връчени, както и отказът на взискателката М.С.Б. да получи поканата,
поради забраната от адвоката й да получава съобщения.
От протокол от 09.10.2020 г., съставен
в 15,30 часа е видно, че двамата длъжниците са се явили в кантората на съдебния
изпълнител Г.К.и са му предоставили ключовете от имота, но последният е отказал
да ги получи, тъй като няма начин, по който да се убеди, че именно това са
ключовете от имота, по отношение на който следва да бъде извършен въвод.
На 12.10.2020 г. съдебният изпълнител е
осъществил въвод във владение на процесния имот.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
По съществото на жалбата:
Жалбата е основателна.
Безспорно двамата длъжници дължат начислените такси по
т.т.1, 5 и 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и същите правилно са
начислени от съдебния изпълнител в общ размер на сумата от 109,50 лв.
От доказателствата по делото се установява безспорно,
че в срока за доброволно изпълнение /17.09.2020 г.-01.10.2020 г. и 21.09.2020
г.-05.10.2020 г./ длъжниците са заявили писмено /на 02.10.2020 г./ пред
съдебния изпълнител, че доброволно предават владението върху идеалната
част от имота, предмет на изпълнението. Пак
в този срок, на 25.09.2020 г. са изготвили и предали на съдебен изпълнител за
връчване на тримата взискатели, в които покани е материализирана волята на
двамата длъжници да освободят и предадат процесната идеална част от имота.
Такава воля изрично са демонстрирали и с явяването си пред съдебния изпълнител
и предаването на ключовете от имота, чието приемане е отказано от последния.
По този начин и в срока за доброволно изпълнение, за
което изрично са поканени с връчените им ПДИ, двамата длъжници са направили
всичко зависещо от тях да изпълнят доброволно задължението си, но не са
получили необходимото съдействие, нито от кредиторите, нито от съдебния
изпълнител за това.
Предвид горното извършените, въпреки това действия по
принудително изпълнение, не са били необходими и респ. начислените такси за
принудително изпълнение се явяват недължими, т.к. самото изпълнително действие
не е следвало да бъде извършвано и това е станало по изрично настояване на
взискателите, поради което и извършените от тях разноски по принудително
изпълнение следва да останат за тяхна сметка.
Съгласно чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, но само тези разноски, необходими за реализиране на
спорното право, а не всякакви разноски, извършени от взискателя. Законодателят
е дал възможност на длъжника в срока за доброволно изпълнение да изпълни, т.е.
в рамките на двуседмичния срок по чл.428 от ГПК да удовлетвори притезанието на
взискателя, като по този начин ограничи отговорността си за разноски по
извършване на действия по принудително изпълнение. Именно това са сторили и
длъжниците в настоящето производство, поради което те са се освободили от
заплащане на последващи разноски по изпълнението, тъй като с поведението си не са
станали причина за извършването им, поради което и жалбата в тази й част се явява основателна и
следва да бъде уважена.
По отношение на жалбата против определените разноски
за адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че адвокатско
възнаграждение се дължи само по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 200 лв. за
образуване на изпълнително дело, доколкото и по съображения изложени по-горе,
не е следвало да бъде осъществявано принудително изпълнение, поради което не се
дължи адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания.
Следователно
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 200 лв. При
изчисляване на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител следва
да се съобрази с така намаления размер на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба с
правно основание чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК на длъжниците Х.И.К., ЕГН **********
и Ю.А.К., ЕГН **********,*** Разпореждане от 10.08.2020 г. по изпълнително дело
№ 20209240400495 по описа на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 на КЧСИ в частта, в която
съдебният изпълнител е приел разноски по делото за адвокатско възнаграждение за
разликата над дължимата сума 200 лв. до 4800 лв., както и разпореждане от 03.09.2020
г., в частта, в която съдебният изпълнител е приел разноски по делото по т.22
от ТТРЗЧСИ за въвод във владение в размер на сумата от 3185 лв. с ДДС и вместо
тях постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на взискателите П.С.Б., Л.С.Б.и М.С.Б., чрез пълномощника им адвокат А.Д. за
приемане на направени от тях разноски по изпълнително дело № 20209240400495 по описа на
ЧСИ Г.К.с рег. № 924 на КЧСИ в размер на 4600 лв. за адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство и в размер на сумата от 3185 лв. с ДДС за
заплатена такса по т.22 от ТТРЗЧСИ за осъществяване на принудителен въвод във
владение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.