Р
Е Ш Е Н И Е
№
260052/17.8.2020г.
град
Варна,17.08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от съдия Моника Жекова гражданско дело номер 18684 по описа на ВРС
за 2019 год.
Ищцата по делото А.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалният й представител адвокат от АК Варна Е.С.,
със съдебен адрес:***, е предявила
отрицателен установителен иск против О. В., представлявана от Кмета И. П., със седалище
и адрес на управление: *.
Отправеното със сезиращата съда молба искане, съобразно уточнението от
10.01.2020 год. е следното:Да бъде постановено Решение, с което да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответната О. В. НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПИ с идентификатор * по
КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18- 92/14.10.2008 г., последно изменение със Заповед № КД-14-
03-1695/04.07.2011г. на Началник на СГКК - Варна, с административен адрес: гр.
Варна, район „*“, местност „*“ и площ от 377 кв. м., с номер по предходен план *,
кв. *, парцел *, при съседи: *, **, на осн. чл.
124, ал. 1 от ГПК./Цената на иска видно от данъчната оценка е равна на ¼
от данъчната оценка или ¼ от 7 237,80 лв.= 1 809,45 лв./.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства: А.Б. в исковата си молба сочи, че като преживяла съпруга, е наследник
по закон на лицето Б. Т. Б., б. ж. на гр. Варна, поч. на *г., с когото са се
намирали в граждански брак от 1992г. до смъртта му.От този брак Б. и съпругът й
твърди ищцата ,че нямали родени деца.Б.
Т. Б. имал един брат - Р. Т. Б., който по надлежния ред направил отказ от
наследството му, вписан в особената книга при ВРС.
Към момента за ищцата Б.
бил е налице правен интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен
иск срещу О. В., произтичащ от следните факти и обстоятелства:С нотариален акт
№ *, том *, дело № *г. на нотариус при ВРС, на лицето Н.И. И.било признато за
собственик на недвижим имот с площ от един декар, представляващ лозе, находящо
се в землището на гр. Варна, местност „В.“ при граници: държавно място, Т. Т., К.
П.и Н. Г., дадено й в замяна срещу включеното в блока на ДЗС „ *“ гр. Варна
нейно лозе в същото землище, в местност „ Фатрико дере“ с пространство от 3.500
дка и на осн. чл. 12 от МП за ЗГЗО /земеустрояването, групирането на земите,
одворяването/ на ТКЗС, ДЗС, МТС/изв. бр. 72/1954г./. След смъртта на Н.И. И.,
бил сключен предварителен
договор за покупко - продажба на недвижим имот от 12.02.1972г., по силата на
който продавачката по него А.И. Ц.и купувачът по този договор Б. Т. Б. постигнали съгласие първата да продаде на
втория „ собственото си место - лозе и овощни дървета от 500 кв. м, находящо се
в местност „В.“ в землището на гр. Варна, останало й е наследство от покойната
й майка Н.И., при съседи на имота: военно поделение КЕЧ; наследници на Н. ГV; К.
П.и брат - С. И. Н.“, като договорът бил подписан от страните в присъствието на
посочените в документа двама свидетели, положили подписите си под него. До сключване на окончателен договор не се е
стигнало, но от момента на подписване на посочения предварителен договор, Б. Т.
Б. започнал да упражнява фактическо владение върху имота изцяло за себе си,
като го обработвал, облагородявал, оградил и застроил със сграда на два етажа с
РЗП 40 кв. м.На 14.09.1978г., предвид отсъствието на окончателен договор между
страните по предварителния договор от 12.02.1972г., както и предвид
обстоятелството, че този имот се явявал втори такъв за А.И. Ц., а съгласно
действащото към този момент законодателство, тя
трябвало в определен срок да се освободи от същия, А.Ц.предприела
действия и подарила на дъщеря си Н.В.Ц.„ собствената си наследствена част от
следния недвижим имот: 1/3 ид. част от едно лозе цялото от 1000 кв. м, находящо
се в землището на гр. Варна, местност „В.“, останало й в наследство от
покойната й майка Н.И. ***, починала през 1972г., при граници на целия имот:
държавно място, Т. Т., К. П.и Н. ГV“, като дарението било обективирано в
нотариален акт № *, том *, дело № *. на нотариус при ВРС, като договорът е подписан от страните в
присъствието на посочените в документа трима свидетели, положили подписите си
под него. И към този момент, твърди ищцата, че Б. Т.
Б. се намирал във владение на имота, макар и без да притежава право на
собственост върху него.На
следващо място ищцата сочи в исковата си молба, че на 25.09.1978г., след
смъртта на своята майка, Н.В.Ц.и Б. Т. Б. сключили предварителен договор за
покупко - продажба на собствения на продавачката по този договор имот с площ от
500 кв. м, находящ се в местността „В.“, при съседи: „от една страна КЕЧ, от
друга -наследници на С. И. Н., трета – К. П. и четвърта- наследници на Н. ГV“.
Очевидно за ищцата било, че предмет на посочения предварителен договор бил
същият недвижим имот, по отношение на който
упражнявал вече фактическа власт Б. Т. Б. от 1972г. и до своята
смърт.Твърди се още, че приживе наследодателят на ищцата не се снабдил с
нотариален акт за собственост на имота, собствеността не му била прехвърлена
нито от продавачките по предварителните договори, нито придобита от него по
давност, макар че упражнявал фактическа власт повече от десет години, отначало
самостоятелно, а от 1992г. и заедно със своята съпруга - ищцата по настоящото
дело.
В исковата молба е конкретизирано,че на дата
11.09.2018г. А.Д.Б. инициирала процедура по придобиване на собствеността по обстоятелствена
проверка, като заявила в молба - декларация, че притежава недвижим имот с площ
от 500 кв. м и сграда на два етажа с РЗП 40 кв. м, находящ се в гр. Варна,
район „*“, м. „В.“, за който не притежава документ за собственост.За целта на
11.12.2018г. Б. се е снабдила със скица на ПИ с идентификатор * по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД - 18- 92/14.10.2008г., последно изменение със Заповед
№ КД- 14- 03-1695/04.07.2011г. на Началник на СГКК - Варна, с посочен адрес на
скицата: гр. Варна, район „ *“, местност „ *“ и площ от 377 кв. м., с номер по
предходен план *, кв. *, парцел *, при съседи: *, **.Към този момент Б.
разбрала, че имотът е с посочената в скицата площ, която е по - малка от 500
кв. м, тъй като от него била отнета част за изграждане на улица.На 05.02.2019г.
ищцата твърди,че се снабдила със скица на сградата с идентификатор *.1,
разположена в ПИ с идентификатор *, с РЗП по скица 35 кв. м, с предназначение „
вилна сграда –еднофамилна“. Издадено било удостоверение от Дирекция „ Местни
данъци“ при О. В. с peг. № МД - Т18006145ВН/18.09.2018г., от което се
установявало, че имотът бил деклариран от А.Б. с декларация вх. №
**********/16.01.2017г., заведен с партиден № 5305Н207198.Във връзка с
процедурата по обстоятелствената проверка О. В. издала удостоверение peг. №
АУ004333ВН-017ВН/19.08.2019г., от чието съдържание заявителката –ищца по
делото, сочи че узнала следното: „до 01.06.1996г. няма съставен акт за държавна
собственост, не са открити данни за извършено отчуждаване и възстановяване по
ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ u дp. За ПИ идентификационен № * е
съставен АОС № 10193/2019г. на О. В., вписан в СВ с акт № *, том *,
вх. peг.
№ *, д. №*. „С удостоверение № ОП - 19- 9400- 401 /1/ от 03.10.2019г., издадено
от Областна администрация - Варна, сочи ищцата, че било посочено: „че за
периода от 01.06.1996г. до настоящия момент няма съставен акт за държавна
собственост“. Според ищцата не може и да има АДС, т. к. имотът от момента, в
който бил заменен със собствения на Н.И. И.такъв по силата на цитираното по -
горе в настоящата искова молба Постановление на МС от 1954г., респ. от датата,
на която се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден й
в замяна, винаги бил собствен на физическото лице, а не на държавата. Този
имот, твърди ищцата, че никога не бил подлежал на реституция по някой от
реституционните закони /както впрочем било отразено и в удостоверението,
издадено от О. В., на което се позовава ищцата в настоящата искова молба/,
включително и по ЗСПЗЗ, по реда на който подлежат на възстановяване
земеделските имоти, които били отнети физически или юридически от техните
собственици. Подобно положение с процесния имот не било създавано. По отношение
на този имот,твърди ищцата, че никой не е заявявал реституционни
претенции.Имотът не бил актуван никога като социалистическа собственост а след
1966г. не бил отнеман от неговата собственичка - Н.И. И., нито внасян
доброволно от нея в ТКЗС, ДЗС или друга сродна организация.ПИ с идентификатор *,
макар и да било отразено в удостоверение peг. № АУ004333ВН-017ВН/19.08.2019г.,
изд. от О. В., че попада в територия по § 4 от ЗСПЗЗ, твърди ищцата, че не бил предоставян
за ползване; към този имот нямали претенции нито лица с право на възстановяване
на собствеността, нито ползватели, за които да била налице възможността за
трансформация правото на ползване в право на собственост, при наличие на
предпоставки за изкупуване.При горната фактическа обстановка,ищцата извежда
извода, че за нея е правен интерес от завеждане на отрицателен установителен
иск срещу О. В.. Позовавайки се на т. 1 от TP № 8/27.11.2013 г. по т. д. №
8/2012г. на ОСГТК, константната и з задължителна практика на ВКС ищцата е
обосновала правния си интерес от водене на отрицателния установителен
иск.Ищцата, като единствена наследница на Б. Т. Б., обосновава правния си
интерес от търсената защита с факта на продължилото в срока по чл. 79 ЗС
владение, осъществявано от покойния й съпруг като фактическо състояние в
периода от 1972г. до неговата смърт с намерение за своене, като А.Б. по време
на техния граждански брак от 1992г. е осъществявала такова владение наред със
съпруга си, и то продължило и след неговата смърт, продължавало и към настоящия
момент.Приживе наследодателят на ищцата, твърди ищцата, че установил трайна, явна
и спокойна фактическа власт върху недвижимия имот с намерение за придобиване на
собствеността за себе си. Владението му не било смущавано или прекъсвано, той
ползвал имота като свой непрестанно, лично, а на по -късен етап и заедно със
съпругата си, която продължавала да го владее и към настоящия момент. С оглед
горните твърдения ищцата е отправила искането си до съда, като е уточнила
исковата си молба с допълнителна молба от дата 10.1.2020 г. Уточненията в иска
касаят периодите на давностно владение на което се позовава ищцата –лично и
наследодателя й /неин съпруг/, както и прецизиране на петитума .Обективирано е
искане да бъдат присъдени в полза на ищцата разноските по делото, в т. ч.
адвокатски хонорар.В подкрепа на твърденията си ищцата е направила доказателствени
искания.
В
срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответната О. В., чрез гл.юрисконсулт С.
Ц.е депозирала писмен отговор на исковата молба.Ответната О. В.,чрез процесуалният си
представител намира предявения иск за допустим от формална гледна точка.
Въпреки твърдението,че искът е допустим, ответната страна оспорва иска като
неоснователен, по следните доводи и съображения:Видно било за О. В.,от
наведеното в исковата молба, че ищцата твърдяла, че нейният наследодател
придобил на оригинерно основание - осъществено давностно владение върху
процесния имот, идентичен с имот, предоставен в замяна от ТПС комисия на лицето
Н.И. И., призната за собственик на недвижим имот с площ един декар,
представляващ лозе, находящо се в землището на гр. Варна, местност „В.“,
подробно описано в съставения в негова полза нотариален акт № *, том *, дело № *г.
на нотариус при ВРС, което лозе й било дадено в замяна срещу включеното в блока
на ДЗС „*“ гр. Варна нейно лозе в същото землище, в местност „*„, с
пространство от 3.500 дка.В тази връзка, независимо от факта, че срещу О. В.
бил предявен отрицателен установителен иск и вземайки под внимание приетото в
Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, досежно доказателствената
тежест на всяка една от страните в такова исково производство, счита О. В., че
ищцата следва по пътя на пълното и главно доказване да установи, че визираната
по-горе замяна е произвела своето правно действие. С други думи трябвало да се
акцентира на приложението на чл.18,ал.3 ППЗСПЗЗ и валидността на замяната по
ЗТПС.Друг съществен момент сочи ответната О. В., бил обвързан от факта, че
процесния имот - ПИ с идентификатор * по КККР, административен район *,
местност „*“, с площ 377 кв.м., попадал в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за
която имало одобрен с нарочна Заповед на Областен управител на област с
административен център Варна план на новообразуваните имоти/ПНИ/. Местност „*“
била селищно образувание по § 4, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ.За териториите по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ важали в пълна степен императивните правила и норми на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ.За доказване правото собственост на О. В., към настоящия писмен отговор
представя в заверен за вярност вид и по опис преписката по съставяне на Акт за
частна общинска собственост № 10193/29.07.2019г, с който като общинска
собственост бил актуван имотът, предмет на исковата претенция на А.Д.Б., а
именно: ПИ с идентификатор * по КККР на гр. Варна, административен район *,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение
по силата на Заповед № КД-14-03-1695/14.07.2011Г. на Началника на СГКК - Варна,
с площ 3* кв.м., находящ се в гр. Варна, ж.к. „*“, местност *, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *,
квартал: 5, парцел: *, при съседи: ПИ *, *, *, с вписан в КРНИ: неидентифициран
собственик.Посоченият имот бил идентичен с част от ПИ № * по плана на
новообразуваните имоти на м. „*“ - стр. граници, землище кв. *, О. В., одобрен
с нарочна заповед на Областен управител на област с административен център
Варна, индивидуализиран с площ 463 кв.м. и вписан в регистъра на имотите,
неразделна част от плана.Като правно основание в коментирания по-горе АЧОС,
била вписана разпоредбата на чл.2, ал.1, т.7 ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл.5 ЗОС общината удостоверявала възникването, изменението и погасяването на правото
си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост/АОС/. АОС като
официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в
ЗОС ,съгласно чл.5 ал.3 ЗОС АОС сочи О. В., че няма правопораждащо действие,
т.е. няма конститутивно действие, а само удостоверително такова. Затова
обстоятелствата, констатирани в него, се ползватли с доказателствена сила до
доказване на противното.Подобно на констативния нотариален акт, и спрямо АОС
следвало да намерят приложение задължителните указания, дадени с TP от 21.03.2013 г. по тълк.д.№
11/2012. В същото било посочено, че при оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носела от оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, без да намира приложение редът на чл.193 ГПК. А когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове
правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна
сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се
извършвало по общото правило на чл.154 ал.1 ГПК, като всяка страна следвало да
докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.
За имота, предмет на настоящата искова претенция
се установявало следното,изложено в отговора на искова молба :Имотът попадал в
територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и бил в границите на м. „*“- стр.гр., землище
кв. *, О. В., област Варна, - такова по § 4, ал. 3 от по силата на нарочна
Заповед на Областен управител на област с административен център Варна план на
новообразуваните имоти/ПНИ/; Съгласно предвижданията на ПНИ, новообразуван
поземлен имот/НПИ/ № * бил индивидуализиран с площ 463 кв.м. и записан на НЕИДЕНТИФИЦИРАН СОБСТВЕНИК, без
посочен документ за собственост; Имотът бил идентичен на част от ПИ * по КП към
ПКП, с площ 463 кв.м., записан на Община гр. Варна, без посочен документ за
собственост; Съгласно Таблицата за разпределение на площите по ПНИ, стари имоти
* и * били записани на „неидентифициран собственик“. НПИ № * по ПНИ бил
идентичен на части от посочените стари имоти:Имот № * по ПНИ на м. „*“ -
стр.гр. бил идентичен на ч. от имот 2372 по КП от 1977г. на м. „*“, за който
липсвал запис в разписния лист; Процесният ПИ *, съответно НПИ * по ПНИ бил
идентичен на ч. от имот 13352 по КП 1956г. на „*“, записан като нива: държавно,
без посочен документ за собственост; Процесният ПИ *, съответно НПИ * по ПНИ
бил идентичен на ч. от имот 1288 по КП 1936г. на Курортно предградие „*“,
записан като хавра на С.П., без посочен документ за собственост; По одобрен с
нарочно решение на ОбС - Варна от 2010г. и влязъл в сила ПУП/Подробен
устройствен план/ - ПРЗ/План за регулация и застрояване/на кв. „*“, 86 кв.м.
ид. части от имота попадали в уличната регулация и ПУП бил отразен в КК.
ПУП-ПРЗ сочи О. В., че е план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ и има пряко отчуждително
действие. Подробни доводи в тази насока гл.ю.к.Св.Ц.сочи, че ще развие с
допълнителна молба или най-късно в първото по делото открито с.з., за което
моли да й бъде дадена възможност.
На следващо място в отговора на искова молба се
твърди, че по силата на решение № 322-4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна
били одобрени околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания -
общо 25 на брой, в това число и на м."*“. Решението на ОбС - Варна било
обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г. След влизането му в сила,
територията загубила земеделския си
характер и станала урбанизирана. Именно
на това основание процесния имот не съставлявал земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ - чисто
земеделска такава - мери, пасища, ливади и др. Територията на м. „*“ била включена в територия по § 4, ал. 3 от ЗСПЗЗ,
за която имало одобрен и влязъл в сила ПНИ и попадала в строителните граници на
града.От момента на влизане в сила на решението на ОбС - Варна, респективно на
създаването на селищно образувание м. „*“, земята загубила земеделския си
характер, съответно същата не съставлявала земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, респективно
не била налице хипотезата на визираната правна норма. Ако това било така, т. е
ако процесния имот бил земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, то тогава следвало да бъдат
изпълнени изискванията, визирани в тази конкретната законова разпоредба: с
нарочно протоколно решение на ОСЗ - Варна, по реда на чл. 45в ал.6 от ППЗСПЗЗ
във връзка с чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, комисия при ОСЗ -Варна щяла да определи земеделските земи, имащи статут
на общинска собственост на основание по чл. 19. ал.1 от ЗСПЗЗ /останалата след
реституцията земеделска земя, за която има влязъл в сила план за земеразделяне
и одобрена карта на съществуващи или възстановими стари реални граници/по
землища, и ако процесния имот имал това качество, щял да бъде включен в такова
протоколно решение, определянето на тези имоти, съставляващи земеделска земя
щяло да се извърши от комисия, назначена от директора на областната дирекция
"Земеделие“, в която участват представители на общинската служба по
земеделие, на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на общината, на
държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства, след което по
правилата на ал. 3 на чл. 19 от ЗСПЗЗ в съставения за процесния имот акт за
частна общинска собственост като основание за съставянето му щяло да бъде
посочено и протоколното решение на комисията, посочена по-горе.Процесната
територия, в която попадал ПИ № * кв.м. и индивидуализиран с ПНИ с площ 463
кв.м./а след отнемане на частта от имота по силата на ПУП-ПРЗ - с площ 377
кв.м./ съставлявал земеделска земя по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ,твърди О.
В..
Относно правото на собственост на О. В. моли
ответната Община, да бъде взето под внимание изложеното по-долу: О. В.
твърди,че е придобила правото на собственост върху поземлен имот № * с площ 377
кв.м./идентичен на част НПИ * по ПНИ с площ 463 кв.м ех lege. Без значение бил факта, към
кой момент е съставен АОС.О. В. претендира право на собственост върху процесния
имот, което право на собственост О. В.
придобила по силата на специалния ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Визирана е нормата на
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съобразно тази разпоредба, земеделска земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, подчертава О. В., че е
общинска собственост. От всичко изложено дотук, досежно статута на процесния
имот, за О. В. се установявало именно това.Налице била идентичност между имота,
визиран в конкретния АЧОС, индивидуализиран по КККР на гр. Варна с
новообразувания поземлен имот с плана на новообразуваните имоти на м. „*“,
землище кв. *, О. В., новообразуван с площ 463 кв.м. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал.3 от ЗОС,не отрича О. В., че АОС нямал правопораждащо
действие, а представлявал официален писмен документ, съставен от длъжностно
лице по ред и форма, определени от закона. Дейността по актуването на имотите
имала вътрешно служебен характер и не засягала права или законни интереси на
отделни граждани или организации.Собствеността на О. В. върху процесния
недвижим имот предмет на такъв акт, не възниквала и не се погасявала от тях.
Това ставало по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които
не били обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост.
Регистрацията в актовите книги имала само декларативно действие спрямо
собствеността и не я обуславяла. В актовите книги се отразявали само данни
относно движението и промяната на собствеността. С други думи, актът за
общинска собственост нямал конститутивно действие, т.е. същият не представлявал
правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината,
а единствено удостоверявал възникването, изменението и погасяването на това
право. За да имали удостоверителна сила, АОС трябвало да са съставени при
спазване на предвидените в закона процесуални правила. В настоящия случай, този
ред, твърди О. В., че бил спазен.АОС имал вътрешнослужебен характер и нямал
правопораждащо действие, както било без значение към кой момент ще бъде
съставен.Съгласно установената нормативна уредба за разграничаване на държавна
от общинска собственост, имотът станал
общинска собственост ех lege. О. В. заявява,че е носител на вещното право на
собственост върху спорния имот по силата на закона.В контекста на правния
извод,че О. В. е собственик на имота ответната страна се спира на анализ на действалите
правни норми относими към спора: Първоначално е действала Конституцията от
1947г., като чл. 6 от този основен закон уреждал кои могат да са носители на
право на собственост и общините и административно-териториални единици не били
сред изброените. По съществото си с новоприетия основен закон на новата
република била извършена национализация на общинската собственост и тя преминала в патримониума на държавата. С
Конституцията от 1971г. общинската собственост също не била уредена. Това
означавало, че съществувала само
държавна собственост. С други думи, първоначално общинска собственост не
съществувала /до 1990 г. с редакцията на чл. 2 от ЗС, ДВ бр. 31/1990 г./, а
собствеността принадлежала на държавата, на кооперациите и на другите
обществени организации /социалистическа собственост/, както и на частните лица
/лична и частна собственост/. Съобразно действащата разпоредба на чл. 6 от ЗС
държавна собственост били имоти, които нямат друг собственик. По силата на чл.
86 от ЗС /в редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./,
съществувала законова забрана за придобиване по давност на държавна,
респективно общинска собственост. От 01.06.1996 г. по аргумент на противното на
забраната на чл. 86 от ЗС /редакция ДВ, бр. 33/199бг./ да се придобива по
давност публична държавна и общинска собственост следвало, че може да се
придобива частна държавна и общинска собственост.Давността за придобиване по
давност на процесния имот - поради осъществено давностно владение повече от 10
години, не била породила правният си ефект, тъй като не бил изтекъл изискуемият
10 годишен период от време.На основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г., в
сила от 01.06.2006г.; изм. бр. 105/2006 г.; изм. бр. 113/2007г., в сила от
31.12.2007г.; изм. бр. 109/2008г., в сила от 31.12.2008г./ подчертава О. В., че
е бил наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински
имоти спира да тече до 31.12.2011г. Последният срок по силата на § 1 ДВ брой
105/2006г. бил продължен до 31.12.2014г., а с ДВ бр.107/2014г. до 31.12.2017г.
съгласно последното изменение на визираната правна норма, обнародвано в ДВ, бр.
7 от 19.01.2018г., в сила от 31.12.2017г.: „Давността за придобиване на имоти -
частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г.“
Тук О. В. акцентира в отговора си, че за подобна законова забрана съдът следи
служебно и дори страна по делото да не се позове на нея, съдът е длъжен да я
приложи, тъй като става дума за императивна норма. На следващо място в отговора
на искова молба се сочи, че в приложното поле на нормата на чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, на което основание О. В. твърди че е придобила правото на собственост
върху процесния имот, се включвали само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановява не/ т.е. земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от
ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи,
които не са изкупени от ползватели по реда и условията на § 4а и § 46 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ била разпоредбата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ. земеделските земи, които не подлежали на възстановяване в хипотезите,
изрично посочени в закона, оставали държавна собственост - чл. 24 от ЗСПЗЗ.
Придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ
от Общината, ставало по силата на закона.След като процесния имот попадал в
територия/терен/ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то от това следвало, че е в територия,
стопанисвана от ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, образувана въз
основа на първите две, т.е земята била
обобществена.От представените от ответната страна писмени доказателства, по
ясен и недвусмислен начин твърди О. В.,
че ставало ясно ,че О. В. придобила правото на собственост върху процесния
имот, ситуиран в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на законово правно
основание, респективно при наличие на законовите предпоставки за това.Безспорно
за ответната Община е, че процесния имот попадал в територия по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. От съществено значение бил и
факта, че процесната територия в която попадал имота предмет на
настоящата искова претенция, била такава по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - земеделска
земя, за която по правилата на специалния ЗСПЗЗ и Правилника за неговото
приложение/ППЗСПЗЗ/ и по силата на нарочна заповед на Областния управител на
област с административен център Варна бил одобрен план на новообразуваните
имоти за м. „*“- стр.гр., землище кв. *, О. В., който бил особен вид
кадастрален план за територии по § 4.Планът за новообразувани имоти по смисъла
на § 4, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ сочи О. В., че е кадастрален план, който отразявал
правата на собственост, такива каквито са възникнали, без да поражда права на
собственост или на съсобственост. Съобразно чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с плана на
новообразуваните имоти по §4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, се установявали границите на
имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 46 и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ, т.е. в този план подлежали на нанасяне правата на трансформираните
ползватели (или правоприемниците им), на реституираните бивши собственици (или
правоприемниците им) и на всички други лица, чиито имоти не били одържавявани. Данните за собствеността
на новообразуваните имоти се записвали в регистър на имотите, който бил
неразделна част от плана, който от своя страна се изработвал в графичен и в
цифров вид. За земите, предоставени на граждани въз основа на актове по §4 ПЗР
ЗСПЗЗ, се изработвали помощен план и план на новообразуваните имоти, като
помощният план съдържал данни както за имотите, предоставени за ползване, така
и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните
земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства (пар. 4к, ал.2 ПЗР на
ЗСПЗЗ).Предназначението на планът на новообразуваните имоти било да се
индивидуализира надлежно недвижимият имот, върху който било възстановено
правото на собственост на притежавалото го преди одържавяването лице или върху
който имот ползвателят трансформирал успешно правото си на ползване. В този
смисъл била и нормата на чл. 28, ал.6 ППЗСПЗЗ, според която с ПНИ се определял
на всеки правоимащ съответстващ на действителните му права имот. Ето защо
предмет на разглеждане в производствата по пар.4к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ било
формалното съобразяване на изработения ПНИ с обективираните в представени
писмени доказателства права на жалбоподателя. В плана на новообразуваните имоти
се нанасяли имотите на три категории лица: ползватели, на които по един от
предвидените от законодателя процедури правото на ползване се е трансформирало
в право на собственост чрез заплащане цената на земята, бивши собственици на
имотите или техните наследници, с признато или възстановено от поземлена
комисия или от общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и настоящи
собственици, които се легитимират като такива било като приобретатели от
първите две категории, било на самостоятелно правно основание.Ищцата,сочи О. В.,
ЧЕ НЕ ПОПАДА в нито една от изброените категории. Процесната територия, в която
попадал процесния имот била земеделска земя, а с влизане в сила на ЗСПЗЗ/Обн.
ДВ, бр. 17 от 1 март 1991г./ правото на ползване на всички физически лица -
ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ бил прекратено.
По отношение на наведеното с исковата молба
твърдение за осъществен фактически състав на поидобивната давност – Ответната
страна моли съдът да вземе предвид следното: Противно на твърдяното от ищцата,
не бил осъществен фактическия състав на придобивната давност, визиран в чл. 79,
ал. 1 от ЗС. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим
имот се придобивало по давност с непрекъснато владение в продължение на десет
години. За придобиване по давност било необходимо да бъде установено владение
върху конкретен имот, като същото следвало да отговаря на определени условия -
да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с
намерението вещта да се държи като своя - арг. чл. 68, ал. 1 от ЗС.Освен
посочените елементи от фактическия състав на придобивната давност, визиран в
чл. 79, ал.1 ЗС, предпоставка за придобиване на имота по давност била и
същият/имотът/ да представлява годен обект на давностно владение, респ. липсата
на законово ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на
упражняване на владението, доколкото в редица законови разпоредби /чл. 86 ЗС,
§1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, чл. 29 ЗСГ (отм.);, чл.
59 ЗТСУ (отм.);, чл. 200 ЗУТ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и др./, били предвидени
ограничения и забрани за придобиването на имоти на основание давностно
владение. Всички предвидени в тези разпоредби забрани били установени в
публичен интерес, поради което имали характера на императивни материалноправни
норми и следвало да бъдат прилагани служебно от съда според приетото в т. 1 и 3
от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г.,
ОСГТК. Предвид наведените от Ответната О. В. доводи, изложени по-горе,
процесния имот не бил годен обект на давностно владение, съответно налице било
законово ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на
упражняване на владението. Действително намерението за своене се предполагало
съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическия състав на чл. 79 от ЗС
било нужно това владение да е несъмнително - осъществявано по начин, който
разкрива ясно желанието на владелеца да държи веща като своя и явно, т.е.
намерението на владелеца да е противопоставено на собственика. Нито един от
тези признаци на владението не бил налице в настоящия случай. За промяна в
намерението на ищцата,според О. В. можело да бъде прието евентуално
предприетите от нея действия за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена
проверка/КНА/, за което се съдържали писмени доказателства, както като
приложения към ИМ, така и в преписката по съставяне на АЧОС, но и при това
положение не бил изтекъл предвидения в закона срок за придобиване собствеността
върху имота по давност. Нещо повече-заплащането на дължими местни данъци и такси
за имота, по правила и норми на ЗМДТ, съгласно установената практика на ВКС на
Р.България не било индиция за своене.Към настоящия писмен отговор ответната
страна,чрез процесуалния си представител представя заверени за вярност писмени
доказателства и по опис, предоставени от дирекция „МД“ при О. В., досежно
заплащаните както от ищцата, така и от О. В. МДТ за имота, предмет на настоящия
спор.На следващо място, доколкото имотът се намирал в терен по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, след изменението на този закон, обн. ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г., той
можел да бъде обект на придобивна давност едва след надлежната му
индивидуализация с ПНИ, като съображенията за това се извеждали от специалния
статут на тези недвижими имоти. Тоест, с одобрения и влязъл в сила план на
новообразуваните имоти на м. „*“, процесният новообразуван ПИ № * бил
индивидуализиран и от този момент било възможно придобиване правото на
собственост на който и да е от предвидените
в закона способи. В случая това, твърди О. В., че е ЗСПЗЗ и Правилника
за неговото приложение. С влизане в сила на ПНИ и издаване на заповедите по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не само се обособявали самостоятелни обекти. Към този
момент, също така се определяло дали имотът подлежал на възстановяване, дали по
отношение на него намирало приложение чл. 19 ЗСПЗЗ или чл. 25 от с.з., тоест не
само че към този момент съответната част от земната повърхност от гледна точка
на правото добивала характеристиките на годен обект за придобиване и притежание
на вещни права, но и се установявала яснота по отношение на възможността
правото на собственост да бъдело придобито чрез възстановяване на правото по
реда на ЗСПЗЗ, изкупуване по реда на § 4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и
посредством други придобивни способи и от правни субекти, различни от лицата,
посочени в § 4.В подкрепа на изложеното по-горе ответната страна сочи,че в
Решение № 203 от 18.10.2016г. по гр. дело № 1703/201бг. по описа на ВКС, ГК, I г.о. ГК,ВКС разрешавал
въпроса за приложението на чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ при наличие
на незавършена процедура по възстановяване на земеделска земя, като се
приемало, че когато е поискано възстановяване на собствеността, докато трае
процедурата по възстановяването, имотът не можел да бъде предмет на придобивна
давност, защото не се знаело отнапред дали собствеността върху него ще бъде
възстановена или ще последва отказ.Собствеността на бившия собственик била
отнета и като имот, подлежащ на възстановяване, но невъзстановен, тъй като
съгласно одобрения и влязъл в сила ПНИ имот № * бил записан на „неидентифициран
собственик”, Същият този имот, твърди О. В., че е станал общинска собственост,
на основание чл. 25, ал 1 ЗСПЗЗ. „НЕИДЕНТИФИЦИРАНАТА СОБСТВЕНОСТ” относно имота
била вписана В Таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение и в помощния
план- т.е. съставните елементи за одобряване на ПНИ. Съгласно чл. 28, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се
установявали границите на имотите, правото на собственост, върху които се
придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на §
4а, 46 и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно, с плана на новообразуваните имоти
конкретно се устройвали териториите, върху които са придобили собственост по
реда на § 4а и § 4 б от ЗСПЗЗ техните ползватели. След отреждането им, с оглед
изискванията на § 4з от ЗСПЗЗ и ако останела разлика до действително ползвания
размер на площта, тази площ се възстановявала на бившите собственици за
образуване на нов имот. Освен имотите на ползватели, с признато право да
придобият собствеността, върху ползвателския имот и собственици с възстановено
право на собственост, в плана на новообразуваните имоти задължително се
нанасяли и имотите на настоящите собственици, които се легитимирали като такива
с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две
категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които
никога не били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на
тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не били изгубвали
своята собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се
записвали в регистър на имотите - неразделна част от плана.Собствеността, сочи
още процесуалният представителна О. В., че се възстановява след настъпването на
множество законоустановени предпоставки, визирани в нормата на пар. 4к от ПЗР
на ЗСПЗЗ, съответно в чл. 28, чл. 28а-в ППЗСПЗЗ, включващи наличието на влязъл
в сила помощен план и план на новообразуваните имоти. Възстановяването на
правото на собственост, съответно придобиването на правото на собственост върху
новообразуваните имоти, се извършвало, след изменението на пар. 4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., със специален административен
акт по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Последното кореспондирало в пълна степен
с изложеното по-горе в насока, че пряко конститутивно действие имала Заповедта
по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, какъвто индивидуален административен акт, твърди
О. В., че нямало как да бъде да бъде издаден, при положение че с ПНИ не бил
отреден ПОЗЕМЛЕН ИМОТ на правоимащо лице или неговите наследници.НПИ № *,
заявява О. В., че бил записан на „неидентифициран собственик”. Съответно,
такава Заповед следвало да бъде издадена само и единствено в случай на успешно
проведена по реда на § 4к, ал. 8, т.т. 1-3 от ПЗР на ЗСПЗЗ процедура досежно
изменение на влезлия в сила ПНИ в частта на ПИ № * - вписване собствеността на
правоимащото лице, респективно неговите наследници. За провеждането на това
административно производство административният орган следял служебно. Същият
служебен характер имало и производството по реда на § 4К, ал. 7 от ПЗР НА
ЗСПЗЗ.С други думи, тези производства отпочвали само и единствено по изрично
искане на заинтересованите лица.При това трябвало да бъде съобразена трайно
установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и с която било
прието, че началният момент на придобивната давност за имоти, за които към
момента на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ/ДВ, бр. 107 ОТ 18.11.1997 г./
реституционното производство по ЗСПЗЗ не било приключило, съвпадал с датата на
постановяване на административния акт за възстановяване на имота.Нормата на чл.
5, ал.2 от ЗВСОНИ сочела, че изтеклата придобивна давност за имоти върху които
се възстановява собствеността по ЗСПЗЗ не се зачитала и започвала да тече от
деня на влизане в сила на същия закон и при определени условия, а съгласно
нормата на чл. 24, ал.7 ЗСПЗЗ по отношение на земите от ДПФ давност не тече. В
този смисъл О. В. отново подчертава, че има установена практика на ВКС.При тези
изложени фактически и правни твърдения О. В. желае ВРС да постанови Решение по
силата на което да отхвърли КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА ПРЕДЯВЕНАТА ОТ А.Д.Б.
ИСКОВА ПРЕТЕНЦИЯ, в това число и по отношение на искането за присъждане в нейна
полза на сторените съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.Изрично О.
В. отправя искането за изготвяне на нарочно разпореждане от ВРС всички
приложени към ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР на исковата молба писмени доказателства по опис
и в заверен за вярност вид, да бъдат приобщени към доказателствения материал по
делото, като относими, необходими и допустими такива.Желае се още от ответната
страна да й бъде дадена възможност с
допълнителна молба или най-късно в първото по делото открито с.з. да направи
уточнения и допълнения в насока неоснователност на исковата претенция, както и
да представи и други относими към спора писмени доказателства. Желае се на
ответната страна да й бъде дадена възможност с допълнителна молба или най-късно
в първото по делото открито съдебно заседание да представи подробен опис на
приложените към настоящия писмен отговор документи. С оглед твърденията на
ответната страна за неоснователност на иска се желае на основание чл.78, ал.8
от ГПК ВРС да присъди в полза на О. В. като юридическо лице сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
правилата, визирани в Закона за правната помощ - чл. 37, ал. 1, във вр. с
Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.,
поел. изм. и доп. ДВ, бр. 98 от 15.12.2015г., в сила от 15.12.2015г., за което
допълнително щял да бъде представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.На
последно място ответната страна е изразила становище по доказателствените
искания на ищцовата страна
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 17.07.2020 год.ищцата А.Б.
явила се лично както и чрез адвокат С. поддържа предявения иск.Становището на адвокат С. по същество на спора
е за основателност и доказаност на предявения иск, поради което се желае
уважаването на отрицателния установителен иск ведно с присъждане на сторените
по делото разноски.
В
същото съдебно заседание процесуалният представител на О. В. –главен
юрисконсулт С.Ц. моли съда да постанови Решение с което да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и
недоказана ведно и с присъждане на разноски на О. В. като юридическо лице
съгласно представения списък.
Процесуалният представител на ищцовата страна
въпреки предоставената възможност не е депозирал писмена защита,но въпреки това
както адв.С. ,така и гл.юрисконсулт Ц. в хода на спора по същество са изложили
подробни правни доводи в подкрепа на становищата си .
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
Предявената искова претенция от ищццата Б. ***
намира правното си основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК – отрицателен
установителен иск.Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 т. 5 от ГПК съдът с
проекта за доклад по делото,обявен за окончателен е разпределил доказателствената тежест между страните
както следва:В тежест на ищцовата страна е възложено да установи и докаже при
условията на пълно и главно доказване правният си интерес от водене на
отрицателен установителен иск спрямо ответната О. В., респективно и фактите и
обстоятелствата, на които основава отрицателния установителен иск за да отрече
правото на собственост на О. В.: индивидуализацията на недвижимия имот по
действащ план и идентичността на поземления имот със стария номер по предходен
план; твърденията си, че имотът е бил владян трайно и необезпокоявано от ищцата
и от нейния праводател за периода в който се сочи в исковата молба и че е
придобит по давност и наследство от ищцата.В тежест на ответната страна е
възложено да установи и докаже, че притежава вещното право на собственост върху
процесния имот, както и че по надлежния ред за имота е издаден АЧОС.Ответната
страна е следвало да установи и докаже, ако ищцата докаже давностно владение
или владение на имота от нейния праводател, че имотът за който е съставен АЧОС
не е идентичен с владения от ищцата и или от нейния праводател.О. В. е следвало да докаже и възраженията си
затова,че процесния имот по действащ план с оглед характера на
имота,предназначението му, статута към момента и идентификация по предходни
планове не е могъл да бъде придобит по давност нито от ищцата нито от нейния
праводател на оригинерно правно основание.
В първото по делото открито съдебно
заседание,след изясняване на фактическата страна на спора и съобразно
изявленията на двете страни съдът на основание чл. чл. 252
и чл.253 ГПК е допълнил доклада по делото , като съгласно чл.146, ал.1 т.4 и
т.5 ГПК е обявил на страните, че е безспорно, че процесният имот се намира в територия, за която е изработен План на новообразуваните
имоти.При така разпределената тежест на доказване,отделения за безспорен
факт, че имота се намира в територия за която е изработен ПНИ, съдът следва да
даде отговор на въпросите дали ищцата е доказала правния си интерес от избраната
форма на искова защита, доказано ли е твърдяното от ищцата оригинерно
придобивно основание,възможно ли е било придобиване на процесния недвижим имот
въз основа на давностно владение както и налице ли е годно правно основание, на
което О. В. да е носител на вещното право на собственост върху същия имот.
Отговорите на тези въпроси следва да бъдат
дадени на база анализа на писмените доказателства ангажирани и от двете страни,
гласните доказателства събрани по делото и заключението по допуснатата съдебно
техническа експертиза .
На първо място на база писмените доказателства
ангажирани от ищцата А.Б. съдът приема,че ищцата е установила и доказала
правния си интерес от водене на отрицателен установителен иск. Този извод се
налага от приобщените по делото,представени с исковата молба заверени за
вярност с оригинала копия на следните документи : Удостоверение за сключен
граждански брак № 28.12.1992г.; Удостоверение за наследници; Нотариален акт за
собственост № *, том * от *.; Нотариален акт № *, том * от *г.; Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.02.1972г.; Договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 25.09.1978г.; Удостоверение за данъчна оценка, изд. от О.
В., Дирекция „ Местни данъци"; Молба - декларация от А.Б. от 11.09.2018г.;
Удостоверение № ОП- 19- 9400- 401 /1/ от 03.10.2019г., изд. от Областен
управител - Варна; Удостоверение № АУ004333ВН- 017ВН/19.08.2019г., изд. от О.
В.; Скица на поземлен имот № 15-926463- 11.12.1018г.; Скица на сграда №
15-95665/05.02.2019г.; АОС № 10193, вписан в СВ на 30.07.2019г.; Удостоверение peг. № МД
-Т18006145ВН/18.09.2018г., изд. от О. В., Дирекция „ Местни данъци";
Удостоверение по ЧГД №14166/2016г. по описа на Районен съд – Варна.Анализът на
цитираните писмени доказателства,в съвкупност и поотделно налага извода,че А.Б.
и Б. Б.са сключили гр.брак на * г.в гр.Варна / л 9/ както и че съпругът на
ищцата е починал на * г.От приложеното на л.10 –ти по делото удостоверение за
наследници се установява твърдения от ищцата факт,че Б. Б.е починал на 25-ти май 2016г. и след откриване на
наследството му по см.на чл.1 ЗН ,призовани към наследяване са преживялата
съпруга и ищца по делото , както и братът на Б. Б.-Р. Б..С цитираните
удостоверение за сключен гр.брак и удостоверение за наследници ищцата е
доказала активната си материално правна легитимация. От останалите приложени на
листи 11 – 15 ти нотариални актове и договори съставени в периода от 1966 – 78
г. е видно,че имотът за който ищцата твърди че не принадлежи на О. В. е бил
предмет на правни сделки и на неформални договори за продажба а приложените по
делото скица,схема, данъчна оценка касаят индивидуализацията на процесния имот,неговото
местонахождение и размера на данъчна оценка към датата на сезиране на съда.
От своя страна и ответната О. В. е ангажирала
писмени доказателства още в срока по чл.131 ГПК. Приобщени по делото на листи
от 73 –ти до 173 –ти са напълно относимите писмени доказателства : Уведомително
писмо рег.№ПНО20000067ВН_011ВН от 27.02.2020г.; извадка от ПНИ м.“*“ –
стр.граници; таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собственици; ПКП
на м.“*“ 2 л.; Заповед №РД-07-7706-203 от 8 август 2007г.; опис на
предоставените материали по преписка ПНО20000067ВН 004ПР812.02.2020г.; част от
КП „*“ от 1977г.; част от ПРЗ на кв.“*“ гр.Варна одобрен с решение на общински
съвет №2405-10/23, 24 и 30.06.2020г.; част от ПНИ „*“ Заповед №РД-07-7706-203
от 08.08.2007г. на Областен управител; регистър на имотите към ПНИ гр.Варна,
ЕКНМ *, м.“*“; помощен план на м.“*“; таблица за изчисляване на дължимо
обезщетение за м.“*“; списък на ползвателите към ПКП м.“*“; писмо
рег.№ПНО20000067ВН_005ВН от 14.02.2020г.; вх.№ за декларация по чл.14 –
недв.имоти; данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти от 20.11.2016г.; Удостоверение по ЧГД №14166/2016г. по описа
на Районен съд – Варна; удостоверение за наследници изх.№25449 от 18.07.2016г.;
вх.№ за декларация по чл.14 – недв.имоти от 02.08.2019г.; данъчна декларация по
чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от 03.02.2016г.; Акт
№10193 за частна общинска собственост; справка за неплатени задължения за А.Д.Б.;
справка за неплатени задължения за О. В.; справка хронология на задължения и
плащания по ДС; преписка на АОС №10193 от 29.07.2019г. съдържаща: Писмо с peг. № АУ004333ВН_014ВН/01.08.2019
г.; АОС №10193/29.07.2019 г.; Писмо с peг. № ОСИСД19004329ВН/30.07.2019 г.;
Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/15.07.2019 г.; Писмо с peг. №
АУ004333ВН_013ВН/11.06.2019 г.; Скица на поземлен имот № 15-304868-05.04.2019
г.; Писмо с peг.
№ АУ004333ВН_009ВН/08.05.2019 г.; Писмо с peг. №
АУ004333ВН_008ВН/25.04.2019 г. от пълномощника на А.Б. с приложена скица
№15-95665-05.02.2019 г.; Писмо с peг. № ОСИСД19001297ВН/20.02.2019 г. на Агенция по
геодезия, картография и кадастър; Писмо до Началник СГКК - Варна с peг. №
ОСИСД19000844ВН/05.02.2019 г.; Писмо от район „*" с peг. №
АУ004333ВН_007ВН/31.01.2019 г. в едно с приложените по писмото извадки от
планове и разписен лист; Писмо до район „*“ с peг. № АУ004333ВН_004ВН/28.01.2019 г.; Писмо до
заявителя - Димитър Димитров Григоров с peг. №
АУ004333ВН_002ВН/15.01.2019 г. с доказателство за получаване; Писмо от дирекция
АГУП, при О. В. с peг. № АУ004333ВН_003ВН/23.01.2019 с приложени
цитираните в писмото документи; Писмо с peг. №
АУ004333ВН_001ВН/15.01.2019 г.; Заявление с peг. № АУ004333ВН/11.01.2019 г.;
Пълномощно; Скица на поземлен имот №15-926463-11.12.2018 г.; Удостоверение
издадено от дирекция „Местни данъци" с peг. № МТ-Т18006145ВН/18.09.2018
г.; Молба – декларация; писмо №ОСИСД 19000844ВН от 05.02.2019г.; уведомително
писмо ПНО20000067ВН_006ВН от 17.02.2020г.; Заповед
№РД-02-14-14/887/16.09.2013г.; поправка на очевидна фактическа грешка на Общ
устройствен план на О. В.; извадка от ПУП на гр.Варна, одобрен със Заповед
№РД-02-14-2200/03.09.2012г. и Заповед №РД-02-14-14-887/16.09.2013г. на МРРБ;
показатели за устройство и застрояване към правилата и нормативите за прилагане
на плана; извадка от ПУП ПРЗ на кв.“*“, одобрен с Решение №2405-10, протокол
№24/23-24-30.06.2010г. на Общински съвет гр.Варна; част от КП на м.“* и *“ –
1977г.; част от КП „*“; разписен лист към КП „* – 1956г.; част от КП на „* *“ –
1936г.; протокол №24 на ОС – Варна.С цитираните писмени доказателства
ангажирани от О. В. и нагледно и хронологично може да се проследи
местоположението на процесния имот от 1936 година насам , както и да се
установи че за имота е издаден АОС №10193 от 29.07.2019г.
Сред доказателствата по делото е и заключението
на вещото лице Р.П. по допуснатата съдебно
техническа експертиза . Заключението на в.л.П. е било оспорено от ищцата,
допусната е била СТЕ на осн.чл.201 ГПК, но след оттегляне на искането в о.с.з.
от ищцата, повторната СТЕ е заличена .
Приложеното по делото на листи 201 – 206
заключение на вещото лице Р.П. по допусната СТЕ съдът кредитира напълно и като
обективно и като компетентно дадено, кореспондиращо със събрания писмен
доказателствен материал .От същото това заключение по същество на спора се
изяснява и установя следното : Първия основен отговор който дава в.л.П. е
отговор на въпроса как се е променял статута и какви са записванията в годините
за имота, предмет на настоящото дело.Действащите за местността в която попада
процесния имот – имот с идентификатор с. № * от кадастралната карта на гр.
Варна, м. „* „, сочи вещото лице ,че са следните планове и карти:Кадастрален и
регулационен план на курортно предградие „ *“, одобрени със Заповеди №№1681 и
1680 от 1937 г. и Царски указ.Съгласно същия, процесният имот с ид. №* с площ
от 377 кв.м. от кадастралната карта на гр. Варна попада в част от имот № 1288 с
площ по аналитични данни 4407 кв.м., записан на С.П., без посочен документ за
собственост, при граници и съседи: имот № * на „неизвестен, а после на Й.М.
имот * на Н. Ав. Г.н, * на Държавно военно министерство, * на Н. А. Г. и имот *
на В. X.
М., а после на Н.Т. М..Имотът попада в регулационните граници на курортно
предградие *“, за който е отреден парцел * от кв. *.Следващия план,сочи в.л. П. ,че е Кадастрален
план на * изготвен 1956 г.Съгласно същия, процесният имот с ид. №* с площ от
377 кв.м. от кадастралната карта на гр. Варна попада и е част от имот № *
записан в разписния лист „Държавно“, без посочен документ за собственост, при
граници: от три страни - имот № * и на юг - имот № * - Н. Г..Имотът попада в
границите на държавно военно министерство.Третия план,установява вещото лице,
че е Кадастрален план на местност „* / * „ от 1977 r. с попълване 1999г.Съгласно
същия, процесният имот с ид. №* с площ от 377 кв.м. от кадастралната карта на
гр. Варна попада и е част от имот № * с площ 463 кв.м., при граници: на изток -
път, на запад -имот № *, на север - имот * - без име в разписния лист и на юг –
път. Изрично е посочено от в.л., че от извършена проверка на разписния лист към
плана на м. * /*,находящ се в р-н * за имоти с номера * и * – липсват данни и
имотите не са вписани в разписния лист, както и че имотът представлява
земеделска земя –лозе.Установява се от СТЕ ,че с Решение № 322-4/29.05.2000г.
на ОС - Варна, са одобрени околовръстните полигони на селищните образувания,
вкл. този на „*“ а Плана на новообразуваните имоти на СО „*“ е одобрен със заповед № РД - 07 - 7706 -203 /
08.08.2007г. на Областен управител.Съгласно същия, процесният имот с ид. №* с
площ от 377 кв.м. от кадастралната карта на гр. Варна попада и е част от имот №
* с площ 463 кв.м., записан на „неидентифициран“ собственик, без посочен документ
за собственост, при граници: на изток - път, на запад - имот № * записан на
„неидентифициран" собственик, на север - имот № * записан на А. Д.. Д. и
на юг - път.Имотът попада в селищно образувание - урбанизирана територия.И на
последно,по хронология място,в.л.П. сочи,че КАДАСТРАЛНА КАРТА на гр. Варна,
адм. р - н .*“ е одобрена със заповед № РД -18 -92/14.10.2008 г. със Заповед за
изменение на КККР № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началник на СГКК
-ВАРНА:Съгласно същата, процесният имот с ид. №* с площ от 377 кв.м., ж.к. *,
м. *, вид собств. Общинска частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 т), е при граници и съседи: от две страни - ПИ * -улица на О.
В., ПИ * -няма данни, ПИ * - А. Д. Д..Имотът е с трайно предназначение:
Урбанизирана територия и начин на трайно ползване : Ниско застрояване (до 10 м)
и е със стар идентификатор: кв. * п. * пл.№ *.
Горните обективни данни по делото установени
чрез СТЕ показват промяната на имота и местонахождението му в годините от
създаването на първия план за местността от 1936 година до приемане на сега
действащата КК и КР на гр.Варна .На второ място,след оглед на имота, вещото лице П.
заключава, че имотът който владеят ищците - процесният имот
с ид. №* се намира в местност „*“.От проведения оглед на място вещото лице е
констатирало, че целият имот № * от плана на новообразуваните имоти, част от
който е и процесният е ограден с ограда от бетонови колове и оградна мрежа. В
имота има изградена масивна жилищна сграда върху бетонова плоча, като вторият
етаж е от метална конструкция. Същата е електрифицирана и водоснабдена.Сградата
е нанесена в кадастралния план на местността, изготвен 1977г.В непосредствена
близост до жилищната постройка е изграден кладенец.В двора са налични следните
трайни насаждения: един орех около 20 години, една вишна около 20-25 г., един
дрян.Трети,основен отговор,
който дава в.л.П. е отговора
,че не се откриват писмени доказателства процесният имот да е бил внасян в
ТКЗС, ДЗС или сродни на тях организации, т. е. да бил коопериран в периода на
кооперирането на земеделските имоти. Имотът не е предоставян за ползване, няма
данни да е провеждана процедура по изкупуване от ползватели и да е издадена
заповед по &4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Съгласно кадастралния план на „*",
имотът попада в границите на имот № 13352 записан в разписния лист „Държавно“.
В оригнала на плана е записано с молив КЕЧ „*“.
Даден е и отговор на въпроса какво е довелодо
намаляване площта на имота от 500 кв. м до 377 кв. м, каквато е площта му по
скица към момента ? За ж.к „*“, сочи в.л. П.,че има изготвен ПУП - ПРЗ на кв. „*“, одобрен с
решение №2405-10 по протокол №24/23,24,30.06.2010г. на Общински съвет при О. В..Съгласно
същия през част от южната страна на имота преминава улица с широчина 6.0 м.,
която отнема от имот № *, целия с площ 463 кв.м., 86 кв.м. и след прилагане на
уличната регулация в действащата кадастрална карта, имотът получава номер * с
площ от 377 кв.м. Друг основен отговор на вещото лице е даден на
поставения от О. В. въпрос : Налице ли е идентичност между имота, предмет на
исковата претенция с имота, визиран в АЧОС № 10193/29.07.2019г, с имота новообразуван
с ПНИ на м. „*“, землище кв. *;В АЧОС № 10193/29.07.2019г., цитира вещото лице,
че се описва: поземлен имот с идентификатор * с площ от 377 кв.м., кв. * по КК
и КР, одобрени със заповед № РД -18 - 92/14.10.2008 г. и изм. със заповед №
КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Н-к СГКК Варна, при граници: ПИ с ид. №№: ПИ *,
ПИ *, ПИ *.Описаният имот с ид. №* с площ от 377 кв.м., в АЧОС №
10193/29.07.2019г. изчертан с черни линии и черен надпис, представлява и е част
от имот № * по ПНИ на с.о. .*", на скицата изчертан с червени линии,
заключава ясно вещото лице . Последните спорни по делото въпроси касаят
отговора на въпроса,поставен към вещото лице по следния начин : Вещото лице да
изследва и извършената замяна, обективирана в нот. акт № */*., съответно
идентичността на имота, предмет на замяната и процесния такъв, както и
идентичност на имота, индивидуализиран с ПНИ, съответно актуван с АЧОС.
С нот. акт № */*.,/лист 11 от делото/, установява и вещото лице,така както може да
бъде прочетено , че Н.И. И.е придобила право на собственост върху един декар
лозе, находящо ес в землището на гр. Варна, м. „В.“, при граници:Държавно
място, Т. Т., К. П. и Н.Г. Г.Съгласно кадастрален план на „*“, изготвен 1956 г.
процесният имот с ид. №* с площ от 377 кв.м. от кадастралната карта на гр.
Варна попада и е част от имот №* записан в разписния лист Държавно“, без
посочен документ за собственост, при граници: от три страни -имот № * -
държавно и на юг - имот № * - Н. Г..При наличието на две граници, на последно
място в.л.П. заключава,че не установява идентичност на имота предмет на
замяната с процесния .
Така депозираното по делото заключение на в.л. П.
от констативно съобразителната част се изяснява,че е изготвено както на база
представените писмени доказателства и от двете страни, така и на база
графичните части на действалите планове за местността , вкл.и след оглед на
имота и необходимите справки, поради което и съдът приема,че е обективно
.Действително невъзможността да се установят повече от две идентични граници на
процесния имот с имота предмет на замяната е довела до отговора на последния
въпрос.Този отговор кореспондира и с приобщеното на лист 2* ти писмено
доказателство и огледа на оригинала на наличния в Архива на О. В. Протокол от
17.02.1956 г. на ТПС комисия.
Въпреки всичко изложено по делото е несъмнено
доказано че имотът който в момента има идентификатор №* с площ от 377 кв.м. е
идентичен с имота за който е издаден
АЧОС № 10193/29.07.2019г. Този факт обуславя извода че ищцата е доказала
правния си интерес от воденето на отрицателния установителен иск , иск с който
желае да отрече със СПН съществуването на право на собственост на ответната
страна върху имота с идентификатор * за който твърди че тя го е придобила въз
основа на давностно владение –давностно владение осъществявано лично от нея и
съпруга й и наследствено правоприемство след смъртта на съпруга й .
За доказване на твърденията затова че ищцата
лично и преди кончината на съпруга и двамата съпрузи са упражнявали трайна
,необезпокоявана фактическа власт с
намерение за своене на имота ищцата е ангажирала гласни доказателства . Разпитаните по делото свидетели, водени от
ищцата И. М. И./ роден 1937 г./ и В. Я. П.,подробно описват мястото за което
твърдят,че принадлежи на ищцата и покойния й съпруг , като от показанията на
двамата свидетели се извежда извод,че именно ищцата лично а приживе и съпруга й
са стопанисвали процесния имот .
Спорът
както бе посочено от правна страна е дали ищцата е могла да придобие имота на
основание давностно владение,спор който има правен характер.Според настоящия
съдебен първоинстанционен състав,въпреки проведеното по делото от страна на
ищцата доказване на положителните предпоставки обуславящи допустимостта на
иска, исковата молба не може да бъде уважена а това е така поради следното :
На първо място страните не спорят дори,че
процесния имот попада в територия за която има изработен ПНИ .Този факт напълно
кореспондира и със заключението на в.л.П. , в което заключение е направено
пълно изследване на имота от създаването на първия план за местността до
приемането на КККР . Спор не може да има че е налице идентичност между процесния имот * с имота за който О. В. е
издала АОС през 2019 г., т.к. тази идентичност е установена от в.л.П..
Тази идентичност визуално е онагледена на
комбинираната скица приложена на л. 206
-ти по делото в червен цвят. Въпреки това обаче, ВРС споделя възраженията
на О. В., че процесния имот не би могъл
да бъде придобит от ищцата на основание чл. 79 ЗС.Това е така,защото на
първо място в самото заключение на в.л.П. макар и да е посочено ,че липсват
данни за обобществяване на процесния имот, в.л. е установило,че още в плана „*
„от 1956 г. процесният имот с ид. №* с площ от 377 кв.м. от кадастралната карта
на гр. Варна попада и е част от имот №* записан в разписния лист Държавно“, без
посочен документ за собственост,което изключва възможността имота да бъде
придобит на оригинерно основание от ищцата. В този смисъл съдът споделя изцяло мотивите на ВКС обективирани в едно
от всички решения по чл.290 ГПК а именно –Решение № 3/20.4.2012 г. на Второ
гражданско отделение, ГК с докладчик съдията Емануела Балевска, постановено по
гр.д. № 724/2011г.
Видно от лист 121,122 за процесния недвижим имот
е съставен Акт за частна общинска
собственост № 101903 на 29.07.2019 г.,
акт вписан в АВ СВ на 30.07.2019 г.В същия този АЧОС е посочено правното
основание на което е съставен а именно чл. 2,ал.1
т.7 ЗОС като имота е индивидуализиран по действащата КККР с идентификатор *
с площ от 377 кв.м. ,без съставени по-рано актове , имот управляван от Кмета на
О. В. съгласно чл.12, ал. 5 ЗОС. За този имот от правна страна,следва
да бъде отчетено, че преди 9 –ти септември 1944 г. е бил държавна
собственост съгласно чл. 3 от ЗДИ от 1948 г. /отм./- Държавни
са недвижимите имоти, които не принадлежат никому, след като към тази дата
праводателите на ищците-майка и дядо , не притежават документ , легитимиращ ги
като собственици на недвижим имот от 12-13 дка. Липсват по делото доказателства за трансформация на правото от държавна в частна
собственост, като в тази насока е безспорно установения факт , че през 1956
г. процесният имот с ид. №* с площ от 377 кв.м. от кадастралната карта на
гр. Варна попада и е част от имот №* записан в разписния лист“ Държавно“.
Отделно от горното,с разпоредбата на чл. 6 ЗС, в редакцията към 1965
година, респ. и към 1986 г.,е възпроизведена цитираната норма на ЗДИ от 1948
г./ отм./ и следва , че държавата придобива имотите , които нямат друг
собственик . Дори да не се твърди друго правно основание, ако не се твърди и не
се установява имотът да е принадлежал на трето лице, разпоредбата на чл. 6 ЗС/
отм./ съставлява правно основание за придобиване правото на собственост от Държавата.
Доколкото по силата на Закона за общинска собственост/ ЗОбС/ имотът е преминал
в патриомониума на общината, за което е съставен и съответния АЧОС, по арг. на
§ 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС, обн. ДВ. бр. 96/1999 година ,” застроените и
незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините,
съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на
общините”.„
Съгласно
чл. 86 ЗС, разпоредба,приета
през 1951 год. , в редакция до изм. бр.33/1996 г.- е налице категорична забрана да се придобие по
давност вещ, държавна собственост”. По силата на § 1 от ЗД на ЗС / ДВ.
бр.46/2006 година, в сила от 1.06.2006 г., изм. с ДВ.бр.105/2006 г.,изм.с ДВ.
бр.113/2007 год., изм. с ДВ. бр.109/2008 год. и съответно изм. с ДВ.
бр.105/2011 г., в сила от 31.12.2011 година – давността за придобиване на държавни и общински имоти не тече до
31.12.2014 година .При определяне на момента, от който и до който следва да
е налице необезпокоявано 10- годишно владение с намерения за своене на чуждия
имот ,така , както е посочено по-горе и факта , че именно държавата респ.
общината е собственик на имота и поради естеството на собствеността
приодбивната давност е ограничена времево като основание за придобиване правото
на собственост на обектите на държавната и общинска собственост, следва , че в
полза на ищцата не може да бъде признато право на собственост, придобито на
оригинерното основание по чл. 79 ал.1 ЗС от там и отречено правото на собственост на О.
В. – право което е възникнало ех lege.При тези мотиви съдът отхвърля иска на ищцата
като неоснователен и недоказан,присъждайки съдебно деловодни разноски в полза
на ответната О. В. съгласно чл. 78 ал.3 и ал. 8 ГПК .
Видно от л. 244 –ти ответната страна в списъка
по чл. 80 ГПК претендира за възстановяване само два разхода – сумата от 150
лева за депозит за СТЕ и сумата от 300 лева юрисконсултско възнаграждение.Първият
разход е доказан и по основание и размер а размера на юрисконсултското
възнаграждение подлежи на определяне от съда.Посочения от ответната страна
размер от 300 лева не е оспорен и съдът счита,че отговоря напълно на
осъщественото процесуално представителство ,предприетите и извършени действия
за защита на интересите на ответната страна от гл.юрисконсулт Ц., поради което
и определя същия размер за юрисконсултско възнаграждение.Ето защо съдът
присъжда в полза на О. В. съдебно деловодни разноски от общо 450 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. чл. 235, 236 ГПК съдът ,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от ищцата А.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,чрез процесуалният й представител адвокат от
АК Варна Е.С., със съдебен адрес:***, отрицателен
установителен иск против О. В., представлявана от Кмета И. П., със седалище
и адрес на управление: * с ИСКАНЕ : да бъде постановено
Решение, с което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответната О. В. НЕ Е СОБСТВЕНИК на
ПИ с идентификатор * по КК и КР, одобрени със Заповед № РД - 18-
92/14.10.2008 г., последно изменение със Заповед № КД-14-
03-1695/04.07.2011г. на Началник на СГКК - Варна, с административен адрес: гр.
Варна, район „*“, местност „*“ и площ от
377 кв. м., с номер по предходен план *, кв. *, парцел *, при съседи: *,
**, като
неоснователен и недоказан,на основание чл.124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА А.Д.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на О. В., представлявана от Кмета И. П., със седалище
и адрес на управление: * сумата от общо 450,00
лева (четиристотин и петдесет лева)
– сторените от ответната страна пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с Въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН срок от съобщението до страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: