Присъда по дело №2401/2021 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2401/2021г. по описа на РРС, ХI
н.с.

Русенска Районна прокуратура е обвинила АНТ. ДР. ДР. за това, че през
периода от месец март 2015г. до месец февруари 2020 г., включително, в гр.
Ветово, обл. Русе, след като бил осъден с Решение № 45 от 27.02.2015 г. по
гражданско дело №887/2014 година по описа на Районен съд - гр. Червен
бряг, влязло в сила на 26.03.2015г., да издържа свой низходящ - детето си
М.А. Д., роден на 02.03.2002г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски - 60 месечни вноски, всяка от които
по 85,00 лв. /осемдесет и пет лева/, на обща стойност 5100.00 лв. /пет хиляди
и сто лева/ - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият моли съда да му наложи минимално наказание.
Защитникът пледира съдът да наложи наказание „Пробация“ на подзащитния
му.
Съдът приема за установени следните обстоятелства по делото, като
извежда следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. ДР. ДР. е роден на 24.02.1967 г. в гр. Мездра, обл.
Враца. Същият е български гражданин, има завършено средно образование,
разведен, работи, не осъждан.
На 08.01.2005 г. Ц.Е.С. и подс. А.Д. Д. сключили граждански брак.
Преди сключване на брака им — 02.03.2002 г., Спасова родила детето М.А.
Д., а на 28.03.2004 г. се родило детето Б.А, Д., като Д. припознал двете деца.
По време на брака им - на 17.09.2011 г. се родило детето Х.А.Д. В
последствие отношенията между двамата се влошили и те се разделили. С
Решение №45/27.02.2015 г. по гр. дело №887/2014 г. по описа на Районен съд
- Червен бряг, бракът между двамата бил прекратен. Упражняването на
родителските права върху детето М.А. Д. били предоставени на майката
Ц.Е.С. а подс. Д. бил осъден да заплаща за него ежемесечна издръжка в
размер на 85,00 лева месечно.
Упражняването на родителските права по отношение на децата Б. и Х.
били предоставени на подс. Д., като С. била осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 85,00 лева месечно за всяко от тях. Решението влязло в
сила на 26.03.2015 г.
Подс. Д. знаел за съдебното решение, както и че детето М.А.Д. живее
при майка си в гр. Ветово, обл. Русе. От 29.12.2014 г. и към момента на
навършване на пълнолетие от М. Д.- 02.03.2020 г., подсъдимия работел като
охранител в „Крон Секюрити“ООД - София. С експертно решение №0996 от
Заседание №049/17.03.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания УМБАЛ - София,
било установено, че подсъдимия е със 72% трайно намалена
трудоспособност, със срок 3 години, с водеща диагноза „Мононевропатии на
горен крайник“. По този повод с Разпореждане №**********/08.05.2015 г. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - София град, на подс. Д. била отпусната
1

пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 162,30 лв. С
Разпореждане №**********/19.06.2015 г. на ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ-София град, пенсията за инвалидност поради общо заболяване на подс.
Д. била изменена на 300,17 лв.
Независимо от това подс. Д. не предприел действия да изпълни
задължението си към детето М. Д., съобразно съдебното решение и да
заплаща дължимата месечна издръжка в размер на 85,00 лв. Бездействието на
подсъдимия относно това му задължение започнало от месец март 2015г. и
продължило повече от два месеца - 60 месеца, считано до месец февруари
2020г. включително. На 02.03.2020 г. детето Маринчо Д. навършило
пълнолетие.
Така за периода месец март 2015 г. - месец февруари 2020г.,
включително подсъдимият не изпълнил задължението си да плаща издръжка
в размер на общо 60 месечни вноски по 85 лева за детето си М. А. Д., всичко
на обща стойност 5100.00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на М. А. Д., Ц. Е. С. и Р. М. Й., както и от събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно
предаване, препис от Решение № 45 от 27.02.2015 г. по гражданско дело
№887/2014 година по описа на Районен съд - гр. Червен бряг, удостоверения
за раждане, писма, справки, копия на документи: удостоверение, заявление,
експертни решения, разпореждания, свидетелство за съдимост,
автобиография и декларация по ЗСГ.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен А.Д..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимото лице и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо него.
Съдът намира за несъмнено доказано по делото, че с деянието си
подсъдимият А. ДР. ДР. осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, тъй като през периода от
месец март 2015 г. до месец февруари 2020 г., включително, в гр. Ветово, обл.
Русе, след като бил осъден с Решение № 45 от 27.02.2015г. по гражданско
дело №887/2014 година по описа на Районен съд - гр. Червен бряг, влязло в
сила на 26.03.2015г., да издържа свой низходящ- детето си М. А. Д., роден на
02.03.2002 г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски - 60 месечни вноски, всяка от които по 85,00 (осемдесет и
пет) лева, на обща стойност 5100.00 /пет хиляди и сто / лева.
Изпълнителното деяние на престъплението било извършено от подс.
А.Д. чрез бездействие, изразяващо се в неплащане на дължимите месечни
издръжки за детето му. Това негово задължение било установено с влязъл в
2

сила съдебен акт, а именно Решение № 45 от 27.02.2015г. по гражданско дело
№887/2014 година по описа на Районен съд - гр. Червен бряг.
От субективна страна престъплението било извършено от подс. Т. Т.
виновно-с пряк умисъл. Той съзнавал, че бил осъден да изплаща месечна
издръжка на детето си /непълнолетния М. А. Д. към момента на
изпълнителното деяние от подсъдимия/, но независимо от това не изпълнявал
задължението си.
Причини за извършване на престъплението - ниско правосъзнание,
незачитане на родителския дълг.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало, полагане на грижа за
други две непълнолетни лица в качеството му на родител, продължителния
период от време от извършване на деянието до приключване на делото на
досъдебната му фаза. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства извън
предмета на делото.
При така отчетените обстоятелства и за постигане целите на
наказанието, посочени в чл.36 ал.1 от НК, Съдът е наложил на подс.Тодоров
предвиденото наказание в състава на чл.183, ал.1 от НК, а именно по-лекото
от алтернативно предвидените – „Пробация“ при задължителните две
пробационни мерки, именно : „Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от една година, чрез явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично“;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година“.
Така индивидуализирано наказанието на подсъдимият, Съдът намира ще
изпълни своята превантивна функция, както по отношение на генералната,
така и най-вече личната превенция по чл.36 във вр. с чл.57, ал.1 от НК.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	43
Дата:	24 март 2022 г. (в сила от 9 април 2022 г.)
Съдия:	Александър Симеонов Станчев

Дело:	20214520202401
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 ноември 2021 г.

Присъда по дело №2401/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите