№ 844
гр. Пловдив, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500057 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. Г.. Д. против
решение № 167/23.11.2021г. по гр.д.№ 1193/2021г. на РС- гр.Асеновград, с което е
отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск за това да бъде признато за
установено по отношение на въззиваемите К. В. П. и ГР. Н. П., че те не са собственици на
сграда с идентификатор 00702.517.120.4 по кадастралната карта на гр. Асеновград, както и
искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на издаден в полза на П.и нотариален акт по
обстоятелствена проверка № 107/2018г. на Нотариус Карталова- Митева. Във въззивната
жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. РС напълно
игнорирал факта, че жалбоподателят е собственик на ½ от дворното място, в което е
построена процесната сграда. Сочи се също така, че РС безкритично е възприел показанията
на свидетелите на въззиваемите, без да отчете факта, че по нотариалното дело по
обстоятелствена проверка, по което е издаден горепосочения нотариален акт, те са дали
различни показания. Не бил коментиран факта, че тази сграда е напълно различна от
съществувалата към 1973 г. паянтова постройка. Иска се отмяна на обжалваното решение,
уважаване на предявения отрицателно установителен иск и на искането за отмяна на
нотариален акт по обстоятелствена проверка.
От въззиваемите К. В. П. и ГР. Н. П. е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва като неоснователна, поддържа се, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано, излагат се доводи в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 260449/30.11.2020г. по
в.гр.д.№ 423/2020г. на ПОС е обезсилено решение № 28/10.01.2020г. по гр.д.№ 2777/2018 г.
на Районен съд- Асеновград, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Р. Г.. Д. иск за
признаване за установено по отношение на ГР. Н. П. и К. В. П., че същите не са собственици
на ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 00702.517.120.4 по КК на гр.Асеновград, както и в
частта, с която е отхвърлено искането по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален
1
акт 107, том І рег № 1069, нот д 102/2018г на нотариус Карталова- Митева до размер на ½
ид.ч.. В мотивите към решението на ПОС е записано следното: „Първостепенният съд е
разгледал предявения отрицателен установителен иск за отричане правата на ответниците на
1/2 ид.ч. от процесната сграда, като е отхвърлил същия, както и е отхвърлил искането за
отмяна на констативния нотариален акт касателно 1/2 ид.ч. от сградата. Така районният съд
се е произнесъл по иск, с който не е бил сезиран, тъй като исковата претенция касае
отричане правата на ответниците относно цялата сграда, за която е издаден констативния
нотариалния акт по съображения, че същата представлява несамостоятелна постройка,
предназначена да обслужва жилищната сграда“.
С определение № 239/01.06.2021г. по гр.д.№ 976/2021г. на ВКС не е допуснато
касационно обжалване на решение № 260449/30.11.2020г. по в.гр.д.№ 423/2020г. на ПОС. В
мотивите към определението изрично е посочено, че „При новото разглеждане на делото
следва да се има предвид, че заявените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения, че по силата на договор за покупко- продажба ищецът се легитимира като
собственик на първи жилищен етаж от сграда с ид.№ 00702.517.120.1, заедно с ¼ ид.част от
дворното място с ид.№ 00702.517.120 и в това му качество е собственик на ½ от изградената
в южната реална част на дворното място, без отстъпено право на строеж и представляваща
приращение несамостоятелна сграда с ид.№ 00702.517.120.4 , върху която той упражнява
владение, едновременно са релевирани както от гледна точка основание на правния интерес
от предявяването на иска, но така също и от гледна точка на оспорването срещу
съществуването на процесното право на собственост на ответниците, по начина, по който то
е признато с КНА № 107 от 2018г.“. По- нататък е разяснено, че твърденията на ищеца-
жалбоподател в настоящето производство, подлежат на преценка от съда не само по
отношение допустимостта на отрицателния установителен иска, по който въпрос ПОС вече
се е произнесъл, но и по същество на спора по делото. Доколкото с влязлото в сила решение
№ 260449/30.11.2020г. по в.гр.д.№ 423/2020г. на ПОС решение № 28/10.01.2020г. на РС-
гр.Асеновград е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Р. Г.. Д. за
признаване за установено по отношение на Г. и К. П.и, че е собственик на основание
давностно владение на ½ ид.ч. от сграда с КИ 00702.517.120.4 по КК на гр. Асеновград,
настоящият състав на съда не дължи произнасяне по това придобивно основание- давностно
владение, тъй като същият е обвързан от силата на присъдено нещо на влязлото в сила
решение за отхвърляне на иска.
От събраните по първоинстанционното гр.д.№ 2777/2018г. на РС- гр.Асеновград
писмени доказателства се установява, че с нот.акт № 44/24.09.2010г. на Нотариус Светлана
Кожухарова жалбоподателят Р.Д. е придобил по договор за покупко- продажба от
родителите му Г.М. Д.а и Г.Р.Д. ¼ ид.ч. от ПИ № 00702.517.120 по КККР на гр.Асеновград,
с площ от 379 кв.м., първия жилищен етаж от сграда с идентификатор 00702.517.120.1, както
и 1/3 ид.ч. от приземието на сградата. Праводателите му са придобили етажа от сградата и
идеалните части от дворното място и приземието от лицето Г.Н.Г. по договор за покупко-
продажба, оформен с нот.акт № 14/19.11.2008г. на Нотариус Бистра Тонева. Продавачката
Г.Н.Г. се е легитимирала като собственик на имота по силата на договор за дарение,
обективиран в нот.акт № 242/24.02.1994г., праводатели по който са нейните родители Н. и Т.
П.и. На същата дата- 24.02.1994г., с нот.акт № 241 Н. и Т. П.и са дарили на своя син-
въззиваемия Г.П., ¼ ид.ч. от парцел ІІ- 1907, кв.161, както се е индивидуализирало към онзи
момент дворното място, с площ от 368 кв.м., а по документи- 336 кв.м., 2/3 ид.ч. от
приземие, гаражна клетка, както и съответните идеални части от общите части на сградата.
С решение от 22.12.1961г. по гр.д.№ 668/1961 г. на Асеновградски народен съд в дял на Н.Г.
П. е поставена западната част от жилището, находящо се на ул ***, ведно с ½ ид.ч. от
избеното помещение и ½ ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел VІ-1041, кв.17 по
плана на гр.Асеновград, с площ от 191 кв.м., като в дял на единия от другите съделители-
П.Г.П., е поставена източната половина от жилищната постройка, ведно с ½ ид.ч. от избата и
½ ид.ч. от горепосоченото дворно място. С нот.акт № 126/09.04.1964г. П.Г. П. и Н.Г. П., в
качеството им на съсобственици на „дворно място, съставляващо по плана на гр.Асеновград
парцел ІІ, имот пл.№ 4407, кв.333, със съсобствено място в същия 336 кв.м., са си учредили
2
взаимно правото на строеж за построяването от първия съсобственик на северозизточната
половина от предвидената за изграждане в дворното място проектирана сграда със застроена
площ от 75 кв.м., а от втория на югоизточната половина от сградата. Във основа на
заявление до ОбНС гр.Асеновград от 29.07.1984г. за дадено съгласие за надстрояване, ГР. Н.
П. е надстроил втори жилищен етаж от жилищната сграда, попадаща към онзи момент в
парцел VІ- 4407, кв.285 по плана на гр.Асеновград, с площ от 336 кв.м..
По същото първоинстанционно дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещо
лице арх.А.Т., от което се установява, че съществуващата понастоящем масивна сграда с
идентификатор 00702.517.120.4, с площ от 18 кв.м., се състои от две помещения, с отделни
входове, които се ползват като складови помещения / или поне едното от тях, до което е бил
осигурен достъп на вещото лице/. Сградата попада в югозападния ъгъл на дворното място.
По КРП от 1973г. на същото място е обозначена постройка със сигнатура „ПК“. Тази
постройка не е отразена на последващия КРП от 1993г.. Съществуващата понастоящем
сграда е отразена за пръв път на одобрената през 2004г. кадастрална карта на гр.Асеновград.
От приетото по настоящето дело заключение по СГЕ, изготвено от вещо лице инж.Б.Й.,
категорично се установява, че съществуващата сграда с идентификатор 00702.517.120.4 не е
идентична с отразената на плана от 1973г. постройка. Последната е била с площ от 13 кв.м.,
а съществуващата сграда е с площ от 18 кв.м.. Дори и само фактът, че старата постройка не е
била отразена на кадастралната основа на плана от 1993г. недвусмислено навежда на извода,
че тя е била погинала, а съществуващата сграда представлява ново строителство.
Следователно не може да има спор относно обстоятелството, че нот.акт № 241/24.02.1994г.,
с който на въззиваемия Г.П. е дарена гаражна клетка, не го легитимира като собственик на
процесната сграда. Всъщност на плана от 1993г. е заснета постройка в югоизточния ъгъл на
дворното място, която на кадастралната карта от 2004г. е отразена като такава с
предназначение „хангар, депо, гараж“, като тя следва да е тази описана като гаражна клетка
по нотариалния акт за дарение. При това следва да се има предвид и обстоятелството, че
сграда с идентификатор 00702.517.120.4 е нанесена на кадастралната карта едва през 2018г.
по силата на Заповед на Началника на СГКК- гр.Пловдив № 18- 775/26.01.2018г. / л.65 по
гр.д.№ 2777/2018г. на РС- гр.Асеновград/.
Тъй като за изграждане на процесната сграда не е учредено право на строеж между
съсобствениците на дворното място, към момента на изграждането й и съобразно с
правилото на чл.92 от ЗС, тя е възникнала в съсобственост между тях. Тук е мястото да се
направи едно уточнение относно това, кои лица са били съсобственици, върху какво дворно
място и при какви квоти. По делото / по- точно по образуваните до момента съдебни дела/
не са налице данни относно действалия към 1960г. и 1961г. КРП, но предвид постановените
през тези години съдебни решения по допускане и по извършване на делбата на бивш
парцел VІ- 1041г., кв.17, с площ от 191 кв.м., следва да се приеме, че към онзи момент
действително е съществувал такъв парцел и с посочената площ, в съсобственост единствено
между преки и непреки праводатели на страните. Впоследствие обаче, видно от цитираните
по- горе нотариални актове, по силата на влязла в сила и приложена дворищна регулация
това дворно място следва да е било включено в общ парцел с друг имот. На л.59 по гр.д.№
2777/2018г. на РС- гр.Асеновград е налице обърната със северната посока надолу скица-
извлечение от действалия към 1984г. КРП, на която бивш парцел ІІ- 4407, кв.33, за
надстрояването на едната от жилищните сгради в който е дадено съгласие от
съсобствениците, чрез подаване на заявление по чл.56, ал.2 и ал.3 от ЗТСУ / отм./, като цяло
е идентичен с настоящ ПИ № 00702.517.120 / този парцел попада в долния ляв ъгъл на така
обърнатата скица/. От скицата е видно, че приблизително по диагонал от постройката със
сигнатура „ПК“ до към ъгъла между двете улици преминава граница, върху която е изчертан
знак „Z“, който е за анулиране на границата и приобщаване на имотите от двете й страни в
един общ парцел. Съгласно действалата от 1973г. и към 1986г. разпоредба на чл.31, ал.1 от
ЗТСУ /отм./, частите на съсобствениците в образувани по регулация общи парцели за
малкоетажно и средноетажно застрояване са били равни. Това означава, че след прилагане
на съответната дворищна регулация, в резултат от която е създаден бивш парцел ІІ- 4407,
притежаваните до преди това от праводателите на страните по ½ ид.ч. от бивш парцел VІ-
3
1041, кв.17, с площ от 191 кв.м., са се трансформирали в по ¼ ид.ч. от общия парцел.
Именно поради това с нотариалните актове за дарение от 1994г. Н. и Т. П.и са дарили на
децата си по ¼ ид.ч., а не по ½ ид.ч. от парцел ІІ- 1907. Съответно и страните по делото-
жалбоподателят Р.Д. и Г.П., се легитимират като собственици на по ¼ ид.ч. от ПИ №
00702.517.120, а не на по ½ ид.ч..
Съответни реални части от процесната сграда- всяко едно от двете помещения в нея,
а не цялата сграда, биха могли да се разглеждат като принадлежност към всяко едно от двете
жилища в сграда с идентификатор 00702.517.120.1 само в случай, че те са необходими, за да
се ползват етажите от жилищната сграда със статут на жилища. Всъщност жилищната сграда
е разделена на етажи в резултат от надстрояването й от въззиваемия Г.П. преди
построяването на процесната сграда. В жилищната сграда е налице приземен етаж, който
може да служи за складово помещение / складови помещения/ към жилищата на първия и
втория етажи. Като цяло не са налице твърдения или данни, а и не се установява процесната
сграда да е била построена именно с цел реално обособени части от същата да служат като
складови помещения към жилищата в сграда ПИ № 00702.517.120.1. Ето защо, претенцията
на жалбоподателя да е придобил ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесната
постройка, като принадлежност към придобития от него първи жилищен етаж от жилищната
сграда, се явява неоснователна.
В исковата молба изрично се сочи, че към 2008г., когато родителите на
жалбоподателя са придобили правото на собственост върху първия жилищен етаж,
процесната сграда вече е съществувала. В случай, че това е вярно, към момента на
построяване на сградата с идентификатор 00702.517.120.4 непряката праводателка на
жалбоподателя, Г.Н.Г. е придобила в качеството си на собственик на ¼ ид.ч. от дворното
място и ¼ ид.ч. от новопостроената сграда. Доколкото тази сграда не представлява
принадлежност към жилищна сграда № 1, за да бъде прехвърлена придобитата от Г.Г. ¼
ид.ч. от същата в полза на преките праводатели на жалбоподателя и съответно и в негова
полза, то тя следва да е включена в предмета на съответните сделки. Съгласно трайната
съдебна практика- така например решение № 120/22.10.2014г. по гр.д. № 2928/2014г., ІІ г.о.,
решение № 37/04.04.2017 г. по гр.д. № 3180/2016г., І г.о., решение № 370/06.07.2009г. по
гр.д. № 994/2008 г., I г.о., решение № 292/08.07.2010 г. по гр.д. № 931/2009 г., I г.о. и др.,
„при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея,
щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката; запазването на
собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да бъде изрично уговорено в
нотариалния акт, за да се смята оборена презумцията по чл.92 ЗС“. В съдебната практика
обаче се приема също така, „че действителната воля на страните трябва да се извлича чрез
тълкуване както на нотариалния акт, така и на изявленията и поведението на страните при
сключване на договора, на фактите около сключването на договора, на други сделки между
страните или с трети лица“ /Решение № 37 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 3180/2016 г. на І г.о./.
Както се сочи и в мотивите към Решение № 370 от 6.07.2009г. на ВКС по гр.д. № 994/2008г.,
I г.о., ГК, „Възприетото в съдебната практика разбиране, според което при прехвърляне на
парцел, в който има изградена сграда, се счита, че се прехвърля и правото на собственост
върху нея, доколкото отчуждителят не я изключил изрично, цели да улесни доказването на
волята на страните по договора за продажба. Когато в договора няма изрична уговорка за
запазване собствеността върху сградата, но от обстоятелствата по делото следва, че тя не е
била предмет на договаряне- нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на
стойността й в уговорената цена на имота, презумпцията на чл. 92 ЗС следва да се счита
оборена“.
Решение № 370 от 6.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 994/2008г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Дияна Ценева
4
В исковата молба по първоинстанционното дело се твърди също така, че през
2008г. от агенцията за недвижими имоти, чрез която била осъществена продажбата в полза
на родителите на жалбоподателя, представили процесната сграда като част от продаваемия
имот. По същото време въззиваемият Г.П. обяснил, че дясното помещение е негово, а лявото
ще бъде на родителите на жалбоподателя. От показанията на разпитаните по гр.д.№
2777/2018г. на АРС свидетели В.П.К., Д.И.Т., Р.Р.С., В.Д.Б., В.Т.В. и Н.А.Б. не се
потвърждава категорично горепосоченото твърдение в исковата молба. Първите трима
свидетели сочат, че известно време, след като се нанесъл да живее на първия етаж от
жилищната сграда, жалбоподателят е монтирал врата на лявото помещение от процесната
сграда. Свидетелят Б. твърди, че единствено въззиваемите са ползвали сграда № 4,
Непряката праводателка на жалбоподателя, Г.Г., още през 1980г. напуснала имота, след като
се омъжила, и никога не била ползвала въпросната сграда. Същото се сочи и в показанията
на свидетелките В.В. и Н.Б.. На свидетелите им е известно, че Г. не е заявявала каквито и да
било претенции спрямо сграда № 4. Виждали я била да влиза само в жилищната сграда и то
рядко, след като майка й се разболяла.
Съдът намира, че при съпоставка между свидетелските показания и имайки предвид
горепосоченото твърдение в исковата молба, се открояват два особено съществени факта.
Първо- Г.Г. още от 1980г. е напуснала имота, никога не е ползвала процесната сграда и не е
демонстрирала каквото и да било отношение спрямо нея. Второ- според част от свидетелите
въззиваемият Г.П. е бил този, който след извършената от сестра му разпоредителна сделка, е
казал на жалбоподателя, че лявото помещение от сградата е за него. В тази връзка следва да
се има предвид, че според същите свидетели, жалбоподателят е ползвал лявото помещение,
за да складира строителни материали за ремонта на жилищния си етаж, още откакто се
нанесъл в този етаж, но поставил врата на помещението по- късно. Свидетелят В. Б.
споделя, че през годините случайно е чул разговор между жалбоподателя и въззиваемата
К.П., при който той я помолил да ползват помещението, за да прибират детската количка на
детето им. По- специално внимание следва да се обърне на показанията на свидетелката
Д.Т., с която жалбоподателят живее на съпружески начала. Тя сочи следното: „Когато
оглеждахме имота, бяхме с човек от агенцията. Като решихме да купуваме, поискахме
документите за собственост. Казаха ни, че този етаж е с тази част от приземието и с тази
стая. Не сме питали повече за документи за собственост за тази стая. Очевидно, че Г.Г. не е
разполагала с документ, който пряко да я легитимира като собственик на лявото помещение
от процесната сграда, а и липсва правно основание за такова едно право на собственост.
Липсват доказателства за нейно изявление, че се счита за собственик на това помещение и
желае да го продаде на родителите на жалбоподателя, а и както вече беше отбелязано,
липсва правоно основание за такова едно нейно изявление / правото на собственост върху
идеална част от дадена вещ може да се трансформира в право на собственост върху
обособена, реална част от същата, само по съгласие с останалите съсобственици/.
Твърдейки, че са били убедени от служител от агенцията за недвижими имоти, че,
купувайки първия жилищен етаж, ще придобият и едното от помещенията в сграда № 4,
свидетелката Т. сочи също така следното: „Това беше, след като вече бяхме купили имота.
Той / има се предвид Г.П./дойде при нас да се уточни и каза „едната ползвам аз, затова е с
врата, а другата си е ваша“, след което и ние сложихме врата“. Това означава, че към
момента на сключване на договора за покупко- продажба, по който е приобретател, или на
този, по който приобретатели са родителите му, жалбоподателят въобще не е бил наясно,
дали предмет на договора е и някаква идеална част от процесната сграда. Горното
обстоятелство от своя страна навежда на недвусмисления извод, че пряко или чрез
посредници не са били проведени преговори с продавачката Г.Г. относно продажбата
именно на ¼ ид.ч. от правото на собственост върху цялата въпросна сграда, за каквото право
5
тя е могла да претендира по приращение. Това е напълно обяснимо поради факта, че тя не е
имала никакви претенции спрямо сградата. Всъщност, възможно е тя да е била постигнала
съгласие с брат си, че половината реална част от сградата ще е нейна. Доколкото въобще се
сочат някакви уговорки относно сграда № 4, които да са били постигнати преди сключването
на първия договор за покупко- продажба, то те са за реална част от сградата, каквато Г. не е
притежавала и не би могла да продаде. При всяко положение обаче, като е нямала
съзнанието, че притежава определена идеална част и на определено основание, тя не би
могла да формира воля за продажбата й. Ето защо, презумцията по чл.92 от ЗС ще следва да
се приеме за оборена. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде потвърдена като
правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемите бъдат присъдени солидарно
направените от тях съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер от 400 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/23.11.2021г. по гр.д.№ 1193/2021г. на РС-
гр.Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя Р. Г.. Д. отрицателен
установителен иск за това да бъде признато за установено по отношение на въззиваемите К.
В. П. и ГР. Н. П., че те не са собственици на сграда с идентификатор 00702.517.120.4 по
кадастралната карта на гр.Асеновград, както и искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
издаден в полза на П.и нотариален акт по обстоятелствена проверка № 107/26.07.2018г. на
Нотариус Карталова- Митева.
ОСЪЖДА Р. Г.. Д. от гр.Асеновград, ул.***, ЕГН: ********** да заплати солидарно
на К. В. П., ЕГН: ********** и ГР. Н. П., ЕГН: **********- двамата от гр.Асеновград,
ул.“***, сумата от 400 лева- съдебни разноски в настоящето въззивно производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6