РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
Секретар:Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско дело
№ 20203000500358 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********
против решение № 260002/01.07.2020г. на ОС – Варна, постановено по т.д. № 320/2020г., с
което въззивникът е осъден да заплати на И. П. А., ЕГН ********** сумата от 62 500 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по автобус „Кесборер Сетра“ С 309 ХД,
с рег. № в 3022 ВВ, вследствие на настъпило на 07.12.2017г. застрахователно събитие в
гр.Варна, ул.“Тролейна“ – пожар на микробус „Мерцедес 313 ЦДИ“, рег. № В 1006 РТ,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска /21.05.2019г./
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила, материалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че от доказателствения материал по делото не могат да се
направят изводи за наличието на предпоставките, ангажиращи отговорността на
застрахования, респ. на ответното дружество, тъй като механизмът на възникване на пожара
не е доказан по категоричен начин. Недоказана е и причинно-следствената връзка между
1
настъпилите имуществени вреди и застрахованото МПС. Наведени са оплаквания, че
неправилно и в нарушение на процесуалния закон съдът е кредитирал изготвените по делото
две заключения, без да отчете направените констатации и изводи по заключение на друго
вещо лице, изготвено по повод заявената от ищеца застрахователна претенция, както и
незаконосъобразно е отказал провеждането на тричленна Съдебна пожаро-техническа
експертиза /СПТЕ/. Оспорват се и изводите относно дължимостта на присъдената законна
лихва върху главницата. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който
жалбата се оспорва като неоснователна.
В с.з. жалбата, съответно отговорът се поддържат.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от въззиваемия И. П. А.
против въззивното дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“ иск с правно основание чл.432 ал.1
КЗ.
Фактическите основания на исковата претенция, изложени в исковата молба са, че
въззиваемият е собственик на автобус Кесборер Сетра С 309 ХД, с рег. № В 3022 ВВ, по
отношение на който на 07.12.2017г. е настъпил инцидент – след възникнал пожар в
намиращото се в съседство МПС – микробус Мерцедес 313 ЦДИ, с рег. № В 1006 РТ огънят
е обхванал и автобуса му, в резултат на което същият е напълно унищожен. Твърди се, че в
хода на досъдебното производство е установено, че възникването на пожара не е резултат на
умишлени действия, а причината е техническа неизправност, високо преходно
съпротивление и късо съединение в силовата запалителна ел.инсталация на микробуса.
Сочи, че към датата на пожара между собственика на последното превозно средство и
ответното дружество е имало валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, с
оглед на което на 03.01.2018г. е уведомил застрахователя за настъпилото събитие и е
предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. С уведомление от м.май
2018г. е уведомен, че се отказва заплащането на такова с мотив, че пожарът е възникнал
вследствие на умишлен палеж. Счита този отказ за неоснователен, поради което и е
предявил и иска си за заплащане първоначално на сумата от 1 000 лева, като частичен иск от
претендираното обезщетение от 80 000 лева, а след допуснато изменение чрез увеличение на
размера за сумата от 62 500 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК искът е оспорен като неоснователен. Не се оспорват
фактическите твърдения относно наличието на сключен към момента на пожара договор за
„Гражданска отговорност“ относно МПС микробус Мерцедес 313 ЦДИ, с рег. № В 1006 РТ,
2
както и че въззивникът е предявил пред дружеството претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение. Оспорват се твърденията, че са налице предпоставките по см.
на чл.477 КЗ и чл.493 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя. Твърди се, че
процесното събитие не е причинено от действия/бездействия на някое от лицата, чиято
гражданска отговорност покрива сключеният договор за застраховка. В хода на извършената
проверка по предявената щета е била назначена пожаро-техническа експертиза, съгласно
която причината за пожара са умишлени действия на трето лице, което изключва наличието
на фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД за лицата,
ползващи се от застраховката. Сочи, че Постановлението на Прокуратурата, с който
образуваното досъдебно производство е прекратено, приемайки, че причината за пожара е
техническа неизправност на микробуса не е задължително за настоящия съд. Счита, че дори
и да е имало някаква неустановена при годишния технически преглед повреда, то тя не е в
причинна връзка с възникналия пожар. Оспорва се и размера на претендираната щета, както
и дължимостта на претендираната законна лихва.
Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания относно
правилността на обжалваното решение, становищата на страните по съществото на
спора, доказателствата по делото и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Към настоящия момент между страните не е налице спор относно приетата за
установена от първоинстанционния съд, въз основа на доказателствения материал,
фактическа обстановка, а именно, че въззиваемият е собственик на автобус Кесборер Сетра,
модел С 309 ХД, с рег. № В 3022 ВВ, по която вещ на 07.12.2017г. са нанесени щети, в
резултат на възникнал пожар в намиращото се в съседство МПС – микробус Мерцедес 313
ЦДИ, с рег. № В 1006 РТ, собственост на ЕТ „Хрис – Христина Петрова“. Образуваното по
повод този инцидент досъдебно производство е прекратено с Постановление на ОП – Варна
от 16.04.2018г., на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК /липса на престъпление/. Не е спорно и
това, че към датата на инцидента между собственика на микробуса и въззивника ЗАД „ОЗК
– Застраховане“ е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, съгласно полица № BG/23/1170000809478, с валидност 14.03.2017г. –
13.03.2018г. С оглед на това въззиваемият е предявил претенция пред застрахователя,
заведена като щета № 0410-900-0002/2018, по която е постановен отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение /уведомление № А315-7147/05.2018г./.
Липсват наведени във въззивната жалба оплаквания и относно приетото от съда, че
нанесените по автобуса щети съставляват пълна щета по см. на чл.390 ал.2 КЗ, при отчитане
констатациите на в.л. по приетата по делото СПТЕ от 18.11.2019г. относно стойността на
разходите за ремонт, действителната стойност на МПС и стойността, която би се получила
от продажбата на незасегнатите негови части.
Основните спорни въпроси, поставени пред настоящата инстанция са по отношение
3
на фактическите и правни изводи на окръжния съд относно механизма /причината/ за
възникване на пожара, като основание за възникване на гражданската отговорност на
собственика на микробус Мерцедес 313 ЦДИ, с рег. № В 1006 РТ, обуславяща и
отговорността на въззивното дружество за заплащане на претендираното застрахователно
обезщетение по сключения с него договор за „Гражданска отговорност“. Спорен е и въпроса
относно началния момент на присъдената с първоинстанционното решение законна лихва
върху главницата.
За установяване на механизма за настъпване на пожара по делото са проведени две
СПТЕ, заключенията по които непротиворечиво сочат на извод, че първопричината е
техническа неизправност на паркирания до автобуса микробус Мерцедес 313 ЦДИ,
предизвикала високо преходно съпротивление, довело до късо съединение и възпламеняване
в силовата запалителна ел.инсталация в лявата страна от моторния отсек и арматурното
табло на микробуса, възникналото горене бързо се е разраснало като пожарът е обхванал
цялото купе на автомобила, пренасяйки се и към съседните автомобили, в т.ч. и този на
въззиваемия. Вещите лица са категорични, че не могат да се обосноват изводи за
предизвикване на пожара от волеви действия, т.е. че се касае за умишлен палеж.
Съдът изцяло кредитира коментираните заключения като обосновани, обективни,
компетентни и взаимно кореспондиращи си. Изводите на вещите лица са направени след
оглед на процесния микробус и въз основа на данните, установени в досъдебното
производство /в частност липса на данни за установени следи от подготвителни действия,
протоколи за оглед и свидетелски показания/, при задълбочен и научно обоснован анализ на
обстоятелствата относно огнището на пожара, механизма на разпространение на горенето,
пораженията и следите от пожара.
Фактическите обстоятелства, обусловили изводите и на двете вещи лица не са
опровергани от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Р.Р.
и П.С. Същите са били разпитани и в досъдебното производство, като съдът не открива
противоречия в дадените показания пред съда с тези пред органите на разследването. Нещо
повече, от показанията на св.С. се потвърждават изводите на вещите лица за наличието на
техническа неизправност. Съгласно покаказанията микробусът е имал проблем при
запалването, поради което при управлението му преди да бъде паркиран вечерта на
07.12.2017г. той не го е гасил. Това е станало малко след 20 часа, когато е приключила
смяната му, а пожарът е възникнал около 21 часа, с оглед на което в.л. Тотев приема, че към
времето на възникване на пожара температурата под предния капак е била все още
значително висока, което е част и от основанията за направата на извода му за причината за
възникване на пожара.
Наред с това, показанията на тези свидетели разколебават твърдението на въззивника
за умишлени действия, доколкото и двата засегнати автомобила са били паркирани на
охраняем паркинг с котролиран достъп.
4
Изготвената по възлагане на застрахователя, извън настоящия процес пожаро-
техническа експертиза не е годно доказателство по см. на ГПК, въз основа на което да се
направят изводи, опровергаващи заключенията на вещите лица, приети по делото.
Ето защо, съдът намира, че са налице основанията за ангажиране гражданската
отговорност на собственика на микробус Мерцедес 313 ЦДИ, която отговорност е
застрахована със сключения с въззивното дружество договор. Това, както и предвид
установеното досежно характера щетата, обуславя и извода за основателност на предявения
пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на деликвента в претендирания размер,
съгласно направеното в хода на процеса изменение.
По оплакването относно началния момент на присъдената законна лихва:
Настоящият състав изцяло споделя правните доводи на първоинстанционния съд
относно това, че въведеното в чл.390 ал.1 КЗ изискване за представяне на удостоверение за
дерегистрация на процесния автобус МПС е неотносимо към основателността на иска за
заплащане на застрахователното обезщетение, но има значение за началния срок на забавата.
Неправилни обаче са изводите, че след като в развилото се административно производство
по заявената щета пред застрахователя, последният не е изискал такова удостоверение, то не
може да се освободи от забавата, поради което и дължи лихва от момента на предявяване на
иска.
Задължението за представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на
МПС, по отношение на което е налице пълна щета, като условие за извършване на
плащането на застрахователното обезщетение съществува по силата на изричната законова
норма. За застрахователя не съществува въведено задължение да изисква представянето на
такива доказателства. С оглед на това потребителят на застрахователната услуга, който е
единствено правоимащ да предприеме съответните действия по дерегистрацията е този,
който освен че е задължен да представи тези доказателства пред застрахователя, има и
правен интерес да стори това и по този начин да постави застрахователя в забава.
Следователно, началният момент, от който задълженият да плати застраховател ще
изпадне в забава е не предявяването на исковата претенция за заплащане на
застрахователното обезщетение, а представянето на доказателства за прекратена
регистрация на процесното МПС /в т.см. Решение № 44/2015г. по т.д. № 775/2014г. на І т.о.
на ВКС/.
По делото не са наведени твърдения, респ. представени доказателства за реализирани
действия по прекратяване на регистрацията към момента на завеждане на исковата, поради
което началната дата на обезщетението за забава следва да бъде поставена в зависимост от
сбъдването на това условие.
Предвид изводите на настоящата инстанция по съществото на спора, обжалваното
5
решение следва да бъде отменено само в частта относно началния момент на присъдената
законна лихва, а в частта относно уважената искова претенция за главницата следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ГПК въззивното дружество следва да заплати на въззиваемия
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство
в размер на 2 890 лева, с вкл. ДДС.
Доколкото искането за присъждане на лихва за забава след датата на завеждане на
исковата молба няма значението на самостоятелен иск, а на законна последица от
предявяването на иска, както и доколкото същото не е определено по размер, частичната
отмяна на решението в тази част не се отразява на отговорността за разноските.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260002/01.07.2020г. на ОС – Варна, постановено по т.д. №
320/2020г. в частта, в която е определен началния момент на дължимата законна лихва
върху присъдената главница И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК ********* да заплати на И. П. А.,
ЕГН ********** законната лихва върху присъденото обезщетение по чл.432 КЗ от 62 500
лева, считано от датата на представяне на удостоверение за прекратяване на регистрацията
на МПС - автобус „Кесборер Сетра“ С 309 ХД, с рег. № В 3022 ВВ до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.390 ал.1 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/01.07.2020г. на ОС – Варна, постановено по
т.д. № 320/2020г. в частта, в която ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК ********* е осъдено
да заплати на И. П. А., ЕГН ********** сумата от 62 500 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди по автобус „Кесборер Сетра“ С 309 ХД, с рег. № В 3022 ВВ,
вследствие на настъпило на 07.12.2017г. застрахователно събитие в гр.Варна, ул.“Тролейна“
– пожар на микробус „Мерцедес 313 ЦДИ“, рег. № В 1006 РТ, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, ЕИК ********* да заплати на И. П. А.,
ЕГН ********** сумата от 2 890 /две хиляди осемстотин и деветдесет/ лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на
основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба
пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7