Присъда по дело №472/2024 на Окръжен съд - Търговище

Мотиви към присъда рег.№ 2/30.01.2025 г. постановена по нохд № 472 по описа на
Окръжен съд Търговище за 2024 година

Подсъдимият С.М.М. от гр.Омуртаг е предаден на съд по обвинение за това, че „на
15.12.2022 г., около 19.00 ч., в гр. Омуртаг, на ул.“Х....“ № ..., в бирария “Среща“, направил
опит умишлено да умъртви С.Х.О. от гр.Омуртаг, като деянието представлява опасен
рецидив и е останало недовършено, поради независещи от дееца причини“ – престъпление
по чл.116, ал.1, т.12, пр.1-во, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б. “а“, вр. с чл.18,
ал.1 от НК.
Делото се разглежда за втори път от ОС Търговище, след постановяване на решение
№ 362/24.06.2024 г. на ВКС по к.н.д.№ 365/2024 г. І н.о., с което е била отменена присъда №
13/18.09.2023 г. по нохд № 265/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Представителят на Окръжна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид
характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на ефективно
наказание ЛОС около 4 г. и 6 м., определено по реда на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и
чл.58, б.“а“ от НК.
До започване на разпоредителното заседание, пострадалият от престъплението
С.Х.О., редовно призован, не прави искане за конституиране като граждански ищец и/или
частен обвинител в наказателния процес.
След проведено разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248,
ал.1 от НПК, служебният защитник на подсъдимия адв.Д.Пантев от ТАК, прави искане за
разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът намери, че са налице предпоставки за приключване на делото по диференцираната
процедура, при което трансформира производството и разгледа непосредствено след
разпоредителното заседание делото по този процесуален ред. В хода на проведеното
съкратеното съдебно следствие подсъдимия Маринов се признава за виновен, съжалява за
стореното, моли за минимално наказание. Същото е и становището на защитника му, който
претендира за определяне на наказанието по реда на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.58,
б.“а“ НК. В подкрепа на твърденията си сочи, че извършването на престъплението е било
провокирано от самия пострадал, който по- рано същият ден е заплашил с нож подсъдимия.
Сочи, че причинените на пострадалия увреждания вследствие на запалването са отшумели в
рамките на два месеца и не са налице други негативни последици – обстоятелства, при което
пледира за налагане на ефективно наказание в размер около 3 г. ЛОС.
Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372,
ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен
начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на
присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното
от фактическа страна:

1

Подсъдимият С.М.М. бил с начално образование, безработен, разведен, многократно
осъждан /справка за съдимост л.34 и сл. от делото/ - за последен път с опр.№
1209/01.04.2016 г. по ЧНД № 4731/2015 г. на СГС, с което по реда на чл.23-25 НК му е било
определено едно общо наказание в размер на 1 г. и 9 м. ЛОС между отделните наложени му
по НОХД № 253/2014 г. на PC-Омуртаг и НОХД № 4778/ 2013 г. на СГС, при „строг“ режим.
Определението влязло в законна сила на 19.04.2016 г., като видно от направеното
отбелязване наказанието е изтърпяно на 22.11.2018 г.
Подсъдимият бил известен сред познатите си и с турското име „Фикрет“, живеел в
гр.Омуртаг, в гараж, находящ се на ул. “Антим I-ви“. Същият често злоупотребявал с
алкохол, при което ставал раздразнителен и бил склонен към агресия към други лица,
особено при засягане на интересите или личността му.
Подсъдимият и пострадалия С.Х.О. /известен с турско име “Дженгиз“ и с прякора
„Джагата“/ се познавали от дълги години, тъй като в един период от време Огнянов живеел
със сестрата на подсъдимия. След тяхната раздяла, отношенията между подсъдимия и
пострадалия силно се влошили.
На 15.12.2022 г. във времето между 18.00 и 18.30 ч., в гаража на подс.Маринов, той и
св.А. Вейселов употребили алкохол, а малко по-късно към тяхната компания се присъединил
и пострадалия Огнянов, който също употребил алкохол. Под влиянието на алкохола
подсъдимия и пострадалия се скарали, при което Огнянов ударил шамар на Маринов и го
заплашил с нож. При така създалата се ситуация, подс.Маринов изгонил пострадалия и
св.Вейселов, след което двамата отишли в близко заведение - бирария „Среща“ намираща на
ул.“Х....“ № .., където седнали в едно от сепаретата в близост до бар - плота и си поръчали
алкохол и храна.
По същото време в бирарията се намирали собственика - св.Н.Д., неговата съпруга -
Роза Драганова и клиенти на заведението - свидетелите В.А.Т. и М.Ш.М.. Междувременно,
след като останал сам в гаража, подс.Маринов, ядосан от поведението на пострадалия
Огнянов и повлиян от изпития алкохол, взел решение да му отмъсти, като го запали.
Подсъдимият искал да причини смъртта или най-малкото съществени телесни увреждания
на Огнянов.
В изпълнение на взетото решение, подсъдимият взел един валяк за боядисване с
дълга дръжка и пластмасово шише, в което имало разредител за боя марка „Декоратор“.
Маринов предположил, че Огнянов е отишъл в заведението на св.Н.Д. и също тръгнал
натам. Пред заведението подсъдимият забелязал св.А. Вейселов, който пушел цигара.
Подсъдимият попитал св.Вейселов дали Огнянов е вътре, но получил отрицателен отговор.
След като св.Вейселов влязъл в заведението, подс.Маринов убеден, че и пострадалият е
вътре, залял с малко от разредителя валяка и го запалил. След това отворил вратата на
заведението приближил се към сепарето, в което бил седнал пострадалия Огнянов.
Изричайки думите “сега ти ебах майката!“, подсъдимия плиснал разредителя върху главата и
горната половина на тялото на Огнянов, след което и хвърлил пламтящия валяк в посока
лицето му. Главата, тялото, ръцете и дрехите на пострадалия Огнянов избухнали в пламъци.
Запалило се и сепарето, в което седял. Подс.Маринов веднага напуснал заведението и
избягал с цел да се укрие.
Действията на подсъдимия били пряко наблюдавани и възприети от намиращия се
зад бара свидетел Н.Д., който въпреки създалата се суматоха реагирал вземайки
пожарогасител, намиращ се до бара, който насочил към горящия Огнянов и започнал да го
гаси. Тъй като огънят още не бил обхванал и засегнал важни органи от тялото на Огнянов,
той не получил сериозни наранявания, а само изгаряния по теменната област на главата,
лявата ушна мида и по ръцете. След като угасил Огнянов, св.Драганов успял да загаси и
пламналото сепаре. Намиращите се в заведението клиенти успели да го напуснат.
Пострадалият Огнянов излязъл от заведението и поради шока от запалването побягнал към
2

автогарата, като в резултат на нараняванията, които получил паднал на земята. В
последствие той се свестил, но изпитвал силни болки.
В РУ-Омуртаг бил получен сигнал за случилото се и на място пристигнали
полицейски служители, които в последствие открили пострадалия Огнянов и сигнализирали
ФЦСМП Омуртаг. На място пристигнала и линейка, която откарала пострадалия
първоначално във ФЦСМП-Омуртаг, където раните му били обработени от медицинските
лица - св.С.А. и С.А., а по-късно бил откаран и до МБАЛ-Търговище. След първоначална
обработка на раните му, пострадалия бил насочен за хоспитализация и лечение в клиника по
изгаряния в гр.Варна, където раните му били отново обработени, но тъй като нямал платени
здравни осигуровки бил изписан и се прибрал обратно в гр.Омуртаг. След като избягал от
заведението, подсъдимия се укрил в къща в гр.Омуртаг собственост на негови роднини,
където в последствие бил установен от полицейските служители и задържан.
В хода на образуваното ДП била назначена съдебно-медицинска експертиза /л.93-94
от ДП/. Според заключението на вещото лице пострадалия Огнянов е получил изгаряния по
главата /теменната област/, лицето в областта на лявата ушна мида, шията и двете ръце. Тези
увреждания от изгаряне не са довели до опасност за живота на пострадалия Огнянов, като
му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След връщане на
делото и дадените от съда задължителни указания, в ДП е изготвена и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на същата /л.33-л.34 от ДП, том ІІ/
последствията за здравето и живота на пострадалия при липса на своевременно угасяне с
пожарогасител трудно може да се прогнозират поради наличието на множество променливи
- например облеклото на пострадалия; действията, които той е предприел; количеството
леснозапалима течност. Вещото лице д-р Б.Петров мотивирано е приело, че ако
леснозапалимата течност е продължила да гори, е било възможно да възникнат както по-
дълбоки, така и по-обширни изгаряния у пострадалия. В този случай е било възможно да
настъпят трайни и тежки увреждания, както на кожата, така и на подлежащи тъкани, водещи
до непосредствена и отдалечена опасност за здравето и живота.
Според заключението по изготвената по делото пожаро-техническа експертиза,
използваните от подсъдимия средства за запалване - валяк напоен с леснозапалима течност
и разредител за алкидни бои, създават условия за бързо разпалване и разпространение на
огъня. Използваното средство — разредител за алкидни бои “Декоратор АМВ“ представлява
леснозапалима течност, която в контакт с огън води до бързо разпространение на пожар. В
конкретния случай в резултат на запалването освен подсъдимия са били запалени сепарето, в
което той е седял, както и намиращи се в близост вещи. Единствено навременната реакция
на собственика е довела до предотвратяване разпространението на пожара.
От изготвената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза /л.109 и сл. от ДП, т.І/ се установява, че подс.Маринов е могъл да разбира
свойството и значението на стореното и да ръководи постъпките си. Той не е бил в
състояние на физиологичен афект - поведението му, емоциите, вегетативната симптоматика,
преживяванията по време на конфликта и след него, не съдържат данни, даващи основания
за обсъждане на такова състояние на афект. При определяне структурата на личността на
подсъдимия, вещите лица д-р Н.Николова и клиничен психолог Е.Жечева са приели, че с
оглед спецификите на личността Маринов е с нисък праг на фрустрационен толеранс при
събития, които лично го засягат. При засягане на негови базови ценности, личностовите
дефицити изпъкват, изразено и в поведението му има експлозивни реакции с агресивни
действия по типа на възмездяване и наказанието. В състояние, в което е употребил алкохол,
може да се допусне допълнително занижаване на нивата на контрол, което води до агресивни
изблици и отреагиране несъответно или несъразмерно на ситуацията.
В показанията си присъствалите свидетели-очевидци посочват, че единствено
облеклото и навременните действия на св.Драганов, който в рамките на няколко секунди е
3

успял да угаси пламъците са предотвратили възможността горенето на Огнянов да бъде
преустановено. Всички свидетели са категорични във възприятията си за това, че времето от
запалването на Огнянов до угасянето му от св.Н.Д. е било много кратко и това е
предотвратило продължаване на горенето на пострадалия.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните
в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 404/2022 г. по описа на РУ Омуртаг
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и
заключенията на вещите лица по извършените експертизи, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. За процесуална пълнота на
изложението съдът намира за необходимо да посочи, че проведеното съдебно производство
по реда на Глава XXVII-ма от НПК не изисква прилагане на процесуалните способи по
чл.283 и чл.284 от НПК. /в т.см.е р.№ 364/1.07.2010 г. по н.д.№ 338/ 2010 г., ВКС, III н.о.
според което - "Прочитането на писмените доказателства по чл. 373, ал. 1 НПК се отнася
до процедурата по чл.372, ал 3 НПК, във вр. с чл. 371, т. 1 НПК, но не и когато делото е
разгледано по реда на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 НПК"; р.№ 187/
29.03.2012 г. по н.д.№ 3132/2011 г., ВКС, III н. о. според което – „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция, инициирана от подсъдимите,
изключва необходимостта от претендираното от защитата прилагане на чл.284 от НПК
от компетентния съд. По силата на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 от НПК, в случаите по чл.
371, т. 2 от НПК, когато установи, че направените признания се подкрепят от
доказателствената маса на досъдебното производство, решаващият орган с определение
обявява, че при постановяване на присъдата ще ги ползва, без да събира и проверява
доказателства за признатите факти, изложени в обстоятелствената част на внесения
от прокурора акт". Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти от подсъдимия в с.з., одобрено от
съда по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373,
ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подс. Маринов е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.
12, пр.1-во, във вр. с чл.115 във вр. с чл.29, ал.1, б “а“, вр. с чл. 18, ал.1 от НК, за
извършването на което е бил предаден на съд, което от своя страна несъмнено води до
ангажиране на наказателната му отговорност. От обективна страна и както вече се посочи
по-горе в мотивите, от заключенията по изготвените в ДП експертизи се установява, че
вследствие действията на подсъдимия, пострадалия Огнянов е получил изгаряния по главата
/теменната област/, лицето в областта на лявата ушна мида, шията и двете ръце –
увреждания, които не са довели до опасност за живота му, като му е причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Важно е да се подчертае обаче, че
подсъдимият е извършил действия, които обективно са били насочени към причиняване на
смъртта на пострадалия Огнянов. Това е така, защото подсъдимия е залял главата и дрехите
на пострадалия със запалителна течност, след което е хвърлил към него и горящия валяк за
боядисване, при което е запалил косата и дрехите му. Следователно, действията на
подсъдимия са били насочени към жизнено важен орган от човешкото тяло – главата, в която
се намират мозъка, очите, устата и носа. Внезапното и бурно възпламеняване на косата,
кожата на главата и дрехите на пострадалия, с висока степен на вероятност биха довели и до
неговата смърт. Този извод на съда не е произволен, а се базира на обективно, допълнително
установени в хода на ДП факти посредством заключението по допълнителната съдебно-
медицинска експертиза, в която е прието, че ако леснозапалимата течност е продължила да
гори, е било възможно да възникнат както по-дълбоки, така и по-обширни изгаряния у
пострадалия. В този случай е било възможно да настъпят трайни и тежки увреждания, както
на кожата, така и на подлежащи тъкани, водещи до непосредствена и отдалечена опасност за
здравето и живота.
4

От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при условията на пряк
алтернативен умисъл. Подсъдимият Маринов е искал да причини или смъртта на
пострадалия Огнянов или да му причини телесни увреждания, като е съзнавал
алтернативното настъпване на който и да е от тези два резултата и ги е целял. За умисъла на
дееца да лиши от живот жертвата си се съди по средствата, които е използвал, вида на
оръжието, насоката и силата на нанесените удари, мястото на нараняването, уязвимостта на
засегнатия орган, разстоянието от което посяга на пострадалия и др. /ППВС № 7/06.07.1987
г.; ППВС № 14/30.09.1963 г./. В конкретният случай, посредством активните действия на
подсъдимия, насочени към главата на пострадалия и последвалото й възпламеняване, ведно
с неговите дрехи, е бил постигнат целения от него резултат-различни части от тялото на
пострадалия Огнянов са започнали да горят и той е бил запален. В тази хипотеза и отново
съобразявайки цитираните по-горе задължителни указания дадени от ППВС съдът приема,
че подсъдимият е действал с пряк алтернативен умисъл и следва да носи отговорност за по
тежкия резултат.
Наред с това следва да се посочи, че личностните характеристики на подсъдимия
изводими от изготвената КСППЕ, наред с данните от справката му за съдимост относно
причинена в миналото средна телесна повреда чрез намушкване с нож в коремната кухина,
както и причинена средна телесна повреда изразяваща се в мозъчно сътресение и контузия
на мозъка на малолетно лице, също могат да бъдат отчетени като действия, които
допълнително указват и характеризират целения от подс.Маринов резултат, респективно
субективното му отношение към деянието.
С оглед така възприетата в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа
обстановка, съдът намери обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. Това е
така, защото от обективна страна се установява, че на 15.12.2022 г., около 19,00 ч. в
гр.Омуртаг, на ул.“Х....“ № 39, в бирария “Среща“, подс.Маринов е направил опит
умишлено да умъртви С.Х.О. от гр.Омуртаг, като деянието представлява опасен рецидив и е
останало недовършено, поради независещи от дееца причини - престъпление по чл.116, ал.1,
т.12, пр.1-во, във вр. с чл.115 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
От приложената справка за съдимост се установява, че в деянието е извършено при
условията на опасен рецидив по чл. 29, ал.1, б.“а“ на НК, тъй като определението по ЧНД
№4731/2015г. на СГС, влязло в сила на 19.04.2016 г. с което по реда на чл.23-25 НК е било
определено общо наказание в размер на 1 г. и 9 м. ЛОС между отделните наложени му по
НОХД № 253/2014 г. на PC-Омуртаг и НОХД № 4778/2013 г. на СГС, при „строг“ режим,
има характер на едно осъждане. Видно от направеното отбелязване наказанието е изтърпяно
на 22.11.2018 г. При тези обективни данни, съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия
е квалифицирано като значително по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено при
условията на опасен рецидив в хипотезата на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като: 1.)
Подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление по см. на чл.93, т.7 НК –престъплението по чл.199, ал.1, т.4 НК, за което е бил
осъден от СГС по включеното в съвкупността НОХД № 4778/2013 г. е наказуемо с ЛОС от 5
до 15 г. 2.) наложеното му наказание не е по-малко от една година лишаване от свобода-
определено е общо наказание в размер на 1 г. и 9 м. ЛОС; 3.) изпълнението на това
наказание не е отложено по реда на чл.66 НК. От изтърпяване на наказанието не е изтекъл и
пет годишния срок по чл.30, ал.1 от НК.
Както вече се посочи, пострадалият Огнянов е получил изгаряния по главата
/теменната област/, лицето в областта на лявата ушна мида, шията и двете ръце. Така
посочените увреждания са вследствие на изгаряне и не са довели до опасност за живота на
пострадалия Огнянов, като му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като от опита за убийство, макар и довършен, не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца обществено опасни последици на това престъпление. Това е така
5

само защото, поради независещи от подсъдимия причини /намесата на св. Драганов, който в
рамките на няколко секунди е успял да угаси Огнянов, и е попречил огъня да обхване
дрехите и други части от тялото му/ целения от него резултат не е настъпил. Причинените до
този момент обаче увреждания, са от такова естество, че са могли да доведат и до смъртта на
пострадалия, поради което опитът е довършен по смисъла на чл.18, ал.1, пр.2 от НК.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, но само поради
своевременната намеса на св.Н.Д., не са настъпили предвидените от закона, целени и искани
от дееца общественоопасни последици. /в т.см. виж и р.№79/17.05.2019 г. по н.д.№ 143/2019
г./.
От друга страна, следва да се отбележи, че по делото не се събраха каквито и да било
данни за наличие състояние на силно раздразнение у подсъдимия, предизвикано от
пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от които
да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или за
неговите ближни, което би довело до възможна по-лека правна квалификация по чл.118 от
НК. Така също, не се събраха и доказателства за това, деянието да е извършено при
неизбежна отбрана, съответно превишаване на нейните предели. Като причина за
извършване на деянието следва да се изтъкне ниската обща и правна култура на
подсъдимия, демонстративното пренебрежение към живота и здравето на другите и към
обществените норми на поведение въобще.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания
на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.Маринов следва да бъде
определено съгласно правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст
принципно предвижда две отделни възможности за индивидуализация на наказанието –
първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за
дееца предвид приложението на чл.55 НК, но е необходимо съдът да констатира наличие на
многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус
съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55,
ал.1, т.1, но и във вр. с чл.58, б.“а“ от НК , което законодателят е предвидил „…като
самостоятелно основание, на което съдът може да приложи разпоредбата на чл.55 от НК
и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. И то,
именно поради факта, че престъплението не е било довършено, и ако при преценка на
обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК се приеме, че и най-малкото, предвидено в закона
наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. Това е достатъчно и не е необходимо да са
налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Противното би
обезсмислило съществуването на чл.58 НК, отнасящ се само до опит и помагачество“. /в
т.см.р.№ 81/05.04.2005 г. на ВКС по н.д.№ 578/2004 г., І н.о. и р.№ 3/29.01.2008 г. на ВКС по
н.д.№ 660/2007 г., ІІІ н.о./.
За да индивидуализира наказанието в хипотезата на чл.58, б.“а“ от НК съдът прие, че
въпреки, че се касае за довършен опит, настъпилият резултат е с ниска относителна тежест.
Както вече се посочи по-горе, пострадалият не е получил сериозни наранявания, а само
изгаряния по главата /теменната област/, лицето в областта на лявата ушна мида, шията и
двете ръце – увреждания, които според заключенията по приетата СМЕ не са довели до
опасност за живота му, като му е било причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. На следващо място, в преценката си относно определяне на обема на
наказателната принуда, съдът оцени и поведението на самия пострадал, който малко по-рано
е ударил шамар на подс.Маринов и го заплашил с нож – обстоятелство, което е довело до
последващото запалване. Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелства
самопризнанието на подсъдимия и проявеното съдействие в ДП, тъй като в конкретният
случай признанието на фактите не съставлява само необходима предпоставка за провеждане
на съкратеното съдебно следствие, а „елемент от цялостно, обективно проявено при ДП
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
6

неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/.
Спецификата на настоящият случай, проявеното разкаяние, изразената самокритичност,
съдействието за разкриване на истината по делото, съдът цени и като обстоятелства, които
имат отношение към охарактеризиране на личността на подсъдимия. /в т.см. и р.№
346/24.06.2008 г. на ВКС по н.д.№ 337/2008 г., І н.о./. Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът прие данните от миналата съдимост, извън посочените осъждания, обуславящи
квалификацията на деянието като такова, извършено при опасен рецидив.
Наказанията, предвидени от законодателя в санкционната част на престъплението по
чл.116, ал.1, т.12, пр.1-во от НК, в извършването на което съдът призна подс.Маринов за
виновен са алтернативни - от 15 до 20 години лишаване от свобода, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна. При отчетеният по-горе комплекс обстоятелства и при
отчитане на императивната забрана „реформацио ин пеус“ чл.355, ал.2 от НПК /доколкото
срещу отменената присъда на ОСТ по нохд № 265/ 2023 г. няма подаден протест от ОП
Търговище/ съдебният състав направи извод за определяне на наказание на подсъдимия под
най-ниския предел, като при превес на смекчаващите вината обстоятелства му наложи
такова в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. Съдът счете,
че така определеното наказание отговаря и на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК.
Така определеното наказание по тежест е достатъчно за да окаже поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, и ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. Освен това съдът прие, че изолиране от обществото за един по–дълъг срок на
конкретния подсъдим с оглед установените от КСППЕ дефицити съществено ще затрудни
последващата му реинтеграция в обществото, от друга страна по-голямо снизхождение към
подсъдимия би било неоправдано, респ. определяне на по-кратък срок за изолирането му от
обществото, каквото е искането на защитата, според съда не би допринесло за постигане на
поправителния ефект на наказанието с оглед конкретните данни за високата обществена
опасност на личността на подсъдимия.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се
изтърпи при първоначален “строг” режим, като на основание чл.59, ал.1 от НК зачете
времето, през което подс.Маринов е бил задържан по реда на ЗМВР и спрямо него е
изпълнявана мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 19.12.2022 г. до
влизане на присъдата в сила.
Съдът се произнесе и по въпросите за разноските и веществените доказателства по
делото, като осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата
1679.10 лв. /хиляда шестотин седемдесет и девет лева 10 стотинки/, представляващи
разноски за експертизи и вещи лица, както и сумата 262.60 лв. /двеста шестдесет и два лева
и 60 стотинки/ - представляващи разноски за вещи лица от съдебната фаза – по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Търговище.
Съдът постанови след влизане в сила на присъдата веществените доказателства –
дълга пластмасова дръжка с метална кука, предназначена за монтиране; валяк за боядисване;
обгоряла част от валяк за боядисване; прозрачно шише без капачка и без течност в него, с
надпис „Dekorator amb“ разредител за алкални бои, оставени за съхранение при домакина на
РУ Омуртаг - да бъдат унищожени като вещи с незначителна стойност.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	2
Дата:	30 януари 2025 г. (в сила от 15 февруари 2025 г.)
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20243500200472
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 октомври 2024 г.

Присъда по дело №472/2024 на Окръжен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите