№ 369
гр. Ш-н, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш-н, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630102795 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.410 ал.1 т.1 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от ЗК
„Л.И“ АД с ЕИК .....,със седалище и адрес на управление гр.С-я, представлявано от
изпълнителните директори М.С.М. - Г. П.В.Д., през процесуалният представител
юрисконсулт С.Л. срещу М.А. М., ЕГН********** от гр.Ш-н, ул. „С.г.“ бл.5 вх.1 ет.1 ап.1.
Ищцовото дружество ЗК „Л.И” АД твърди, че за лек автомобил „Р.“, модел “К.“ с рег.
№ ..... е била сключена Застраховка „...”, за което била съставена застрахователна полица №
93001510062299, със срок на валидност от 19.09.2015 г. до 18.09.2016г. Излага, че на
30.07.2016г. около 23.50ч., в гр. Ш-н на кръстовището на ул. „П.к.“ и ул. „С.“, ответникът
М.А. М., управлявайки велосипед причинил ПТП с лекия автомобил „Р.“, модел “К.“ с рег.
№Н1931АР, управляван от Д.Р.Р.. В изготвения протокол за ПТП № 1610949 от 31.07.2016г.,
било отразено, че виновният за причиняване на ПТП ответник е управлявал ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, а именно 1,67 промила.
Посочват, че след като били уведомени от собственика за настъпилото застрахователно
събитие, била образувана е ликвидационна преписка № 2701-1261-16-410735, по която на
застрахования на 12.09.2016г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
600.21 лева.
Тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума, ищцовото дружество
инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което била издадена
заповед за изпълнение. Тъй като издадена заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по
съдебен ред.
С настоящата искова молба предявява положителен установителен иск като моли
съда да признае за установено, че ответникът дължи на “ЗК “Л.И“ АД сумата от 610.21 лева
ведно със законната лихва от дата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
изплащане на вземането.
Молят ответникът да бъде осъден да им заплати направените разноски по водене на
делото, включващи заплатените държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
1
процесуален представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6
от ГПК му бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от
страна на назначения на ответника особен представител е депозиран писмен отговор. В
отговора последният заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Счита,
че не е налице валидно сключена застраховка „...“ към ЗК”Л.И” АД с № 93001510062299 , с
аргумента, че представената по делото бланка не била подписана от собственика на
автомобила и от упълномощен представител на ищеца, а също така нямало и документ,
който да установява състоянието на автомобила. Намира, че от приложените към исковата
молба писмените доказателства не се установява наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "..." между ищеца и собственика на лекия автомобил, на
основание на което застрахователят да заплати обезщетение за настъпили щети, вследствие
ПТП, поради което счита, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло. При условията на
евентуалност излага доводи, въз основа на които оспорва изцяло имуществените вреди,
техния размер, както и причинно-следствената връзка между тях и ПТП. Прави възражение
за съпричиняване на ПТП от страна на водача на автомобила с аргумент, че същият се е
движел с несъобразена с пътните условия скорост. Прави възражение и относно правото на
ищеца на регресна претенция, поради погасяване на същата поради настъпила давност.
В съдебно заседание за ответника се явява особен представител – адв. Ж. Д. от ШАК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата
и изявленията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.07.2021г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано
ч.гр.д. №1908/21г. по описа на ШРС, по което е издадена заповед № 674/27.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
М.А. М., ЕГН********** да заплати на кредитора сумата 610.21 лева – представляваща
застрахователно обезщетение, ведно със ведно със законната лихва от 12.07.2021г. до
изплащане на вземането, както и сумата 75.00лв. – разноски по делото.
Издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжникът по реда на чл.47 ал.5
от ГПК и връчителят е събрал данни, че не живее на адреса, във връзка с което е даден срок
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е предявен в
изпълнение на указанията на съда в законоустановения срок по чл. 415 от ГПК.
Представени са: заверени копия на: застрахователна полица ... № 93001510062299,
талон за оглед на автомобила, протокол за ПТП № 1610949 от 31.07.2016 г., разпечатка от
системата за сключената застраховка, уведомление за щета на МПС, опис на щетите, доклад
по щета, експертиза по щета,сравнителна експертиза, талон за технически преглед,
свидетелство за регистрация, свидетелство за управление на МПС и контролен талон,
платежно нареждане, завеР. копие на акт за унищожаване на неценни документи на ЗК
„Л.И“ АД с изтекъл срок на съхранение, АУАН серия Г № 591077/31.07.2016 г., завеР. копие
на талон за медицинско изследване № 0046826, завеР. копие на НП № 16- 0869-
002317/24.10.2016 г., завеР. копие на справка за нарушител:/водач на ответника М.А. М.,
изготвена е и автотехническа експертиза, от които се установява следната фактология:
От представеното по делото завеР. копие от застрахователна полица ... №
93001510062299 е видно, че на 17.09.2015 г. е сключена застраховка „...” с Т.М.И., ЕГН
**********, по силата на която е застрахован лек автомобил марка „Р.“ модел „К.“, с рег. №
....., със срок на действие на застраховката за периода от 19.09.2015г. до 18.09.2016г.
От представения по делото протокол за ПТП № 1610949 от 31.07.2016 г. се
установява, че на 30.07.2016г. около 23.50 в гр.Ш-н на кръстовището между ул. „П.К.“ и ул.
„С.“ е станало пътно-транспортно произшествие. Участници в произшествието са били
лек автомобил „Р. К.“, с рег. № ....., собственост на Т.М.И., ЕГН **********, управляван
Д.Р.Р. и велосипед, собственост на М.Н., управляван от ответника. В протокола е отразено,
че участник 1 в ПТП велосипед с водач ответника, при наличие на пътен знак Б2 /Стоп/ не
пропуска движещият се по път с предимство участник 2 – л.а. „Р. К.“, с рег. № .....,
управляван от Д.Р.Р., като се блъскат косо, с което е предизвикал процесното ПТП, в
резултат на което по автомобила „Р. К.“ са нанесени материални щети. В протокола за ПТП
2
са описани видимите щети по л.а. „Р. К.“ – деформирана предна броня, маска, капак,
счупено предно стъкло и ляво огледало, а по велосипеда – деформиран преден венец, педали
и предна капла.
По повод настъпилото застрахователно събитие, въз основа на постъпило
уведомление, при застрахователя е била образувана преписка. Изготвен е опис на щетите, в
който са отразени следните повреди:броня предна облицовка, основна предна броня ПВЦ,
греда пред радиатор, рамка радиатор, декоративна решетка, капак преден, стъкло предно
челно, огледало външно, ляв фар за мъгла. С доклад по щета №2701-1261-16-410735/1 е
определено за изплащане обезщетение в размер на 600.21 лева. Сумата е изплатена на
собственика на автомобила на 12.09.2016г. по банков път, видно от
представеното преводно нареждане за кредитен превод от 12.09.2016г.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза
механизмът на ПТП е следният: на 30.07.2016 г. около 23.50 часа , водачът на л.а. „Р. К.“, с
рег. № ..... се движил през тъмната част на денонощието по дясната лента на западното
платно на ул.“С.“ в посока кръстовището с ул.“Г.Д.“. По същото време по ул.“П.К.“,
пресичаща перпендикулярно ул.“С.“, водача на велосипеда – ответника М., който бил
употребил алкохол, без да спира на пътен знак Б2 /Стоп“, предприема пресичане на ул.“С.“,
движейки се от ляво на дясно спрямо движещият се с предимство лек автомобил като
навлиза в лентата на движение и в опасната зона за спиране на автомобила. Поради малкото
отстояние водача на л.а. „Р. К.“ не успява да спре и блъска велосипеда с предната лява част
на автомобила. Като причина за настъпване на ПТП, вещото лице посочва - навлизането на
велосипедиста, който е бил без предимство, в лентата на движение на лекия автомобил в
неговата опасна зона за спиране. Налице е причинно-следствена връзка между описаното
ПТП и причинените на автомобила вреди, констатирани с Протокола за ПТП и Опис на
щетите. Вещото лице заключава, че общата стойност на нанесените и описаните вреди в
описа на щетите възлиза на 708.61 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Искът е предявен от ЗК „Л.И” АД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на
кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 674/27.07.2021г. по ч.гр.д. №1908/21г. по описа на
ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението,
посочено в заповедта за изпълнение, поради което искът е допустим.
По основателността на иска:
Съобразно чл. 410 ал. 1 т. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата. За
да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования,
са необходими няколко кумулативни предпоставки: 1) застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка; 2) в изпълнение на този договор застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3) възникване на отговорност на
прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които следва да бъдат установени в
процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. Съобразно нормата на
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в областта на гражданската отговорност за вреди вината се предполага до
доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл. 410 ал. 1 т. 1
от КЗ, встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента.
А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени
елементите от фактическия състав на деликта.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките
за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се
установи, че ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е изпълнил
задължението, което му е вменено в чл. 50 ал.1 от ЗДвП от ЗДвП, а именно: на кръстовище,
когато единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на ППС от
другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с предимство.
3
Ответникът при наличие на пътен знак Б2, не е пропуснал движещият се по път с
предимство лек автомобил. Вследствие на нарушението на правилата за движение
ответникът е причинил ПТП на 30.07.2016 г. В резултат на това противоправно поведение е
причинил имуществени вреди на собственика на автомобил „Р. К.". Вината му се предполага
до доказване на противното, съгласно- чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а противното по настоящото дело
не се установи, следователно законовата презумпция остана необорена. Въз основа на
събраните доказателства се доказва, че настъпилото ПТП е по вина на ответника. Установи
се причинната връзка между деянието и вредите, в това число и посредством заключението
на вещото лице. Протоколът за ПТП представлява официален документ, по смисъла на чл.
179 от ГПК, съставен от длъжностно лице в кръга на правомощията му и е в предвидената
от закона форма, поради което се ползва с доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила
и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В
настоящият казус не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната
компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Поради това
материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя следва да
бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено
в протокола.
Налице е причинно - следствена връзка между претендираните вреди,
представляващи платено обезщетение от застрахователя по застраховка „...” и твърдяното
произшествие.
Съдът намира доводите на особеният представител на ответника, че не се доказва
валидно сключена застраховка „...“ към ЗК ”Л.И” АД, с аргумента, че представената по
делото бланка не била подписана от собственика на автомобила и от упълномощен
представител на ищеца, за неоснователни. Действително приложената по делото
застрахователна полица не е в оригинал и на нея няма положени подписи за застрахован и
застраховател. Във връзка с това оспорване, от страна на ищцовото дружество е представен
и приет от съда Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение,
от който се установяваа, че 46 621 бр. полици „...“ с година на издаване 2015г. са били
унищожени на 17.12.2019г. Представени са заверени копия на Сметка №Р001807096
издадена на 18.12.2016г. и Сметка №Р002162920 издадена на 17.03.2016г., за заплатени от
застрахования Т.М.И. втора и трета вноски от застрахователната премия по застрахователна
полица ... № 93001510062299 от 17.09.2015г. Представена е и разпечатка от системата, в
която са отразени всички данни относно процесната полица, поради което от приложените
към исковата молба писмените доказателства се установява наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "..." между ищеца и собственика на лекия
автомобил.
Ето защо и на основание чл. 410 ал.1 т. 1 от КЗ, застрахователят има право чрез
регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение. Поради това,
искът за присъждането на сумата 610.21 лева е доказан, както по основание, така и по
размер, и следва да бъде уважен изцяло. Именно в този размер следва да се уважи
предявения иск, тъй като това е сумата, която застрахователното дружество е изплатило
като обезщетение за претърпените от ПТП вреди, настъпило на 30.07.2016г. и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно. В
конкретният случай се касае за регресен иск. Тъй като условията за предявяване на
регресното плащане са свързани с изпълнение на договорните задължения на
застрахователя, за него по регресния иск започва да тече давност от момента на встъпването
в правата на удовлетворения застрахован. При това положение съдът като взе предвид, че
плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 12.09.2016г., от друга
страна Заявлението по чл.410 от ГПК, с чието депозиране се прекъсва течението на
погасителната давност , е от дата 12.07.2021г. намира, че вземането на ищеца не е погасено
по давност.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и сумата от 75
лева, представляваща направените от тяхна страна разноски по ЧГД №1908/2021год. по
описа на ШРС и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 625
лева, включващи държавна такса 25 лева, юрисконсултско възнаграждение 100 лева,
4
възнаграждение за вещо лице 200 лева и възнаграждение за особен представител 300 лева.
При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. В тази връзка съдът имайки предвид размерът на предвиденото
възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес, визирано в разпоредбата
на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото
дружество в настоящото производство в размер на 100 лева, доколкото не е осъществявано
процесуално представителство в съдебно заседание. При преценка на същото съдът взе
предвид, както фактическата и правна сложност на делото, така също и че за процесуално
представителство на ищцовото дружество в хода на образуваното заповедно производство е
било определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че М.А. М., ЕГН********** дължи на ЗК „Л.И“
АД с ЕИК .....,със седалище и адрес на управление гр.С-я, представлявано от
изпълнителните директори М.С.М. - Г. П.В.Д. сумата от 610.21 лева представляваща
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 12.07.2021г. до изплащане на
вземането, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед №676 от 27.07.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1908/2021г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА М.А. М., ЕГН********** да заплати на ЗК „Л.И“ АД с ЕИК .....,със
седалище и адрес на управление гр.С-я направените в хода на заповедното и настоящото
производство разноски в общ размер на 700 лева /седемстотин лева/, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и за
особен представител, съгласно представен списък.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш-н: _______________________
5