О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.ч.гр.дело N 287 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2639 / 01.06.20 г., депозирана от адвокат А.П., в качеството й на пълномощник на "А1 България“ ЕАД, гр.София, против Разпореждане № 510/28.02.2020 г., постановено по ч.гр.дело № 202 /2020 г. по описа на Районен съд- гр.Бяла Слатина, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р.А.Ш.от с.Соколаре за сумата от 204.30 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги.
В жалбата се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на районния съд, че уговорката за заплащане на неустойка представлява неравноправна договорна клауза, тъй като е уговорена за период от датата на прекратяване на договора до изтичане на крайния му срок. Навежда доводи, че при положение, че размерът на неустойката е ограничен до три месечни такси, не може да се приеме, че размерът й е необосновано висок по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Посочва се, че в атакуваното разпореждане липсват ясни мотиви защо съдът квалифицира този вид клауза за неустойка като „неравноправна“.Смята се, че такъв размер на неустойката представлява напълно справедливо обезщетение за вредите на мобилния оператор, претърпени от предсрочното прекратяване на договора, породено от виновно неизпълнение от страна на абоната. Освен това, за благоприятно обстоятелство за потребителя в спорната клауза за неустойка се намира предвидимостта, която същата дава, тъй като размерът й не се влияе от продължителността на забавата.
Твърди се на следващо място, че в обжалвания съдебен акт съдът се е позовал на неравноправност на клаузите за неустойка и на основание чл. 143, ал. 2, т. 9 и 14 от ЗЗП, които се намират за неотносими към настоящата фактическа обстановка. В тази връзка се посочва, че в договорите и приложенията не са налице клаузи, които да предвиждат автоматичното продължаване на сроковете им, нито пък такива, които да дават право на мобилния оператор сам да определя дали услугите му отговарят на посочените в договора условия. Освен това тези клаузи нямат общо с клаузата за неустойка, описана по - горе и сумите, които се претендират.
Навеждат се и аргументи, че съдът изобщо не е взел предвид другата търсена неустойка в общ размер на 117,06 лева, посочена в т. 12 от заявлението, а именно - възстановяване на отстъпки от пазарните цени на предоставени крайни устройства, като същата е отхвърлена без основание и без никаква мотивация, като част от общо претендираната неустойка в размер на 203,40 лв.
Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на заповед за изпълнение за сумата от 204.30 лв.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд-Бяла Слатина е образувано по заявление на "А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Р.А.Ш.от с.Соколаре, Област Враца. В т.9 от заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя включва: 199.35 лв. главница дължима по договор № *********/08.11.2016г. и приложенията към него, за неплатени електронни съобщителни услуги и закупени продукти, за които са издадени данъчни фактури, лихва за забава в размер от 58.38 лв. за периода 28.01.2017г. до 21.02.2020г., неустойка в размер на 204.30 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 25.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, от които: 26.10 лв. внесена държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение с начислено ДДС. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от договорни задължения и съответно счетоводни документи, подробно описани в т. 12 от заявлението.
Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението не се сочат сключени между страните конкретни договори или договор за мобилни услуги, съответно не се сочи и избрани от длъжника месечен абонаментен план или планове. Твърди, се че сумите се претендират от неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от Рамков Договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с № *********/08.11.2016г., сключен между страните, като са описани фактури за неизплатените суми за ползвани електронни съобщителни услуги и издадените от дружеството заявител фактури за незаплатени суми за предоставените на изплащане продукти за сочения период. Според изложеното в заявлението, неизпълнението на договорните задължения на абоната поражда право на неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, която неустойката е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено и устройство за ползване на услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната лизингова цена, а също и стойността на невърнатото техническо оборудване предоставено за временно ползане. Посочва се общата цена на неустойката в размер на сумата 204.30 лева, която включва по първата клауза сумата 87.24 лева, а по втората сумата 117.06 лв.
Към заявлението са приложени договори за предоставяне на мобилни услуги от 08.11.16 г. и от 23.11.16 г. и по няколко приложения към всеки договор, включително и за сключени договори за продажба на мобилни устройства, представени са и Общи условия.
С обжалваното разпореждане районният съд е постановил да бъде издадена заповед за изпълнение на претендираните неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и неплатени лизингови вноски, а в частта за претендираната неустойка от 204.30 лв. е отхвърлил заявлението. За да отхвърли заявлението в посочената част, районният съд е изложил съображение, че клаузата за неустойката е неравноправна и съответно нищожна на основание чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП вр.чл.143, т.5, т.9 и т.14 ЗЗП вр. чл.3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора.
С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Въззивният съд намира, че при така подаденото заявление не може да бъде извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесните договори, на които да е основано искането за неустойка.
В разглеждания случай се твърди общо от заявителя, че претендираните суми са във връзка с неизпълнение на рамков договор с № *********. Според окръжен съд, сключените във връзка с този договор допълнителни индивидуални приложения, както ги именова дружеството-заявител, по своята правна същност представляват отделни самостоятелни договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и допълнителни приложения.В конкретния случай клаузи за многокомпонетна неустойка включваща трикратния размер на месечните абонаменти такси, без отстъпка плюс част от стойността на отстъпките от абонаментите планове и пазарните цени на крайните устройства, закупени или предоставени на лизинг/на изплащане, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент, са предвидени само в договорите за мобилни услуги / наименовани от заявителя - приложения / от 08.11.16 г. и от 23.11.16 г., като всеки от тези два договора има за предмет както предоставянето на услуга при определен абонаментен план, така и закупуването на лизинг на устройство. В договорите не е посочена, както лизинговата цена на устройството с абонаментен план, така и стандартната му цена без абонаментен план. Неустоечните клаузи в договорите от 08.11.16 г. и договора от 23.11.16 г., са напълно идентични, като са предвидени варианти за формиране на неустойката в зависимост от това дали е предоставено или не устройство за ползване на мобилни услуги. Посочено е, че се дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, при които е предоставено устройство, неустойката е двукомпонентна, тъй като е предвидена дължимост и на такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена при предоставянето на устройството /в брой или обща лизингова цена по договора/, съответстваща на оставащия срок на договора.
Настоящата съдебна инстанция намира, че договорите, от които заявителят черпи правата си, са два броя, но в петитума на заявлението е посочена една обща цена на претенцията за неустойка, без да е извършена индивидуализация на претенцията по всеки договор, съответно по компоненти на неустойката. В обстоятелствената част на заявлението не се сочи каква е неустойката по всеки от договорите, не са изложени никакви КОНКРЕТНИ ТВЪРДЕНИЯ как е ФОРМИРАНА тя - какъв е тримесечният размер на абонаментния план плюс тримесечния размер и разликата между преференциалната цена на устройството и стандартната такава, не е посочено дали неустойката включва стойността на отстъпките от абонаментните планове и какъв е техния размер, както и дали включва стойността на невърнатото техническо оборудване или пък е формирана по друг начин. Наличието на такава индивидуализация е било необходимо, както с оглед формалните изисквания на чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, във връзка с чл.410, ал.2 ГПК, така и с оглед преценката дали искането за който и да е от компонентите на неустойката, не се основава на неравноправна или вероятно неравноправна клауза от договора или общите условия. При липсата на такава индивидуализация изводите на заповедния съд, че се претендира присъждане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги поради нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна, се явяват необосновани.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на въззивния съд счита, че в съответствие с изискванията на чл.411, ал.2, т.1 ГПК районният съд е следвало да остави заявлението без движение, като даде указания на заявителя за уточняване на обстоятелствената част и петитума на заявлението и едва след постъпване на уточненията да извърши преценка по чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК за наличието на противоречие със закона и добрите нрави или за наличието на неравноправни договорни клаузи. Тези съображения налагат отмяна на разпореждането в обжалваната му част и връщане на делото на РС-Бяла Слатина за даване на указания до заявителя за отстраняване на нередовностите на заявлението.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 510 /28.02.2020г. на Районен съд- гр.Бяла Слатина, постановено по ч.гр.дело № 202 /2020г., в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Р.А.Ш.от с.Соколаре за сумата 204.30 лв., представляваща договорна неустойка.
ВРЪЩА делото на Районен съд - гр.Бяла Слатина за изпълнение на процедурата по чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, съобразно мотивите на настоящето определение - даване на указания до заявителя да уточни подробно, с посочване на стойности и договорни клаузи, как е формирана претенцията за неустойка по всеки от договорите и приложенията към същите, а също и подробно да се посочи по всеки договор и приложения, как са формирани компонентите на неустойката.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........