РЕШЕНИЕ
№ 3372
гр. Пловдив, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330109420 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД твърди, че е сключил с ответницата договор за
потребителски кредит от ****** г., като поради преустановяване на плащанията по
договора, считано от 05.12.2019 г., е настъпила предсрочна изискуемост на ***** г. За
дължимите към този момент вземания, в общ размер 4141,63 лв., била издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която постъпило възражение от
ответницата. Искането е да се установи съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение.
Ответницата В. В. В. твърди, че искът е неоснователен, тъй като договорът за
кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК. Също така поддържа, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 12 ЗПК. Предвид това
счита, че не дължи сумите.
Съдът намери за установено следното:
На ******** между ищеца и В. В. бил сключен договор за кредит, по силата на
който банката предоставила сумата 2500 лева с краен срок на погасяване ******.
Определен бил годишен лихвен процент 29,14 пункта и годишен процент на разходите
43,37 пункта /лист 6/. В договора било уговорено и сключване на застраховка, като
премията към същата била за сметка на кредитополучателя и възлизала на общо на
1
716,60 лв., като предоставяла защита по програма „Живот, безработица
/хоспитализация/“ /лист 12/. Тази сума била предоставена също като част от кредита и
включена в общата му стойност. Така общо размерът на кредита бил определен в чл.7.1
общо на 3602,59 лв. Уговорено било също, че В. дължи еднократна такса за оценка на
риска в размер на 385,99лв., която се финансирала от кредитора и се връщала от
потребителя с месечните вноски, съобразно погасителния план. Общата сума по
кредита, съгласно чл.10 от договора възлиза на 5845,27 лв. Кредитът следвало да се
погаси на 42 равни вноски от по 135,93 лв. всяка и една финална от 136,21лв. Съгласно
чл.16.2 от договора в случай на частично или пълно просрочване на три поредни
месечни вноски, цялото задължение ставало предсрочно изискуемо, считано от датата
на падежа на последната от трите поредни вноски. От тази датата започвала да се
начислява законната лихва за забава върху цялото просрочено задължение / лист 6/.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че заетата
сума е била преведена по сметка на ответницата на ******г. Общият размер на превода
възлиза на 3602,59 лв, като от нея са били погасени еднократната такса за оценка на
риска от 385,99 лв. и еднократната премия по застраховката от 716,60 лв. /лист 89/.
Ответницата извършила плащания възлизащи на 1301,21 лв., които били осъществени
в периода от 11.02.2019г. до 31.01.2020г. С тях били погасени главница в общ размер
480,78 лв., договорна лихва в размер 786,70лв. и 33,73 лв. лихва за просрочие.
Сумата дължима за застраховката била преведена от дружеството ищец на
застрахователя *** АД на ******* / лист 96/.
На ****** г. лично на В. било връчено писмо съдържащо уведомление за това, че
задължението по кредита е станало предсрочно изискуемо поради неплащане на три
поредни погасителни вноски дължими на 05.10.2019г., 05.11.2019г. и 05.12.2019г. /лист
13 и 14/.
На ******** г. банката ищец е подала срещу ответницата заявление по чл.417
ГПК, по което е било образувано приложеното ч.гр.д. № ****** г. по описа на П.
районен съд. По делото е била издадена заповед за изпълнение, с която било
разпоредено ответницата да заплати следните суми: 3121,81 лв. главница; 813,14 лв.
договорна лихва от ****** г. до **** г.; 206,68лв. обезщетение за забава от 05.10.2019г.
до 16.11.2020г., както и законната лихва върху главницата за времето от 30.11.2020г. до
окончателното изплащане, 82,83 лв. разноски за държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт. Издаден бил и изпълнителен лист за вземането.
Установява се от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че към
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК /****** г./ непогасените задължения
по договора за кредит са общо 4156,65 лв. от които: 3121,81 лв. главница; 813,14 лв.
договорна лихва; 230,70 лв., законна лихва за периода от 05.10.2019г. до 16.11.2020г. /
лист 95/.
2
При така установените факти се налагат следните изводи:
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.
Установява се от заключението на експертизата, че е налице просрочие от страна
на ответника, като не са били заплатени три вноски дължими на датите 05.10.2019г.,
05.11.2019г. и 05.12.2019г. Следователно за банката е възникнало правото да обяви
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита. Изпратено е съобщение за
предсрочната изискуемост, което било лично получено от длъжника.
Неоснователен е доводът за това, че в главницата като компонент е включена
стойността на премията по сключения договор за застраховка – 716,60 лв., което води
до промяна на годишния процент на разходите и неправилното му посочване.
Установява се, че договор за застраховка е бил сключен - полицата по него е
представена по делото на лист 11. Страните по кредита изрично са предвидили, че
сумата по премията ще се отпусне като заем, което следва от чл.7.1 уреждащ общата
сума по кредита като сбор от предоставената за ползване на ответника сума – 3602,59
лв. и размера на застрахователната премия. От експертизата се установи, че премията е
била заплатена на застрахователя. Тоест налице е основание нейната стойност, след
като е била дадена също в заем, да бъде включена в главницата. Извън това размерът
на застрахователните премии, съобразно §1т.1 от ДР на ЗПК е част от общия разход по
кредита за потребителя, тоест формира годишния процент на разходите.
Съдът намира за основателно възражението на ответницата свързано с
начисляването на еднократната такса от 385,99 лв., която също се предоставя на
длъжника като заем и следва да се заплати от него с погасителните вноски, ведно с
възнаградителна лихва. Съгласно чл.16, ал.1 ЗПК преди сключване на договор за
кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на
достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е
необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база
данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите. Оценката на риска е свързана с кредитоспособността на получателя,
като целта и е да защити интересите на кредитора / в случая -банката/. След като
нормата цели защита на интересите на кредитора е неоправдано разходите свързани с
такава оценка да бъдат възлагани в тежест на кредитополучателя под формата на
отделна такса. Ако проучването е свързано с допълнителни разходи за кредитната
институция, то те съставляват част от стойността на услугата и следва да намерят
отражение в цената на кредита. Предвид това съдът намира, че определянето на
подобна такса, чието заплащане се поставя като условие за сключване на договора, а
същевременно възлага поемане на разходи, които по същество обслужват интересите
на банката, води до значително неравновесие между правата и задълженията на
3
търговеца и потребителя, поради което съставлява неравноправна клауза по смисъла на
чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Ето защо, съдът намира, че клаузата която уговаря дължимостта на тази такса е
нищожна и сумата 385,99 лв. незаконосъобразно е била включена като част от
задължението на ищеца. Размерът на тази такса следва да се приспадне от общото
задължение на ответника, ведно с начислената върху нея възнаградителна лихва.
Съгласно експертизата към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
начислената главница е 3121,81 лв. Разликата между нея и неправилно начислената
такса /385,99 лв./ е 2735,82 лв. До този размер съдът счита, че следва да бъде уважен
искът за главница, като се отхвърли в останалата част.
Поради включването и в главницата, върху тази такса е била начислена
възнаградителна лихва възлизаща на 403 лв. за целия уговорен период на кредита. Тази
лихва също не се дължи и следва да бъде изключена от общо начислената договорна
лихва от 1559,84 лв. От остатъка 1196,84 лв. следва да се извади заплатената от
ответницата договорна лихва към момента на подаване на заявлението, а тя е 786,70
лв. Следователно дължими като договорна лихва са 410,14 лв., като до тази сума бъде
уважен иска за договорна лихва и отхвърлен за разликата до претендираните 813,14 лв.
Лихвата за забава от 05.10.2019г. до 16.11.2020г., начислена върху недължимата
такса, която е била включена в главницата възлиза на 43,85 лв. Тази сума следва да
бъде изключена от претендираната законна лихва към момента на подаване на
заявлението, е именно 206,68 лв. Разликата между горните суми – 162,83лв.
представлява дължимото обезщетение за по чл.86, ал.1 ЗЗД за който искът е
основателен. За разликата до той следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е бил представляван в от юрисконсулт като за заповедното производство,
съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК размерът на възнаграждението за юрисконсулт бъде
определено на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за настоящото производство. Така
съобразно уважената част от исковете и направените останали разноски ответникът
следва да заплати 256,14 лв. за исковото и 106,26 лв. за заповедното производства.
Съобразно отхвърлената част от иска ищецът дължи на ответника разноски в
размер на 15 лв., сторени в настоящото производство.
Ответницата е получила безплатна правна помощ в производствата по издаване на
заповед за изпълнение и в исковото производство. Съобразно чл.38 ЗАдв, както и
съобразно отхвърлената част от исковете в полза на оказалото правна помощ
адвокатско дружество следва да се присъди възнаграждение в размер на 270 лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, съществуването на вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. Д. Хаджикоцев №52-54 против В. В. В.
ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. ****** №***, относно следните суми: 2735,82 лв.
/две хиляда седемстотин тридесет и пет лева и 82ст./ – главница по договор за кредит;
410,14лв. /четиристотин и десет лева и 14 ст./ договорна лихва за периода 05.10.2019г.
– 05.10.2020г.; 162,83 лв. /сто шестдесет и два лева и 83 ст./ законна лихва за периода
05.10.2019г. -16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2020г.
до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
******. по описа на Пловдивския районен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в
останалата им част, както до следва: до размера на 3121,81 лв. – главница; 813,14 лв. –
договорна лихва и 206,68 лв. – законна лихва.
ОСЪЖДА В. В. В. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
сумата 256,14 лв./двеста петдесет и шест лева и 14ст./ деловодни разноски по
настоящото исково производство и 106,26 лв. /сто и шест лева и 26 ст./ разноски в
производството по ч. гр. д. № ****** г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на В. В. В., на осн. чл.78, ал.3 ГПК,
сумата 15 лв./петнадесет лева/ деловодни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Д. Хаджикоцев №52-54 да заплати на Адвокатско дружество
"****." БУЛСТАТ ****** с адрес: гр.***, ул. ****№***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 270 лв. с ДДС /двеста и седемдесет лева / представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на
препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5