Мотиви към присъда по НОХД №
1320/2020 г. по описа на ШРС
От Шуменска
районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен обвинителен акт по досъдебно
производство № 622/2020 г. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу З.Д.Б., ЕГН **********, роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, разведен,
работещ, осъждан за извършено
от него престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 2 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 20.06.2020 г. в гр. Шумен управлявал МПС – л. а. “Ауди
А4” с ДК № Н 6428 ВХ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
а именно – 3,84 промила, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB 0020, съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози,
след като е бил осъждан с влязла в сила на 14.12.2018 г. присъда по НОХД №
3186/2018 г. по описа на ШРС за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание подсъдимият преди даване ход на делото изяви желание да се възползва
от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 11.09.2020 г.
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда
да му бъде определено наказание, предвидено в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от една година, което, след редукцията на чл. 58а
от НК, да остане 8 /осем/ месеца и наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева. Представителят на ШРП предлага ефективно изтърпяване на наказанието, при първоначален
„общ“ режим. Също така
предлага и по отношение на кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на
чл.
343г от НК, да му бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 /две/ години. Същевременно предлага на съда да приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наложеното му със
споразумение по НОХД № 3186/2018 г. по описа на ШРС наказание в размер на 4
/четири/ месеца “лишаване от свобода”, при първоначален „общ“ режим.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият З.Б. заявява, че разбира
в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в
обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние
за стореното. Защитникът на подсъдимият моли съда предвид наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства да наложи на подсъдимия наказанието,
предложено от представителя на ШРП.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият З.Д.Б. бил правоспособен
водач на МПС, категория „В“ и „АМ“. Бил наказван многократно за различни
нарушения на ЗДвП. Подсъдимия
Б.
е осъждан с Определение № 288/14.12.2018 г., с което е одобрено споразумение
за решаване на наказателното производство по НОХД № 3186/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен,
влязло в законна сила на 14.12.2018 г., като
за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 01.12.2018 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение е отложено
за срок от 3 /три/ години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като на основание чл.
59, ал. 2 от НК, във вр. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето,
през което Н.е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от
24 часа, както
и на основание чл. 343г от НК му е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година.
На 20.06.2020 г. подсъдимият Б. употребил
известно количество алкохол. Въпреки това, около 19.25 часа същият управлявал собствения
си лек
автомобил,
марка „Ауди А4“
с Рег.
№ Н 6428 ВХ по улиците на гр. Шумен. На ул. „Тракия“ до магазин
„Булмаг“ в посока от ул. „Родопи“ към ул. „Сранджа“ подсъдимият бил спрян за проверка
от полицейски автопатрулен екип в състав – свидетелят Г.Ю.И. и колегата му Симеон Красимиров Костадинов. Същият бил изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер -7510“ с фабр. №
АRВВ 0020, чиято скала отчела
над 0.5 на хиляда, а именно
3.84
промила. На подсъдимия бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия GА, № 244869/20.06.2020 г., който подписал без
възражения.
На Б. бил
издаден Талон
за изпращане на медицинско изследване № 0041764, но той отказал да даде
кръв за химическо
изследване, като приел показанията на техническото средство/теста.
Със заповед
за прилагане на принудителни административни мерки № 20-0869-000862 от 20.06.2020
г. на мл. автоконтрольор в сектор „Петна полиция“ при ОД на МВР – Шумен,
упълномощен със Заповед № 372з-2222/10.07.2018 г. на Директора на ОД на МВР –
гр. Шумен, временно е отнето свидетелството за управление на МПС на подсъдимия,
считано от 20.06.2020 г.
Освен това,
с протокол за доброволно предаване от 20.06.2020 г. подсъдимият З.Б. предал на органите на РУ – гр. Шумен лек автомобил, марка „Ауди А4“ с Рег. № Н 6428 ВХ, с № на
рама: WAUZZZ8DZSA120283.
Изложената
фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимия З.Д.Б., направено в хода на съкратеното съдебно следствие,
който в съдебно заседание на основание
разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния
процесуален ред гласни доказателства – свидетелските показания на Г.Ю.И.
и И.П.С., както и писмени такива – 1 бр. протокол от 20.06.2020 г. за
доброволно предаване, ведно с фотоалбуми /л. 14 от досъдебното производство/, 1
бр. предавателно-приемателен протокол от 22.06.2020 г. /л. 27 от досъдебното
производство/, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, касаещи семейното
и материално положение на подсъдимия – свидетелските
показания на Н.П.Х..
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин
доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият З.Д.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343б, ал. 2 от НК, поради
следните правни съображения:
Обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия
за движение на моторни превозни средства по пътищата.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС, което е
било осъдено с Определение № 288 от 14.12.2018 г., с което е одобрено
споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 3186/2018
г. по описа на ШРС, влязло в сила на 14.12.2018 г. за престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява
в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а
именно 3.84 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARBB 0020, съгласно Наредба № 1/2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните
аналози, след като лицето е било осъдено за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК. Деянието е извършено след като подсъдимият е осъждан с влязло
в законна сила на 14.12.2018 г. Определение № 288/14.12.2018 г., с което
е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 3186/2018
г. по описа на Районен съд - Шумен, като по този начин същият е осъществил състава
на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. За да се квалифицира
деянието по ал.
2 на чл. 343б от НК от обективна страна деецът следва да се счита за осъден
за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, като последиците от това осъждане следва да не са
заличени поради амнистия или реабилитация. Доколкото не се касае за повторно
извършване на такова престъпление, то не действа разпоредбата на чл.
30, ал. 1 от НК, изключваща реабилитацията в 5-годишния срок след
изтърпяване на наказанието за това предишно осъждане /Решение № 184/2013 г. на
ВКС, I н.о./. В случая подсъдимият не е реабилитиран за престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 86 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено
с вина под формата на пряк умисъл, като Б. е съзнавал състоянието си на
алкохолно опиване и факта на предишното си осъждане, общественоопасния характер
на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Като причина за извършване на деянието следва да
се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила
за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.
Съдът намира, че количеството на алкохол в
кръвта на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози.
Престъплението
се доказва по безспорен начин от показанията на двамата свидетели Г.И. и И.С., които са извършили проверката на подсъдимия и които в хода
на досъдебното производство по категоричен начин заявяват, че именно Б. е
управлявал посочения по-горе лек автомобил, който е бил спрян за проверка
на посоченото от тях место на кръстовището на ул. „Тракия“ в гр. Шумен в близост до
магазин Булмаг. Това обстоятелство и факта на извършване на
престъплението не се отрича и от самия подсъдим, който в съдебно заседание признава
изцяло фактите, описани в обвинителния акт и обяснява причините, провокирали го
да извърши деянието. Самият подсъдим изчерпателно обяснява, че е употребил
алкохол, но е поел управлението над автомобила, като изразява съжаление за постъпката
си. Събраните, както в досъдебното производство, а така и в съдебното
такова гласни и писмени доказателства са еднопосочни, кореспондират помежду си
и налагат единствено възможния извод, че Б. е извършил деянието, предмет на
разглеждане в настоящото наказателно производство.
При
определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което преценява
като висока - касае се за управление на МПС с висока концентрация на
алкохол в кръвта – 3.84 промила
и то след като лицето е било осъждано за идентично деяние. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която
съдът преценява като невисока, с оглед
данните за личността му, които сочат че същият е осъждан за деяние по
транспорта, но съдът намира, че доколкото същото е отчетено от законодателя при
определяне границите на предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК
наказание, то същото не следва да се тълкува и възприема като отегчаващо вината
обстоятелство. Съдът намира, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да
се тълкуват изказаното от негова страна съжаление и разкаяние за постъпката му,
желанието му да започне живота си по един правомерен начин, започнал е лечение
на алкохолната си зависимост, както и липсата на данни за извършени от него
други противообществени прояви. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
намира, че следва да бъде отчетено тежкото социално и финансово състояние на
подсъдимия, което се доказва от дадените от него обяснения в съдебно заседание,
както и от свидетелските показания на свидетелката
Н.П.Х. – безработен, като полагал грижи за отглеждането и
издръжката на непълнолетната си дъщеря, която е ученичка в ХI клас и за
възрастната си майка. Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете и липсата на настъпили вредни
последици от деянието. Същевременно
съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелства предходните нарушения на правилата за движение
/видно от приложената Справка за нарушител от региона - л. 36 от
досъдебното производство/, отново свързани с нарушения на
ЗДвП,
които го определят като недисциплиниран водач на МПС и сочещи на повишена степен на обществена
опасност на дееца и особено на упорита склонност за незачитане нормите,
осигуряващи безопасността на движението по пътищата. В практиката си ВКС приема
изрично, че многократното санкциониране на дееца по административен ред за
нарушаване на правилата за движение завишава степента на обществена опасност на
същия при извършване на транспортно престъпление /в т. см. Решение № 558/2005 г. на ВКС,
I н. о./. Съдът не отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство направеното самопризнание, доколкото същото е отчетено от
законодателя и е задължително условие за разглеждане на делото по реда на глава
ХХVІІ от НПК. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение
на подсъдимия З.Б., като наказанието бъде определено при отчитане, както на
отегчаващите, а така също и на смекчаващите отговорността обстоятелства,
посочени по-горе. Преценявайки изложеното и личността на дееца, съдът намира,
че отчетените по-горе смекчаващи вината обстоятелства не са достатъчни, за да
обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК по отношение на деянието,
предмет на разглеждане в настоящото производство. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от
НПК, то разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НК задължава съда при осъдителна
присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл. 58а от НК.
Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно
на извършеното на подсъдимия З.Б. да бъде наложено наказание в размер на
минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 от НК, а именно – 1 /една/ година “лишаване от
свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
намали така определеното наказание с 1/3, което представлява 4 /четири/ месеца
и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 8 /осем/ месеца “лишаване
от свобода”, както и наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева. При определяне на наказанието „лишаване от свобода“ и
неговия първоначален размер съдът взе предвид изложените по-горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и по-конкретно обстоятелството, че подсъдимият
е бил осъждан и за друго престъпление от общ характер, което само по себе си
говори за една трайна престъпна нагласа у подсъдимия. В същото време съдът
отчете и изказаното от подсъдимия съжаление за стореното и декларираното от
негова страна желание да започне живота си по един правомерен начин, което бе
манифестирано в съдебно заседание. При
определяне размера на наложеното наказание „глоба“ съдът съобрази освен
посочените по-горе множество смекчаващи вината обстоятелства - добросъвестното поведение на подсъдимия в хода на
производството и материалното положение на подсъдимия, което се установява от
дадените от него обяснения в съдебно заседание.
По отношение
на така определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът като взе предвид
предишното осъждане на дееца, по което му е било налагано наказание „лишаване
от свобода“, изпълнението, на което е било отложено на основание чл. 66 от НК
намира, че за да изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК
наложеното с настоящата присъда наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. В
същото време е невъзможно определяне на наказание при приложение разпоредбата
на чл. 66 от НК, доколкото деянието, предмет на настоящото производство е
извършено в изпитателния срок на наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД №
3186/2018 г. по описа на ШРС.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.
Освен това, съдът на основание чл. 59, ал. 2 от НК, във
вр. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК приспадна времето,
през което подсъдимият З.Б. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за
задържане на лице № УРИ-372зз 53 от 20.06.2020 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и с Постановление
на Районна прокуратура - Шумен за срок от 72 часа, считано от 24.06.2020 г. на
основание чл. 64, ал. 2 от НПК.
Също така, на основание чл. 343г от НК, във вр. чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК съдът наложи
на подсъдимия З.Б. и наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 2 /две/ години, като на основание чл.
59, ал. 4 от НК приспадна времето, през което е бил лишен от това право по
административен ред със
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20-0862
от 20.06.2020 г., считано от
20.06.2020 г. При преценка на това наказание съдът съобрази обсъдените
по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и по-конкретно
обстоятелството, че подсъдимият е бил наказван за предходните нарушения на правилата за движение.
Съдът
намира, че така определеният размер на наказанието за справедлив и съответстващ
на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се
отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този
начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Същевременно
доколкото деянието, предмет на настоящото производство е извършено в
изпитателния срок на наказанието, наложено на подсъдимия по НОХД № 3186/2018 г.
по описа на ШРС, съдът на основание чл. 68, ал. 1
от НК приведе в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия Б. със споразумение №
288/14.12.2018 г. по НОХД № 3186/2018 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила
на 14.12.2018 г., а именно: наказание от 4 /четири/
месеца “лишаване от свобода”, като
постанови същото да се
търпи отделно при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, във вр. чл.
111 от НПК съдът съобразявайки нормата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, връща приложеното по делото вещественото доказателство –
МПС - лек автомобил, марка “Ауди А4” с Рег. № Н 6428 ВХ, с рама № WAUZZZ8DZSA120283 на
собственика – подсъдимия З.Д.Б.. Съгласно разпоредбата на
чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, в полза на държавата се отнемат само вещите, които
принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване
на умишлено престъпление, а б. „б“ от цитираната правна норма посочва, че вещите, които
принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление се отнемат в случаите, изрично
предвидени в особената част на този кодекс.
Според
общоприетото в правната теория основен разграничителен белег между правните
понятия „предмет“ и „средство“ на престъпление е, че при първото се касае или
за елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния закон
или за материална предпоставка за съществуването на такова обществено
отношение, но винаги част от самото отношение, а при второто – за нещо външно
на последното, с което деецът избира да го увреди. Следователно предмета на
престъплението е част от обществено отношение, а средството /оръдието/ на
престъплението е външно на обществено отношение и деецът си служи със него за
да го увреди.
Ocвeн дoĸтpинaлнo тeзи
cпeцифиĸи нa пpeдмeтa и cpeдcтвoтo нa пpecтъплeниeтo oтдaвнa ca изяcнeни и
oт cъдeбнaтa пpaĸтиĸa – Тълкувателно решение № 18/1977 г. пo н. д. № 13/1976 г. OCHK, TР № 84/01.12.1960 г.
пo н. д. № 78/1960 г. нa OCHK, ΠПВС № 11/1971 г. пo н. д. № 8/1971 г. нa BC,
съобразно които сpeдcтвaтa зa извъpшвaнe нa пpecтъплeниeтo ca извън
oбщecтвeнитe oтнoшeния, ĸoитo пpecтъплeниeтo oxpaнявa и нe ca eлeмeнт нa
пocлeднoтo. Съобразно
Решение № 54 от 24.I.1972 г. на
ВКС по н. д. № 683/1971 г., I н. о. и Решение № 11/1971 г. на ВКС по н. д. № 8/1971 г. за да се приложи
чл. 53, б. „а“ НК, е необходимо
движимата вещ да е предназначена или да е послужила за осъществяване на
умишлено престъпление, а за да е послужила е необходимо тя пряко да служи като
оръдие или средство за извършването на изпълнителното деяние на престъплението. Т. е. пpeдмeтът e eлeмeнт нa
зaceгнaтoтo oбщecтвeнo oтнoшeниe, a cpeдcтвoтo – eлeмeнт нa зacягaщoтo тoвa
oтнoшeниe пpecтъпнo дeяниe.
Пpи транспортните
пpecтъплeния, cвъpзaни c yпpaвлeниe нa пpeвoзнo cpeдcтвo, тoвa ПС e eлeмeнт oт
зaщитeнитe oбщecтвeни oтнoшeния, пopaди ĸoeтo и e чacт oт пpecтъпния
cъcтaв, което означава, че то е пpeдмeт нa пpecтъплeниeтo. Щом е част от
защитеното общecтвeнo oтнoшeниe, тo нe мoжe дa бъдe cpeдcтвo зa извъpшвaнe нa
тoвa пpecтъплeниe. Превозното средство, в случая процесното МПС – лек
автомобил, марка “Ауди А4”, с рег. № Н 6428 ВХ, няма как да бъде нещо външно на
защитените обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си
е послужил, за да ги увреди. Напротив, той е важен елемент на самите обществени
отношения по транспорта, защото при деянията по чл. 343б от НК се визират
нарушения на правилата за безопасна експлоатация именно на превозните средства,
които биха напълно безсмислени без последните. В този смисъл Определение № 140/23.06.2020
г., постановено по ВЧНД № 142/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен,
Определение № 165/10.07.2020 г., постановено по ВЧНД № 142/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Шумен и др.
Следователно
превозното средство се явява предмет, който е елемент на обществените отношения, a нe cpeдcтвo нa
пpecтъплeниeтo пo чл. 343б, ал. 1 от HK и тo нe мoжe дa бъдe oтнeтo нa
ocнoвaниe чл. 53, aл. 1, б. „a“ HK. При това положение вещите, които принадлежат
на виновния и са били предмет на умишлено престъпление се отнемат
само в изрично предвидени случаи в особената част на НК, а доколкото такава изрична норма при транспортните
престъпления не съществува, то не е налице и законово основание за уважаване на
искането на Районна прокуратура – Шумен за
отнемане на приложеното по делото вещественото доказателство – МПС - лек
автомобил, марка “Ауди А4” с Рег. № Н 6428 ВХ, с рама № WAUZZZ8DZSA120283.
Също така, на
основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, във вр. чл.
112, ал. 4 от НПК съдът връща вещественото
доказателство по делото - Свидетелство за
регистрация на МПС, Част I с №
********* на подсъдимия З.Д.Б..
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: