№ 94854
гр. София, 01.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110128960 по описа за 2023 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. К. Б. с ЕГН:
**********.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми за допълнителни
възнаграждения и такси, както и частично за разноски следва да бъде отхвърлено.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закона за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните, породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Заявителят претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, които претенции са в
противоречие с изричните разпоредби на ЗПК.
По отношение възнаграждението за закупени пакети от допълнителни услуги – Фаст
и Флекси, заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и
становище на искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв
пакет и е получил възможността да променя едностранно погасителния си план.
Разпоредбата на чл.10а от ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните
такси за разглеждане на искането за кредит и за управлението му. От друга страна когато е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът
намира, че уговарянето на възнаграждение в размер, повече от половината от размера на
главницата по кредита за посочените „услуги“, дори и да се приеме за допустимо съгласно
1
ЗПК, се явява нееквивалетно на насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за
уговаряне на възнаграждение за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради
изложеното, съдът счита, че уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи
на чл. 10а ЗПК е в противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това
основание. В допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на
разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на
това самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а предвиденото парично
задължение – недължимо.
По отношение таксата извънсъдебно събиране на вземането:
Заявителят претендира такса разходи за събиране на вземането, която претенция е в
противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото
неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за
лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси вследствие забавата на
длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба, а и отделно
не се твърди и няма данни такива разходи действително да са направени. Разпоредбата на
чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна
такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в настоящото
производство.
По претенциите за обезщетения за забава
Поради недължимост на главните задължения за възнаграждение за допълнителни
пакети и за такси по тарифата в тежест на заявителя не е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за забава на изпълнението им. Поради това и претенциите на
заявителя са неоснователни и в частите относно претендираното обезщетение за забава,
припадащи се на главниците, за които се отхвърля заявлението.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса
следва да бъде отхвърлено в съответната част.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в
размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на
фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената част от
2
претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява
неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление по ч.гр.д.№ 70105/2022 г. на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу М. К. Б. с ЕГН: **********, в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист за вземания по Договор за кредит Номер: 40002130606/20.11.2020 г. за:
- сума в размер на 180 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст ведно със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 20,85 лева - мораторна лихва за периода от 26.12.2020 г. до 25.10.2021 г и
сумата 29,84 лева - мораторна лихва за периода от 25.10.2021 г. до 29.05.2023 г.;
- сума в размер на 420 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси, законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 48,65
лева - мораторна лихва за периода от 26.12.2020 г. до 25.10.2021 г. и сумата 69,62 лева -
мораторна лихва за периода от 25.10.2021 г.до 29.05.2023 г.,
- сумата 30,00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземанията
както и за разноски за разликата над 18,70 лева до пълния размер за държавна такса и
над 26,96 лева до пълния претендиран размер за юрисконсултско възнаграждение
.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3