Решение по дело №3762/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265686
Дата: 9 септември 2021 г. (в сила от 9 септември 2021 г.)
Съдия: Николай Димитров Димов
Дело: 20201100503762
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                   

                               Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                           гр.София, 09.09.2021 г.

       

                   В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                      Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3762 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         

         Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

         С решение № 294388 от 05.12.2019 год., постановено по гр.дело № 4609/2019 г.  на  СРС, І Г.О., 26 състав, е осъдена З.“Л.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание чл.213 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 1642,85 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.03.2014 г. в гр.София, при което водачът на МПС „Фолксваген Поло” ******, застрахован по застраховка „ГО” в ответното дружество, виновно причинил щети на МПС „Хонда Сивик”, с рег.№ ******, ведно със законната лихва от 23.01.2019 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен иска в останалата част, като неоснователен. С решението на съда е осъдена З.“Л.И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 1071, 79 лв., представляваща разноски по настоящето дело по компенсация.

          Срещу решението на СРС, 26 с-в е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр.София,  подадена чрез юрк. Светла Лалова с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск, като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.Твърди се, че по делото не е доказан механизма на настъпване на ПТП, както и причинно- следствена връзка на същото с причинените щети. Претендира присъждане на направени разноски по делото.  

          Въззиваемата страна- ищец „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощника си адв.А.Б. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда,  жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

        Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

        Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.             

         Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. 

         Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.                   

         Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.        

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, гр.София срещу ответника З. „Л.И.“ АД, ***, осъдителен иск с правно основание чл.213, ал.1, изр.3 от КЗ/ отм./. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание чл. чл.213, ал.1, изр.3 от КЗ/ отм./ вр. чл.45 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.  Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

      Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция.

          Съдът намира за изцяло неоснователен изложения във въззивната жалба довод, че по делото не е доказан механизма на настъпване на ПТП, както и пряката причинно- следствена връзка на същото с причинените щети. Противно на изложеното във въззивната жалба, съдът приема с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, че настъпилото на 08.03.2014 г., в гр.София, пътно-транспортно произшествие/ ПТП/ е в пряка причинно- следствена връзка с причинените щети на лек автомобил „ Хонда Сивик“, с  рег.№ ******. Установен е по делото и механизма за настъпване на процесното ПТП, а именно: на 08.03.2014 г. около 09.20 часа, водачът на лек автомобил „ Фолксваген Поло“, с рег.№ ******, предприема маневра за заобикаляне на спрял автомобил на кръстовището на ул.“ Проф.Д-р В.Златарски“ и ул.“ Проф. А. Тодоров –Балан“, вледствие на което навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП със завиващия на дясно лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег.№ ******. В резултат на ПТП са настъпили щетите посочени в заключението на вещото лице по допуснатата съдебно авто- техническа експертиза, което настоящият съдебен състав, кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено.

Приетото и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Ето защо няма основание същото да не бъде кредитирано от съда. При приемането му в съдебно заседание на 03.06.2019 год., ответникът, чрез своя процесуален представител не го е оспорил относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти/ механизъм на ПТП, причинна връзка на същото с причинените щети и размера на причинените имуществени вреди, определени по средни пазарни цени/, нито е поискал в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение по същите въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. С оглед на което кредитирайки приетото, като неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, компетентно и обективно изготвено, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица, се определя по правилата на чл.273 от КЗ/ отм./ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.273, ал.2 от КЗ/ отм./ означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Въззивният съд намира, че за постигането на тази цел следва да се вземат предвид извършените разходи за ремонт с нови части. Очевидно обективно невъзможно е увредените части на МПС да се заменят със стари части точно със същата степен на амортизация, още по-малко - при ремонт в сервиз, който е неизбежен. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение  № 115/ 09.07.2009 год. по т.дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро търг. отд., в което се приема, че действителната стойност на вредата по смисъла на чл.273, ал.2 и чл.203 от КЗ/ отм./, /респективно и по чл.208, ал.3 от КЗ от КЗ/ отм.// е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид, респективно - пазарната стойност на ремонта за отстраняване настъпилата вреда. Ето защо и когато повредите по автомобила са такива, че увредените части следва да бъдат заменени, стойността на вредите е равна на стойността на нови части по средни пазарни цени към деня на увреждането, без да се прилага коефицициент на овехтяване – аргумент чл.203, ал.3 КЗ/ отм.//в този смисъл са постановените по реда на чл.290 от ГПК  решение № 79/ 02.07.2009 г. по т.дело № 156/ 2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 6/ 02.02.2011 г. по т.дело № 293/ 2010 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др./. Съдът приема, че при изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар, т. е. по средни пазарни цени с нови части, което според АТЕ възлиза на 1627,86 лв., на колкото възлиза и вземането на ищеца по чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ срещу ответника. В процесния случай, първоинстанционният съд е достигнал до правилен правен извод относно размера на вземането, предмет на защита с предявения осъдителен иск, с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ В настоящия случай, с оглед приетото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно авто- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено се установява  размера на причинените вреди по средни пазарни цени- 1627,86 лв., тъй като това са действителните вреди, т.е. тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар. Регресната претенция на ищеца спрямо ответника е в размер на сумата от  1642,86 лв./ 1627,86 лв. плюс 15 лв., ликвидационни разноски/, т.е. вземането на ищеца по чл.213, ал.1 от КЗ / отм./ срещу ответника възлиза на 1642,86 лв. С оглед на което предявения иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ/ отм./ се явява изцяло основателен и доказан за сумата от 1642,86 лв., и като такъв следва да бъде уважен. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е ангажирал отговорността на ответника за сумата от 1642,85 лв.

          С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.

           По отношение на разноските за въззивното производство:

 При този изход на спора на въззивника- ответник, разноски  за въззивното производство не се дължат. От друга страна не следва да се уважава искането на въззиваемата страна- ищец за присъждане на разноски, тъй като независимо от ангажираното копие на фактура № 858 от 31.03.2020 г.  за извършено плащане по сметка на адвокатско дружество „Добрева и Б.“ на посочени в нея суми, по делото не е представен договор за правна помощ, в който страните по него да са уговорили основанието, размера на адвокатското възнаграждение и начина на плащане, съгласно разясненията в т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

         Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,

 

                                                 Р     Е    Ш     И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 294388 от 05.12.2019 год., постановено по гр.дело № 4609/2019 г.  на  СРС, І Г.О., 26 състав, в обжалваната част.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :              

 

                                           

                                                                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                     

 

 

                                                                                                 2.