Определение по дело №2807/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./14.11.2018 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 14.11.2018 г., в състав:

 

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2807 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от В.И.В. ЕГН ********** *** срещу държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №№ 17-19 за отричане правото на собственост на държавата върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. Варна, район "Приморски", местност "Ваялар", представляващ поземлен имот идентификатор 10135.2567.4 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и шестдесет и седем, четири), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма издадена заповед за изменение в КККР, с площ по документ за собственост 4686 (четири хиляди и шестотин и осемдесет и шест) кв. м, а по скица 4521 (четири хиляди и петстотин и двадесет и един) кв. м, при граници: поземлени имоти идентификатори 10135.2567.16, 10135.2567.14 и 10135.2567.9, по чл. 124 ГПК, с присъждане на разноски.

Ответникът предявява възражение за недопустимост, основано на твърдения, че ищецът не владее имота, който е публична собственост, евентуално твърди, че притежава правото на собственост, придобито чрез отчуждаване с ПМС № 35 от 08.04.1949 г. от Министерството на финансите, а от Министерството – чрез конфискация от К.В.П.

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

При проверка по допустимостта съдът намира следното:

По правния интерес:

С оглед указанията по Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК:

Ищецът твърди, че праводателят по веригата е придобил имота чрез реституция по ЗВСВОНИ т.е. по силата на закона от ответника. Поради това твърдението за свое право само в процесния случай не обосновава правен интерес за отрицателен иск.

Това е така, защото предметът на доказване в този случай ще се сведе до установяване предпоставките за реституция т.е. отричането на правото на собственост на ответника ще стане чрез установяването собствеността на праводател, макар и не непосредствен, на ищеца, което е недопустимо.

Отричането на правото на ответника не е предпоставка за упражняване на друго право на ищеца, както се приема в случая на колизия на правата на възстановените собственици и бившите ползватели или на собствениците на имоти, заменени с план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, да придобият права на собственост върху новообразувани имоти.

Ищецът твърди, че упражнява владение върху имота. В общия случай владението обосновава правния интерес за отрицателен иск, тъй като се подразбира твърдението, че действителният собственик бездейства, но титулът за собственост на ответника (само мним собственик) пречи на ищеца-владелец да упражнява владението и да придобие в бъдеще собствеността.

Според твърденията на ищеца собствеността върху имота, който е придобит от държавата чрез конфискация, евентуално чрез отчуждаване за държавна нужда, е непременно у някоя от страните в настоящия процес, но не и у трето лице.

Поради това и твърдението за владение само в процесния случай не обосновава правен интерес за отрицателен иск.

В тежест на ищеца е да докаже твърдяната фактическа власт върху процесния имот (мотиви Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК) към настоящия момент.

Показанията на свидетеля И. И. са общи, но при очни ставки с другите свидетели са непоследователни. Отначало свидетелят заявява, че портата е постоянно заключена (л. 164), а впоследствие – че постоянно е разбивана и са слагани катинари (л. 164, гръб), а по-късно – дори че към настоящия момент не знае дали портата е заключена (л. 165).

В показанията си свидетелят Г. (л. 164) сочи, че през 2007-2008 г., а после и през 2012 г. ходили с ищеца и с работници да почистят имота, за да могат геодезистите да го заснемат. Показанията са конкретни и могат да бъдат проверени.

От представения от ищеца заверен препис (л. 81) се установява, че през октомври 2014 г. е изпратено писмо от община Варна до областния управител за поставяне на портална врата, която ограничава достъпа до процесния имот.

В показанията си свидетелят Г. сочи, че приблизително по това време е видял, че вратата към имота е заключена. Показанията в тази част кореспондират на документа.

Свидетелката Р. сочи, че ищецът я е водил в имота и са влизали през входа, тъй като портата е била отворена, последно през 2013 г. и поне веднъж с автомобил (л. 165).

Съдът приема, че страните извършват фактически действия върху имота, но вратата може да бъде заключена от ответника. Към момента на огледа от вещото лице вратата е била заключена. Ответникът, а не ищецът, упражнява владение върху имота към настоящия момент.

В обобщение ищецът няма правен интерес.

Искът е недопустим, поради което съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ДА СЕ ПРИШИЯТ КЪМ ДЕЛО писмените бележки на страните.

ОТМЕНЯ определението, постановено в откритото съдебно заседание на 19.10.2018 г., с което е даден ход на делото на същество.

ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2807 по описа за 2017 г. на ВОС, ХІІ-ти състав.

Определението полежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщенията до страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: