РЕШЕНИЕ
№ 1518
гр. София, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. СТ. К.
като разгледа докладваното от В.СТ. К. Административно наказателно дело
№ 20211110213261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-003964
от 06.08.2021 г., издадено от Директора на ДИТ София, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на дружеството „Ф.“ ЕООД с ЕИК: ... за административно
нарушение по чл.270, ал.3 КТ вр. чл.128, т.2 от КТ вр. чл.416, ал.5 КТ вр.
чл.414, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500.00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от надлежен процесуален представител, който релевира доводи
в подкпера на въззивната жалба. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се
разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
1
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На 13.07.2021 г., свидетелят Д. ПЛ. Й. – гл. инспектор в Д „ИТ” – София,
извършила проверка по спазване на трудовото законодателство на място в
обект офис бул. „П. Д.“ 3, магазин 17, стопанисван от „....“ ЕООД с ЕИК: ...,
която проверка приключила на 16.07.2021 г., по представени в Д”ИТ’ София
документи. По време на проверката на свидетелката установила, че
дружеството не е заплатило 1 трудовото възнаграждение на свидетеля В. АС.
Г. на длъжност „технически ръководител строителство“, за месец април 2021
г., като възнаграждението е следвало да бъде заплатено до 20.08.2021 г.
Свидетелят Й. съставила АУАН г. за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ, като актът
бил връчен, в него отразила, че нарушението е извършено на 11.05.2021г. Въз
основа на съставения акт при идентично описание на извършеното нарушение
и обстоятелствата, при които е осъществено, и посочване на правната му
квалификация е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на
основание чл. 416 ал.5 вр. чл.414 ал.1 КТ. В издаденото НП е отразено
нарушението да е извършено на 11.05.2021 г. Видно от приобщените по
делото заповеди АУАН и НП са издадени от овластени за това лица. Съдът
прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
показанията на свидетелят Д. ПЛ. Й. и приобщените към доказателствения
материал на основание чл. 283 НПК писмени доказателства - заповеди,
протокол за извършена проверка, пълномощно, фиш за заплата, трудов
договор, споразумение. Между показанията на разпитаните свидетели Д. ПЛ.
Й. и В. АС. Г. и писмените доказателства не се отчитат същестевни
противоречия. Показанията на свидетелите са точни, ясни и без вътрешни
противоречия, поради което съдът ги кредитира. Те в тъждество с писмените
доказателства по делото установяват възникналото трудово правоотношение
между дружестовто – жалбоподател в качеството му на работодател и
свидетелят В.Г. Не съществува разминаване и по отношение на факта
дружеството да не е изплатило към момента на проверка дължимото
възнаграждение за месец април 2021г.. Съдът се довери и на свидетелят Й.,
тъй като разказаното от нея е хронологично последователно, досежно
изведените факти и припокриващо се с останалата доказателствена
съвкупност. От разказа й съдът установи времето и мястото на извършената
проверка, проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на
проверката, респекитвно документите обект на проверка.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните
2
свидетели да описват някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след
датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган,
а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените
материалноправни норми са посочени правилно.
Преобладаващата към днешна дата съдебна практика на АССГ,
залегнала в решение № 7229 от 03.12.2021 г. по КНАХД № 9050/2021 г. на
АССГ, решение № 3253 от 19.05.2021 г. по КНАХД № 2108/2021 г. на АССГ,
решение № 7018 от 26.11.2021 г. по КНАХД № 7987/2021 г. на АССГ,
решение № 7206 от 02.12.2021 г. по КНАХД № 8822/2021 г. на АССГ,
решение № 7397 от 08.12.2021 г. по КНАХД № 9323/2021 г. на АССГ и много
3
други приема, че предписанието към жалбоподателя да изплати в срок до
20.08.2021 г. възнаграждението за месец април 2021 г. на свидетеля Г. е
влязло в сила и е породило действие за заплащането му като отразено в
протокола за предписанието с думата „уговореното“ по силата на сключения
между жалбоподателя и свидетеля Г. трудов договор. Задължителното
предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е принудителна административна
мярка, подлежаща на самостоятелно обжалване по реда на АПК – чл. 405,
изр. 1 от КТ. След влизане на предписанието в сила съдът следи единствено
за изпълнението на същото, тъй като фактическият състав на нарушението,
за което е ангажирана административно- наказателната отговорност включва
от обективна страна единствено неизпълнение на това предписание. В тази
връзка ирелевантни са причините довели до неизпълнение на даденото
предписание. Последното касае законосъобразността и правилността на
даденото предписание и подлежи на проверка в процедурата по оспорването
му, не и в настоящото производство. Следователно и с оглед липсата на
доказателства за противното, съставът на вмененото нарушение -
неизпълнение на предписание на административен орган в указан срок, е
осъществен. Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, който не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 10 000 лв. Към момента на извършване на последваща проверка, по
изложените по-горе съображения правилно е прието, че не са представени
доказателства и не е установено изпълнение на предписанието, осъществен е
състава на вмененото административно нарушение. Размерът на наложеното е
в рамките на законоустановения минимум, поради което съдът го намира за
правилно определен.
На следващо място настоящата съдебна инстанция счита, че в случая
липсва основание за приложение на института „маловажен случай“. В
тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС по тълкувателно дело №
7/2010 г. на ОСК е посочено, че специалният състав на маловажно нарушение
по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от
ЗАНН. В настоящият случай, не са налице предпоставките за приложението
на чл. 415в КТ, а именно нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс.
По тези съображения НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а депозираната срещу него въззивна жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
4
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 120.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 120.00 лева по негова преценка.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-003964 от 06.08.2021 г.,
издадено от Директора на ДИТ София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на дружеството „Ф.“ ЕООД с ЕИК: ... за административно нарушение по
чл.270, ал.3 КТ вр. чл.128, т.2 от КТ вр. чл.416, ал.5 КТ вр. чл.414, ал.1 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лева.
ОСЪЖДА въззивника „Ф...“ ЕООД с ЕИК: ... да заплати на
въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
със седалище С. към ГД „ИТ“ чрез законният й представител с адрес
гр.София, „Лъчезар Станчев“ № 20 на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 120.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5