О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./14.11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 14.11.2018 г., в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2807
по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от В.И.В. ЕГН **********
*** срещу държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №№ 17-19
за отричане правото на собственост на държавата върху недвижим имот, находящ се
в землището на гр. Варна, район "Приморски", местност
"Ваялар", представляващ поземлен имот идентификатор 10135.2567.4
(десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и шестдесет и
седем, четири), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма
издадена заповед за изменение в КККР, с площ по документ за собственост 4686
(четири хиляди и шестотин и осемдесет и шест) кв. м, а по скица 4521 (четири
хиляди и петстотин и двадесет и един) кв. м, при граници: поземлени имоти
идентификатори 10135.2567.16, 10135.2567.14 и 10135.2567.9, по чл. 124 ГПК, с
присъждане на разноски.
Ответникът предявява възражение
за недопустимост, основано на твърдения, че ищецът не владее имота, който е
публична собственост, евентуално твърди, че притежава правото на собственост,
придобито чрез отчуждаване с ПМС № 35 от 08.04.1949 г. от Министерството на
финансите, а от Министерството – чрез конфискация от К.В.П.
По същество страните поддържат
становищата. Представят бележки.
При проверка по допустимостта
съдът намира следното:
По правния интерес:
С
оглед указанията по Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 8/2012 г., ОСГТК:
Ищецът
твърди, че праводателят по веригата е придобил имота чрез реституция по ЗВСВОНИ
т.е. по силата на закона от ответника. Поради това твърдението за свое право
само в процесния случай не обосновава правен интерес за отрицателен иск.
Това
е така, защото предметът на доказване в този случай ще се сведе до установяване
предпоставките за реституция
т.е. отричането на правото на собственост на ответника ще стане чрез
установяването собствеността на праводател, макар и не непосредствен, на ищеца,
което е недопустимо.
Отричането
на правото на ответника не е предпоставка за упражняване на друго право на
ищеца, както се приема в случая на колизия на правата на възстановените
собственици и бившите ползватели или на собствениците на имоти, заменени с план
по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, да придобият права на собственост върху новообразувани
имоти.
Ищецът
твърди, че упражнява владение върху имота. В общия случай владението обосновава
правния интерес за отрицателен иск, тъй като се подразбира твърдението, че
действителният собственик бездейства, но титулът за собственост на ответника
(само мним собственик) пречи на ищеца-владелец да упражнява владението и да
придобие в бъдеще собствеността.
Според твърденията на ищеца
собствеността върху имота, който е придобит от държавата чрез конфискация,
евентуално чрез отчуждаване за държавна нужда, е непременно у някоя от страните
в настоящия процес, но не и у трето лице.
Поради
това и твърдението за владение само в процесния случай не обосновава правен
интерес за отрицателен иск.
В тежест на ищеца е да докаже
твърдяната фактическа власт върху процесния имот (мотиви Тълкувателно решение №
8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК) към настоящия момент.
Показанията на свидетеля И. И. са
общи, но при очни ставки с другите свидетели са непоследователни. Отначало
свидетелят заявява, че портата е постоянно заключена (л. 164), а впоследствие –
че постоянно е разбивана и са слагани катинари (л. 164, гръб), а по-късно –
дори че към настоящия момент не знае дали портата е заключена (л. 165).
В показанията си свидетелят Г.
(л. 164) сочи, че през 2007-2008 г., а после и през 2012 г. ходили с ищеца и с
работници да почистят имота, за да могат геодезистите да го заснемат.
Показанията са конкретни и могат да бъдат проверени.
От представения от ищеца заверен
препис (л. 81) се установява, че през октомври 2014 г. е изпратено писмо от
община Варна до областния управител за поставяне на портална врата, която
ограничава достъпа до процесния имот.
В показанията си свидетелят Г.
сочи, че приблизително по това време е видял, че вратата към имота е заключена.
Показанията в тази част кореспондират на документа.
Свидетелката Р. сочи, че ищецът я
е водил в имота и са влизали през входа, тъй като портата е била отворена,
последно през 2013 г. и поне веднъж с автомобил (л. 165).
Съдът приема, че страните
извършват фактически действия върху имота, но вратата може да бъде заключена от
ответника. Към момента на огледа от вещото лице вратата е била заключена.
Ответникът, а не ищецът, упражнява владение върху имота към настоящия момент.
В обобщение ищецът няма правен
интерес.
Искът е недопустим, поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПРИШИЯТ КЪМ ДЕЛО писмените
бележки на страните.
ОТМЕНЯ определението, постановено в
откритото съдебно заседание на 19.10.2018 г., с което е даден ход на делото на
същество.
ВРЪЩА
исковата молба и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 2807 по описа за 2017 г. на ВОС, ХІІ-ти състав.
Определението полежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщенията до страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: